Изходът от изборите в Кипър ще зададе тона в преговорите с ЕС

Десницата очаква победа на вота в неделя

Никос Анастасиадис, лидер на дясноцентристката опозиционна партия Демократически сбор, е най-вероятният наследник на президента Димитрис Христофиас.
Никос Анастасиадис, лидер на дясноцентристката опозиционна партия Демократически сбор, е най-вероятният наследник на президента Димитрис Христофиас.    ©  Reuters
Никос Анастасиадис, лидер на дясноцентристката опозиционна партия Демократически сбор, е най-вероятният наследник на президента Димитрис Христофиас.
Никос Анастасиадис, лидер на дясноцентристката опозиционна партия Демократически сбор, е най-вероятният наследник на президента Димитрис Христофиас.    ©  Reuters

Точно когато европейските лидери си мислеха, че са овладели продължаващата три години икономическа криза, се появи Кипър - малкият остров, който обаче може да се окаже голям проблем, пише Reuters.

Кризата в Кипър далеч не изглежда толкова сериозна, че да предизвика домино ефект в еврозоната. Никозия обаче се превръща във все по-голям риск, а заедно с това президентските избори в неделя вещаят промяна в управлението.

Краят на лявото управление

Дни преди изборите Никос Анастасиадис, лидер на дясноцентристката опозиционна партия Демократически сбор, изглежда най-вероятният наследник на настоящия президент - комуниста Димитрис Христофиас, който отказа да се състезава за нов мандат, пише EuropeanVoice.

Според три проучвания той получава около 40% подкрепа, макар победата му да изглежда по-вероятна на балотажа на 24 февруари. Като президент той ще оглави и правителството, заставайки начело на опитите на страната да заздрави финансите си и да договори международна спасителна помощ.

Според проучванията, ако Анастасиадис не спечели 50% от гласовете на първия тур в неделя, той ще трябва да се изправи срещу Ставрос Малас, здравен министър и кандидат на Комунистическата партия на Христофиас АКЕЛ.

Разликата между 45-годишния Малас и третия претендент Йоргос Лиликас, бивш външен министър и независим кандидат, подкрепен от Движението за социална демокрация (ЕДЕК), е в рамките на статистическата грешка. И двамата засега получават 20% подкрепа.

Анастасиадис засега подкрепя реформите в икономиката и относително либералните му икономически възгледи може да помогнат на Кипър в преговорите за спасителната помощ. Финансовите министри от еврозоната отложиха решението за 4 март, три дена след клетвата на бъдещия президент.

Обединението на острова - на заден план

Ако Анастасиадис спечели, управлението му вероятно няма да доведе до промяна в преговорите за обединението на Кипър. Той подкрепи плана на ООН за повторно обединение на разделения преди почти 40 години остров, предложен на референдум през април 2004 г. Този план беше отхвърлен от мнозинството кипърски гърци, въпреки че кипърските турци го подкрепиха.

Позицията на Анастасиадис обаче отслаби одобрението за него в собствената му партия, както и в Демократическата партия ДИКО. В опит да спечели подкрепата на ДИКО миналата година той каза, че няма да бъде главен преговарящ в разговорите с турската кипърска общност на север. Това го поставя в позицията на Христофиас, който се оттегли като главен преговарящ през 2010 г.

Нови главоболия за еврозоната

Въпреки че кипърската икономика се оценява на едва 18 милиарда евро, нейните проблеми са едни от най-сложните, пред които Европа се е изправяла. Според последните оценки страната ще се нуждае от 17.5 милиарда евро, от които 10 милиарда евро са за банковия сектор. Помощта, макар и малка в абсолютни измерения, представлява почти 100% от БВП на страната.

Проблемите започват с формата на заема. Ако бъде договорен, той ще увеличи дълга на Кипър до 140% от БВП, което ще затрудни участието на МВФ, защото фондът има правила срещу това да отпуска заеми на страни, които смята, че няма да бъдат изплатени. Преструктурирането на дълга подобно на това, което беше позволено на Атина, пък ще влезе в противоречие с обещанията, че гръцкият случай е бил изключение.

Подобно решение вероятно няма да проработи и защото по-голямата част от кипърския правителствен дълг се държи от кипърски банки, които вече се нуждаят от спасителна помощ. Налагането на загуби на вложителите в кипърски банки, вариант, който беше отхвърлен и от Никозия, и от европейски представители, може да изплаши пазарите и да накара хората да изтеглят спестяванията си.

Ако спечели, Анастасиадис, който подкрепя план за икономии в замяна на спасителната помощ, ще трябва да постигне споразумение с кредиторите преди юни, когато страната трябва да изплати 1.4 милиарда евро по дълга си. Лиликас е единственият от тримата основни кандидати, който води кампания срещу затягането на коланите.

Руската следа

Оставяйки настрана проблемите със структурирането на помощта, спасителната сделка е сложна и заради връзките на Кипър с Русия. Германия неведнъж изрази опасения заради репутацията на острова на магнит за парите на руските олигарси. В същото време участието на Москва в споразумението все още не е напълно изяснено.

Премиерът Дмитрий Медведев заяви, че островът и ЕС ще трябва сами да се погрижат за по-голямата част от евентуалния спасителен пакет. През седмицата постави ултиматум на Никозия да определи условията за независимо разследване за прилагането на законите срещу прането пари на острова. Ако това не стане, Никозия няма да може да подпише споразумение с международните кредитори за финансова помощ.