Кипърският парламент отхвърли облагането на депозитите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кипърският парламент отхвърли облагането на депозитите

И след решението на парламента, протестиращите срещу данъка останаха на улицата

Кипърският парламент отхвърли облагането на депозитите

Депутатите хвърлиха ръкавицата обратно на Брюксел

Николай Стоянов
7733 прочитания

И след решението на парламента, протестиращите срещу данъка останаха на улицата

© Yorgos Karahalis


С 36 гласа въздържал се, 19 - против и един отсъстващ, кипърският парламент не прие предложението на правителството да се наберат 5.8 млрд. евро за спасяване на банковия сектор на страната чрез еднократен данък върху депозитите. Това беше условие страната да получи 10 млрд. евро помощ и ЕЦБ да не спре ликвидната си подкрепа за ударения от гръцката криза банков сектор, което може да изправи страната пред фалит и излизане от еврозоната.

Изглежда решението за това продължава да е твърдо. Заместник-лидера на парламентарната група на Христиандемократичния съюз в Германия коментира, че отказът от налагане на данъка си е "тяхна работа", но неговата партия няма да подкрепи програма, ако условията не са изпълнени. В Германия, където през есента предстоят избори, вече се усеща умората от финансирани от данъкоплатците спасителни операции, а още по-трудно е да се прокара такова решение за предпочитаната офшорна зона на руските олигарси, като се предполага, че над половината от чуждестранните депозити в Кипър идват именно от руски граждани търсещи данъчно убежище.

Взетото след дълги преговори с Брюксел и МВФ решение първоначално предвиждаше страната да обложи "гарантираните" депозити до 100 хил. евро с 6.75%, а тези над тази сума с 9.9%. Това обаче предизвика масови протести в страната и след като два дена заседанието на парламента беше отлагано, а опитите да се намери алтернативно решение, което да не накаже най-дребните спестители, се провалиха, депутатите проведоха формален дебат и гласуваха въпреки ясния изход.

Оттук нататък има няколко възможни сценария. В по-светлия спектър е възможно Кипър да размисли и да намери алтернативно решение без, със или с променен данък върху депозитите и в близките дни да го приеме. Възможно е и Европа да размисли дали не поема необоснован риск с една микроскопична икономика (около 0.2% от БВП на ЕС) и за сравнително малка сума и а предложи на Кипър по приемливи условия.

В по-негативните сценарии Кипър може да потърси алтернативно спасение в лицето на Русия и да обтегне окончателно отношенията си с ЕС. И ва най-крайния да не намери компромис с никоя от страните, банковата й система да колабира, страната да бъде принудена да напусне еврозоната и да предизвика зараза сред другите периферни икономики.

Защо решението срещна отпор

На първо място директното взимане пари от лична сметка звучи болезнено и е такова. Това не е облагане на лихвите каквото въведе България от началото на годината, а директно и принудително включване на депозантите в спасителната програма. Срещу това те трябваше получат акции в същите тези банки, които сега висят на системи от ЕЦБ и без тези спасителни милиарди биха фалирали. Фундаментално между депозанти  и облигационери няма разлика – това са хора предоставили парите си, срещу обещание да получат фиксиран доход. Логиката обаче в последните години, че по-опитните и квалифицирани инвеститори могат да си преценят риска, докато дребните спестители могат спокойно да си стоят зад депозитната гаранция и да не се занимават със сложни неща. Затова фактът, че поне в първоначалния вариант нямаше някакъв необлагаем минимум за най-уязвимите спестители, дойде като шок.

Нещо повече – освен болезнено е и несправедливо. Макар и със своите микроскопични 0.2% от европейската икономика, Кипър участваше пропорционално в спасението на всички. Всъщност, макар активите на банковия сектор на малката островна държава да е около 8 пъти годишното и БВП (съотношение съпоставимо с това в спасената Ирландия), той не колабира толкова под натиска на лоши кредити или имотен балон, а заради действията на Европа в Гърция. Не е като кипърската банкова система да е най-стабилната и определено раздуването й не е особено здравословно, но смъртоносният удар дойде от отписването на голяма част от гръцкия дълг, което отвори дупка в балансите на местните банки. Друг проблем е, че досега Европа сама оперираше малките спестители в целия съюз от усещането за риск и от стимулите рационално да избират по-стабилна банка, като им обещаваше, че каквото и да стане депозитите им до 100 хил. евро са гарантирани. Сега изведнъж тя оттегли това обещание за кипърците и те нормално се чувстват подведени – сигурно ако я нямаше гаранцията много щяха да са си изтеглили спестяванията далеч по-рано.

И още нещо повече – освен болезнено и несправедливо, то е и опасно. Страничните ефекти може да са непредсказуеми. Със сигурност вече спестителите и в другите проблемни икономики (спасени или очакващи спасение) имат още един повод да се притесняват. Разбира се отново има уверения, че случаят е уникален и това е изключение, но това все по-малко ще хваща вяра. И, може би не веднага и не масово, но банковите системи в цялата южна периферия ще бъдат поставени под натиск от тегления на депозити и трансфери на север, които при нова искра на дълговата криза някъде може да експлодират неконтролируемо. Така само с една грешна стъпка Брюксел е на път да върне усещането за риск на пазарите, което през последните три години той с поредица от опити, грешки и решителна помощ от Франкфурт успя да тушира.

С 36 гласа въздържал се, 19 - против и един отсъстващ, кипърският парламент не прие предложението на правителството да се наберат 5.8 млрд. евро за спасяване на банковия сектор на страната чрез еднократен данък върху депозитите. Това беше условие страната да получи 10 млрд. евро помощ и ЕЦБ да не спре ликвидната си подкрепа за ударения от гръцката криза банков сектор, което може да изправи страната пред фалит и излизане от еврозоната.

Изглежда решението за това продължава да е твърдо. Заместник-лидера на парламентарната група на Христиандемократичния съюз в Германия коментира, че отказът от налагане на данъка си е "тяхна работа", но неговата партия няма да подкрепи програма, ако условията не са изпълнени. В Германия, където през есента предстоят избори, вече се усеща умората от финансирани от данъкоплатците спасителни операции, а още по-трудно е да се прокара такова решение за предпочитаната офшорна зона на руските олигарси, като се предполага, че над половината от чуждестранните депозити в Кипър идват именно от руски граждани търсещи данъчно убежище.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Разумно решение на парламента. Щяха да отворят кутията на Пандора ако се бяха съгласили. Най-просто казано парламентът на Кипър отказа да става съучастник в пладнешки грабеж. Браво!

  • 2
    grund avatar :-|
    grund

    Изглежда Путин и този път надделява на Меркел.
    Рискът от фалит остава голям.
    Дали и как Русия ще помогне на Кипър ще се решава утре.
    Планираната визитата на министъра на финансите на Кипър, Михалис Сарис в Москва бе отложена за малко.
    Кипър вече търси алтернативно спасение в лицето на Русия,въпреки предупрежденията на Меркел и вероятността да обтегне окончателно отношенията си с ЕС.
    Финансовият министър Михалис Сарис иска от Москва помощ и възможности за разсрочване на заема от 2.5 млрд. евро, който Кипър получи през 2011 г. от Русия и за отпускането на нов кредит от 5 или повече млрд. евро. Не е изключена покупка на кипърска банка с руски капитали и още нещо.
    Въпреки забраната на Меркел за президента на Кипър да разговаря с някой друг,остен"Светата троица", Никос Анастасиадис спешно е звънил на Путин късно вечерта след отхвърленото немско предложение.
    „Владимир Путин отново изрази загриженост във връзка с възможното приемане на каквито и да са мерки, способни да нанесат щети на интересите на руските юридически и физически лица”, подчерта говорителят Песков.
    http://yphalachev.blogspot.com/2013/03/blog-post_4558.html

  • 3
    boratex avatar :-P
    boratex

    Mи тогава канцлер Менгеле ще ги ги оправи със лозумга- Evro macht frei.

  • 4
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Очаквам с голям интерес развитието на кризата в Кипър. Много е вярно, че банковата криза в Кипър бе предизвикана от подстрижката на гръцкия дълг, наложена от същата тази тройка. Германия със сигурност няма да отстъпи от искането 5.8 млрд. да бъдат осигурени от Кипър, но без заеми, защото това ще направи дългът неуправляем. За приватизация няма време, защото по тези ширини всеки се ослушва да приватизира, а и в първия ден, когато ограниченията за банкови операции в Кипър отпаднат ще има безброй нареждания за преводи на север. Интересно е и как ще реагира ЕЦБ, дали ще гарантира тези преводи? В най-близко бъдеще се очаква развръзка по един или друг начин - време няма! Аз лично си мисля, че Кипър може да бъде жертван, да бъде оставен да фалира, за да се тества как това ще се отрази на ЕЗ. Кипър е най-подходящата страна за такъв тест, защото е най-малката икономика в ЕС.

  • 5
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    И още нещо - няма начин да се убедят германците да дават пари за спасяване на влоговете на руските олигарси! Това вече би било прекалено!

  • 6
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Мдам, руснаците ако искат да си спасяват влоговете, ще трябва да си купят цялата банкова система на Кипър...което ме съмнява. Значи, Кипърските банки ще дадат фира.

  • 7
    boratex avatar :-P
    boratex

    Като не щат със вазелин, може и без. Те и Гърците , ама хи4 не се съгласяха горките и се правеха на горди, докато не им поставиха директно въпроса: Евро или Драхма. От тогава са съгласни със вси4ко което им каже тройката. Стана им ясно 4е е много по добре да имат по малко пари, който струват нещо, отколкото много пари който не струват нищо.

  • 8
    2.5 avatar :-?
    2.5

    "На първо място директното взимане пари от лична сметка звучи болезнено и е такова."

    Какво повече би могло да се каже?
    Без доверието на вложителите и най-стабилната банкова система "отива на кино".
    Неприятният момент е, че в Кипър вече са се "вкарали във филма".

  • 9
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Въпросът е принципен: за сигурността на влоговете в държава-членка на ЕС. Политизирането на въпроса с реторика от времето на студената война ('руски пари" - "западни пари") само отклонява вниманието на публиката и не звучи особено убедително.

  • 10
    rumen525252 avatar :-|
    rumen5252

    Това е един много хитър план на ЕС (разбирай Германия). И е многопластов. Никога Меркел не е смятала че кипърците ще се съгласят на такъв очеваден грабеж. Тогава Меркел печели политически точки в Германия по много линии: 1. ще покаже на германците че техните пари няма да спасяват държави, които не слушат Берлин; 2. ще покаже на другите държави от ЕС какво ще им се случи ако не слушкат; 3. ще удари Русия и ще каже на немците "не допуснах ваши пари да идат в руските олигарси"; 4. ще се види реакцията на пазарите когато една страна от еврозоната фалира - микроскопична страна; 5. НАЙ-ВАЖНОТО - да се изследват настроенията за разцепване на ЕС на "Север" (бъдещия нов ЕС) и "Юг" който ще духа супата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK