С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
52 3 мар 2013, 18:00, 9887 прочитания

Новите гастарбайтери

Млади южноевропейци търсят спасение от кризата в Берлин, помагайки на Германия и на собствените си държави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Старата система

Към 1955 г. Германия вече е подписала първите споразумения за работници от Италия, след което следват договори с Испания, Гърция, Турция, Мароко, Португалия, Тунис и Югославия. Източна Германия внася работна ръка от Виетнам и Куба. Гастарбайтерите получавали разрешение за пребиваване от няколко години, след което е трябвало да си заминат вкъщи. През 70-те години системата започва да се проваля. Един път обучили работниците, компаниите не искат да ги пуснат да си ходят, а и самите те не харесвали идеята да се откажат от доброто място. През 1973 г. германската икономика рухва заради петролната криза и програмата за гастарбайтери е замразена. Това се оказва бумеранг – за да запазят пребиваването си, имигрантите знаят, че трябва да останат в Германия, и започват да водят семействата си. Тази нова вълна не е толкова добре образована и има проблеми с интегрирането. Стига се дотам, че през 1983 г. новоизбраният канцлер Хелмут Кол казва, че броят на чужденците трябва да бъде намален наполовина. Правителството му приема закон, който предлага на желаещите да напуснат Германия доброволно по 10 хиляди дойчемарки.

Те намират езика за труден, а местните са студени като времето. За много от младите испанци обаче Берлин се превръща в популярна дестинация за изчакване на икономическата криза, която бушува в родината им, пише агенция Reuters. Все повече и повече южноевропейци избират Германия като спасителен пояс от безработицата и шанс за по-добро бъдеще въпреки трудността в общуването с местните.

"Не сме виждали слънцето три месеца, хората може да изглеждат отдръпнати, но Берлин също така е място, където животът не е само работа и може да се срещнеш с артисти, художници и режисьори", казва 32-годишният компютърен инженер Диего Руис дел Арбол, който живее в Берлин. Броят на испанците, живеещи в Берлин, нараства от 8223  през 2010 до 11 473 през 2011 г. Има и новодошли от Гърция, Италия, Португалия – все държави, дълбоко засегнати от дълговата криза.


Маняна в Берлин

Кафене Colectivo е едно от новите места за срещи на млади испанци в квартал Friedrichschain, близо до известния битпазар Boxhagener Platz. Там се предлагат типични за Испания продукти като паелята, испански футбол по телевизията и възможност за разговори и запознанства на испански. Собственикът е роденият в България Димитри Григоров, който израства в Барселона. 31-годишният мъж е бивш студент по изящни изкуства, който е принуден да се преквалифицира на строителен работник. Той се появява в Берлин през 2008 г., започвайки да мие чинии по баровете, и сега е собственик на кафене. "Кризата в Испания само се влошава, но в Берлин, ако дойдеш с правилно предразположение, градът отваря вратите си за теб", казва Григоров. "Познавам много малко хора, които са се върнали." Безработицата в Германия достига най-ниските си нива след обединението през 1990 г. на фона на 26% в Испания и 60% сред младите хора. Берлин, където няма много индустрия, има 12% безработни при 6.8 на сто в цяла Германия. "По испанската телевизия казват, че германската безработица е рекордно ниска, и показват картини от Бранденбургската врата. Берлин обаче има едно от най-високите нива на безработица в Германия", казва Руис дел Арбол.

Професор Херберт Брюкер от Института за изследване на трудовите пазари казва, че много от испанците от сегашната вълна на практика са "имигранти на средната класа", които са доволни да вършат черна работа само за да усетят живота в Берлин. Испанските медии описват напускането на тези хора като национална трагедия, докато германската преса ги приветства като едно по-образовано поколение на гастарбайтери.



Младите испанци сервитьори в Берлин може и да не са окончателно решение на проблема с остаряващото население на Германия, нито ще оправят испанската безработица. Експерти обаче смятат, че тези работници предлагат временна отмора и от двата проблема. "От германска гледна точка, дори и да останат само за две години, тези хора попълват броя на работещите", казва Брюкер. Имигрантите научават езика и организационните умения, които пък ще ги направят по-продуктивни обратно вкъщи, а тяхното отсъствие там смалява натиска върху социалната система за помощи в Испания.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Давос 2020: Първият ден мина под сянката на хвалебствията на Тръмп 2 Давос 2020: Първият ден мина под сянката на хвалебствията на Тръмп

Основните панели в началото на Световния икономически форум се фокусират върху рисковете, свързани с климатичните промени

21 яну 2020, 711 прочитания

Беларус опитва да притиска Русия с внос на норвежки петрол Беларус опитва да притиска Русия с внос на норвежки петрол

Транспортирането от Северно море и през Литва обаче го прави твърде скъп

21 яну 2020, 689 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
От "Кога ще си ходите?" до "Моля, останете!"

Квалифицираните работници променят образа на имигрантите в цяла Германия

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10