Островът на дълговете

"Бихте ли вложили парите си в кипърски банки?""Не отговарям на хипотетични въпроси."Този диалог между новия председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум и журналисти по време на срещата на финансовите министър на еврозоната миналия понеделник показва колко много въпроси за Кипър има, на които ЕС не иска или не може да отговори. Само че те не са хипотетични, а съвсем реални, доста спешни и потенциално опасни.Може да изглежда странно, че една дребна островна държава с икономика от едва 18 млрд. евро (третата най-малка в еврозоната и съставляваща едва 0.2% от общия БВП на валутния клуб) може да докара толкова голямо главоболие на европейските лидери. И договарянето на спасителен пакет, който според най-песимистичните сценарии ще възлиза на 17.5 млрд. евро и изглежда като капка в Средиземно море на фона на средствата, раздадени за Гърция, Ирландия и Португалия, ще се окаже толкова неочаквано сложно и политически взривоопасно.Близо осем месеца след като през юни миналата година Кипър стана петата страна от еврозоната, поискала официално международна помощ, преговорите с кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ продължават. Президентските избори на острова на 17 февруари вероятно ще ускорят развръзката в тази драма, която може да застраши крехкото спокойствие в еврозоната напоследък и да отключи нова гореща фаза на кризата.Банки, рецесия и избори"Това са първите избори в съвременната история на Кипър, в които доминиращата тема не е разделението между северната и южната част на острова, а икономическата ситуация", казва пред "Капитал" Христофорос Христофору, политолог от университета в Никозия. Очакването е, че след като близкият до Русия и твърдо противопоставящ се на каквато и да било приватизация президент комунист Димитрис Христофиас слезе от поста, разговорите между Никозия и международните кредитори ще се разблокират. "Ако спечели кандидатът на дясната партия Демократически сбор (ДИСИ) Никос Анастасиадис, както сочат проучванията, преговорите ще бъдат улеснени. Той е по-близък като идеология до европейските лидери и е добре приет от тях", посочва Христофору."Най-сериозният останал отворен въпрос в преговорите между Никозия и "Тройката" е приватизацията на държавните компании, което се очаква да е едно от исканията на международните донори. Анастасиадис не е много конкретен по въпроса, но не изключва поне частично раздържавяване на телекомуникационната компания, електрическото дружество и пристанищата, и се очаква да е по-склонен от убедения комунист Христофиас да изпълни подобно условие", казва пред "Капитал" Хуберт Фаустман, професор по международни отношения в университета в Никозия. Останалите искания на кредиторите - съкращения на държавни служители, намаляване на заплатите, вдигане на ДДС, пенсионна реформа - вече се изпълняват.От Русия без париКойто и да е новият президент на Кипър, той няма да има особен избор, тъй като пред страната има само две опции - фалит или споразумение с кредиторите. "Ситуацията е безнадеждна и правителството има отчаяна нужда от пари", казва Христофору. Заради финансовите си проблеми, причинени както от собствени грешки, така и от заразата от Гърция, Кипър вече повече от година е на практика изключен от международните пазари и бе спасен от фалит със заем от 2.5 млрд. евро от Русия през 2011 г. "Сега вече няма друга алтернатива освен помощ от ЕС и МВФ", казва Фаустман.Един от кандидатите в президентската надпревара твърди, че има и друг изход - приходите от газовите резерви, открити край кипърското крайбрежие. "Но те няма как да помогнат в краткосрочен план, а страната има нужда от пари спешно", обяснява професорът по международни отношения от университета в Никозия. "Русия също не е вариант. Тя даде ясно да се разбере, че може само да удължи периода на връщане на петгодишния кредит, но това не помага достатъчно. Кипър има нужда от още средства, не само от разсрочване", казва Христофорос Христофору.Всъщност причината за участието на Русия и неохотата на Германия и останалите европейски страни да подадат ръка на Кипър е една и съща. Това е имиджът на острова като данъчен рай и оазис за съмнителни капитали, предимно с руски произход. Именно перспективата част от парите на европейските данъкоплатци да се озоват в ръцете на руски олигарси и мафиоти прави толкова трудно изработването на спасителна програма за Кипър, която да е едновременно работеща и политически приемлива. Сами по себе си парите не са проблем - дори пакетът да е от максимално очакваните 17.5 млрд. евро, еврозоната със сигурност може да си го позволи. Въпросът е дали Кипър ще може да си позволи да върне заема, защото, макар и не толкова голям в абсолютно изражение, като съотношение към размера на икономиката той ще е най-големият, отпускан от ЕС досега, и ще изстреля дълга на островната държава до 140% от БВП.Остава и въпросът как германският канцлер Ангела Меркел ще убеди избирателите си, скептичната опозиция и недоволните в редиците на собствената си партия, че Кипър спазва международните правила против прането на пари. "Кипър е доказал, че правната рамка е изрядна, въпросът е до каква степен тя се прилага реално. Сега ЕС иска частна компания да направи одит, за да провери дали има нужди от допълнителни мерки или не. Кипър се надява, ако Европа поиска такива, те да са достатъчно меки, за да задържат руските пари в страната. Защото, ако руските капитали си тръгнат, това би убило страната финансово", казва Хуберт Фаустман.Предвид факта, че нито Кипър може да си позволи да устои на натиска на Брюксел, нито еврозоната може да си позволи да остави страната да фалира (колкото и германският финансов министър Волфганг Шойбле да обяснява, че тя е твърде малка, за да е "системно релевантна") сделка скоро ще има, най-вероятно още през март. Както казва пред "Капитал" Харис Георгиадис, депутат от ДИСИ и член на комисията по бюджет и финанси в парламента в Никозия, "ако ЕС не помогне на Кипър, ще има сериозни политически последствия. Това ще навреди сериозно на еврозоната и ще създаде опасен прецедент. Фалитът не е опция."

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Другата опасна епидемия - антибиотиците

Обратно в регионалната война за инвестиции

Риба на гребена на вълната

Капитал - брой 2

Digitalk Report

Бакхус

Events KIT

Net Zero Economy

Здраве

Fintech Summit 2022

Събития Капитал 2022

Kак български компании успяват да доставят продукти по света?

Kакво прави едно приятелство истинско?

Еволюцията Savex

Гласът на Капитал

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

DIGITALK The Podcast

Абонирайте се за Капитал

Островът на дълговете

Или как малкият Кипър може да донесе големи неприятности на еврозоната

Светломира Гюрова

Бюлетин

Вечерни новини

Още от Капитал

ЕК ще си приспадне глоби за 100 млн. евро към Полша от еврофондовете

Джокович загуби съдебната битка в Австралия

Румъния прави нова сериозна заявка в развитието на ВЕИ сектора си

Манила, ден и нощ

Капитал - брой 2

Digitalk Report

Бакхус

Events KIT

Капитал - брой 2

Digitalk Report

Бакхус

Events KIT

Net Zero Economy

Здраве

Fintech Summit 2022

Събития Капитал 2022

Kак български компании успяват да доставят продукти по света?

Kакво прави едно приятелство истинско?

Еволюцията Savex

Островът на дълговете

Или как малкият Кипър може да донесе големи неприятности на еврозоната

Светломира Гюрова Следвайте

Още от Капитал

Светломира Гюрова