С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 22 фев 2013, 18:49, 7784 прочитания

От (Златна) зора до мрак

Кризата в Гърция води до изостряне на ксенофобията, експлозия от насилие и възход на крайнодесните групи 

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Както всяка история, и тази има две страни. От едната са онези близо милион имигранти, придошли в Гърция във време, когато държавата е в полуразпад и нито иска, нито може да ги поеме. От другата са  грозното лице на ксенофобията и страхът и омразата по улиците на Атина. Жестоката икономическа криза и крахът на традиционните партии, доминирали гръцката политика в последните три десетилетия, създават перфектна среда за разцвет на екстремистки групи. Резултатът е експлозия от оцветено с расизъм насилие, което залива страната. И подчертано съвпада с възхода на неонацистката партия "Златна зора".

Двете лица на насилието


Два инцидента маркират нарастващото напрежение по оста "ние - те".

На 10 май 2011 г. 44-годишният Манолис Кантарис загива в центъра на Атина, след като крадец го пробожда с нож, за да му отнеме видеокамерата. Кантарис е на път за болницата, в която в този момент се ражда неговият син.

Няколко часа по-късно на мястото на атаката се събират протестиращи. Официална информация за нападателя все още няма, но лозунгите гласят "Чужденците вън" и "Гърция е на гърците". Засилващото се усещане, че престъпността е излязла извън контрол и за това са виновни стотиците хиляди пришълци, подпалва безразборна саморазправа. В следващите няколко дни организирани групи гърци нападат бежанци и имигранти в столицата - гонят ги из улиците, свалят ги от автобуси и ги бият. По-късно за убийството са арестувани двама афганистанци.



Последният инцидент с обратен знак е от 17 януари тази година, когато 27-годишен пакистанец беше намушкан до смърт от двама гърци. Последва протест срещу неофашизма и расистките атаки срещу имигранти. Пред сградата на парламента в Атина се събраха над 5000 души, сред които изтъкнати интелектуалци като италианския Нобелов лауреат по литература Дарио Фо.

Кризата е довела до такъв спад на междуетническата търпимост в Гърция, че атаките, расистките и антирасистките демонстрации са ежедневие. Най-лекото обвинение към държавата в момента е, че е изпуснала ситуацията с имигрантите и бежанците извън контрол. Най-тежки са съмненията, че влиянието на неонацистката партия "Златна зора" сред населението, политиците и полицията расте, а ксенофобията се превръща в легитимна идея за обществото и държавата.

Анатомия на омразата

"На новопристигналите в Атина раздавам карта, на която местата, които да избягват, са оградени в червено", разказва президентът на асоциацията на афганистанците в Гърция Юхус Мохамади пред Amnesty International. Но невинаги имигрантите могат да избягат от агресията. Така например на 10 септември 2012 г. двама мъже влизат в бръснарница, собственост на пакистанец. "Първо се нахвърлиха на гръцкия клиент с викове защо се подстригва при пакистанци", раказва един от присъстващите пред правозащитници. Когато клиентът реагирал, двамата го намушкали с нож. "После започнаха да разрушават салона и да хвърлят коктейли "Молотов". Един полетя към мен, заради което загубих част от косата си", допълва разказа един от работниците.

От януари до октомври 2012 г. гръцката "Мрежа за следене на расистко насилие" е регистрирала 87 инцидента на агресия. "Половината от тях са свързани с крайнодесни екстремистки групи, които са действали организирано", разказва пред "Капитал" Маро Савополу от Amnesty International в Гърция. Това е само върхът на айсберга и реалният брой на нападенията вероятно е много по-голям, тъй като заради страха от задържане и депортация нелегалните имигранти не смеят да съобщават за инциденти. Директорът на "Лекари без граници" в страната Никитас Канакис например посочва, че само за първите шест месеца на 2011 г. над 300 души, които са били нападнати, са потърсили помощта на неправителствената организация.

След интервюта с 59 жертви на расистки атаки Human Rights Watch определя няколко повтарящи се характеристики. Повечето нападения се случват през нощта, в близост до площади, нападателите работят в група и нерядко сред тях има и жени, крият лицата си с шалове и каски. Често нападат с голи ръце, но и с оръжия като бухалки и бирени бутилки. "Обикновено атаките са придружени от обиди и призиви да напуснат Гърция, а в много случаи нападателите обират своите жертви", се казва в доклада на организацията от края на 2012 г.

Онова, за което не бива да се говори

"Мнозина свързват тези атаки със "Златна зора". Но това е нещо, което трудно може да се докаже", казва пред "Капитал" Елинда Лабропуло, журналист, работещ за CNN и британската BBC. Все пак на 7 септември миналата година се случва нещо, показателно за отношението на крайнодясната формация към чужденците. Тогава в крайморския град Рафина поддръжници на "Златна зора" нападат с бухалки сергии, които принадлежат на имигранти. Няколко часа по-късно подобна атака се случва в друг град - Месолонги. И в двата случая е документирано на видеозаписи, че в атаките участват не само поддръжници, но и народни представители от "Златна зора". Парламентът гласува за сваляне на имунитета на тези депутати, но все още не са им повдигнати обвинения. Месеци наред нямаше никакви опити за търсене на наказателна отговорност и на говорителя на партията Илиас Казидиарис, който преди изборите през юни миналата година наби в тв ефир своя политическа опонентка.

Неохотата тези инциденти да се разследват е необяснима само на пръв поглед. "Близостта между полицията и екстремистки групи, включително "Златна зора", е очевидна. Това е нещо, което признават хора отвътре, от полицията. Признавал го е в интервю пред мен и министърът на правосъдието Андонис Рупакиотис - той каза, че се опасява, че има връзки между полицията и "Златна зора". Но според мен няма желание, а може би и възможности, да се докаже, че е така", казва Елинда Лабропуло.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша 1 Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша

Опозицията овладя Сената, но властта ще продължи с евроскептицизъм, антилиберални мерки и икономически национализъм

14 окт 2019, 918 прочитания

Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива 1 Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива

Анкара едва ли иска да влезе в директен сблъсък със сирийската армия, но ситуацията е непредвидима

14 окт 2019, 2601 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм