Революция под заплаха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Революция под заплаха

Светски поддръжници и демократи изпълниха улиците на Тунис след новината за смъртта на Шокри Белаид

Революция под заплаха

Показното убийство на виден опозиционер в Тунис осветли опасното напрежение между ислямисти и секуларисти

Марина Станева
8237 прочитания

Светски поддръжници и демократи изпълниха улиците на Тунис след новината за смъртта на Шокри Белаид

© reuters


Две години след Арабската пролет Тунис отново ври и кипи. Страната, откъдето започна вълната от революции, изглеждаше и като най-обещаващия пример за успешен преход. Тя имаше всички изгледи да тръгне в правилната посока към изграждане на жизнена демокрация – голямо гражданско общество, светски порядки, при които носенето на забрадка е по-скоро изключение, масово посещаване на училище до 16-годишна възраст. Освен това Жасминовата революция свали по относително мирен начин диктатора Бен Али, а след първите в региона свободни избори за конституционно събрание спечелилата умерена ислямистка партия "Ан Нахда" включи и две светски формации във временното коалиционно правителство, което трябва да управлява до пренаписването на конституцията и насрочването на нов вот. На фона на случващото се в Египет и Либия, Тунис даваше най-големи надежди за сполучливо преминаване от диктатура към демокрация.

Ако Тунис не успее, тогава кой

Но както и в Египет либералните тунизийци откриха, че преходът не е толкова лесен. Едно убийство в началото на февруари разтърси из основи страната. Показният разстрел на лидера на една от светските опозиционни партии в парламента - Шокри Белаид, пред дома му предизвика най-големите масови протести в Тунис от революцията насам, както и искания за незабавната оставка на кабинета, който бе обвинен от семейството на убития за неговата смърт. И въпреки че "Ан Нахда" категорично отхвърля спекулациите, че е поръчала разстрела, политическата криза неконтролируемо се разрасна, след като опозицията обяви, че напуска парламента.

Преди да се превърне в жертва на първото политическо убийство в Тунис от получаването на независимост от Франция през 1965 г., Шокри Белаид бе уважаван антиислямист, адвокат по човешките права и генерален секретар на лявоцентристката светска партия "Демократично движение на патриотите". Той бе един от най-големите критици на управляващата коалиция и обвиняваше "Ан Нахда", че дава зелена светлина за извършването на политически убийства.

Разстрелът му шокира много тунизийци. Ден преди да бъде убит, той предупреди, че в страната има "климат на систематично насилие", който заплашва трудно спечелената свобода. Френският президент Франсоа Оланд заяви, че смъртта на опозиционния лидер "лишава Тунис от един от неговите най-смели и свободни гласове".

"Белаид бе символ на секуларизма в една страна, където религиозната политика, изглежда, бележи победи непреклонно всеки ден", твърди пред британската ВВС преподавателят по колониални и постколониални науки в университета в Бирмингам Берни Себе.

За да успокои обстановката, премиерът Хамади Джебали се обяви за разпускане на правителството, в което освен "Ан Нахда" участват и две светски партии - "Конгрес за републиката" на президента Монсеф Марзуки и "Еттакатол". Джебали настоява за сформиране на нов кабинет, съставен от технократи без политическа принадлежност, който да се заеме с настоящите вътрешни проблеми до окончателното завършване на конституция и насрочването на нови избори в най-кратък срок (може би до края на юни). От собствената му партия "Ан Нахда" обаче остро се обявиха срещу идеята и го обвиниха, че не се е консултирал с тях. Лидерът на "Ан Нахда" Рашид ал Гануши заяви, че новото коалиционно  правителство трябва да включва освен технократи и политически фигури. Според него то отново ще бъде оглавявано от Джебали и ще бъде сформирано до дни. По думите му е жизненоважно властта да бъде поделена между ислямистките и светските партии. Той обаче заплаши, че "Ан Нахда" може да се оттегли от кабинета, ако Джебали настоява той да бъде изцяло технократски.

Отново на кръстопът

Убийството на Белаид само хвърли светлина върху напрежението между ислямисти и секуларисти, което тлее в страната от месеци. "Облаците се сгъстяват над Тунис, който е сочен за водач в региона. Мнозина ще продължават да казват "Гледайте Тунис", но сега те наблюдават с повече безпокойство", отбелязва в свой анализ за британската ВВС кореспондентът Лиз Дусет.

"Ан Нахда", която по времето на Бен Али бе принудена да действа нелегално, а поддръжниците й бяха подложени на репресии, дойде на власт след падането на режима при първите свободни избори от 1956 г. насам. Въпреки че е близка с "Мюсюлманските братя", се опитва да си изгради имидж на прагматична формация, подобна на Партията на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган в Турция. Тя твърди, че иска да представляват възможно най-голяма част от тунизийците (включително консумиращите алкохол, обличащите се по-свободно и тези, които рядко влизат в джамия) и няма да налага модел на поведение на милионите западни туристи, които посещават Тунис.

Секуларисти обаче критикуват управляващите ислямисти за това, че са концентрирали в ръцете си твърде много власт, че зад фасадата са много по-радикални и са заплаха за либералните и модерни ценности в Тунис. Въпреки че "Ан Нахда" се представя като умерена и толерантна партия, опонентите на правителството посочват, че през последните месеци то е позволило на ислямистките милиции на салафитите да упражняват необезпокоявано вижданията си и да ги налагат в едно общество, което се смята за бастион на арабския секуларизъм. Напоследък салафитите прекъсваха музикални концерти, възпрепятстваха провеждането на изложби, отправяха заплахи към лидери на светски партии, организираха гневни протести и дори щурмуваха американското посолство в столицата Тунис заради филма "Невинността на мюсюлманите", показващ пророка Мохамед в негативна светлина.

"Липсата на силна реакция от правителството към актове на политическо насилие, които постоянно се увеличават от идването на власт на "Ан Нахда", изглежда, прикрито окуражава онези, които искат да наложат възгледите си чрез сила, вместо чрез демократичен диалог", твърди анализаторът Берни Себе.

Сега Тунис е отново на кръстопът. Въпреки че до този момент не е изпитал насилието, белязало прехода от автократично управление в съседни държави като Либия и Египет, икономиката му, разчитаща на уязвими сектори като туризма, е нестабилна. Чуждестранните и предимно френски компании, които се намират в страната и са жизненоважна част от нейното бъдеще, следят с безпокойство вътрешните вълнения. Много е лесно позитивните знаци, които мнозина видяха преди две години, да избледнеят и Тунис да се подхлъзне отново към политически хаос. Ако управляващите не успеят да разсеят съмненията, че насърчават опасни ислямисти, поляризацията ще се увеличава и вътрешното разделение може да стигне до опасните нива, видими в други страни в региона. И ще бъде тъжно, ако мястото, където се роди Арабската пролет, се превърне преждевременно в нейно лобно място.

Две години след Арабската пролет Тунис отново ври и кипи. Страната, откъдето започна вълната от революции, изглеждаше и като най-обещаващия пример за успешен преход. Тя имаше всички изгледи да тръгне в правилната посока към изграждане на жизнена демокрация – голямо гражданско общество, светски порядки, при които носенето на забрадка е по-скоро изключение, масово посещаване на училище до 16-годишна възраст. Освен това Жасминовата революция свали по относително мирен начин диктатора Бен Али, а след първите в региона свободни избори за конституционно събрание спечелилата умерена ислямистка партия "Ан Нахда" включи и две светски формации във временното коалиционно правителство, което трябва да управлява до пренаписването на конституцията и насрочването на нов вот. На фона на случващото се в Египет и Либия, Тунис даваше най-големи надежди за сполучливо преминаване от диктатура към демокрация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    hypopotam avatar :-(
    Хипчо

    "Но както и в Египет либералните тунизийци откриха, че преходът не е толкова лесен."

    Ами ние? - 23 години и не се вижда нищо, освен тъмнина и безкраен тунел.

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#1] от "Хипчо": Нима? Кое точно знаехме преди 23 години?

  • 3
    ariman_info avatar :-(
    Ariman

    Лошо, Тунис може да повлече цяла Северна Африка в ислямизъм!

  • 4
    hasmokar avatar :-|
    hasmokar

    То и без това христиене(дет даряват и втората си риза) почти не останаха, може да опитаме и от другите мъгели за лицемерие.

  • 5
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    Да изгоним Чужденците от ЕРП-тата ???
    ЗАЩО протестите срещу Западните собственици са най-силни във Варна ??? Защото там са групировката ТИМ и Българо-Съветската мафия !!! При продажбата на 3-те ЕРП-та през 2004 година България получи около 800 милиона евро. Каква национализация, какво обратно изкупуване ??? Възможно ли е това да се случи ? НЕ, разбира се. А какви са другите възможности ? ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГОПРО може да вземат решения да се изтеглят от България. Както това направи преди това ЕОН – най-голямата частна енергийна компания в света !!! ЕОН продаде ЕРП-то с малка загуба на „Енергопро” и напусна страната, тъй като не виждаше перспективи за развитие в една манипулирана и непазарна среда, с минимални печалби и максимални проблеми, каквато Българската държава създаде след 2006 година. При едно такова решение кой ще „спаси” ситуацията, кой ще изкупи и придобие, примерно, ЕРП-то в Североизточна България ? Естествено българо-руските олигарси, ТИМ и Руските ребята, които са най-силни в този регион. При това ще го изкупят с удоволствие, с натрупаните и изпрани пари от сделките на мафията. Възможно е дори Златев-Лукойл, Газпром и т.н да се активизират. А после Бойко Борисов, ако тогава не е съдебно разследван, може да отиде при „спасителите” и да обяви освобождаването ни от монополите. Но цените на ТОКА няма как да намалеят, освен малко и за малко, тъй като те и без друго са най-ниските в Европа. А ресурсите са скъпи. Народът е беден, воден за носа от червени комунисти и ДС ченгета, много пъти досега. Протестира при нужното побутване. Ще заработи ли схемата и сега ??? Зависи от всички нас, и не само. Нужни са ни държавници, от Европейска величина и с евро-качества.
    ПП. Ако гражданското общество се събуждаше, както твърдят някои „социолози”, не трябваше ли най-напред то да подгони мутрата-премиер ???

  • 6
    65vesso avatar :-|
    65vesso

    Германците бяха обвини,че са еснафи защото изразиха съмнение относно положителния ефект от арабската пролет,когато започна в Либия.Проста истина: с прост народ гражданско общество не се прави.Само вижте въпросите на референдумите в Швейцария и отговорите на швейцарците, и ги сравнете с предполагаемите резултати ако са проведени в България.Грантирам ви,че само резултата за джамиите ще е еднакъв.Само го вижте какво мисли просто момче в швейцарска провинция и го сравнете с наш виден културен деец. Да не говорим за разликата в поведението.Ами видяхме и последствията от"оранжевата революция"в Украйна.Революциите изкарват утайката отгоре образно казано.Това е станало и при Френската революция.Марат например.Сега някои уплашен от резултата на референдума юркат матреала с революция да ги върне пак на власт защото с избори явно няма да стане.Не смятам,че ЕРП-тата са изрядни,но цената на тока изкуствено се поддържа ниска от държавата чрез НЕК по политически причини и ако бяха държавни да сме имали авария след авария.Да припомня ЕРП-етата колко подстанции и кабел смениха,с десителетия несменяни.Да припомня на някои с къса памет,че когато сметките за ток бяха 35-40ст.,суперите бяха празни,гледахме само руски филми,чакахме по 25-30 години за жилище,банани ядяхме само на Нова година,чакахме на опашка за руски коли и телевизори, бе забранено да излизаме от страната и да пазаруваме в Кореком, и накрая се оказа,че дължим 10 милиарда долара.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.