Остров "Страх"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Остров "Страх"

Остров "Страх"

Кипър ще плати скъпо за оставането си в еврозоната, а резултатите от експеримента с капиталовия контрол са колкото неясни, толкова и опасни

Светломира Гюрова
10806 прочитания

© reuters


Както показват историята и научната фантастика, островите са предпочитан терен за експерименти. И за затвори. От миналата седмица и Кипър се превърна в опитно поле - само че не за ядрени тестове, военни учения или изследователски опити, а за финансово инженерство. Малкият средиземноморски остров стана и първото място в еврозоната, където са въведени капиталови ограничения. Това дойде след като десетдневната колективна лудост на европейските лидери приключи и разумът най-после се завърна под формата на споразумение между Никозия и тройката кредитори от ЕС, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ.

Най-хубавото, което може да се каже за новия план, е, че е по-добър от първия. Но като се има предвид, че той беше пълна катастрофа, това не е голям комплимент. Все пак най-кошмарният сценарий - банков колапс, държавен фалит и хаотично излизане на Кипър от еврозоната, беше избегнат (поне засега). Но щетите вече са нанесени, островът ще плати скъпо за оставането си във валутния клуб, а резултатите от експеримента с капиталовия контрол в условията на монетарен съюз са колкото непредсказуеми, толкова и опасни.

По-добрата лоша сделка

След първоначалното фиаско най-голямото облекчение на 25 март беше, че изобщо има сделка, и то часове преди изтичането на ултиматума на ЕЦБ, която беше заплашила, че ще отреже животоподдържащото финансиране на кипърските банки. Новото споразумение, с което Кипър ще получи 10 млрд. евро, поправя повечето от фрапиращите грешки на първоначалното. Приеманите за гарантирани депозити до 100 000 евро, които при План А трябваше да бъдат обложени с данък, ще бъдат в безопасност. И основните загуби ще бъдат понесени не по равно от всички големи вложители със суми над този праг, а най-вече от тези, които имат сметки в двете най-проблемни банки. Втората по големина финансова институция, Laiki, на практика ще бъде затворена, като несъбираемите й вземания и депозитите от над 100 000 евро ще бъдат прехвърлени в "лоша" банка, а по-малките влогове и здравите активи - в Bank of Cyprus. Тя е номер едно в страната и също ще мине през радикално преструктуриране, при което сметките над 100 000 евро ще бъдат замразени за неопределено време и собствениците им ще се разделят с поне 40% от средствата си (при Laiki загубите вероятно ще са още по-високи). И при двете банки притежателите на облигации също ще страдат, а ужилените депозанти ще бъдат компенсирани с акции (макар и със съмнителна стойност) в рекапитализираните институции.

Предвид смайващия фалстарт с първия план и твърдото нежелание пари на европейските данъкоплатци да бъдат използвани за спасяване на подозрителните руски капитали в кипърските банки (поради което опцията да бъде използван Европейският стабилизационен механизъм от самото начало не бе поставена на масата) тази сделка е вероятно най-добрата, която можеше да бъде направена. Което съвсем не означава, че е перфектна и след нея Кипър и еврозоната могат да дишат спокойно.

"Макар да има споразумение, не сме се върнали обратно там, където бяхме преди две седмици. Нещата в Кипър продължават да се развиват много бързо и тепърва ще видим как работи планът, дали има стабилизиращ ефект и дали ще са нужни допълнителни мерки преди или след изборите в Германия през есента", казва пред "Капитал" Никола Верон, икономист от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel и гостуващ изследовател във вашингтонския Peterson Institute for International Economics. И допълва, че "по-важното е, че хората няма да забравят как в един момент гарантираните депозити бяха застрашени, а във финалната сделка бяха ударени незастрахованите влогове. Това ще влияе на бъдещите развития в еврозоната и на поведението и очакванията на всички в нея." Или казано по друг начин - колкото и политиците да обясняват, че Кипър е "уникален и специален случай", вложителите в испански и италиански банки например, особено тези със сметки над 100 000 евро, може би сериозно ще се замислят дали да не прехвърлят парите си на по-сигурно място. Защото макар след нервната реакция на пазарите председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум да бе принуден бързо да се самоопровергава за изпуснатата реплика, че случилото се в Кипър може да служи като модел за бъдещи спасявания, той просто изказа на глас това, което си мислят мнозина в държавите-кредитори в северната част на континента. А именно - че им е омръзнало да наливат средства в проблемните периферни държави и предпочитат сметката за банковите ексцесии да бъде платена от акционерите, притежателите на облигации и собствениците на големи депозити.

Към дъното и надолу

"За Кипър това в никакъв случай не е краят на историята", казва пред "Капитал" д-р Джеймс Кер-Линдзи от London School of Economics (LSE). То е само началото на агонията, която очаква острова в следващите години, след като икономическият му модел му бе сринат с един удар. Сега Кипър е финансов оазис без финансова индустрия, която формираше близо три четвърти от неговия БВП. "Случващото се е абсолютно опустошително за икономиката на острова", смята д-р Кер-Линдзи.

Преди принудителната банкова ваканция и въведените с нейния край капиталови ограничения да замразят кредита и на практика да запушат кръвоносната система на кипърската икономика, очакванията бяха тя да се свие с 3.5%. Сега най-мрачните прогнози вещаят 20% срив. "И това ще стане светкавично, метафорично казано, за една нощ. Рецесията ще бъде жестока", обяснява анализаторът от LSE. И дава пример със затварянето на банка Laiki, която дава работа на близо 8000 души. На фона на население от около 850 000 души, това е почти 1%. "В Никозия буквално на всеки ъгъл има клон на Laiki или Bank of Cyprus", казва д-р Кер-Линдзи.

Предвид неясното бъдеще на банките, очаквания отлив на капитали и икономическата депресия, разчетите в антикризисната програма за устойчивостта на кипърския дълг още отсега изглеждат силно пожелателни (заемът от 10 млрд. евро ще качи дълга до 143% от БВП, а с рязкото свиване на икономиката съотношението вероятно ще стане още по-застрашително). Така след първото "спасяване" много скоро може да се наложи второ.

Кипър няма много опции за алтернативни двигатели, които да издърпат потъналата икономика. "Най-голямата надежда са офшорните газови резерви. Но това не е лекарство в краткосрочен план. Ще минат още няколко години, преди те да могат да носят приходи", отбелязва д-р Джеймс Кер-Линдзи. И междувременно ще трябва да бъдат изчистени много въпросителни, като например какво е количеството и качеството на газа, колко ще струва разработването му и как ще бъдат разрешени териториалните неясноти с Турция. 

Има и очаквания, че финансовата катастрофа може да е шанс за край на продължаващото вече четири десетилетия разделение на острова на гръцка и турска част, тъй като обединението би могло да сложи начало и на икономическото възраждане. "Но след фиаското в преговорите с ЕС за президента Никос Анастасиадис ще е много по-трудно да направи подобно нещо", казва д-р Кер-Линдзи.

Еврото не е това, което е

Еврозоната също излиза наранена от кипърския фарс. И то не само защото показа, че е готова да нарушава табу след табу и да погазва собствените си правила, но и защото политическата токсичност от извиването на ръцете на Никозия и притесненията дали европейските лидери са способни да се справят с кризата няма скоро да отшуми. "Репутацията на еврозоната е опетнена, а доверието и чувството за солидарност са накърнени. Хората в Кипър са ужасно гневни от начина, по който се държат с тях. Мнозина в Европа също са възмутени от това колко безобразно беше третирана една малка страна. Цялата тази история навреди много на ЕС," смята анализаторът от LSE.

Остава и тревожният въпрос как въведените сурови банкови ограничения могат да се съвместяват с валутния съюз, един от основните принципи на който е свободното движение на капитали (според европейското законодателство е възможно да има изключения при извънредни обстоятелства, но за не повече от шест месеца). Властите в Никозия и партньорите им от ЕС вероятно ще направят всичко финансовата блокада да бъдат вдигната възможно най-бързо, но опитът от други държави сочи, че временните неща могат да се окажат най-постоянни. В Исландия например капиталовите ограничения бяха въведени през 2008 г. уж за кратко и още не са отменени. Ключовата разлика с Кипър, разбира се, е, че Рейкявик има своя собствена валута. "Не бива да се прекалява с паралелите с Исландия. Кипър е нещо съвсем ново," казва Никола Верон. Според него още е рано де се говори, че еврото в Никозия вече струва по-малко от еврото във Франкфурт. "На този етап все още няма паралелен валутен пазар. Но ако ограниченията продължат повече от няколко седмици, има опасност да се появи такъв. Колкото по-дълго остане рестриктивният режим, толкова по-големи са рисковете и толкова по-вредни ще са последствията за еврозоната", смята Верон.

Неговият колега от Bruegel Гунтрам Волф е на мнение, че валутният съюз е навлязъл в опасни води. Според него капиталовият контрол не само е спорен от правна гледна точка и може да доведе до поредица от съдебни дела, но и вече е нанесъл неизлечими белези на еврозоната и единния пазар. "С въвеждането на ограниченията Кипър на практика е извън еврозоната", казва пред "Капитал" зам.-директорът на Bruegel.

Но най-лошото е друго - идеята на еврото беше да доведе до сближаване и заличаване на различията. Сега кризата с единната валута увеличава разделението между севера и юга и разгаря взаимно недоверие и неприязън. И както попита Тимъти Гартън Аш във вестник Guardian, еврото оцелява, но къде са европейците...

Както показват историята и научната фантастика, островите са предпочитан терен за експерименти. И за затвори. От миналата седмица и Кипър се превърна в опитно поле - само че не за ядрени тестове, военни учения или изследователски опити, а за финансово инженерство. Малкият средиземноморски остров стана и първото място в еврозоната, където са въведени капиталови ограничения. Това дойде след като десетдневната колективна лудост на европейските лидери приключи и разумът най-после се завърна под формата на споразумение между Никозия и тройката кредитори от ЕС, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ.

Най-хубавото, което може да се каже за новия план, е, че е по-добър от първия. Но като се има предвид, че той беше пълна катастрофа, това не е голям комплимент. Все пак най-кошмарният сценарий - банков колапс, държавен фалит и хаотично излизане на Кипър от еврозоната, беше избегнат (поне засега). Но щетите вече са нанесени, островът ще плати скъпо за оставането си във валутния клуб, а резултатите от експеримента с капиталовия контрол в условията на монетарен съюз са колкото непредсказуеми, толкова и опасни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

42 коментара
  • 1
    cezar_cezar avatar :-|
    есе

    Много ще го загазят кипърци. А като си представя колко българи има там....

  • 2
    daks avatar :-|
    ДАКС

    ''Но най-лошото е друго - идеята на еврото беше да доведе до сближаване и заличаване на различията. Сега кризата с единната валута увеличава разделението между севера и юга и разгаря взаимно недоверие и неприязън. И както попита Тимъти Гартън Аш във вестник Guardian, еврото оцелява, но къде са европейците...''

    "С въвеждането на ограниченията Кипър на практика е извън еврозоната", казва пред "Капитал" зам.-директорът на Bruegel.''

    Дам, автоканибализмът започна.

  • 3
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    Кипър -ЕЦБ и мВФ е късно да се отрекат от глупостта която направиха .
    То не се виждат дори и бегли наченки на покаяние при тези бюрократи .
    Не е вече Кипър .
    Болестта пълзи към други.
    Никакъв капиталов контрол не може да спре това.

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    [quote#2:"ДАКС"]еврото оцелява, но къде са европейците...'' [/quote]

    Ми да си дойдем на думата: европейци на юг всъщност никога не е имало, само мафия, лешпери, хайлази и авантаджии. Каквито нациите, такава им политиците и банките (това важи и за нас, българите).

  • 5
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Страхотно заглавие, г-жо Гюрова, напълнихте ми душата!

  • 6
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Извинявам се за втория постинг, но определена в горния трябваше да акламирам авторката за заглавието.
    Кипър е невероятно страна. Там през 1989 г. за пръв път видях ключовете на парсираните коли да висят на таблото и домовете да са отключени без стопаните непременно да са там.
    След избухването на гражданската война в Ливан през 70-те години, средиземноморската финансова столица се премести от Бейрут в Никозия. В града офисите на банките бяха един до друг по продължение на централните улици. Тогава чух показателния виц: Каква е единствената разлика между столицата и най-отдалеченото кипърско село? Ами в селото няма министерства... Всичко друго беше налице - клонове на няколко банки, магазини на пледставители на автомобилни марки - говоря за нови коли.
    По тази логика, а и със статута на офшорна зона, държавата привлече милиарди в сметки на регистрирани на острова фирми.
    Изгради се сериозна финансова пирамида - основно финансирана с не знам колко чисти пари. Имайки този ресурс, банките са кредитирали на поразия и вероятно "лошите" кредити не са били единици, за да се стигне до банкрута на двете най-големи кипърски банки.
    Сега вече всичко е ясно - офшорният рай се закрива. Печелят неучаствалите.

  • 7
    comandante avatar :-P

    [quote#4:"КЛЮЧАРЪ"]Ми да си дойдем на думата: европейци на юг всъщност никога не е имало, само мафия, лешпери, хайлази и авантаджии. [/quote]
    Трябва да си доста зле образован и не познаваш историята за да твърдиш такива глупости !

    "Европейците" от север "- Малко са се променили през вековете !
    Гадовете берсеки* са плячкосвали и унищожавали всичко до което се докоснат! Не случайно германските "арийци" са доста свели и руси защото са осеменявали жените им и генетично са ги променили !
    Днес през 21-век европейските берсерки продължават да пиратстват и безчинстват нагло даже и в най-южните провинции на брюкселската империя !

    *wiki цитат - Берсерк е викингски войн, посветил се на бог Один, който преди битка изпада в неконтролируема ярост. В сражението са се отличавали с изключителна сила, свирепост, и безстрашие.
    По време на такъв пристъп берсерките са загубвали почти напълно разсъдъка си. Изпадали са в състояние в което не са правели разлика между свои и врагове, като са издавали животински ревове и звуци и атакували с голяма ярост всичко, което се изпречи на пътя им — хора, животни или дори предмети

  • 8
    comandante avatar :-|

    [quote#3:"Seola"]Кипър -ЕЦБ и мВФ е късно да се отрекат от глупостта която направиха .
    То не се виждат дори и бегли наченки на покаяние при тези бюрократи .[/quote]
    Фарс крадците на банкомати за няколко хилят търкат наровете в затвора а тези които обраха 20-30 млрд. в Кипър ще ги обявят за финансисти на годината и ще им дадат бонуси !

  • 9
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#7] от "comandante":

    О.К., хайде сега отиди да нахраниш безработните испанци, италианци, гърци, а скоро и кипърци с история. Може също и да съживиш имотния им пазар и малкия бизнес, както и да спреш имигрантския поток в посока към льошия Север. Умник...

  • 10
    comandante avatar :-|

    [quote#9:"КЛЮЧАРЪ"]Умник... [/quote]
    благодаря!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.