Нека си кажем откровено, това прилича на конфискация на чужди пари. Това за съжаление са познати практики от съветската епоха.
Дмитрий Медведев, министър-председател на РусияИзненадващите условия за спасителния пакет за Кипър създават все по-голямо безпокойство сред инвеститорите в Европа. Докато местният парламент втори ден отлага решението дали да наложи еднократен данък върху депозитите на гражданите, все по-ясно се очертава сянката на руските капитали върху острова. В събота беше обявено, че като условие за спасителния пакет в размер на 10 млрд. евро, кипърските власти са се съгласили да съберат 5.8 млрд. евро чрез еднократен данък върху всички вложители - 9.9% за депозитите над 100 хил. евро, но и 6.75% за тези с по-малки суми. Това доведе до гневни протести в страната и съмнения, че този прецедент може да има обратен от желания ефект върху стабилността на банките в еврозоната. При отварянето си финансовите пазари отговориха на създалата се несигурност с разпродажби на акции и облигации.
В търсене на компромис
Първоначално сделката трябваше да бъде гласувана от кипърския парламент в неделя, но решението беше отложено за понеделник, а в последствие за вторник. Правителството разполага само с 28 от общо 56 депутата и новоизбраният президент Никос Анастасиадис, който по време на кампанията си заявяваше, че няма да приеме подобна сделка, трябва да намери допълнителна подкрепа. Обмислят се и варианти да се прехвърли по-голяма част от тежестта върху собствениците на големите негарантирани депозити над 100 хил. евро (предимно на чужди и по-специално руски граждани и компании), но има притеснение, че това ще ядоса Русия.
Президентът се опитва да убеди съгражданите си, че това е "най-безболезненото решение", тъй като в противен случай банковата система ще фалира. "Ситуацията в Кипър е извънредна. Това е най-трагичното нещо, което ни се е случвало от 1974-та", признава той, но апелира парламентът да одобри споразумението "в името на гражданите и националните интереси".
"Това не е решението, което искахме, но то ни оставя контрола върху икономиката и отваря пътя към възстановяване и просперитет", заяви Анастасиадис, цитиран от Financial Times. За да успокои страстите, той обяви, че загубите на вложителите могат да бъдат компенсирани с акции в банките, а който остави спестяванията си в банките още две години, ще бъде награден с облигации, гарантирани с бъдещите добиви на природен газ в Кипър. Според различни източници на международните агенции се обсъждат различни варианти на облекчение на първоначалния план за данъка, който предвиждаше ставка от 6.75% за депозити до 100 хил. евро и 9.9% над тази сума. Според агенция Dow Jones единият вариант е вложенията до 100 хил. да бъдат обложени с 3%, тези до 500 хил. евро с 10%, а над тази сума – с 15%. Според Reuters се обсъжда да бъде въведен необлагаем минимум от 20 хил. евро.
Сянката на Москва
Въпросът излиза далеч извън границите на Кипър, тъй като 37% от депозитите в местните банки, възлизащи на около 68 млрд. долара, са на чужденци, повечето от които руснаци. Чрез своя говорител президентът на Русия Владимир Путин обяви решението за "несправедливо, непрофесионално и опасно", а финансовият министър Антин Силянов изтъкна, че еврозоната е взела решението, без да се консултира с Москва. Според различни оценки депозитите на руски граждани и институции в Кипър възлизат на поне 20 млрд. евро и е възможно да достигат 35 млрд.
"Условията по това споразумение са лоша новина за руските вложители, които държат поне 20% от всички депозити в Кипър. Всички големи руски банки имат някакви експозиции към острова и също ще понесат загуби. Ефектът върху руската система като цяло ще е ограничен, но на фондовата борса в Москва акциите на банките вече започнаха да се обезценяват. Ако сделката мине, руският бизнес вероятно ще започне да изнася капиталите си от Кипър", коментира Лиза Ермоленко, икономист в Capital Economics, цитирана от CNBC. Според някои източници на медиата обаче международните кредитори на Кипър, включително Международният валутен фонд, считат отлива на руски капитали по-скоро за положителен, тъй като ще намали съмненията за пране на пари.
Руската роля в спасяването на Кипър обаче не се свежда само до банковите депозити. В сряда финансовият министър Михалис Сарис ще посети Москва, за да преговаря за разсрочване на отпуснатия преди две години заем в размер на 2.5 млрд. евро. Кипър разчита Русия да намали лихвите по заема и да удължи падежа му с пет години до 2021 г. От руска страна обаче все още няма официален коментар на какви условия ще се съгласят. Руският министър-председател Димитрий Медведев обаче изтъкна, че ситуацията може да доведе до "корекция" на отношенията с Кипър. Той определи предложения данък върху депозитите като "конфискация на чужди пари" и го сравни с "познати практики от съветската епоха", когато хората са били ощетявани от държавата при обмяната на парите си.
Опасен прецедент
Въпреки че различни представители на ЕЦБ уверяват, че мерките, наложени на Кипър се отнасят само за този специфичен случай и няма вероятност да бъдат приложени и за други страни, много специалисти виждат създаването на опасен прецедент. Такива опасения бяха изразени от бившия ръководител на еврогрупата – министър-председателя на Люксембург Жан-Клод Юнкер, според когото сделката за Кипър може да подкопае цялостното доверие в банките.
Основното опасение е, че недоверието и опасението, че депозитния данък може да се приложи и другаде, ще се пренесе към депозантите в другите периферни икономики, които ползват или има опасност да им се наложи да ползват спасителни програми. Късно следобед европейските пазари продължаваха да са надолу - FTSE 100 с 0.7%, CAC - 1.9%, DAX - 1%, а индексите в Мадрид и Милано губят по 2.1%.
"Това е безпрецедентен и екстремен ход, който според нас ще всее паника в периферията на еврозоната и ще доведе до изтичане на капитали. В краткосрочен аспект може да се очаква покачване на доходността по облигациите на периферните държави и отслабване на еврото", коментира пред Reuters Алализа Пиаца от Newedge Strategy.
Особено негативно върху имиджа на банките действа забраната на достъпа до сметките на вложителите в Кипър. Понеделник е почивен за банките на острова, но отлагането на решението на парламента ще отложи и отварянето на финансовите институции. Според някои информации банковата ваканция ще продължи и в сряда. Данъкът не засяга депозитите в клоновете на кипърските банки в чужбина, които са най-много в Гърция и Великобритания.
"Разбираемо е, че избирателите от Германия и Северна Европа искат да видят някаква саможертва. Същевременно обаче приемането на решение, което на практика изземва 10% от депозитите означава създаване на опасен прецедент. Ако изпаднем в още по-трудно положение, те може да се опитат да вземат и 50%", отбелязва Владимир Длоухи, бивш икономически министър на Чехия, който сега е съветник към Goldman Sachs.
"Гаранциите върху депозитите бяха въведени, за да няма причина гражданите на ЕС да местят спестяванията си от една страна в друга. Сега това стана на пух и прах. Ако отделна банка беше направила това, сега щеше да бъде съдена за заблуда на клиентите", заяви от своя страна Шарон Боулс, председател на комитета по икономическите и парични въпроси към Европейския парламент.
51 коментара
Ако се вярва на гръмки заглавия - то било много лесно да се срути еврото.
Малкия Кипър с неговите жалки 10 милиарда евро спасителна помощ обърна колата на общата европейска валута и тя видите ли се срутила с невижданите досега цели 1,4 %. :))
Определени среди спекулират и търгуват с помощта на подобни новини и правят пари само от настроенията и чувствата на хората.
На запада руските богаташи са им трън в гъза още от времето след Елцин. При Горбачов и Елцин те се бяха наточили да прилапат богатствата на СССР/Русия. После се оказа, че идеята на комунистическата номенклатура била тя да заграби съветските богатства, а не да ги дава на западните акули. Оттогава насам запада мрази Русия повече отколкото мразеше СССР. Западът разбира се винаги е бил абсолютно двуличен и безпринципен. Достатъчно е да припомним желанието му да връща Пол Пот на власт след като беше изтребил 1/5 от населението на камбоджа. Сега не се учудваме, че западър ще жертва Кипър за да настъпи на Русия малкия пръст. Еврочиновниците са толкова смешни, че не може повече. Естествено, Кипър няма да получи никаква отсрочка на заемите си. От трета страна, представете си че всяка офшорка предприеме мерките на Кипър ... Но западняците нямат такива опасения. Офшорките са изцяло под техен контрол. Нали така?
В руската преса преобладаващите коментари са злорадстващи - така им се падало на сънародниците им дето оскубали Русия. Хората са толкова късогледи или наивни или не знам какви. Ако този номер мине - под какъвто и да било претекст - това ще развърже ръцете на ВСЯКАКВИ правителства да си оправят бакиите - демократични, авторитарни, без разлика. В момента, сигурен съм - и във Вашингтон и в Лондон и в Москва, предполагам че и в Пекин - със затаен дъх наблюдават какво ще се случи - т. е. дали вълната на гражданско недоволство или съдебни дела (в бъдеще) ще е достатъчно силна за да направи подобна мярка недопустима или прекалено скъпа с оглед капитал на общественото мнение. Ако се окаже, че не е, тоест, че ще се вдигне шум, но след това овцете покорно ще изядат лайната дето са им ги сервирали - това ще се окаже наистина само генерална репетиция - както някой вече спомена в предишни коментари. За премиерите - с различни проценти и в различни държави - сами може да се досетите.
В южна Европа взе да става много модерно и широкоразпространено умишленото верую да се живее на заеми без никакво намерение за връщането им.
За да се коригира това мозъчно изкривяване трябва изкупителна жертва.
Както се казва в подобни случаи - "Кипър изтегли късата клечка".
Да видим сега всички останали (Гърция, Италия, Испания) ще си вземат ли поука или ще трябва по-голяма сопа да се приготви.
Ситуацията в Кипър трябва да ни е като обица на ухото какво може да стане с България, ако влезем в еврозоната- ще имаме достъп до евтини кредити, недай се боже бсп и дпс са на власт ще теглят кредити да строят Белене и да "довършат Цанков Камък" и други обекти от големия шлем, докато стигнем на положение да искаме помощ от чужбина и да псуваме германците,че ни загробили икономически,когато ни обложат и на нас депозитите! Ама да сме спокойни -нас в Шенген не ни искат, пък ние за еврозоната питаме и онзи ден новият ни служебен финансов министър пак се изказа как трябвало да се разшири еврозоната! Язък дето яде толкова държавни пари по образованието си и като чиновник в БНБ-няма една секунда стаж в частна фирма да види как се изкарват реалните пари!
Хахах, като гледам човека на снимката и червените позиции, трейда май хич не му е бил читав. Да купува злато, или да шортва еврото.
Товарищ Путин и компания хем реват срещу данъка, хем не искат да облекчат условията по заема, който дадоха на Кипър. Като са толкова загрижени за крадените си рубли, да не се правят на ощипани моми!
От друга страна стана ясно, че леля Меркел вече не ще да налива кинти в бездънна каца от гръцки тип. Това е положението.
Национализацията на частни средства е превъплъщение на комунизма от партизански, тоталитарен тип
КЛЮЧАРЪя
За ужас на твоята жалка лакейска душица в Берлин има и здравомислещи и почтенни хора:
"Берлин. Банките са затворени, парите изчезнаха, а заедно с тях и доверието. В обхваната от кризата Европа падна последното табу – неприкосновеността на спестовните влогове. Кризата в еврозоната неочаквано достигна до небивало ниво. Виновни за това са и германските политици – те играят опасна игра, коментира германският вестник „Зюддойче цайтунг”.
Решението на Еврогрупата да вземе шест милиарда евро от сметките на вложителите с цел спасяването на финансовата система на Кипър е несправедливо и недалновидно. Към недоверието на европейците към строгите икономии сега се добави и опита с лъжата „по необходимост”. Трудно може да бъде измислен по-успешен начин за това толкова бързо и задълго да се разгневят европейските граждани."
http://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/2013/03
'' Въпреки че различни представители на ЕЦБ уверяват, че мерките, наложени на Кипър се отнасят само за този специфичен случай и няма вероятност да бъдат приложени и за други страни, много специалисти виждат създаването на опасен прецедент. ''
Някой би ли обяснил какво е това толкова специфично нещо в случая на Сирия, което трябва да ни остави спокойни, че тази мярка няма да се предприеме в други страни?
И дали пък специфичното не е точно факта, че Кипър дължи пари на Кремъл, в размер от порядъка на сумата, която се очаква Кипър да си прибере като ''десятък'' от руски депозити? Май третата световна война ще е финансово-икономическа. Или поне така ще започне.
И не на последно място няма ли кой да коментира юридическата обоснованост на подобна мярка и би ли издържала тя на атака? И доколко подобна мярка е в съзвучие с Кипърската конституция и с европейските демократични ценности?