Лидерите на ЕС започнаха втори рунд в битката за бюджета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лидерите на ЕС започнаха втори рунд в битката за бюджета

Дейвид Камерън и Франсоа Оланд не скриха, че имат различни приоритети в преговорите.

Лидерите на ЕС започнаха втори рунд в битката за бюджета

Този път шпаги кръстосват Лондон и Париж

3840 прочитания

Дейвид Камерън и Франсоа Оланд не скриха, че имат различни приоритети в преговорите.

© Reuters


Миналия ноември, когато лидерите на ЕС за пръв път обсъдиха седемгодишния (2014 - 2020) бюджет на блока, френският президент Франсоа Оланд каза, че само 30 милиарда евро ги делят от споразумението. Дипломатически източници от Брюксел заявиха, че тогава сделката е била съвсем близо, пише Би Би Си.

Настроението преди втората среща за бюджета в четвъртък и петък обаче беше предпазливо оптимистично, като Германия предупреди, че разговорите ще бъдат трудни и ще разделят страните. Британският премиер Дейвид Камерън води блока, според който разходите на ЕС трябва да бъдат ограничени във време на икономии. След срещата през ноември Лондон не е изолиран и негови съюзници вече са Холандия, Швеция и Германия.

Пореден рунд

В първоначалното си предложение Европейската комисия поиска 5% увеличение, с което бюджетът щеше да достигне около 1 трилион евро за целия период. Това обаче не беше посрещнато добре от привържениците на по-строгата бюджетна дисциплина. През ноември Брюксел намали исканата сума на 973 млрд. евро. В опит да постигне компромис тогава председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой съкрати още 75 милиарда евро.

Дори и след това много страни, сред които Германия, Великобритания и Финландия, поискаха по-голямо орязване на разходите. Преди сегашната среща се очакваше Ван Ромпой отново ще предложи намаление на бюджета, но без да е ясно в какви размери.

Германски официални лица предупредиха в сряда, че Берлин няма просто да отвори чековата си книжка, за да разреши бюджетните спорове. В същото време обаче Германия търси компромис, знак за което беше и срещата в сряда на канцлера Ангела Меркел с Оланд, който е против всякакви маневри във вреда на проектите за растеж.

И все пак има знаци, че френската съпротива може да бъде смекчена, най-вече след като през ноември Франция постигна значителна победа. Великобритания, Швеция и Дания се съгласиха да не искат допълнителни съкращения в общата селскостопанска политика или финансирането за по-бедните региони, което вероятно ще промени атмосферата на срещата. Макар британците да са на мнение, че селското стопанство и финансирането за него се нуждаят от реформа, не се очаква да поставят именно средствата за земеделие във фокуса на дебата.

Лондон срещу Париж

През последните седмици противопоставянето между Франция и Великобритания започна да придобива все по-ясни очертания, особено след като Оланд определи Лондон като най-голямото препятствие за постигането на споразумение, пише Guardian. След като "Даунинг стрийт" намекна, че Камерън ще обедини сили с Меркел в исканията за по-скромен бюджет, Оланд критикува страните, които настояват за съкращения, а в същото време искат да запазят специалните си отстъпки.

Великобритания не за пръв път става обект на критики заради въпросните отстъпки, договорени от Маргарет Тачър през 1984 г., благодарение на които получава обратно част от внесените средства в ЕС.

Дипломати от ЕС обясниха, че френско-британският спаринг е просто част от традиционните спорове около бюджета. И двете правителства обаче предупредиха, че може да наложат вето на споразумението. Британският министър по европейските въпроси Дейвид Лидингтън подчерта, че Камерън иска да бъде постигнато споразумение, но "не на всяка цена".

В интервю за "Дневник" зам.-посланикът на Великобритания Катрин Барбър потвърди, че Великобритания запазва позицията си, че трябва да се направят големи съкращения в бюджета за 2014 - 2020 г. На въпрос дали Лондон е готов на компромис тя отговори: "Имаме една приоритетна цел и това е общият размер на бюджета... Заявихме, че ако тази цел е постигната, сме отворени за преговори и дискусии за това къде да бъдат съкращенията, кой бюджет да е по-голям и къде трябва да е по-малък."

"Има някои бюджетни пера, които смятам, че ясно се нуждаят от преразглеждане – за администрацията например. Освен това Великобритания заяви, че когато става въпрос за кохезионни фондове, искаме да видим страните, които са в най-голяма нужда, най-бедните, да получат по-голяма част от бюджета и това ще бъде за сметка на по-богатите държави членки, включително на нас."

Финансови трикове

Според източници на Reuters различните начини, по които държавите членки интерпретират цифрите, може да дадат на преговарящите достатъчно пространство за маневриране, за да постигнат сделка. Предложението на Ван Ромпой се опира на факта, че бюджетът винаги съдържа заявени от отделните държави ангажименти да внесат средства за съответната година, предвидените от ЕС средства за бъдещи плащания и реални плащания - средствата, с които се покриват разходите, свързани с тези ангажименти.

Напоследък реалните плащания за покриване на разходите по усвояване на средствата от еврофондовете са по-ниски от заявените. Причината не е само кризата, но и фактът, че обикновено не се усвояват 100% от предвидените средства и неусвоеното се пренася от година на година и натрупва в края на периода. Освен това тези неусвоени средства не се "освобождават" от конкретната държава и не могат да се ползват от други страни в рамките на бюджета на ЕС.

Именно разликата между ангажиментите и реалните разходи трябва да бъде приемлива за всички, за да се постигне сделка. Много държави, които са нетни вносители, включително Великобритания и Германия, използват за основа на изчисленията си плащанията, а нетните получатели на средства предпочитат да се вземат предвид поетите финансови ангажименти. Като предлага по-голямо орязване в плащанията, Ван Ромпой се надява да спечели подкрепата на Лондон за сделката, без да остави недоволни по-бедните страни от Южна и Източна Европа, които искат увеличаване на ангажиментите.

В сряда италианският министър по европейските въпроси Енцо Моаверо каза, че очаква Ван Ромпой да предложи допълнителни 15-20 милиарда евро съкращения на ангажиментите освен вече орязаните 80 милиарда евро от първоначалното предложение на Брюксел. С това ангажиментите ще бъдат намалени до 952 - 957 милиарда евро, или около 1% от годишния БВП на ЕС. В същото време обаче Ван Ромпой ще предложи много по-дълбоки съкращения на лимита върху плащанията, допълни Моаверо.

"На основата на предварителна информация смятаме, че... орязванията по отношение на плащанията ще бъдат 30-40 милиарда евро", каза той в реч пред италианския парламент. С това нивото на плащанията ще достигне 902 - 912 милиарда евро от предвидените в последния вариант през ноември 942 милиарда евро, посочиха официални лица от ЕС. Според източници, запознати с преговорите, британският премиер Дейвид Камерън ще предпочете плащанията да бъдат орязани до под 900 милиарда евро, но германският канцлер Ангела Меркел е доволна и със сума над 900 милиарда евро.

За какво настоява България?

От самото начало на дебатите България настоява, че кохезионната политика е една от ключовите за страната, защото по думите на външния министър Николай Младенов "ние сме един от най-слабо развитите региони". С държавите от неформалната група "Приятели на кохезията" София защитава запазването на средствата по политиката за сближаване. Българското правителство настоява също за допълнително финансиране, за да продължи с изваждането от експлоатация на старите ядрени реактори в АЕЦ "Козлодуй".

Освен това страната ще се бори за това програмата да не спре през 2020 г., както е предвидено. Друг приоритет на България е общата селскостопанска политика, при която тя настоява, ако има намаление на средствата, то да е само за държавите, които получават 100% от директните субсидии за фермерите, а не за страната ни, която ще достигне до максималния размер през 2016 г.

Преди началото на срещата премиерът Бойко Борисов каза, че бихме желали да бъдем включени и в програмите за справяне с младежката безработица, да бъде подпомогната по-нататъшната дейност по АЕЦ "Козлодуй".

Миналия ноември, когато лидерите на ЕС за пръв път обсъдиха седемгодишния (2014 - 2020) бюджет на блока, френският президент Франсоа Оланд каза, че само 30 милиарда евро ги делят от споразумението. Дипломатически източници от Брюксел заявиха, че тогава сделката е била съвсем близо, пише Би Би Си.

Настроението преди втората среща за бюджета в четвъртък и петък обаче беше предпазливо оптимистично, като Германия предупреди, че разговорите ще бъдат трудни и ще разделят страните. Британският премиер Дейвид Камерън води блока, според който разходите на ЕС трябва да бъдат ограничени във време на икономии. След срещата през ноември Лондон не е изолиран и негови съюзници вече са Холандия, Швеция и Германия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Ще стискам палци на Камерън да успее.Той знае какво иска.Бойко също е ясен,той иска повече,за да се дуе като пуяк че всичко от джоба си дава.Едно спиране на евросредствата за България сега,заради неработещата съдебна система и високата степен на корупция,ще се отрази много по-здравословно на климата в България,отколкото каквито и да са пари от ЕС.

  • 2
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#1] от "vjacho":

    Принципно си прав, но има големи разходи, които сами никога не бихме успели да извършил (метро, магистрали, мостове).

    Рано или късно ще ни се наложи да направим още някои инвестиции, защото държавата няма да може да функционира (три нови големи затвора, имаше обещание в началото на мандата за шест високотехнологични болници), които не виждам сами как ще реализираме.

    Дано да е полезен бюджета за България. Ясно че не можем да разчитаме само на него и че кражбите са огромни, но има наистина сериозни инвестиции, които сами не вярвам да ги направим.

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Само с радикална промяна на Общата селскостопанска политика и съкращаване на пътуващия цирк 'Страстбург' (2-то седалище на Европейския парламент) ще е достатъчно да паднем и под 850 милиарда.

    А постепенно да изградим и съюзна данъчна система.

  • 4
    v_iliev avatar :-|
    V.Iliev

    До коментар [#2] от "Finland":

    Ако строим магистрали и мостове с европейски средства, няма да можем да искаме такси за преминаване по тях. А трябва да ги поддържаме още много години.
    По-добре да строим инфраструктура с националния бюджет и да събираме такси за ползването й.

  • 5
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#4] от "V. Iliev":

    Май не е точно така, защото до колкото знам, в момента нашите хубавци и румънците обсъждат каква да е таксата на "Дунав Мост 2".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK