Свободата боли
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свободата боли

Десет години след падането на Саддам, Ирак още не се е изправил

Свободата боли

Как изглежда Ирак десет години след войната

18237 прочитания

Десет години след падането на Саддам, Ирак още не се е изправил

© reuters


През 2012 г. средната заплата на Дауд Шуджейри, учител по английски език в провинциален иракски град, е 1600 американски долара. Дауд си позволява веднъж в годината да пътува и през 2012 г. дори посети мач на любимия си отбор "Барселона". Като учител с висока квалификация той има висока заплата. Преподавателите по физическо възпитание например получават около 1200 долара.

Още един факт - бюджетът на Ирак за 2013 г. е сред най-големите измежду арабските държави, като за една година е пораснал с 18%. Това обаче продължава да е страна на контрасти: от уредения и бързо развиващ се кюрдски Север до области, в които няма ток през цялото денонощие.

Тази статия не може, а и не иска да даде отговори на всички въпроси, свързани с последните 10 години от историята на Ирак. Тя не е апология на сегашното правителство в Багдад или обвинителна реч срещу окупационните войски, а опит за равносметка както на надеждите, така и на болките, които съпътстваха изграждането на свободен Ирак.

Падането на Багдад

Когато в края на март 2003 г. стана ясно, че т.нар. Коалиция на желаещите ще нападне Ирак, си мислех, че за пореден път Саддам (в арабския свят е прието обръщението на малко име – бел. авт.) ще бъде оставен да тормози народа си. Че отново ще се изсипят много бомби върху главите на баба ми и чичовците ми, отново ще пострада цивилното население, отново шиитите ще се вдигнат на бунт и отново той ще бъде потушен от останалите в резерв елитни части, както стана през 1991 г.

И изведнъж на 9 април 2003 г. чудото стана. Багдад падна. Кадрите на крана, който сваля статуята на Саддам на един от централните площади в иракската столица, обиколиха света. Веднага след това дойде и неизбежният въпрос какво ще се случи оттук нататък.

Едва ден по-късно Иракският национален музей беше плячкосан. Не просто ограбен, не просто разбит, а плячкосан. Първите признаци на "свободата" бяха болезнени. Артефакти на възраст 7000 години от Ур, Урук, Вавилон, свидетелстващи за началото на човешката цивилизация, изчезнаха завинаги в нечии частни колекции и по черните пазари на антики. Спомням си кадрите как едни служители на музея се опитват да спрат нападателите, а други просто плачат.

Справедливостта

В края на април 2003 г. Хаузата (най-важната религиозна институция за шиитите) призова "Идете в Кербала!". Този призив беше приет от близо 7 млн. богомолци, които се отправиха към града, за да отбележат Арбаийн – Четиридесет дни от убийството на техния трети имам Хусейн през 680 г. Гледката по телевизията беше потресаваща и хипнотизираща – 7 милиона души, почти всички облечени в черно, плачеха за своя отдавна погубен водач. И очакваха справедливост. Когато разговаряхме със семейството ни в Ирак в онези дни, те се надяваха скоро Саддам и останалите кръвопийци от неговото обкръжение да бъдат намерени и осъдени. Никой от моите роднини не спомена просто убийството на "виновниците". За тях беше немислимо да няма съд, да не тържествува истината на този свят като отражение на онази, отвъдната.

В края на 2003 г. дойде голямата новина. Саддам е заловен жив! На 14 декември 2003 г. целият иракски народ разбра, че той се е крил като уплашено животно в землянка. След продължило близо 3 години дело за престъпления срещу човечеството Саддам Хюсеин беше осъден на смърт чрез обесване. Присъдата бе изпълнена в последния ден на 2006 г. Признавам си, че в този ден бях радостен. Народ, който от 1980 г. живее във война и страх от собственото си правителство, се нуждае от уверение, че има справедливост и тя се въздава на този свят.

В едно от коментарните предавания, които баща ми следеше по някоя от иракските телевизии, някъде в края на 2003 г. пуснаха неизлъчван запис на разговор на партиен функционер с Али Хасан ал Маджид, наричан още Химическия Али (режимът е следял всеки и всичко и е записвал всички разговори, особено тези на "своите"). В този запис, когато другият събеседник посочва числото 200 хил. убити при операции на иракската армия в Северен Ирак с химическо оръжие през 1988 г., Али отговаря леко ядосано: "Е, чак пък 200 хил. не са! Най-много 150 хил. да бяха, ама хайде да не издребняваме." През 2010 г. Химическия Али бе обесен, след като е осъден за престъпления срещу човечеството.

Разделението

През 2012 г. средната заплата на Дауд Шуджейри, учител по английски език в провинциален иракски град, е 1600 американски долара. Дауд си позволява веднъж в годината да пътува и през 2012 г. дори посети мач на любимия си отбор "Барселона". Като учител с висока квалификация той има висока заплата. Преподавателите по физическо възпитание например получават около 1200 долара.

Още един факт - бюджетът на Ирак за 2013 г. е сред най-големите измежду арабските държави, като за една година е пораснал с 18%. Това обаче продължава да е страна на контрасти: от уредения и бързо развиващ се кюрдски Север до области, в които няма ток през цялото денонощие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    jtbg avatar :-|
    jtbg

    хмм, чудя се, колко ли взема един учител в България.. и от Ирак ли сме по-зле???

  • 2
    tralala2010 avatar :-|
    tralala2010

    Явно там ако двама министри разтурят седянката публиката ще ги обеси на първото дърво без да се замисли.

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Това на снимката е един от култовите моменти в историята!

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Прибраха им всичко и ги пуснаха да се оправят. На това му викат свобода.

  • 6
    kireto avatar :-|
    Кирето

    "...Парите, с други думи, са най-добрата надежда за бъдещето на Ирак..."
    ...и силна ръка, която да управлява.
    Садам си беше първокласен убиец и диктатор, но имаше силна ръка и държеше под контрол всички.
    Замесена ли е религията в управлението на една държава, малко вероятно е да стане цивилизована.

  • 7
    shumkar avatar :-|
    shumkar

    [quote#5:"mick"]Прибраха им всичко и ги пуснаха да се оправят.[/quote]
    За машинките за печатане на фалшиви долари (саддамки) ли говориш? Ирак върви напред, колкото и да ти е мъчно за отминалото време на диктатора.

  • 8
    be_free avatar :-|
    Борислава (be_free)

    До коментар [#3] от "Нефертити":

    Това е просто театър! Събарянето на статуята е инсценирано от американците като част от психо войната, която водят!

  • 9
    jddi avatar :-|
    Димов

    Много интересен поглед над събитията отвътре - почувствах ситуацията в Ирак по-близка и разбираема. Хубава демонстрация как всички хора сме едни и същи и ни вълнуват сходни неща - дълбоко под изкуствените слоеве на национална принадлежност, религия и политически светоглед.

  • 10
    otnesenr avatar :-|
    Отнесен

    [quote#9:"Димов"]Много интересен поглед над събитията отвътре - почувствах ситуацията в Ирак по-близка и разбираема.[/quote]
    :) Да, общо взето "Благодарим ви, о, велики американски освободители!".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK