Държавата, която отива по дяволите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата, която отива по дяволите

Някои части от Сирия предвещават това, което може да се случи в цялата страна, ако не бъде намерено бързо решение

Държавата, която отива по дяволите

Гражданската война в Сирия може да доведе до експлозия с необратими ефекти. Това ще засегне целия регион и е проблем за всички

Красимир Янков
13747 прочитания

Някои части от Сирия предвещават това, което може да се случи в цялата страна, ако не бъде намерено бързо решение

© reuters


"Башар ал Асад е обкръжен в центъра. Рано или късно той ще изчезне. Останалите обаче няма да се спрат", плясва с ръце сириец, успял да избяга от родината си в края на миналата година. Докато пуши наргиле в софийско заведение, той просто казва, че вече не се интересува от случващото се в държавата му, защото всичко отива по дяволите. Така изглежда Сирия днес. Страната върви със страшна сила към разпад и никой не иска да я хване за ръка, страхувайки се да не падне с нея. Две години след началото на протестите, приемани тогава като част от Арабската пролет, смъртта вече е новата нормалност. Десетките хиляди загинали и безследно изчезнали в гражданската война, милионите, принудени да напуснат домовете си, се превръщат в суха статистика. Въпреки това противниците на режима, макар и да имат обща цел, не са единни и продължават да се карат помежду си.

Част от този пъзел на интереси са кюрдите. Репресирани десетилетия наред, те са недоверчиви към арабите, мразят режима на Асад и искат свое специално място – например като федерална единица – в бъдеща Сирия. Това никак не се харесва на останала част от опозицията, която ги обвинява в разделение на държавата и колаборационизъм.

Но да се цепят толкова лесно опозиционерите по етнически или религиозен принцип е не само наивно, но и погрешно. И арабите, и кюрдите далеч не са единни помежду си. Съюзите и лоялностите се променят, без да следват някакъв модел, разкъсвайки пъстрата тъкан на сирийското общество още повече. Като се добавят и множеството различни регионални интереси, се получава сигурна рецепта за катастрофа с невероятни мащаби. Кюрдският въпрос в Сирия е умалена картина на всичко това. 

С оръжие в ръка срещу... Турция

Североизточните райони на Сирия, където живеят кюрдите, не са разрушени от гражданската война. Причината е тактическото изтегляне на силите на Асад през юли 2012 г., които отстъпват място на Партията на демократично единство (PYD) и нейните Единици за защита на населението (YPG). PYD е тясно свързана с Кюрдската работническа партия (PKK) в Турция и споделя омразата й към Анкара. Това е добре дошло за режима на Асад, който се опитва да отслаби международния натиск върху себе си по всички възможни начини - дори и с цената на загуба на територия.

Тази странна симбиоза предизвиква първоначално неразбирането, а после и недоволството на останалата опозиция. Арабските и ислямистки елементи от нея обвиняват кюрдите, че не се включват в тяхната въоръжена борба срещу Асад. В прав текст се отправят обвинения, че PYD работят заедно с Асад, като дори споделят с неговите сили пропускателни пунктове и информация за позициите на Свободната сирийска армия (FSA).

Силната подкрепа на Турция за FSA, както и присъствието на ислямисти сред опозицията, дразни изключително много като цяло светските кюрди. Най-крайните от тях, без да трепват, обвиняват на всеослушание исляма за всички световни несгоди – странни и опасни думи, ако живееш в Близкия изток.

От време на време тази реторична война минава от думи към действия и изстрелите стават съвсем реални. В началото на декември 2012 г. граничният град Рас ал Айн (или Серекание на кюрдски) става бойно поле между YPG и джихадистки формирования, които действат под флага на FSA. Градът е важен заради географското си положение, тъй като разделя по диагонал териториите на кюрди и араби.

"Основната цел на YPG е защита на кюрдите от всяко зло", казва пред "Капитал" Мохамед Ресо. Мустакатият мъж на средна възраст принадлежи към PYD и организира предаването на хуманитарни помощи от Иракски за Сирийски Кюрдистан. Като човек, имащ информация от първа ръка за битката в Серекание, той разказва какво е станало според него в града.

"Всички проблеми дойдоха от FSA. Те влязоха в града ни, но не бяха само сирийци – сред тях имаше египтяни, либийци, чеченци и други. Призоваваха от минаретата да се махнем – искаха да ни изгонят", казва Ресо. Той е убеден, че зад този опит за прочистване на кюрдското население стои Турция. По думите му, YPG са подслушали разговорите на координиращи атаката турски офицери. Срещу града е имало и артилерийски обстрел, идващ от другата страна на границата.

Тази информация няма как да бъде потвърдена, а пред "Капитал" служители на турското консулство в Ербил я отхвърлиха с насмешка. Но в интернет могат да се видят клипове на турски линейки в Серекание, които според кюрдите са доставяли муниции на джихадистите и са изнасяли ранените. "Това беше план на Турция, който се провали. Ако имат още планове, ние сме готови", казва Ресо.

В крайна сметка PYD успяват да задържат контрола над града, побеждавайки нападателите. Този въоръжен отпор е и главната причина за могъществото и авторитета на PYD в Североизточна Сирия. Те обаче далеч не са единствените, които търсят място под слънцето.

Всеки срещу всеки

Абдулхаким Башар и Мустафа Джума са кюрдски дисиденти с дългогодишен опит. Башар е лидер на Кюрдската демократична партия в Сирия, която е близка до властите в Иракски Кюрдистан, който от своя страна е съюзник на Анкара. Джума пък е бил съратник на Ясер Арафат в Бейрут през 80-те години на миналия век, таи топли спомени от хотел "Витоша" в София, лежал е шест години в затворите на Асад и е успял да избяга в Ирак след началото на сирийската революция.

Двамата с Башар представляват другата голяма фракция в сирийската кюрдска политика, чийто основен проблем в момента е PYD. "Отношенията ни с тях са много лоши", единодушни са мъжете. Основните критики към PYD са заради авторитаризма им, недопускането на различно мнение от тяхното, взаимодействието с режима и др. Формално между всички кюрдски групи в Сирия има политическо обединение, наричано Върховен кюрдски съвет, но той на практика е доминиран от свързани с PYD групи и не работи. Решенията, които би трябвало да се постигат с консенсус, са взимани изцяло от PYD, без дори да се осведомяват другите. Такова например е примирието в Серекание с FSA, за което Джума и Башар разбират след подписването му.

"PYD се държат като сектата на хашишините от XI век", казва Джума пред "Капитал". Кюрдът на около 60-годишна възраст говори бавно, прецизно избира всяка своя дума и не спира да изпуска гъсти кълба дим изпод перфектно поддържания сребрист мустак. "Те казват едно, след това друго, а всъщност правят това, което им е най-изгодно в момента."

Косвено потвърждение на тези думи намираме от Мохамед Ресо. Според него подписаният документ с FSA, в който черно на бяло има точка, заявяваща съвместна готовност за битка срещу режима на Асад, не е нищо повече от хартийка. "Вижте сега, всеки си има начини на тълкуване според ситуацията. Това, което е написано там, ще бъде разглеждано в зависимост от определени фактори и условия", казва той.

Подобни неща дразнят Джума и Башар. "Смятам, че PYD нямат бъдеще след Асад. Когато вече няма нужда от въоръжена защита на населението, те просто ще изгубят подкрепа. Нямат политическа платформа", казва Башар, който твърди, че за главата му има обявена награда. Това е странно, тъй като той лесно се съгласява на среща в личния му апартамент, където живее със семейството си. Все пак е наивно да се смята, че PYD просто така ще се откажат от оръжията си. Отпивайки от кафето с кардамон и бутайки напред чинийката с арабски сладки, Башар намеква: "Е, има и други начини да ги убедим."

"Ако имах парите и оръжията, до месец събирам 20 хиляди души", казва Мустафа Джума. Благият на вид възрастен мъж в син костюм изобщо не прилича на човек, който може да носи оръжия, какво остава да ръководи групировка. Отново в интернет обаче откриваме клипове от началото на тази година, в която мъже издигат кюрдското знаме и калашници, обявявайки началото на различни въоръжени групировки, лоялни на партията на Джума "Азади".

Разпад извън контрол

Докато Джума търси кой да му помогне, а PYD продължават многоликата си игра, кюрдите в Сирия остават една от многото неизвестни в конфликта. Едно от малкото общи неща между различните им фракции е визията за специален териториален статут – PYD настояват за автономия по подобие на иракски Кюрдистан, Джума и Башар са за федерация. Нито едното, нито другото обаче е приемливо за доминираната от араби опозиция, която от своя страна дори не иска да отстъпи от официалното име на държавата - "Сирийска арабска република".

Разбираемо е, че никой не иска да слага ръката си в този кошер с оси. Но Сирия не може да бъде игнорирана, защото е проблем на всички. Тази обширна територия с излаз на Средиземно море и близо до петрола на съседите става все по-разделена. Опитът от Ирак и Афганистан показва, че това е плодородна почва за всякакви екстремистки идеологии, независимо че сирийците се гордеят с историята си на религиозна толерантност. Бедността, която няма как да бъде премахната с магическа пръчка, само изостря ситуацията още повече.

През последните десет дни скърцащото колело на международната дипломация направи няколко бавни оборота. САЩ отделиха 60 милиона долара под формата на храна и лекарства за опозицията. Великобритания ще предостави бронежителки и бронирани автомобили. В ЕС се чуват все повече гласове за изпращане на военни инструктори. Саудитска Арабия помага с хърватски оръжия. Легитимирайки това, в сряда Арабската лига заяви, че членовете й могат свободно да оказват военна подкрепа на бунтовниците в Сирия. 

Това може да се окаже недостатъчно и закъсняло. Хуманитарното бедствие се разраства с такива темпове, че международната общност просто няма да има средства за борба с него. "Кризата е достигнала повратна точка", заяви във вторник върховният комисар на ООН за бежанците Антонио Гутереш по повод регистрирането на бежанец номер 1 милион. "Ако не действаме сега, в Близкия изток ще има експлозия, която не може да контролираме." Това, което всички отказват да забележат, е, че тази експлозия вече изглежда неизбежна, а ефектите от нея ще са необратими.

"Башар ал Асад е обкръжен в центъра. Рано или късно той ще изчезне. Останалите обаче няма да се спрат", плясва с ръце сириец, успял да избяга от родината си в края на миналата година. Докато пуши наргиле в софийско заведение, той просто казва, че вече не се интересува от случващото се в държавата му, защото всичко отива по дяволите. Така изглежда Сирия днес. Страната върви със страшна сила към разпад и никой не иска да я хване за ръка, страхувайки се да не падне с нея. Две години след началото на протестите, приемани тогава като част от Арабската пролет, смъртта вече е новата нормалност. Десетките хиляди загинали и безследно изчезнали в гражданската война, милионите, принудени да напуснат домовете си, се превръщат в суха статистика. Въпреки това противниците на режима, макар и да имат обща цел, не са единни и продължават да се карат помежду си.

Част от този пъзел на интереси са кюрдите. Репресирани десетилетия наред, те са недоверчиви към арабите, мразят режима на Асад и искат свое специално място – например като федерална единица – в бъдеща Сирия. Това никак не се харесва на останала част от опозицията, която ги обвинява в разделение на държавата и колаборационизъм.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Всичките проблеми на Сирия се коренят в политиката на Пиндустан, Арабска пролет, износ на протестантска демосрация за Близкия изток, те ти и проблемите.....
    На на Клинтъница, която набърка цялата каша, няма да и бъде дръпнато ушенцето....
    В края на краища сметката ще я платят сирийците....

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "boby1945": Има такава нация? Я не ме разсмивай с московските си глупостти.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "kardinalat":

    Гутик на буква "П", а защо да няма?

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#3] от "boby1945": Ако има сирийска,значи има и македонска :-) Едната родена след 1945 година и независимостта на колониите, другата поради борбата с арменският коняк на един грузинец :-)

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#4] от "kardinalat":

    Има естествено, таман 2.3 млн. души на запад от Пирин се считат македонци!!!
    И много други страни включително и България така считат ...
    Благодарение на Фердо и блюдолизците около него (13.06.1913) и се създаде една нова нация.... какво толкова....

  • 6
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#5] от "boby1945": Хахахахахаха

  • 7
    schiller avatar :-|
    СДС

    Държавата, която отива по дяволите
    .........
    А, помислих, че за България е статията.
    Сирия, какво с нея. Ще се попуката, ще се попукат и ще спрат.
    Приоритетът на САЩ се премества спешно по на изток, към Севрна Корея, така че Асад ще бъде оставен в ръцете на европейците, а те докато се насъветват що да сторят, ще съмне.

  • 8
    mooner avatar :-|
    mooner

    До коментар [#2] от "kardinalat":
    И да няма сирийска нация, отговорните лица трябваше да я създадат. Защото иначе една пан-арабска държава от Алепо до Аден ще се нуждае единствено от някой креслив Махди, и тогава наше чудо, та ничие...

  • 9
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Никой досега съюзник на Русия/СеСеСеРе/ не е прокопсал. Съдбата на такива пишман-съюзници като Сирия , винаги е била една и съща - примери за това колкото щеш.
    Няма пример за преуспяла държава , която да е съюзник на Русия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK