Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
36 8 мар 2013, 14:49, 7038 прочитания

Кадифената завеса "Шенген"

Зад отношението на ЕС към България се крият опасни пропуквания в основните принципи на съюза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не се случва често Германия да удря публично по масата в Европа. Най-силната европейска икономика обикновено получава онова, което иска, без да се налага да прибягва до крайни действия и изявления, а и предпочита да го прави тихо, за да не изглежда като диктат. Ето защо плесникът, който миналата седмица Берлин зашлеви на София и Букурещ, отекна доста силно. 

В интервю за сп. Spiegel, германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих каза в прав текст, че федералната република няма да позволи на двете страни да влязат в Шенген. "Ако Румъния и България настояват за гласуване, Германия ще го блокира с вето", подчерта той. Фридрих отхвърли също така като "неприемлив" предложения по-рано от Франция компромис да се върви към поетапно членство, като се отварят първо летищата, после пристанищата.


Решението на Германия уби предварително всяка възможност в Брюксел да се обсъжда темата за разширяване на Шенген. Не че беше особена изненада - самият Фридрих намекна подобно нещо още в средата на миналата година, а и ситуацията първо в Румъния, после в България драматично се влоши и направи разговора за влизането в безвизовата зона страничен.

Разбира се, и на Запад, и в България и Румъния това е вътрешнополитически дебат: тук той е удобен на опозицията да подчертава грешките на управляващите, а там - да успокоява страховете от имиграция. Но ако оставим настрана факта, че това е последният контролен механизъм, който Брюксел има върху София (без да броим еврофондовете), причината той да бъде ползван далеч не са само българските вътрешни проблеми. Шенген е само завесата, зад която се крие по-голямата и важна тема за една от фундаменталните свободи в ЕС - тази на придвижване.

Първо в Дуисбург, после и в други градове...



В интервюто си за Spiegel, веднага след въпроса за Шенген, Фридрих се впуска в обяснение как кметовете в Германия се притесняват от нарастващия брой имигранти от Румъния и България и натиска върху социалните системи. Това е нелогична връзка. България и Румъния са членки на ЕС, Германия не може да ограничава движението на техни граждани, независимо дали са в Шенген или не, а влизането им в зоната е с много по-малко значение от отпадането на ограниченията за работа, което ще стане през 2014 г. "Това е чисто и просто предизборен популизъм за германците", казва убедено български дипломат, запознат с дебата. Християнсоциалния съюз на Фридрих (коалиционен партньор на Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел) ще трябва да се изправи пред избирателите на регионално ниво в Бавария през пролетта и национално ниво през септември.

Преди десетина дни кметът на Дуисбург, социалдемократът Зьорен Линк, се оплака в телевизионното предаване stern tv, че в момента повече от 6500 българи и румънци живеят в града, повечето от които роми. Според него тенденцията се засилва и "хората идват, за да останат". Емигрантите от България и Румъния, основно роми, се заселват в няколко определени части на града и вече има цели блокове, обитавани само от тях. През март миналата година е имало масов бой между 40 български и румънски роми, което е привлякло вниманието на местните жители (макар първото, което да са забелязали в новите си съседи, да било неправилното паркиране).

Линк иска финансова помощ от правителството и натиск от ЕС за подобряване на условията в двете държави, така че на хората да не им се налага да емигрират. Подобен проблем има и в Дортмунд, Кьолн и други градове в провинцията Северен Рейн-Вестфалия. Още миналия месец истории като тази бяха свързани с нов доклад на Германската асоциация на градовете, според който има ръст на "миграция от бедност" от България и Румъния. "Федералното правителство трябва да признае, че социалният баланс и мир е застрашен до краен предел", твърди докладът, според който през 2011 г. от двете страни са дошли 147 хил. имигранти, а през 2012 - вече с 24% повече.

Икономисти и анализатори в Германия веднага оспориха числата в него - от 147 хил., само 58 хил. са останали по-дългосрочно, което е по-малко, отколкото през 2007 г. Огромна част - около 80% от имигрантите, не са нито безработни, нито без образование. И, разбира се, ромите ще продължат да са проблем, със или без Шенген.

Но изследване още от 2010 г. показва, че в Европа има нарастващо впечатление, че социалните системи са под заплаха от чужденци. Случаи като този в Германия подсилват това усещане. Ето защо не би било чудно от Шенген да се стигне и до изказвания за отлагането на отварянето на работния пазар (както вече става във Великобритания).

Ако са нови, не ги харесваме

Това ще съвпадне изцяло с тенденцията в Европа имигрантите от новите страни членки да са удобна боксова круша за политиците в старите, а мерките срещу имиграцията като цяло да са любима тема. През 2011 г. Дания например реши, че ще възстанови постоянното наблюдение по границата си с Германия и ще прави проверки на случаен принцип. По-късно новото правителство се отказа от тази популистка идея, но Копенхаген затегна рязко имграционното си законодателство. През 2012 г. Холандия въведе постоянно видеонаблюдение на всички големи магистрали, свързващи страната със съседите й. Холандия беше и първата, която заговори открито против приемането в Шенген на България и Румъния, като обеща вето още през 2011 г. Тогава посочените причини отново бяха политически проблеми в България, но зад тях стояха и антиимигрантските настроения на Партията на свободата на Геерт Вилдерс.

Психозата, обзела Великобритания, също има подобни корени. Изплашени от наплива на източноевропейци от предната вълна на разширяване, политици от управляващата Консервативна партия поискаха да не се отваря работният пазар за българи и румънци. Този дебат стана толкова токсичен, че българи започнаха да се оплакват от негативни настроения на Острова, а миналия месец министърът по въпросите на имиграцията Марк Харпър заяви, че е започнало разработването на система за издаване на задължителни документи за европейските граждани, жалещи да останат дългосрочно в страната. Идеята е всеки, който идва в Обединеното кралство за период, по-дълъг от три месеца, да е задължен да се сдобие със специален документ за пребиваване, с който да получи достъп до публични  услуги, сред които и социални помощи.

"Много държави в различен период показват враждебност към имигрантите", казва за "Капитал" проф. Алън Барет от Института за икономически и социални изследвания в Дъблин. "Понякога страхът е свързан с нива на престъпност, понякога с намалелите възможности за работа за местните и понякога със социалните помощи. Данните често не подкрепят тези страхове, но някои медии и политици допринасят за страха и враждебността."

Институтът на проф. Барет заедно с още един изследователски център е правил през 2011 г. изследване по поръчка на Европейската комисия. В него е установено, че няма особени доказателства, че имигрантите използват социални помощи по-активно от местните или че идват в дадена държава заради тези помощи. "Има много малко доказателства за идеята, че имиграцията е проблем за социалните системи", казва Барет. Хората много по-често решават да имигрират заради състоянието на работния пазар в дадена държава (т.е., защото могат да си намерят работа там), отколкото заради желанието си да ползват помощи.
 
Тези числа обаче няма да успокоят хората в Дуисбург, които се страхуват от новите си съседи, за които ще трябват, по сметки на кмета, 15 милиона евро годишно допълнително. Те към момента могат да останат само до 90 дни, ако нямат работа. От началото на следващата година обаче ще имат право на престой и помощи, както гласят правилата на ЕС, които Германия и другите трябва да спазват. Дебатът за Шенген поне засега е прибран в шкафа до по-добри времена.

Но друг един дебат е надвиснал на хоризонта - този за свободите в ЕС и дали трябва трябва две цели държави да бъдат дискриминирани заради предразсъдъци и заради социални проблеми.  

По темата работи и Люба Йорданова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Северна Македония е 30-ият пълноправен член на НАТО от утре Северна Македония е 30-ият пълноправен член на НАТО от утре

Приемането на страната в Северноатлантическиа алианс подобрява перспективата й за бъдещо влизане в ЕС

29 мар 2020, 283 прочитания

Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги

Историята сочи, че пълното възстановяване взима средно по пет години

28 мар 2020, 1107 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Краят на един голям провокатор

Какво наследство оставя Уго Чавес и накъде ще поеме Венецуела след него

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Добри новини

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10