С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 5 апр 2013, 19:18, 17832 прочитания

Свободата боли

Как изглежда Ирак десет години след войната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


През 2012 г. средната заплата на Дауд Шуджейри, учител по английски език в провинциален иракски град, е 1600 американски долара. Дауд си позволява веднъж в годината да пътува и през 2012 г. дори посети мач на любимия си отбор "Барселона". Като учител с висока квалификация той има висока заплата. Преподавателите по физическо възпитание например получават около 1200 долара.

Още един факт - бюджетът на Ирак за 2013 г. е сред най-големите измежду арабските държави, като за една година е пораснал с 18%. Това обаче продължава да е страна на контрасти: от уредения и бързо развиващ се кюрдски Север до области, в които няма ток през цялото денонощие.


Тази статия не може, а и не иска да даде отговори на всички въпроси, свързани с последните 10 години от историята на Ирак. Тя не е апология на сегашното правителство в Багдад или обвинителна реч срещу окупационните войски, а опит за равносметка както на надеждите, така и на болките, които съпътстваха изграждането на свободен Ирак.

Падането на Багдад

Когато в края на март 2003 г. стана ясно, че т.нар. Коалиция на желаещите ще нападне Ирак, си мислех, че за пореден път Саддам (в арабския свят е прието обръщението на малко име – бел. авт.) ще бъде оставен да тормози народа си. Че отново ще се изсипят много бомби върху главите на баба ми и чичовците ми, отново ще пострада цивилното население, отново шиитите ще се вдигнат на бунт и отново той ще бъде потушен от останалите в резерв елитни части, както стана през 1991 г.



И изведнъж на 9 април 2003 г. чудото стана. Багдад падна. Кадрите на крана, който сваля статуята на Саддам на един от централните площади в иракската столица, обиколиха света. Веднага след това дойде и неизбежният въпрос какво ще се случи оттук нататък.

Едва ден по-късно Иракският национален музей беше плячкосан. Не просто ограбен, не просто разбит, а плячкосан. Първите признаци на "свободата" бяха болезнени. Артефакти на възраст 7000 години от Ур, Урук, Вавилон, свидетелстващи за началото на човешката цивилизация, изчезнаха завинаги в нечии частни колекции и по черните пазари на антики. Спомням си кадрите как едни служители на музея се опитват да спрат нападателите, а други просто плачат.

Справедливостта

В края на април 2003 г. Хаузата (най-важната религиозна институция за шиитите) призова "Идете в Кербала!". Този призив беше приет от близо 7 млн. богомолци, които се отправиха към града, за да отбележат Арбаийн – Четиридесет дни от убийството на техния трети имам Хусейн през 680 г. Гледката по телевизията беше потресаваща и хипнотизираща – 7 милиона души, почти всички облечени в черно, плачеха за своя отдавна погубен водач. И очакваха справедливост. Когато разговаряхме със семейството ни в Ирак в онези дни, те се надяваха скоро Саддам и останалите кръвопийци от неговото обкръжение да бъдат намерени и осъдени. Никой от моите роднини не спомена просто убийството на "виновниците". За тях беше немислимо да няма съд, да не тържествува истината на този свят като отражение на онази, отвъдната.

В края на 2003 г. дойде голямата новина. Саддам е заловен жив! На 14 декември 2003 г. целият иракски народ разбра, че той се е крил като уплашено животно в землянка. След продължило близо 3 години дело за престъпления срещу човечеството Саддам Хюсеин беше осъден на смърт чрез обесване. Присъдата бе изпълнена в последния ден на 2006 г. Признавам си, че в този ден бях радостен. Народ, който от 1980 г. живее във война и страх от собственото си правителство, се нуждае от уверение, че има справедливост и тя се въздава на този свят.

В едно от коментарните предавания, които баща ми следеше по някоя от иракските телевизии, някъде в края на 2003 г. пуснаха неизлъчван запис на разговор на партиен функционер с Али Хасан ал Маджид, наричан още Химическия Али (режимът е следял всеки и всичко и е записвал всички разговори, особено тези на "своите"). В този запис, когато другият събеседник посочва числото 200 хил. убити при операции на иракската армия в Северен Ирак с химическо оръжие през 1988 г., Али отговаря леко ядосано: "Е, чак пък 200 хил. не са! Най-много 150 хил. да бяха, ама хайде да не издребняваме." През 2010 г. Химическия Али бе обесен, след като е осъден за престъпления срещу човечеството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ 3 Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 1886 прочитания

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО 1 Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

Старши директорът на тинк-танка Penn Biden пред "Капитал"

15 ное 2019, 2138 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10