฿ой₦а₮а ₦а ฿а£¥₮и₮€
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

฿ой₦а₮а ₦а ฿а£¥₮и₮€

฿ой₦а₮а ₦а ฿а£¥₮и₮€

Между развитите и развиващите се икономики прехвърчат първите искри заради страничните ефекти от печатането на пари

Николай Стоянов
7047 прочитания

© Shutterstock


Войната е продължение на икономиката, но с други средства. Сигурно така щеше да звучи прословутата мисъл на Карл фон Клаузевиц, ако беше сътворена не насред Наполеоновите войни, а в епохата на глобализацията. През повечето време битките за икономическо надмощие се водят тихо, не между врагове, а между партньори. Докато някой прибегне до непозволеното средство - валутата.

Да занижиш курса на паричната си единица е доста изкушаващ и лесен начин да изнесеш много от проблемите си по време на икономическа криза. Затова и още в началото на сегашния глобален трус имаше опасения, че класическите търкания около т. нар конкурентна девалвация ще се засилят, а през 2010 г. тогавашният бразилски финансов министър Гиду Мантега изкова нов термин, като предупреди, че своеобразното печатане на пари в развитите икономики вещае валутни войни.

Сега страховете започнаха да ескалират, след като само за два месеца новото правителство на Япония успя да поевтини йената с около 15% спрямо долара чрез твърдо изказаните намерения централната банка да се справи с дефлацията. Редица ключови фигури, сред които и президентът на Bundesbank Йенс Вайдман, открито заговориха за заплахата от валутна война. А всички погледи се насочиха към започналата в петък среща на Г-20, където се очаква фронтален сблъсък по темата между големите развити и развиващи се икономики. 

Как се воюва с пари

Макар валутните курсове да се определят от пазара, всяка страна може да влияе върху стойността на паричната си единица. Основният инструмент за това е паричната политика и най-вече основната лихва на централната банка. Идеята е, че когато тя бъде намалена, това стимулира бизнес активността в страната, тъй като финансирането за банките, а от там и за всички компании, поевтинява. От друга страна обаче, това обикновено произвежда инфлация и намалява покупателната стойност на парите. Също така прави и местните ДЦК и други активи по-недоходоносни и съответно по-неатрактивни за инвеститорите. И оттук по базовите пазарни правила намаленото търсене на валутата намалява и цената й. А евтината валута носи търговски предимства, тъй като прави износа относително по-конкурентен, а вноса - по-скъп.

В условия на криза повечето централни банки свалиха лихвите си до рекордно ниски нива и дори до нула. Някои дори предприеха различни неконвенционални мерки като изкупуването на държавен дълг на вторичните пазари, или т. нар. quantitative easing. По същество то е равносилно на забраненото за тях печатане на пари, с тази разлика че не връчва директно пари на правителствата, а по-скоро им освобождава възможност да пласират нов дълг, като му създават изкуствено търсене. Целта на това упражнение обаче беше по-скоро да се налее ликвидност в икономиката и да се спасят местните банкови системи от колапс, а не толкова да се обезцени валутата и да се стимулира износът.

Тук всъщност идва сложният момент, че границата между търсения вътрешен ефект и страничните ефекти върху търговските партньори е изключително мъглява. Трудно някой може да ограничи една независима държава каква икономическа политика да провежда. Затова и много анализатори дори не са съгласни, че говорим за валутна война, поне не и докато не станем свидетели на откровени контрамерки - една страна да оправдае подкопаването на валутата си не с нуждите на собствената си икономика, а с действията на друга. Точно това е линията на защита на Япония. Ден преди началото на срещата на Г-20 гуверньорът на централната банка Масааки Ширакава заяви, че експанзионистичната парична политика е насочена към съживяване на икономиката, а не към отслабване на йената.

Кръстосване на думи

Въпреки прехвърчането на искри в изказванията на различни политици и централни банкери срещата на Г-20 едва ли ще произведе някакво особено силно послание. На първо място, темата е чувствителна и всички държави си дават сметка, че не биха жертвали собствената си независима парична политика в името на това да сложат юзди на някой конкурент на международния пазар. Още повече че всички в някакъв момент прибягват до натиск над валутата, за да си докарат конкурентно предимство. Например сега развиващите се страни обвиняват САЩ, Великобритания, а вече и Япония, че с печатането на пари обезценяват валутите си. От другата страна обаче от години критикуват контролирано поддържаните валутни курсове на Китай и останалите източноазиатски износителки, което ги прави глобално конкурентни. Така че на такъв широк форум вероятно ще се чуят много обвинения, но едва ли ще се стигне до консенсус.

Само дни преди Г-20 по-бутиковата сбирка на седемте най-развити икономики излезе с толкова неясно становище, че пазарите първо го приеха като защитаващо Япония и йената падна още, докато впоследствие анонимен високопоставен държавник не го "разтълкува" като предупреждение към Токио.

Всъщност досега за най-голямата спирачка пред развихрянето на валутна война се приемаше независимостта и консервативността на централните банки. Повечето от тях имат мандат да съблюдават единствено или предимно ценовата стабилност и по идея би трябвало да се възпротивят срещу подкопаването на валутата. Но глобализацията на финансовите пазари поразмива тази тяхна решимост. Ако преди десетилетия прясно напечатаните долари предизвикваха предимно инфлация в САЩ, то сега тя лесно и мигновено се пренася в неизвестна посока и може да надуе балони на неочаквани места и в различни активи - имоти, стоки, акции, държавен дълг или каквото изглежда перспективно. Същевременно класическата потребителска инфлация, която те следят, остава ниска и формално целта е изпълнена.

А това постепенно ражда и нов тип агресивни централни банкери, "готови на всичко". Това бяха думите на президента на ЕЦБ Марио Драги, с които той успя да успокои пазарите, когато словосъчетанието "разпадане на еврото" се превръщаше във вестникарско клише. Новият председател на Bank of England, канадецът Марк Карни, също е известен със смелите си ходове. И японската централна банка е в очакване на следващия си господар, който вероятно ще е верен самурай на правителството в борбата му с измъкването от дефлационната депресия. Предстоят смени и в Русия и Китай, а вероятно пълното превъртане на поколенията ще е факт, ако догодина Бен Бернанке бъде наследен от някой още по-агресивен от него начело на Федералния резерв.

Със сигурност политиците имат нужда от такива супергерои, след като новата битка, която предстои на много места, ще е с безработицата и впрягането на паричната политика в каузата ще е от полза. Друг е въпросът дали всички ние имаме нужда от това сближаване на централни банки и правителства. "Историята ни показва, че интервенциите на централните банки могат в дългосрочен план да влошат, вместо да подобрят нещата", пише анализаторът на Societe Generale Албърт Едуардс. И тези дефекти далеч не се ограничават с инфлация, балони и валутни войни. Лесните пари лесно "зомбират" банките и компаниите и самата Япония вече над 20 години се е нагледала на това. Може би все пак Клаузевиц си е знаел работата и накрая всичко опира до политиците, а не до икономистите.

 

Всички срещу Оланд

Докато на глобалния фронт дрънкат валутни оръжия, Европа води собствена минивойна. В момента тя минава под мотото "Всички срещу Оланд". Преди дни френският президент призова за координирани действия за сваляне на курса на поскъпналото напоследък евро. След това финансовият министър Пиер Московиси разясни, че интервенцията, която иска Париж, не означава натиск върху ЕЦБ или тласкане към валутна война. Но каквото и да има предвид Оланд, засега няма изгледи да спечели съюзници. Германският финансов министър Волфганг Шойбле набързо отговори, че "валутните курсове не трябва да бъдат манипулирани", а новият председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум отказа да коментира темата и обяви, че форумът на  Г-20 не е мястото за обсъждане на стойността на еврото.

Войната е продължение на икономиката, но с други средства. Сигурно така щеше да звучи прословутата мисъл на Карл фон Клаузевиц, ако беше сътворена не насред Наполеоновите войни, а в епохата на глобализацията. През повечето време битките за икономическо надмощие се водят тихо, не между врагове, а между партньори. Докато някой прибегне до непозволеното средство - валутата.

Да занижиш курса на паричната си единица е доста изкушаващ и лесен начин да изнесеш много от проблемите си по време на икономическа криза. Затова и още в началото на сегашния глобален трус имаше опасения, че класическите търкания около т. нар конкурентна девалвация ще се засилят, а през 2010 г. тогавашният бразилски финансов министър Гиду Мантега изкова нов термин, като предупреди, че своеобразното печатане на пари в развитите икономики вещае валутни войни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Мастилото ще ни стигне ли?

  • 2
    yotata avatar :-|
    йотата

    О! То и екстракт на орехова шума също може да се ползва за мастило.

  • 3
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    Какво мастило? Става въпрос не за печатане, а за увеличаване или намаляване на цифри. В банковите трансфери парите се "преместват" като само се променят числата в съответните сметки. В една сметка числените стойности намаляват, а в друга се увеличават. Има още живот в книжните пари, но колко? Правителствата и корпорациите работят с електронни пари, промяна на числени стойности по сметки.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    Aко такава военна тактика водеше до дългосрочен успех, държави като Аржентина, Турция до 90-те, Титова Югославия и България на Беров-Виденов щяха да са непоклатими господари на света.

  • 5
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    "Със сигурност политиците имат нужда от такива супергерои, след като новата битка, която предстои на много места, ще е с безработицата и впрягането на паричната политика в каузата ще е от полза."-това си заслужава жертвите.

  • 6
    geoimg avatar :-(
    Geoimg

    Единственият(и голям) плюс на кризата е, че извади наяве "недъзите(на българският фудбол?)" на пазарния фундаментализъм!?
    Видяха се невидимите конци, които дърпат "свободната" пазарна икономика!?
    Видяха се (офшорните)партизански пътеки и землянки, в които се крият и перат, крадени(от граждани и общество) и мръсни(наркотици, убийства, оръжие, проституция...) пари!?
    Властите се принудиха(поне външно) да въвеждат прозрачност и правила!!!

  • 7
    por.traktorist avatar :-|
    por.traktorist

    "с тази разлика че не връчва директно пари на правителствата, а по-скоро им освобождава възможност да пласират нов дълг, като му създават изкуствено търсене. "

    стигнах до това изречение и спрях да чета. така се получава като журналисти пишат за макроикономика и парична политика...

  • 8
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    И японците имат изключително силен аргумент. Те идват от там накъдето ние отиваме. 20 години с никакъв или мижав ръст. Какво ли не опитаха. Вливания на средства да съживят иономиката с единствен резултат: най-нелепите и ненужно усложнени пътни детелини. И намаляване на лихвения процент до 0 ниво. Резултат: нищо!
    Междувременно Южна Корея систематично им дърпа килима изпод краката. Коли, елекроника...
    Занижаване на курса на валутата е не само начин да се опиташ да си върнеш конкурентноспособноста, но и способ (един от многото) да кажеш на разглезените избиратели: обедняхме и ако не направим промени, ще обеднеем повече!

  • 9
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    "Да занижиш курса на паричната си единица е доста изкушаващ и лесен начин да изнесеш много от проблемите си по време на икономическа криза."

    Ясно. Накратко, тезата на "икономистите", представена в статията е:
    (1) Ако имате проблеми, няма как те да не са си чисто ваши, вътрешни - сами сте си виновни.
    (2) Ако все пак сте недоволни - да не сте посмели да ни разваляте рахатлъка. Оправяйте си се помежду си.

    А това, че в един свят с "глобална икономика" и проблемите са глобални - това е тема табу. Това че САЩ си девалвира постоянно валутата - за тях може, но за еврото не може. И защо? Защото на германците така им е най-изгодно. Обачи вие си трайте, ако имате криза, дръжте си я в къщи.

    Егати икономистите... Ама не е луд който яде баницата. Хайде още веднъж плювнете сега срещу Оланд.

  • 10
    smokingpipe avatar :-|
    smokingpipe

    " Макар валутните курсове да се определят от пазара, всяка страна може да влияе върху стойността на паричната си единица. "

    РБ не може да влияе . Не е страна .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK