Свободата боли

Десет години след падането на Саддам, Ирак още не се е изправил

Свободата боли

Как изглежда Ирак десет години след войната

18764 прочитания

Десет години след падането на Саддам, Ирак още не се е изправил

© reuters


През 2012 г. средната заплата на Дауд Шуджейри, учител по английски език в провинциален иракски град, е 1600 американски долара. Дауд си позволява веднъж в годината да пътува и през 2012 г. дори посети мач на любимия си отбор "Барселона". Като учител с висока квалификация той има висока заплата. Преподавателите по физическо възпитание например получават около 1200 долара.

Още един факт - бюджетът на Ирак за 2013 г. е сред най-големите измежду арабските държави, като за една година е пораснал с 18%. Това обаче продължава да е страна на контрасти: от уредения и бързо развиващ се кюрдски Север до области, в които няма ток през цялото денонощие.

Тази статия не може, а и не иска да даде отговори на всички въпроси, свързани с последните 10 години от историята на Ирак. Тя не е апология на сегашното правителство в Багдад или обвинителна реч срещу окупационните войски, а опит за равносметка както на надеждите, така и на болките, които съпътстваха изграждането на свободен Ирак.

Падането на Багдад

Когато в края на март 2003 г. стана ясно, че т.нар. Коалиция на желаещите ще нападне Ирак, си мислех, че за пореден път Саддам (в арабския свят е прието обръщението на малко име – бел. авт.) ще бъде оставен да тормози народа си. Че отново ще се изсипят много бомби върху главите на баба ми и чичовците ми, отново ще пострада цивилното население, отново шиитите ще се вдигнат на бунт и отново той ще бъде потушен от останалите в резерв елитни части, както стана през 1991 г.

И изведнъж на 9 април 2003 г. чудото стана. Багдад падна. Кадрите на крана, който сваля статуята на Саддам на един от централните площади в иракската столица, обиколиха света. Веднага след това дойде и неизбежният въпрос какво ще се случи оттук нататък.

Едва ден по-късно Иракският национален музей беше плячкосан. Не просто ограбен, не просто разбит, а плячкосан. Първите признаци на "свободата" бяха болезнени. Артефакти на възраст 7000 години от Ур, Урук, Вавилон, свидетелстващи за началото на човешката цивилизация, изчезнаха завинаги в нечии частни колекции и по черните пазари на антики. Спомням си кадрите как едни служители на музея се опитват да спрат нападателите, а други просто плачат.

Справедливостта

В края на април 2003 г. Хаузата (най-важната религиозна институция за шиитите) призова "Идете в Кербала!". Този призив беше приет от близо 7 млн. богомолци, които се отправиха към града, за да отбележат Арбаийн – Четиридесет дни от убийството на техния трети имам Хусейн през 680 г. Гледката по телевизията беше потресаваща и хипнотизираща – 7 милиона души, почти всички облечени в черно, плачеха за своя отдавна погубен водач. И очакваха справедливост. Когато разговаряхме със семейството ни в Ирак в онези дни, те се надяваха скоро Саддам и останалите кръвопийци от неговото обкръжение да бъдат намерени и осъдени. Никой от моите роднини не спомена просто убийството на "виновниците". За тях беше немислимо да няма съд, да не тържествува истината на този свят като отражение на онази, отвъдната.

В края на 2003 г. дойде голямата новина. Саддам е заловен жив! На 14 декември 2003 г. целият иракски народ разбра, че той се е крил като уплашено животно в землянка. След продължило близо 3 години дело за престъпления срещу човечеството Саддам Хюсеин беше осъден на смърт чрез обесване. Присъдата бе изпълнена в последния ден на 2006 г. Признавам си, че в този ден бях радостен. Народ, който от 1980 г. живее във война и страх от собственото си правителство, се нуждае от уверение, че има справедливост и тя се въздава на този свят.

В едно от коментарните предавания, които баща ми следеше по някоя от иракските телевизии, някъде в края на 2003 г. пуснаха неизлъчван запис на разговор на партиен функционер с Али Хасан ал Маджид, наричан още Химическия Али (режимът е следял всеки и всичко и е записвал всички разговори, особено тези на "своите"). В този запис, когато другият събеседник посочва числото 200 хил. убити при операции на иракската армия в Северен Ирак с химическо оръжие през 1988 г., Али отговаря леко ядосано: "Е, чак пък 200 хил. не са! Най-много 150 хил. да бяха, ама хайде да не издребняваме." През 2010 г. Химическия Али бе обесен, след като е осъден за престъпления срещу човечеството.

Разделението

През 2012 г. средната заплата на Дауд Шуджейри, учител по английски език в провинциален иракски град, е 1600 американски долара. Дауд си позволява веднъж в годината да пътува и през 2012 г. дори посети мач на любимия си отбор "Барселона". Като учител с висока квалификация той има висока заплата. Преподавателите по физическо възпитание например получават около 1200 долара.

Още един факт - бюджетът на Ирак за 2013 г. е сред най-големите измежду арабските държави, като за една година е пораснал с 18%. Това обаче продължава да е страна на контрасти: от уредения и бързо развиващ се кюрдски Север до области, в които няма ток през цялото денонощие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


20 коментара
  • 1
    jtbg avatar :-|
    jtbg

    хмм, чудя се, колко ли взема един учител в България.. и от Ирак ли сме по-зле???

  • 2
    tralala2010 avatar :-|
    tralala2010

    Явно там ако двама министри разтурят седянката публиката ще ги обеси на първото дърво без да се замисли.

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Това на снимката е един от култовите моменти в историята!

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Прибраха им всичко и ги пуснаха да се оправят. На това му викат свобода.

  • 6
    kireto avatar :-|
    Кирето

    "...Парите, с други думи, са най-добрата надежда за бъдещето на Ирак..."
    ...и силна ръка, която да управлява.
    Садам си беше първокласен убиец и диктатор, но имаше силна ръка и държеше под контрол всички.
    Замесена ли е религията в управлението на една държава, малко вероятно е да стане цивилизована.

  • 7
    shumkar avatar :-|
    shumkar

    [quote#5:"mick"]Прибраха им всичко и ги пуснаха да се оправят.[/quote]
    За машинките за печатане на фалшиви долари (саддамки) ли говориш? Ирак върви напред, колкото и да ти е мъчно за отминалото време на диктатора.

  • 8
    be_free avatar :-|
    Борислава (be_free)

    До коментар [#3] от "Нефертити":

    Това е просто театър! Събарянето на статуята е инсценирано от американците като част от психо войната, която водят!

  • 9
    jddi avatar :-|
    Димов

    Много интересен поглед над събитията отвътре - почувствах ситуацията в Ирак по-близка и разбираема. Хубава демонстрация как всички хора сме едни и същи и ни вълнуват сходни неща - дълбоко под изкуствените слоеве на национална принадлежност, религия и политически светоглед.

  • 10
    otnesenr avatar :-|
    slq84014722

    [quote#9:"Димов"]Много интересен поглед над събитията отвътре - почувствах ситуацията в Ирак по-близка и разбираема.[/quote]
    :) Да, общо взето "Благодарим ви, о, велики американски освободители!".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход