Краят на един голям провокатор

Латиноамерикански Робин Худ или поредният диктатор

Краят на един голям провокатор

Какво наследство оставя Уго Чавес и накъде ще поеме Венецуела след него

Марина Станева
10862 прочитания

Латиноамерикански Робин Худ или поредният диктатор

© reuters


За разлика от режисирания масов плач в Северна Корея след смъртта на Ким Чен Ир, кадрите на стотиците хиляди венецуелци, съпровождащи ковчега на починалия от рак Уго Чавес, показват хора, които искрено жалят за своя президент. Бедните в страната го боготворяха заради вдигането на пенсиите и заплатите и финансираните от петрола социални програми като осигуряване на субсидирана храна, жилища, образование и медицински грижи. А опонентите му го наричаха диктатор и го обвиняваха, че в страната няма демокрация и разделение на властите, че се нарушават човешките права, че медиите са манипулирани, а корупцията се толерира. Както отбелязва писателят Габриел Гарсия Маркес, сякаш става въпрос за двама отделни човека: "Единият имаше големия късмет да получи шанса да спаси своята страна. Другият, мечтателят, може да остане в историята като поредния деспот."

"Чавес ще бъде запомнен по много различни начини. За бедните той е някой, който им възвърна самоуважението. За други той поляризира обществото и обърка икономиката. На континента той ще бъде помнен като обединител", казва пред "Капитал" специалистът по Латинска Америка Франсиско Паница от London School of Economics.

Чавес е една от най-противоречивите и колоритни политически фигури в Латинска Америка. И заедно с иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и бившия кубински лидер Фидел Кастро (който приемаше за свой ментор) бе сред най-гласовитите критици на САЩ. Управлявалият 14 години Венецуела президент бе известен като ненадминат оратор. Харизматичният му популистки стил, с който громеше "американските империалисти" и "буржоазните предатели" в продължаващи часове наред тв речи, очароваше тълпите. Участието му по международни форуми рядко минаваше без скандални случки заради непредсказуемото му поведение и цветист език на човек от народа. Смъртта му без съмнение ще разтърси страната, предвещавайки труден преход и период на несигурност.

Чавизмът: а сега накъде?

Приживе състоянието на Чавес бе държавна тайна. Знаеше се само, че ракът е диагностициран за пръв път в средата на 2011 г. и е в областта на таза. На 11 декември президентът се подложи на четвърта операция в кубинската столица Хавана и след нея така и не се появи отново в публичното пространство, дори след завръщането си във Венецуела.

През декември Чавес посочи своя наследник – вицепрезидента Николас Мадуро, който сега временно ще застане начело на страната, ще поведе управляващата Обединена социалистическа партия и ще бъде неин кандидат на предстоящите извънредни президентски избори, които трябва да бъдат насрочени в рамките на 30 дни. Мадуро - бивш шофьор на автобус и профсъюзен лидер, е до Чавес още от влизането му в политиката. И макар да му липсва неговата харизма, той е смятан за диалогична личност и представител на по-мекото крило на чавистите. Лидерството на Мадуро не е безспорно и не е изключено да има съперничество между него и друг виден партиен функционер - председателя на парламента Диосдадо Кабейо, който е представян като поддръжник на по-радикалната фракция на чавизма. Така ако Мадуро дойде на власт, ще трябва да опази партията от разединение и вътрешни боричкания, които са възможни поради отсъствието на твърдата ръка на Чавес.

Мадуро прилича на Чавес поне в едно -  безкомпромисната антиамериканска риторика. През седмицата той обяви експулсирането на двама служители на посолството на САЩ в Каракас по обвинения в опит за военен преврат, а после заяви, че раковото заболяване на Чавес е дело на враговете му (т.е. Вашингтон). На брифинг в САЩ, в който "Капитал" участва, високопоставени служители на Държавния департамент изразиха силно неодобрение към тези негови изказвания, които окачествиха като скандални. "По отношение на бъдещето ние бихме искали да имаме повече продуктивни и ефективни отношения с венецуелското правителство и оставаме оптимисти, че това е възможно. В този смисъл първата пресконференция на новия държавен глава не беше особено окуражаваща. Тя наистина ни разочарова", коментира високопоставен служител на американското външно министерство. И допълни, че разбира в колко тежък момент е Венецуела и отношенията със САЩ са "сложни", но това не оправдава агресивния тон и обвиненията на Мадуро.

Независимо дали във Вашингтон го харесват или не, прогнозите за бъдещия вот във Венецуела дават преднина на управляващата партия. Анализаторът Франсиско Паница предвещава мобилизация на чавистите заради симпатиите след смъртта на президента и почти сигурна победа за Мадуро. Той ще се изправи срещу губернатора на богатия щат Миранда Енрике Каприлес, който е най-вероятният кандидат на опозицията. Той загуби срещу Чавес през 2012 г. с малка разлика, а след това опозицията се представи зле в регионалния вот през декември.

Големият въпрос сега е ще оцелее ли чавизмът без своя патрон Чавес. Шансовете са големи, тъй като течението е дълбоко вкоренено в основните държавни институции, включително във въоръжените сили. Освен това красноречивият популизъм на президента се радваше на висока подкрепа сред бедните венецуелци. Прогнозите са, че в краткосрочен план чавистите ще останат обединени, а в по-дългосрочна перспектива течението вероятно ще последва примера на перонизма в Аржентина, който успешно оцеля и след смъртта на президента Хуан Перон. "Някакъв вид чавизъм със сигурност ще надживее Чавес, но е много трудно да се каже какъв точно, тъй като това не е хомогенно движение", твърди Франсиско Паница. Така отпечатъкът на Чавес във венецуелската политика ще продължи да се усеща и занапред.

От военен до политик

Бившият армейски парашутист с чин полковник, известен с прословутата си червена парашутистка барета, застава начело на страната с най-големите петролни залежи в света през 1999 г. и така дава началото на своя "социализъм от XXI век" и на обявената от него Боливарска революция (по името на венецуелеца Симон Боливар, наричан Освободителя на Латинска Америка от испанците). Шест години по-рано Чавес безуспешно се опитва да извърши военен преврат срещу президента Карлос Андрес Перес в разгара на силно недоволство заради нови мерки на икономии и последвали репресии. Изпратен е в затвора за две години, след което е помилван. Но именно това му спечелва популярност и по-късно без проблем побеждава на президентските избори с призиви за преразпределяне на изобилните приходи от петрол.

Той се появява на политическата сцена с обещанието да трансформира страната. Когато идва на власт, старата управленска система е в разпад и Чавес яхва вълната на гнева срещу политическия елит. За разлика от повечето си съседи Венецуела се радва на демократично управление от 1958 г., но двете основни партии, които се редуват на власт, са обвинявани, че са корумпирани и прахосват приходите от петрола. Докато Чавес обещава "революционни социални политики" и изобличава "хищните корумпирани олигарси" от върхушката.

Той описва богаташите като "квичащи прасета" и "вампири", изсмукващи нефтеното богатство. За него директорите на петролни компании "живеят в луксозни вили, където участват в оргии и пият уиски". Чавес често напада църквата, че пренебрегва бедните, заговорничи с опозицията и защитава заможните. Преди време той намекна, че германският канцлер Ангела Меркел е потомка на Хитлер. Негово е и следното иронично твърдение: "Няма да се учудя, ако е имало цивилизация на Марс, но капитализмът е дошъл и е довършил планетата."

В страна, в която над четвърт от населението живее в бедност, Чавес с лекота печелеше обожание. Той е човек от народа - произлиза от дълбоките низини на обществото и говори езика на масите. Венецуелският лидер печели симпатиите им, защото са били пренебрегвани, а той обещава, че ще взема от богатите и ще дава на тях, онеправданите. Чавес връща отнетото им достойнство, дава им глас и ги включва в политическия живот. Но всичко това - за сметка на средната класа.

В международен план президентът щедро подкрепяше редица латиноамерикански социалистически ръководители, за което е обвиняван от САЩ, че спонсорира "лявата вълна" на континента. Амбицията на Чавес бе да насочи по пътя на социализма цяла Латинска Америка, използвайки венецуелските нефтени приходи. Той бе движещата сила зад две регионални организации, целящи да намалят влиянието на САЩ в Латинска Америка - ALBA (Боливарската алтернатива за Америка) и CELAC (Общността на латиноамериканските и карибски държави). Смъртта му вероятно ще отслаби латиноамериканската "лява вълна", както и глобалния "антиимпериалистически" съюз, стремящ се да "ограничи господството на САЩ".

Култът "Чавес"

Чавес редовно се конфронтираше с Вашингтон, като твърдеше, че САЩ "борят терора с терор", и наричаше бившия американски президент Джордж У. Буш магаре и дявол. Венецуелският президент обвинява американците за неуспешния опит за преврат срещу него през 2002 г. Тогава Чавес е отстранен от власт само за два дни, след което триумфално се завръща и продължава с реформите и национализацията на редица индустрии. Той затяга хватката си над съдебната и законодателната система, армията и опозиционните медии и засилва антиамериканската си риторика. Войната на САЩ в Ирак през 2003 г. се оказва благотворна за Чавес, тъй като изстрелва цените на петрола до небесата и приходите на венецуелското правителство се повишават, което позволява финансирането на още социални програми. Междувременно новоизградената държавна медийна империя създава персонален култ около личността му.

От 1998 г. насам Чавес печели четири поредни президентски вота и почти всички, без един, референдуми (включително този срещу преждевременното му отстраняване от власт през 2004 г.). Той променя конституцията и премахва ограниченията върху броя на мандатите на държавния глава. Така става възможно кандидатирането му за четвърти шестгодишен мандат на вота в края на миналата година. Въпреки че отново побеждава, харизмата му вече е засенчена от икономическите проблеми – публичните разходи са раздути до неустойчиви нива, инфлацията е над 20% и продължава да расте, бюджетният дефицит е около 14.7% от БВП, а ръстът се забавя. В същото време престъпността се увеличава, инфраструктурата се руши, корупцията и некомпетентността са широко разпространени, черният пазар на валута процъфтява, а боливарът наскоро бе девалвиран за пети път за последните 10 години. Макар и снижени по време на управлението му, бедността и безработицата си остават огромен проблем въпреки петролното изобилие. По времето на Чавес неравенството намалява и днес Венецуела се радва на най-справедливото преразпределение на приходите в Латинска Америка. Но на фона на бума в съседните Бразилия и Колумбия през този период, успехите на Венецуела не изглеждат толкова невероятни. И предвид факта, че цената на барел петрол сега е 10 пъти по-висока, отколкото в началото на управлението му, опонентите на Чавес посочват, че той е можел да направи много повече.

"Чавес се доказа като проницателен политически стратег и вдъхновяващ комуникатор, но и като катастрофален мениджър", пише в свой анализ в. Guardian, посочвайки неглижирането на инвестициите, дефицита на основни стоки, режима на тока, както и факта, че Венецуела взема огромни заеми, "за да запуши дупките".

Личността му още дълго ще хвърля сянка върху политическия живот в страната и ще разпалва почти религиозна преданост сред милионите му последователи, за които той бе месианска фигура. А за наследника му остават много проблеми и малко народна любов.

По темата работи и Ваня Ефтимова

За разлика от режисирания масов плач в Северна Корея след смъртта на Ким Чен Ир, кадрите на стотиците хиляди венецуелци, съпровождащи ковчега на починалия от рак Уго Чавес, показват хора, които искрено жалят за своя президент. Бедните в страната го боготворяха заради вдигането на пенсиите и заплатите и финансираните от петрола социални програми като осигуряване на субсидирана храна, жилища, образование и медицински грижи. А опонентите му го наричаха диктатор и го обвиняваха, че в страната няма демокрация и разделение на властите, че се нарушават човешките права, че медиите са манипулирани, а корупцията се толерира. Както отбелязва писателят Габриел Гарсия Маркес, сякаш става въпрос за двама отделни човека: "Единият имаше големия късмет да получи шанса да спаси своята страна. Другият, мечтателят, може да остане в историята като поредния деспот."

"Чавес ще бъде запомнен по много различни начини. За бедните той е някой, който им възвърна самоуважението. За други той поляризира обществото и обърка икономиката. На континента той ще бъде помнен като обединител", казва пред "Капитал" специалистът по Латинска Америка Франсиско Паница от London School of Economics.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


40 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Не разбирам заглавието - "голям провокатор"? Ако имате предвид провокирането на промени -да, Чавес направи доста промени в икономиката и политиката на Венецуела и региона със своя социализум базиращ се на хефта. САЩ трябваше да преглътнат много, все пак става въпрос за 19% от вносния нефт във САЩ (за сравнение от Арабския полуостров се внасят 12%). Популистката му политика направи промени за 60% от населението които трудно ще бъдат върнати назад. Средната класа наистина пострада, елита има своите желания за възстановяване на статуквото, но ще трябва да се търси компромис. Не ми харесва особено повтарянето на " Мадуро - бивш шофьор на автобус" - Да Силва в Бразилия или Валенса в Полша също не бяха университетски професори, но свършиха добра работа.

  • 2
    damianrm avatar :-|
    damianrm

    Работи за масите - а имам в личните си сметки над 1 млд. $ - от заплата ли, от що ли ?

    Цъфнали и вързали са в Венецуела - имат режим на тока 2:2 - т.е 2 часа няма ток, 2 има. Имат най-големите петролни залежи, но за 210 год. една ел. централа на газ или петрол не са си направили, и кога е по-малко дъжд 0 --> по-малко ВЕИ ток --> режим. Смешно е, ама на обикновения венецуелец му се плаче ...

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#2] от "damianrm": Това не променя фактите. Чавес - добър или лош, промени Латинска Америка. И то чрез избори!

  • 4
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Преди няколко години на една от латиноамериканските срещи на високо равнище, на която присъстваха тогавашният испански премиер Сапатеро и кралят Хуан Карлос I, провокаторът Чавес не пропусна момента да отправи тежки думи по адрес на бившия премиер Аснар. Сапатеро не се поколеба да протестира, но Чавес невъзмутимо продължи тирадата си. Това провокира спонтанната реакция на краля със знаменитата фраза ¿Por qué no te callas?" (Защо не млъкнеш?), която само за няколко часа се превърна в култова и е такава и до днес. http://m.youtube.com/#/watch?v=lUZxlXkbaxM&desktop_uri=%2Fwatch%3Fv%3DlUZxlXkbaxM&gl=ES

  • 5
    smokingpipe avatar :-|
    smokingpipe

    " харизмата му вече е засенчена от икономическите проблеми – публичните разходи са раздути до неустойчиви нива,... бюджетният дефицит е около 14.7% от БВП, а ръстът се забавя. "

    14.7% бюджетен дефицит ?

    Провокация !!!!!!!!!!

  • 6
    garett avatar :-|
    garett

    До коментар [#2,4]Ало, умниците.Оливър Стоун е направил филм за Южна Америка,започва с Чавес и Венецуела.Първо го гледайте и тогава пишете.Или първо ви се плаща и после пишете.Чавес намалява бедноста със 70%.Венецуела има 250милярда БВП и се преборили с бедноста,защото не позволяват,както у нас чужди кърлежи да изсмукват националните богатства.

  • 7
    gallnare avatar :-|
    Мария

    До коментар [#6] от "garett":

    Алоо, чугун - какво общо има анекдота, който разказвам и документирам с видео, с филма South of the Border? Той прочем съвсем не е само за Чавес, а за още няколко лидери на нова Латинска Америка - нали уж си го бил гледал? Бегом марш към милЯрдите на безкърлежна Венецуела! И не забравяй да се поклониш в мавзолея.

  • 8
    rumen525252 avatar :-|
    rumen5252

    Много сте смешни. Понеже хал-хабер си нямате какво е това Лат. Америка.И не сте виждали нито жив кубинец, нито жив венецуелец. А аз работя всеки ден с такива хора (живея в Мексико).
    Няма нито време, нито място, за да ви ограмотявам (имате голяма нужда). Но мога да дам прогноза: ако чавистите останат на власт, и, както се очаква от цоциалисти, забатачат икономиката, имат две алтернативи: да бъдат пометени от нормалните хора, или да установят комунистическа диктатура с всичките й прелести (концлагери, затворени граници, масово изтребване на недоволните и т.н.).

  • 9
    james1 avatar :-|
    james1

    Всъщност Чавес не умря от рак, а беше бавно отровен с арсен от сатрапите във Вашингтон.
    Не приемал "демокрацията"...

  • 10
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    До коментар [#8] от "rumen5252":

    14 години все плашат как щяло да има комунистически диктатури в Южна Америка, пък те гадините само печелят честно избори. А междувременно "демократите" направиха един неуспешен военен преврат във Венецуела и един успешен в Хондурас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход