С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
37 15 фев 2013, 16:25, 6839 прочитания

฿ой₦а₮а ₦а ฿а£¥₮и₮€

Между развитите и развиващите се икономики прехвърчат първите искри заради страничните ефекти от печатането на пари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Войната е продължение на икономиката, но с други средства. Сигурно така щеше да звучи прословутата мисъл на Карл фон Клаузевиц, ако беше сътворена не насред Наполеоновите войни, а в епохата на глобализацията. През повечето време битките за икономическо надмощие се водят тихо, не между врагове, а между партньори. Докато някой прибегне до непозволеното средство - валутата.

Да занижиш курса на паричната си единица е доста изкушаващ и лесен начин да изнесеш много от проблемите си по време на икономическа криза. Затова и още в началото на сегашния глобален трус имаше опасения, че класическите търкания около т. нар конкурентна девалвация ще се засилят, а през 2010 г. тогавашният бразилски финансов министър Гиду Мантега изкова нов термин, като предупреди, че своеобразното печатане на пари в развитите икономики вещае валутни войни.


Сега страховете започнаха да ескалират, след като само за два месеца новото правителство на Япония успя да поевтини йената с около 15% спрямо долара чрез твърдо изказаните намерения централната банка да се справи с дефлацията. Редица ключови фигури, сред които и президентът на Bundesbank Йенс Вайдман, открито заговориха за заплахата от валутна война. А всички погледи се насочиха към започналата в петък среща на Г-20, където се очаква фронтален сблъсък по темата между големите развити и развиващи се икономики. 

Как се воюва с пари

Макар валутните курсове да се определят от пазара, всяка страна може да влияе върху стойността на паричната си единица. Основният инструмент за това е паричната политика и най-вече основната лихва на централната банка. Идеята е, че когато тя бъде намалена, това стимулира бизнес активността в страната, тъй като финансирането за банките, а от там и за всички компании, поевтинява. От друга страна обаче, това обикновено произвежда инфлация и намалява покупателната стойност на парите. Също така прави и местните ДЦК и други активи по-недоходоносни и съответно по-неатрактивни за инвеститорите. И оттук по базовите пазарни правила намаленото търсене на валутата намалява и цената й. А евтината валута носи търговски предимства, тъй като прави износа относително по-конкурентен, а вноса - по-скъп.



В условия на криза повечето централни банки свалиха лихвите си до рекордно ниски нива и дори до нула. Някои дори предприеха различни неконвенционални мерки като изкупуването на държавен дълг на вторичните пазари, или т. нар. quantitative easing. По същество то е равносилно на забраненото за тях печатане на пари, с тази разлика че не връчва директно пари на правителствата, а по-скоро им освобождава възможност да пласират нов дълг, като му създават изкуствено търсене. Целта на това упражнение обаче беше по-скоро да се налее ликвидност в икономиката и да се спасят местните банкови системи от колапс, а не толкова да се обезцени валутата и да се стимулира износът.

Тук всъщност идва сложният момент, че границата между търсения вътрешен ефект и страничните ефекти върху търговските партньори е изключително мъглява. Трудно някой може да ограничи една независима държава каква икономическа политика да провежда. Затова и много анализатори дори не са съгласни, че говорим за валутна война, поне не и докато не станем свидетели на откровени контрамерки - една страна да оправдае подкопаването на валутата си не с нуждите на собствената си икономика, а с действията на друга. Точно това е линията на защита на Япония. Ден преди началото на срещата на Г-20 гуверньорът на централната банка Масааки Ширакава заяви, че експанзионистичната парична политика е насочена към съживяване на икономиката, а не към отслабване на йената.

Кръстосване на думи

Въпреки прехвърчането на искри в изказванията на различни политици и централни банкери срещата на Г-20 едва ли ще произведе някакво особено силно послание. На първо място, темата е чувствителна и всички държави си дават сметка, че не биха жертвали собствената си независима парична политика в името на това да сложат юзди на някой конкурент на международния пазар. Още повече че всички в някакъв момент прибягват до натиск над валутата, за да си докарат конкурентно предимство. Например сега развиващите се страни обвиняват САЩ, Великобритания, а вече и Япония, че с печатането на пари обезценяват валутите си. От другата страна обаче от години критикуват контролирано поддържаните валутни курсове на Китай и останалите източноазиатски износителки, което ги прави глобално конкурентни. Така че на такъв широк форум вероятно ще се чуят много обвинения, но едва ли ще се стигне до консенсус.

Само дни преди Г-20 по-бутиковата сбирка на седемте най-развити икономики излезе с толкова неясно становище, че пазарите първо го приеха като защитаващо Япония и йената падна още, докато впоследствие анонимен високопоставен държавник не го "разтълкува" като предупреждение към Токио.

Всъщност досега за най-голямата спирачка пред развихрянето на валутна война се приемаше независимостта и консервативността на централните банки. Повечето от тях имат мандат да съблюдават единствено или предимно ценовата стабилност и по идея би трябвало да се възпротивят срещу подкопаването на валутата. Но глобализацията на финансовите пазари поразмива тази тяхна решимост. Ако преди десетилетия прясно напечатаните долари предизвикваха предимно инфлация в САЩ, то сега тя лесно и мигновено се пренася в неизвестна посока и може да надуе балони на неочаквани места и в различни активи - имоти, стоки, акции, държавен дълг или каквото изглежда перспективно. Същевременно класическата потребителска инфлация, която те следят, остава ниска и формално целта е изпълнена.

А това постепенно ражда и нов тип агресивни централни банкери, "готови на всичко". Това бяха думите на президента на ЕЦБ Марио Драги, с които той успя да успокои пазарите, когато словосъчетанието "разпадане на еврото" се превръщаше във вестникарско клише. Новият председател на Bank of England, канадецът Марк Карни, също е известен със смелите си ходове. И японската централна банка е в очакване на следващия си господар, който вероятно ще е верен самурай на правителството в борбата му с измъкването от дефлационната депресия. Предстоят смени и в Русия и Китай, а вероятно пълното превъртане на поколенията ще е факт, ако догодина Бен Бернанке бъде наследен от някой още по-агресивен от него начело на Федералния резерв.

Със сигурност политиците имат нужда от такива супергерои, след като новата битка, която предстои на много места, ще е с безработицата и впрягането на паричната политика в каузата ще е от полза. Друг е въпросът дали всички ние имаме нужда от това сближаване на централни банки и правителства. "Историята ни показва, че интервенциите на централните банки могат в дългосрочен план да влошат, вместо да подобрят нещата", пише анализаторът на Societe Generale Албърт Едуардс. И тези дефекти далеч не се ограничават с инфлация, балони и валутни войни. Лесните пари лесно "зомбират" банките и компаниите и самата Япония вече над 20 години се е нагледала на това. Може би все пак Клаузевиц си е знаел работата и накрая всичко опира до политиците, а не до икономистите.
 
Всички срещу Оланд

Докато на глобалния фронт дрънкат валутни оръжия, Европа води собствена минивойна. В момента тя минава под мотото "Всички срещу Оланд". Преди дни френският президент призова за координирани действия за сваляне на курса на поскъпналото напоследък евро. След това финансовият министър Пиер Московиси разясни, че интервенцията, която иска Париж, не означава натиск върху ЕЦБ или тласкане към валутна война. Но каквото и да има предвид Оланд, засега няма изгледи да спечели съюзници. Германският финансов министър Волфганг Шойбле набързо отговори, че "валутните курсове не трябва да бъдат манипулирани", а новият председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум отказа да коментира темата и обяви, че форумът на  Г-20 не е мястото за обсъждане на стойността на еврото.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС

Преговорите в Брюксел могат да завършат без споразумение

18 фев 2020, 64 прочитания

Най-богатият човек дарява 10 млрд. долара за борба с климатичните промени 1 Най-богатият човек дарява 10 млрд. долара за борба с климатичните промени

Основателят на Amazon Джеф Безос създава специален фонд, който ще финансира изследователи и активисти в сферата на устойчивото развитие

18 фев 2020, 744 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Папа тук, папа там

Оттеглянето на Бенедикт XVI предизвика огромен трус по скалата на Ватикана. И дава на църквата нов шанс за промяна

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10