Докато законът ни събере

Върховният съд тепърва ще решава дали да легализира гей браковете. Но дебатът вече промени завинаги Америка

Законът все още не ги признава. Обществото - вече да
Законът все още не ги признава. Обществото - вече да    ©  reuters
Законът все още не ги признава. Обществото - вече да
Законът все още не ги признава. Обществото - вече да    ©  reuters

В момента съществуват две Америки. В едната държавен служител, сключил брак по законите на щата, в който живее, може да разчита на ред федерални облекчения. Във втората на друг, и той омъжен легално в същия щат, те са отказани. Един войник, заминаващ за Афганистан, приема за естествено, че ако се случи най-лошото, брачният му партньор ще бъде уведомен. А друг трябва с горчивина да се примири, че няма такива права и може само да се надява да не се стига дотам. В едната Америка вдовица след 40 години съвместен живот и десетилетия грижа за неизлечимо болната си половинка не плаща данъци върху наследеното имущество. В другата тя е третирана от закона като абсолютно непозната и получава сметка за повече от 360 хил. долара федерално дължими данъци.

Това е реалността за много гей двойки в САЩ, където в осем щата и столицата Вашингтон браковете им са легални, но на федерално ниво съществува забрана за признаването им. Последният случай -  сърцераздирателната история на 83-годишната вдовица Иди Уиндзър, е и едно от предизвикателствата срещу сегашната ситуация, разглеждани през изминалата седмица в американския Върховен съд. След разгорещените изслушвания сега висшата инстанция ще се произнесе за съвместимостта с конституцията на забраните върху гей браковете както на щатско, така и федерално ниво, като отговорът на деветимата съдии се очаква през юни.

Каквото и да постанови Върховният съд обаче, ако се съди по масовата подкрепа, политическите дебати и дори аргументите на противниците, въпросът в САЩ вече не е дали, а кога еднополовите сватби ще бъдат легализирани окончателно.

От забрана до мейнстрийм

Във Върховния съд на САЩ всъщност се разглеждат паралелно две дела. Едното е за конституционалността на приетото през 2008 г. допълнение към основния закон на щата Калифорния, забраняващо сключването на брак между гей двойки на местно ниво (т.нар. "Холигсуърт срещу Пери"). Другото е за закона, дефиниращ на федерално ниво брака само между мъж и жена, (т.нар. Defense of Marriage Act, по-известен с краткото си название DOMA) и така отказващ национално признаване на онези двойки, вече омъжени в разрешаващите това щати. Те съответно губят ред привилегии и защити, на които се радват традиционните семейства ("Уиндзър срещу Съединените щати"). Дори без това преплитане на щатски и федерални прерогативи тематиката е достатъчно сложна и малцина се наемат да прогнозират какво ще реши Върховният съд.

Въпреки възможността решението да е само частично или дори негативно за гей активистите, мнозинството от тях са позитивно настроени. "Аз съм ветеран от борбата за равни права от 20 години и не си спомням подобен ентусиазъм. Тук бяха не само активисти, а толкова много приятели, родители и деца на гей двойки. Това е толкова хубаво изживяване", разказва задъхано пред "Капитал" Таня Доми, преподавател в Columbia University. Тя, като хиляди други американци, стоя часове пред Върховния съд въпреки студения вторник във Вашингтон.

Забележителното е, че сегашният натиск за разширяване на правата всъщност дойде след едно от може би най-горчивите поражения в историята на гей движението – забраната върху еднополовите бракове след пряко допитване в либерална Калифорния през 2008 г. (т.нар. Предложение 8, или Prop. 8 на английски). Четири години по-късно настроенията изведнъж са съвсем различни. Макар да имат известни разлики в процентите, всички изследвания на общественото мнение показват, че повече от половината американци са "за" разрешаването на гей браковете (сред избирателите под 30 години подкрепата дори е около 80%). Ред политици също вече са открито в лагера на привържениците - от президента Барак Обама през  известния консервативен сенатор Роб Портмън до републиканския стратег Карл Роув, който по ирония използва през 2004 г. точно гей браковете, за да активизира християнконсервативните за преизбирането на Джордж У. Буш. Дори Църквата на светиите от последния ден (мормоните), която бе големият спонсор на кампанията за Prop. 8 в Калифорния, отстъпи от позицията си, че хомосексуалността е личен избор. Причината бе както от натиск отвън, така и от много млади вярващи вътре в нея.      

Ако може да бъде извлечен урок от това колко бързо реакцията срещу забраната в Калифорния и националното движение за легализация набра инерция и се озова във Върховния съд, той е, че ангажиралите се личности имат значение. От всичките

Необичайни двойки

представени на американците в рамките на дебата около гей браковете, най-странната определено е на адвокатите, оспорващи Prop. 8. Това са републиканецът Тиодор Олсън и демократът Дейвид Бойс, някога стояли на противниковите страни по делото "Буш срещу Гор", което реши кой да е 43-ият президент на САЩ. Когато двамата заедно поеха каузата на гей браковете в Калифорния в края на 2009 г., мнозина бяха скептични, а цял куп организации за защита на правата на хомосексуалните дори критикуваха хода като ненавременен. Въпреки това адвокатите и малка група активисти около тях решиха да рискуват, вярвайки, че голяма част от страната е готова, а самият процес ще образова останалите американци. Оказаха се прави.

Стратегията на Олсън и Бойс бе да демонстрират, че докато даването на правото на брак на хомосексуалните няма да наруши привилегиите и защитите на традиционните семейства, отказът му вреди на гей семействата и техните деца. Особено 73-годишният Олсън, до 2004 г. главен юрисконсулт в администрацията на Джордж У. Буш, предефинира еднополовите бракове като дълбоко консервативна ценност и така даде възможност на много републиканци да се присъединят към каузата. Както той нееднократно посочваше, стабилен съюз между две личности, стремящи се да създадат пълен с любов дом и социално и икономическо партньорство, без държавна намеса и санкциониране, винаги е било цел на десните. Когато в началото на март известният републикански сенатор Роб Портман от Охайо се обяви в подкрепа (неговият най-малък син също е гей), той използва точно тези аргументи.  

Ищецът в другото дело, това срещу федералния закон DOMA, 83-годишна Иди Уиндзър, нагледно показа за хиляди американци неприемливата цена на дискриминацията. Една от първите жени програмисти в света, тя изоставя успешната си кариера в IBM, за да се грижи за неизлечимо болната си дългогодишната партньорка Тиа. След 40 години съвместен живот, преди Тиа да почине, двете сключват брак в Торонто през 2007 г. Щатът Ню Йорк, където живеят те и където от 2011 г. гей двойките имат право да се венчават, опрощава данък наследство. Но Уиндзър получава солена сметка за над 360 хил. долара федерални данъци. "Насред скръбта си осъзнах, че федералното правителство ни смята за абсолютно непознати", емоционално заяви на стъпалата на Върховния съд почти оглушалата, но още борбена Иди Уиндзър. Въпросите на съдиите, мнозинството от тях на възраст, близка до нейната, показаха, че са по-благосклонни към иска срещу де факто създаването на две класи бракове и граждани.

Усещането за промяна се чувства и в

Еволюиралата опозиция

срещу разширяването на правото за брак. Всъщност защитници както на Prop. 8, така и на DOMA са не щатското или федералното правителство, а трети страни. След като главният прокурор на Калифорния отказа да защитава забраната, сега делото бе поето от консервативния политик Денис Холингсуърт и няколко други крайнодесни организации. Администрацията на Обама също отказа да аргументира в полза на DOMA и затова републиканците в Камарата на представителите в Конгреса наеха Пол Клемент, бившият юрисконсулт в администрацията на Джордж У. Буш, по ирония наследил поста точно от Тед Олсън.

Дори изказванията на най-крайните противници на гей двойките в САЩ подсказват, че те смятат голямата културна битка за загубена. Пред FOX News например Гари Бауър, председател на известната консервативна организация "Американски ценности", заяви, че не е работа на девет съдии, неизбрани директно от гласоподавателите, да решават за цялата страна. Вместо това според Бауър въпросът за легализирането на еднополовите бракове трябва да бъде оставен на отделните щати. Това е и негласно признание, че процесът може да бъде забавен, но не и върнат назад. Макар и с други мотиви, позицията избирателите в отделните щати да бъдат оставени да решават съвпада и с мненията на много анализатори в центъра на дебата, опасяващи се, че пълна победа на гей активистите, т.е. повсеместно и пълно право на брак веднага, може да дойде в повече на някои още несигурни американци. Така или иначе в редица щати има събрано достатъчно мнозинство за гласуване по въпроса още догодина.  

Ако се съди от аргументите през изминалата седмица, Върховният съд може и да не даде явно и крайно решение за конституционалността на гей браковете. Дори федералната забрана DOMA да бъде обявена за противоречаща на основния закон на базата на по-маловажния аргумент, че единствено отделните щати могат да регулират семейното право (както подсказват въпросите на консервативния съдия Антъни Кенеди), това си остава победа за онези, настояващи за по-толерантно общество. През юни Америка може и да не направи голямата стъпка към признаването на брака за гей двойките. Но със сигурност с по-малки крачки се е устремила натам.

Ефектът извън Америка

Според преподавателя от Columbia University Таня Л. Доми изводът от успеха в САЩ е, че движението за пълна равнопоставеност трябва да включва всичко – от лобиране по висшите политически етажи, през организиране на местно ниво, до това "да разказваш за съпругата си" като демонстрация, че гей семействата не са по-различни от традиционните. С поглед към страните от Източна Европа и Балканите Доми коментира, че там в повечето случаи публиката просто трябва да бъде образована.      

Други експерти като Юрис Лавриковс, говорител на европейския клон на една от най-големите световни организации за защита на LGBT общността (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални хора) - IGLA, смятат, че американският подход е твърде специфичен, за да бъде повсеместно приложим. Лавриковс коментира пред "Капитал", че случващото се е по-скоро положителен пример, който прави по-лесно за либерални политици и общественици по света,  метафорично казано, да се качат на влака: "Особено в Източна Европа има много политици, които биха искали промяна, но в същото време знаят, че това не би им донесло много позитиви. Така че процесите в други държави дават надежда, че ще бъде провокиран дебат и в тяхната, който от своя страна да генерира подкрепа". Той дава за пример обявяването на Обама "за" гей браковете, което беше публикувано и дебатирано в медиите и бяха питани политиците за мнение дори и в страни, в които темата е табу.

Брачни и законови неразбории

В момента в осем щата браковете между еднополови двойки са легални – Кънектикът, Айова, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Ню Хемпшир, Ню Йорк и Върмонт, плюс окръг Колумбия, където се намира столицата Вашингтон. В други осем съществуват т.нар. граждански съюзи, които дават същите или почти същите права и защити на местно ниво като традиционния брак. Това са Калифорния, Делауеър, Хавай, Илинойс, Невада, Ню Джърси, Орегон и Роуд Айлънд. В Колорадо подобен закон ще влезе в сила през май. В същото време в част от тези щати има и специално прокарани допълнения към местната конституция, дефиниращи "брак" като съюз само между една жена и един мъж. Общо в 31 щата основните закони забраняват еднополовите сватби.

Още по-заплетена е ситуацията във военните сили на САЩ, където от есента на 2011 г. гей войници служат открито. Въпреки това заради федералния закон DOMA половинките им не могат да ползват полагащите се права и защити на останалите брачни партньори, като например здравни осигуровки. Ако бъдат изпратени да служат в консервативен щат, семейството им дори не е признато. В опит да смекчи проблемите, през февруари Пентагонът обяви, че ще гарантира достъпа на гей партньорите до базите, болниците и до погребения.        

 
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    wanderer avatar :-P
    wanderer

    "движението за пълна равнопоставеност трябва да включва всичко" Сиреч разтрогване и разтурване на традиционния брак.
    "С поглед към страните от Източна Европа и Балканите Доми коментира, че там в повечето случаи публиката просто трябва да бъде образована." Образована в какво? В консуматорство!? Че щастието се състои от ползването на привилегии и ако може някой друг да плаща за голите мераци.
    Иначе кампанията За и Против удовлетворяването на некакви мераци на уж некакви Ентелигенти е добре дошла за президента Обама. Така обществото няма да пита къде отидоха парите от данъци и защо едни банкери ги съдят, а други ползват още привилегии, бейлаути им се връчват. Такива бейлаути искат и тия, дето не могат да си решат семейните проблеми - искали на Луната да сключат брак, пък сърцата им не издържали на безтегловността. Ама "безтегловността" деца не ражда!

  • 2
    kadiyata avatar :-P
    Белият Негър

    Не ги кльопам ,но и нямам нищо против.
    Щом се искат,да се направят.
    Човешко е.
    Но закон да го възпира човешкото,не го разбирам.

  • 3
    newager avatar :-?
    Joro

    Ето едно интересно мнение от тези дни по дебата https://www.facebook.com/photo.php?v=1318748818753

    Става въпрос за законова рамка. Така вече и приятелите могат да живеят заедно. :)

  • 4
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    В бракът така и така няма нищо естествено, така че намирам за неприемливо две жени да не могат да се "бракуват" и изобщо има ли нещо по - хубаво от две красиви жени, които се обичат и един мъж който им се любува. Буковски има един прекрасен разказ по случая, мисля, че се казваше нещо от рода на Физически упражнения или усилия не помня точно четох го на английски

  • 5
    areta avatar :-|
    areta

    И законът ще ги признае. Няма основание да не го направи, само му трябва малко повечко време, за да свикне.

  • 8
    wanderer avatar :-?
    wanderer

    [quote#4:"Stavrogin"]В бракът така и така няма нищо естествено[/quote] Тъй де, то естествено е само полигамията. Чудно защо законът/религията не са я легализирали?
    Пък ако знаеш какви описания съм чел за щастливи жени в харемите, особено тоя на султана! Това значи ли, че трябва да се легализират харемите?

    [quote#5:"luda_krava"]И законът ще ги признае. Няма основание да не го направи[/quote]
    Бракът не е задължителен. Брачната институция се защитава от закона като а) християнска ценност; б) национална традиция; в) социална закрила на следващото поколение.
    Какъв е смисълът да се защитава безплоден брак, освен ако не се цели да се отрече християнството, традициите и отглеждането на следващото поколение?
    Всъщност, правата на "безплодните бракове" са уредени в Хартата на правата на човека - всеки може да се "бракува" сам за себе си; да живее и сдружава с други хора. Така че никой не пречи на две жени/двама мъже да си живеят заедно. Но техният начин на живот не поддържа и не развива обществените ценности за да има причина обществото да им предоставя специална закрила като институционизира начинът им на живот.
    Ако някой идиот институционизира гей-браковете, след 10 години ще трябва да институционизира проституцията като семеен начин на живот. Сводниците и проститутките и те се хора, и те имат права. Що да не ползват и те привилегии?

  • 9
    superbg avatar :-|
    superbg

    Гледам сте ми изтрили двата коментара.
    За единия имате право.

    Относно вторият ми коментар искам да попитам публично: откога цитирането на факти от доказани изследвания потвърждаващи връзката между сексуалните предпочитания на група хора и престъплението педофилия е както сте се изразили "съдържащо вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица"???

  • 10
    rtgy avatar :-|
    rtgy

    Аз напълно подкрепям еднополовите бракове!
    Съществуват три основни групи сексуалност: Хетеро, Хомо, Бисексуалност! Може да ги подредите в какъвто си искате ред.
    Всяка една от тези групи сексуалности е напълно естествена и не е плод на лични предпочитания или някаква форма на собствен избор. Сексуалната ориентация е резултат основно от генетика(и други фактори), а не проява на различни("нестандартни") влечения! Също така не подлежи на "възпитание" или "родителски контрол"!
    Хората с хомосексуална ориентация са гей и ще се си останат гей до края на живота си, следователно, къде е логиката да нямат право на същите права и същото закново третиране, както хетеро двойките? Истината, е че е крайно време да се образоваме качествено по въпроса и да оставим зад гърба си хомофобията, и омразата към тези отнас, които са гей!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход