Кипърска рулетка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кипърска рулетка

Кипърска рулетка

Лидерите на ЕС успяха да напрявят от един малък средиземноморски остров голям проблем. Това не само беше напълно излишно, но е и доста опасно

Светломира Гюрова
28080 прочитания

Лидерите на ЕС имат доказан талант да си създават сами проблеми. Но този път надминаха себе си.

Продължилото с месеци спокойствие, дошло след решителната намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) в кризата, бе взривено за минути. Сега пазарите отново са изнервени, доверието в еврозоната е разклатено, има повишен риск от евентуална банкова паника, а в Брюксел летят взаимни обвинения и ултиматуми. И всичко това заради един малък остров в южната периферия на ЕС.

За Европа помощта за Кипър никога не е била въпрос на пари - нужните 17 млрд. евро изглеждат като джобни на фона на средствата, раздадени за Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. В случая с Никозия са намесени други неща - малко принципи, много политика и руска връзка за допълнителна интрига. При тези обстоятелствата беше ясно, че кипърската драма изисква деликатен баланс. Но лидерите на ЕС успяха да направят от една микроскопична заплаха на радара на еврокризата огромен проблем, още повече че решението въобще не беше спешно. Това не само беше напълно излишно, но е и доста опасно.

Фиаското около т.нар. спасяване на Кипър може да се окаже фатален удар не само за крехката островна икономика, но и да отекне далеч отвъд нея. Дори Никозия да успее да се задържи в еврозоната, доскоро почти теоретичният риск едно средиземноморско джудже да потопи общата валута вече е стряскащо реален.

Шок и ужас в събота сутрин

"Кипър е в състояние на извънредно положение. Преживяваме най-трагичните времена от турската инвазия през 1974 г." С тези драматични думи кипърският президент Никос Анастасиадис поднесе на сънародниците си бомбата, сглобена специално за тях на среща на финансовите министри на еврозоната, приключила в ранните часове на 16 март. Така в събота сутрин жителите на острова се събудиха с новината, че банковите им сметки са блокирани, електронните финансови транзакции са спрени и те ще трябва да се подготвят да се разделят част от спестяванията си.

Това бяха последствията от сделката, постигната след бурни десетчасови преговори в Брюксел. Според нея Кипър ще получи 10 млрд. евро от ЕС и МВФ, при условие че сам си набави 5.8 млрд. евро. В последвалото прехвърляне на вината между Никозия, Берлин и Франкфурт не стана ясно чия точно е била идеята набирането на тези средства да стане чрез еднократен данък върху банковите депозити - от всички сметки с по над 100 хил. евро (прагът, до който всички депозити в ЕС се приемат за гарантирани) да бъдат удържани по 9.9%, а под тази сума – по 6.75%. Това би означавало не облагане на лихвите, каквото въведе България от началото на годината, а директно и принудително включване на депозантите в спасителната програма.

"Всъщност не знаем кой забърка кашата, защото начинът, по който се взимат решенията в ЕС, стана тотално опорочен и непрозрачен. Прилага се тясно национална логика и се прави опит да се съвместят абсолютно несъвместими неща", казва пред "Капитал" Хосе Игнасио Торебланка от мадридския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). Така в късния следобед на 15 март в една от стаите в сградата на Европейския съвет в Брюксел са влезли основните действащи лица в кипърската драма - ЕЦБ, МВФ и финансовите министри от еврозоната - и всеки от тях е имал различна цел. "Напълно разбирам германската позиция. Както и тази на Кипър. А също и на всички останали страни. И парадоксът е, че може да разберете позициите на всички, но когато се опитате да ги съберете, те не водят до нищо добро. Резултатът е хаос и гняв", посочва Торебланка. Както и една сделка, оставила обърканите германски политици, изпадналите в паника кипърски лидери и раздразнения Кремъл със спасителен план, който успя да вбеси всички замесени и потърпевши.

Идеята всички влогове да бъдат обложени е болезнена, несправедлива и опасна, тъй като страничните ефекти от нея могат да бъдат непредсказуеми. И макар вече участниците в споразумението да признават, че е било грешка, и да дават на заден ход, духът може да е изпуснат от бутилката. Дори Кипър да не въведе подобен данък върху на теория гарантираните депозити до 100 хил. евро, вредата е нанесена. И по израза на носителя на Нобелова награда по икономика и колумнист на в. New York Times Пол Кругман лидерите на ЕС сякаш издигнаха неонови табели с надписи на гръцки и италиански: "Време е за паническо теглене от вашите банки!"

Островът, който потъва

Кипър определено е страна, която има отчаяна нужда от помощ. Ако бъде оставена сама да поеме сметката от краха на свръхраздутата си банкова система (с активи, възлизащи на 800% от БВП), държавният дълг ще скочи до 145% от БВП и Никозия ще фалира. След ултиматума на ЕЦБ, че на 25 март ще отреже животоспасяващото финансиране на кипърските банки, ако страната не постигне споразумение с кредиторите си, политиците на острова са в цайтнот. Президентът Никос Анастасиадис и неговото правителство нямат много време да подредят сложния геополитически пъзел (който според една шега в Полша е показал на Кипър какво е да си между Германия и Русия) и да излязат с работещ план, след като първоначалния беше категорично отхвърлен от парламента в Никозия.

Ситуацията в Кипър предизвиква както злорадство, така и съчувствие, тъй като вината за финансовата катастрофа съвсем не е еднозначна. Да, политиците в Никозия допуснаха банковият сектор да се разрасне до чудовищни размери и нямат нищо против репутацията на острова като слънчево място за сенчести капитали, основно с руски адрес. Според оценка на рейтинговата агенция Moody's руски компании и банки държат близо 24 млрд. евро в Кипър, повечето от които се реинвестират обратно в Русия. Така собствениците им избягват данъците у дома, а малката държава се превръща поне номинално в най-големия пряк чуждестранен инвеститор в Русия.  

Но в същото време Кипър е странична жертва на събитията в еврозоната. Страната не само участваше пропорционално в спасението на всички, но и банките й колабираха не под натиска на лоши кредити или имотен балон, а заради действията на Европа в Гърция. Именно отписването на голяма част от гръцкия дълг отвори дупка в балансите на местните банки. Освен това Европа не открива сега какво се случва на острова в нейните покрайнини. "Това е огромен управленски провал на ЕС. Защото всички отдавна знаят, че Кипър е офшорен рай, и са наясно за руснаците с техните милиарди. Това не са Бермудските острови или Бахамите, това е ЕС с неговите 300 000 страници законодателство. Беше ясно, че има проблем, но в Европа си затваряха очите", казва Хосе Игнасио Торебланка. Докато малкото камъче в обувката се превърна в системен риск и Европа се вкара в ъгъл, от който трудно ще излезе.

На пръв поглед е странно, че миниатюрната кипърска икономика, съставляваща едва 0.2% от БВП на еврозоната, може да доведе до такъв голям трус. "Но това идва в момент, когато на всички вече им е писнало. Освен това наближават изборите в Германия през есента, а случващото се подкопава мотото на канцлера Ангела Меркел, че най-лошото от кризата вече е минало и еврото е спасено", обяснява Торебланка. Управляващите в Берлин трябва и да отбият атаките на опозицията, че парите на германски данъкоплатци могат да бъдат използвани за спасяване на руски олигарси. Все пак според Жолт Дарваш от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel би било несправедливо за провала с Кипър да се сочи с пръст само към Меркел. "Да, на последната среща в Брюксел бе допусната грешка с идеята за облагане на малките влогове. Но вината не е на Германия, а на всички участници в разговорите", казва анализаторът пред "Капитал".

Рубикон на име Кипър

Независимо кой е виновен, с трагикомичните си действия европейските лидери пресякоха една червена линия и за пореден път показаха, че единственото правило е, че няма правила. "Ще им бъде трудно да убедят публиката, че това е "уникален и специален" случай, тъй като преди това казаха същото за Гърция. Сега инвеститорите и депозантите научиха, че всяка страна може да е "уникална и специална" и те не могат да имат доверие, че ще си получат изцяло средствата, които са вложили", казва пред "Капитал" Себастиан Дулиен от берлинския офис на ЕСВП.

Всъщност има логика Кипър да участва в собственото си спасяване. Проблемът е, че бяха поставени под въпрос спестяванията до 100 хил. евро, които се смятат за гарантирани, както и начинът, по който беше поднесено решението. "Облагането на депозити не е толкова крайна и необичайна мярка. В Италия например вече е правено. Но европейските лидери нарушиха принципа за банковите гаранции. И освен това комуникираха нещата много лошо. Това решение трябваше да бъде взето в Кипър, а не да изглежда като прието под натиск и наложено от Германия", коментира Торебланка.

Каквото и да се споразумеят оттук нататък Брюксел и Никозия, щетите вече са големи. "Дори и при най-благоприятния сценарий вероятно ще има паническо теглене от банките в първия ден, в който те отворят. Но след няколко месеца на турбуленция има шанс ситуацията да се нормализира", прогнозира Жолт Дарваш. И тогава обаче Кипър го очаква мрачно бъдеще. "Кипърската икономика се крепи на две основи – стабилност на банковата система и ниски данъци. Едната е в нокаут. В същото време ЕС поиска от Кипър да въведе данък върху депозитите. Това означава да се разклати и втората основа", казва Орлин Хаджийски, старши мениджър "Данъчни услуги" в PricewaterhouseCoopers. Още преди последните събития прогнозите бяха тази година икономиката на острова да се свие с 3.5%. След неминуемия отлив на капитали и сриването на репутацията на офшорен оазис това вече изглежда свръхоптимистично и над Кипър витае перспективата за мъчителна депресия от гръцки тип.

Най-лошото, което може да се случи, е Кипър да бъде тласнат към изхода на валутния съюз. Това ще е катастрофа не само за Никозия, но и за еврозоната, дори за някои да изглежда, че островът е твърде дребен и незначителен, за да има значение.

Оставането на Кипър в еврозоната минава и през изясняване на ролята на Русия. "Евентуална помощ от Москва със сигурност ще бъде придружена от условия за контрол не само върху финансовата система на острова, но и върху газовите му резерви, а също и със засилване на политическата намеса. Колкото повече Кипър се поддава на исканията на Кремъл, толкова по-несигурна ще става позицията му в еврозоната, тъй като това ще е неприемливо за страните в нея", казва пред "Капитал" Василис Монастириотис, преподавател по политическа икономия в London School of Economics. Защото, както обяснява Себастиан Дулиен, "това би дало на Русия значим инструмент за влияние в ЕС. Така за относително малка сума пари ЕС ще продаде на Москва доста силен политически коз."

"Ако има някакъв лъч надежда, той е, че след като създадоха такъв хаос, европейските лидери ще си вземат поука", смята Хосе Игнасио Торебланка. Най-доброто, което могат да направят, е бързо да постигнат нова сделка, която да закрепи финансово Никозия и да възстанови, доколкото е възможно, доверието в схемата за гарантиране на депозитите. В противен случай ще е полезно да си припомнят думите на бившия главен икономист на МВФ Майк Муса, казани по повод финансовите трусове в Източна Азия през 1997 г.: "Има три типа финансови кризи - кризи на ликвидността, кризи на платежоспособността и кризи на глупостта."

По темата работи и Николай Стоянов

Лидерите на ЕС имат доказан талант да си създават сами проблеми. Но този път надминаха себе си.

Продължилото с месеци спокойствие, дошло след решителната намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) в кризата, бе взривено за минути. Сега пазарите отново са изнервени, доверието в еврозоната е разклатено, има повишен риск от евентуална банкова паника, а в Брюксел летят взаимни обвинения и ултиматуми. И всичко това заради един малък остров в южната периферия на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

104 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Финалът на статията е достоен за идиотщината на парцелираният ЕС.

  • 2
    pruch avatar :-P
    pruch

    Размерът очевидно няма значение що се отнася за г-жа Меркел.

  • 3
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Брюксел пaк се окъкa нa метеното!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    vagabond66 avatar :-?
    vagabond66

    [quote#1:"kardinalat"]
    22 мар 2013 17:40 1 Отговор


    Финалът на статията е достоен за идиотщината на парцелираният ЕС. [/quote]
    -Именно, от години се "нагнетява" финансовата нестабилност в Европа, а и по света, но последните събития могат да се обобщят достатъчно ясно с думата - "идиотщина" !

  • 5
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Финансова стабилност в офшорен рай?
    Кипър дълги години разчиташе на поток от пари, чиито собственици не държат да са на светло. Така се наляха предимно руски милиарди, а след тях обикновено идва "Газпром"... Той, между другото, предложи "спасинелен вариант" : да разработва газовите находища в морето.

  • 6
    superbg avatar :-|
    superbg

    До коментар [#5] от "Г-н D.":

    Това обаче не е спасителен вариант а изземващ.

  • 7
    ajsaider avatar :-?
    ajsaider

    [quote#6:"superbg"]Това обаче не е спасителен вариант а изземващ. [/quote]
    е ... значи имаме ДВА СПАСИТЕЛНИ ПЛАНА ..
    На г-жа Меркел и на Газпром ...
    Кипърците - да избират .. големи хора са , възрастни ..

  • 8
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Два цитата от статията, които казват основното и най-важното:

    ''..лидерите на ЕС сякаш издигнаха неонови табели с надписи на гръцки и италиански: "Време е за паническо теглене от вашите банки!". ''

    "...с трагикомичните си действия европейските лидери пресякоха една червена линия и за пореден път показаха, че единственото правило е, че няма правила. "Ще им бъде трудно да убедят публиката, че това е "уникален и специален" случай, тъй като преди това казаха същото за Гърция. Сега инвеститорите и депозантите научиха, че всяка страна може да е "уникална и специална" и те не могат да имат доверие, че ще си получат изцяло средствата, които са вложили"...''

    И на всички е ясно, че ЕС съсипа Кипър, при това преднамерено. (Просто не може да има такива глупаци, за да се оправдаваме с глупост). Остават два въпроса:

    1. Само Кипър ли искаха да съсипят или това е част от план за сваляне на цената на еврото като валута.

    2. Само Кипър ли ще съсипят, или има и още жертви в списъка.

  • 9
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    И лак гръцката Пиреос банк ще ги спаси !!!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    dggm avatar :-|
    dggm

    Подобно на Кисинджър, Меркел е Практик. Тази практичност й пречи да усеща емоционалния пулс на общностите в ЕС.

    Когато мнозинството избиратели усещат, че нещо "не е честно", се активират сили, които отхвърлят компромиси в името на практичността. Има заряд от първична емоционална енергия. Конкретният израз на този заряд ще е един от ключовите фактори за развитието на ситуацията в ЕС. Меркел не е политикът, който може да го контролира.

    Ако не разпознае значението на този заряд, той ще бъде използван от популисти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.