Служители от всички институции на ЕС днес протестират заради очакваните нови бюджетни съкращения за следващия програмен период 2014-2020 г. Част от тях може да дойдат от финансови корекции за сметка на самата евроадминистрация. Така интересите на брюкселските чиновници се припокриват с тези на по-слабо развитите членки, нетни получателки на евросредства (каквато е и България), които логично са за по-голям бюджет.
Протестът се провежда 48 часа преди новата Среща на върха, на която се очаква да се постигне и споразумение за многогодишната финансова рамка. През ноември миналата година заседанието се провали, след като част от нетните донори в бюджета на ЕС (сред които особено активно Великобритания и Германия) настояваха за допълнително орязване на разходите, за което обаче не беше постигнато съгласие с останалите държави-членки.
В очакване на още ограничения
В търсене на начин да се постигне споразумение, което да е приемливо за всички, президентът на ЕС Херман ван Ромпой може да предложи допълнителни съкращения на бюджета в размер на около 20 млрд. евро в края на седмицата, писа наскоро European Voice. Очаква се те да бъдат за сметка на трансгранична инфраструктура, помощта за развитие и външната политика. По този начин той се надява да удовлетвори исканията на нетните донори, които искаха допълнителни съкращения от 30 млрд. евро над вече предложените 80 млрд. евро.
В дебата досега Великобритания, Германия, Холандия и Швеция настояваха за повече бюджетни ограничения. В същото време Франция пледираше да не бъдат намалявани плащанията за земеделие, а Полша — за кохезионната политика. От решението за финансовата рамка зависи и каква сума ще получи България за следващите седем години и за развитието на какви политики ще може да я използва.
Не само за заплатите
Стачката на служителите в Европейския съвет, в чиято сграда ще се проведе срещата в четвъртък и петък, протича мирно и тихо – повечето просто са останали вкъщи, а на входа на институцията представители на синдикатите подават брошури с информация за протеста на колегите си, които все пак са решили да дойдат на работа.
Ако в протеста се включат поне 70% от близо 3 000 служители, това ще бъде успех, коментира Масимо Мауро, президент на една от синдикалните структури – Renouveau Democratie Consel. През ноември служителите на съвета организираха първата си стачка, която беше подкрепена от близо 90% от работещите в институцията.
"Протестът не е просто заради плановете за съкращаване на броя на служителите в евроинституциите или намаляването на заплатите. Ние сме тук, защото орязването на бюджета на ЕС означава по-малко пари за всички държави", казва един от синдикалните представители.
"Нетните донори искат повече съкращения не само заради икономическата криза, а и защото искат да спестят пари. Те искат и да дадат по-малко на останалите държави. Съкращенията означават по-малко средства за фермерите и за развиващи се държави като България", коментира Мауро.
По обед пред сградата на Еврокомисията се събраха протестиращи от всички институции на ЕС в Брюксел. Техните скандирания и коментари бяха срещу намаляването на бюджета и за това, ако средствата бъдат ограничени, да не е за сметка на работата на евроинституциите.
Със стачката се цели да се обърне внимание на държавните лидери, че прекаленото орязване на финансовата рамка за следващите седем години не е най-добрият подход и може да попречи и на работата на институциите, и на провеждането на европейските политики, обясняват от трите синдикални организации в общо изявление. Посланието им е, че бюджетът на ЕС не трябва да бъде разглеждан като разход, а като инвестиция.
Но и за тях
И все пак в основата на протестите е засилването на натиска за повече съкращения в бюджета за 2014-2020 г. за сметка на евроадминистрацията. Бюджетът за разходите на администрацията реално е едва около 6% от общата сума. Но числото звучи внушително, тъй като възлиза на близо 63 млрд. евро.
В проектобюджета на Еврокомисията е заложено редуциране на персонала с 5% във всички европейски институции, структури и агенции, което да бъде компенсирано например с увеличаване на минималното работно време на седмица от 37.5 часа на 40 часа и промяна на възрастта за пенсиониране от 63 на 65 години. Неща, от които служителите в евроинституциите няма как да са доволни.
По време на предишното заседание на Съвета обаче британският премиер Дейвид Камерън настоя за още по-драстични промени, които да свият разходите на евроадминистрацията поне с 6 млрд. евро. Според него това може да бъде постигнато с орязване на заплатите на еврочиновниците с 10% (което да спести 3 млрд. евро), увеличаване на пенсионната възраст до 68 години (още 1.5 млрд. евро) и намаляване на размера на пенсията до 60% вместо до 70% от заплатата (с което се спестява още 1.5 млрд. евро).
Реакции и коментари
Повечето от мерките, които предлага ЕК, са приемливи и ние бихме могли да направим компромис за тях, но все пак не може да се правят промени на регулациите, свързани със служителите на всеки 10 години, само заради финансови причини, коментира Масимо Мауро.
Последната реформа, свързана с условията на работа за служителите от евроинституциите, е от 2004 г. Тогава е имало и намаляване на заплатите, а евроинституциите се преориентират към наемане на повече служители на срочни договори, които са и с по-ниски възнаграждения (от 30 до 50%) в сравнение с тези на колегите им на постоянни договори. Само тази промяна е довела до спестяване на близо 3 млрд. евро от 2004 г. досега, а в периода 2014-2020 г. се очаква да бъдат спестени още 5 млрд. евро, отчитат от Еврокомисията.
Сега заради икономическата криза се планират нови промени, които ще останат в сила дългосрочно. Трябва да има други опции, които да бъдат валидни примерно само за няколко години, тъй като все пак обстановката ще се промени и ще се излезе от кризата, смята Мауро. Например може да бъде наложено по-високо облагане на доходите за период от 3-4 години на онези служители, които получават най-високо възнаграждение, така че хората с най-ниски заплати да не усещат тежестта на исканите съкращения на разходи, коментира той.
Вечната тема – колко получаваш
На служителите в европейските институции все още се гледа като на хора с прекалено високи заплати, привилегии и бонуси. Това признават и част от служителите, които все пак днес са на работа.
Реално възнагражденията на еврочиновниците започват от около 2300 евро, като за тези, които са най-високо в йерархията, например ръководителите на дирекции, те могат да достигнат и до 16 хил. евро на месец, но толкова взимат едва са около дузина души. В Съвета има хора, които получават и към 1800 евро (около 130 души), като те имат по-ниски заплати, тъй като са на временни договори за няколко години, обясняват от Renouveau Democratie Consel.
Служители от всички институции на ЕС днес протестират заради очакваните нови бюджетни съкращения за следващия програмен период 2014-2020 г. Част от тях може да дойдат от финансови корекции за сметка на самата евроадминистрация. Така интересите на брюкселските чиновници се припокриват с тези на по-слабо развитите членки, нетни получателки на евросредства (каквато е и България), които логично са за по-голям бюджет.
Протестът се провежда 48 часа преди новата Среща на върха, на която се очаква да се постигне и споразумение за многогодишната финансова рамка. През ноември миналата година заседанието се провали, след като част от нетните донори в бюджета на ЕС (сред които особено активно Великобритания и Германия) настояваха за допълнително орязване на разходите, за което обаче не беше постигнато съгласие с останалите държави-членки.
20 коментара
Бюрократите се разбунтуваха срещу орязаните им криле.
Те може да се бунтуват колкото си искат брюкселските зелки, ама не може да взимат масово заплати по високи от тази на канцлера на Германия.....
При положение че, като стане дума за плащане на дългове, всичките зелки чакат Германия да плати....
Половината са тунеядци.Директивата за безопасност на детските им играчки не можем да я намерим в Интернит за по-малко от 100 Еуро.Не стига че като врабчета оцвъкаха всички новоприсъединени страни с разплащателни и контролни агенции,ами на всичкото отгоре си позволяват да източват бизнеса да плаща информация за безкрайните им глупости.
До коментар [#2] от "boby1945":
ако това за заплатата на германския канцлер е вярно по конкурсите за места трябва да е пълно с германци.
А там основно са източноевропейци, гърци, испанци и италианци
Онези с високите заплати в ЕС ще са най-малко засегнати от съкращенията, а най-много ще са мравките, нашите хора, които вършат всичката черна работа
Търтей мръсни!
Завалийките... Ама да орежат и от представителните разходи на евродупетатите...
До коментар [#4] от "febra":
Вчера или днес имаше статия на тази тема, цитирам "Около 4 000 служители в европейските институции получават по-високо възнаграждение от германския канцлер, съобщава Welt am Sonntag " прочети тук http://www.economy.bg/world/view/6269/Merkel-s-po-
Аз лично следствие не съм водил.... :-)
Ха-ха-ха...
Тия, проповядващи политика на орязване на разходите, трябва първи да получат намаление на заплатите, и ако е възможно направо да бъдат уволнени и оставени на помощи, хляб и вода.
http://bulgaria-mmt.blogspot.com/
До коментар #7 от боби1945:
Ами направи си лично следствие тогава, а не се подвеждай по всяка жълта новина. Ето един проверен, одитиран и официален източник за заплатите на еврослужителите, стр.95:
http://ec.europa.eu/budget/library/biblio/publicat
101 човека в институциите вземат над 16 000 евро и нито един от тях не е чиновник, а политическо назначение - президент, комисари, върховни съдии и пр. Между другото, всеки от тях може да изкара повече в частния сектор, те не са там за това.
Средно служителите вземат 3000 - 4000 евро, което за Брюксел хич не е голяма работа. Да не говорим, че договарят процеси като търговските взаимоотношения на ЕС с Китай или че 90% говорят поне 4 езика.
До коментар [#9] от "mik123":
По съм склонен да вярвам на проучването на Welt am Sonntag, отколкото на тебе... това първо...
Второ никак не може да се сравняват отговорностите на канцлера на Германия с тези на Помпой или Барозу, например нито като ангажименти, нито като ефект, последното го видяхме на практика в последните 3 години ...
И трето знаенето на чужди езици, само по себе си, не е достатъчно за да имаш заплата от 4000ЕВРА/месец, ако пряко не допринясаш нещо със знанието си на езици...
Четвърто стандарта на живот в Брюксел не може да бъде повод за "развинтени" заплати на брюкселските зелки.... Да заповядат във Видин, за да им съответства стандарта на ползите от тях....
Това че нещата в ЕС и ЕК не вървят "устойчиво" вече 4-5 години, говори че има трески за дялане..... явно и на елита на Германия почва да му писва от зелки (немците обичат свинско, но с кисело зеле, не с брюкселско) и затова и статията на Welt am Sonntag ....