Ние не сме Кипър

Фиаското със "спасяването" на острова концентрира неприятно вниманието върху Словения, Малта и Люксембург

Кипър се превърна в плашило за малките страни в ЕС
Кипър се превърна в плашило за малките страни в ЕС    ©  Reuters
Кипър се превърна в плашило за малките страни в ЕС
Кипър се превърна в плашило за малките страни в ЕС    ©  Reuters

Най-новата мръсна дума в Европа е Кипър. Или поне така изглежда, след като вече повече от седмица премиери, финансови министри и централни банкери от няколко миниатюрни европейски държави повтарят непрестанно и неуморно колко различни са от средиземноморския остров.

Фиаското със "спасяването" на Кипър концентрира неприятно вниманието върху страни като Словения, Малта и Люксембург. Те попаднаха под подозрение в момента, в който лидерите на еврозоната обявиха, че причината за неприятностите на Никозия е свръхраздутата й банкова система, а председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че държави с подобни особености трябва "да действат, преди да изпаднат в беда", с което засили притесненията, че кипърският прецедент може да се повтори и другаде. И когато всички започнаха да се питат "кой е следващият", трите дребни страни с гигантски финансови сектори започнаха в един глас да скандират мантрата "Ние не сме Кипър".

Засега единствена, която е реално застрашена да падне жертва на кипърската зараза, е Словения. Останалите може и да се разминат само с уплахата и с некомфортното усещане, че са в един клуб, който не само вече четвърта година не може да се справи с проблемите си, но и сам си създава допълнителни. И в който големите нямат особени скрупули да притиснат малките в ъгъла, макар да обичат да говорят за солидарност и равнопоставеност.

Проблем до доказване на противното

Ако в края на февруари, когато пое премиерския пост в Любляна, Аленка Братушек се е надявала, че ще има известен толеранс от време, преди да започне усеща жегата зад ъгъла, вероятно вече не мисли така. Изумително тромавият и непохватен начин, по който лидерите на еврозоната се отнесоха с Кипър, доведе до това лихвите по 10-годишния словенски дълг да се изстрелят до над 6% (за сравнение - 7% се счита за критичното ниво, при което една страна не може да се финансира на международните пазари и има нужда от външна подкрепа). На фона на страха след сделката с Кипър, получил помощ за сметка на огромни загуби, наложени на вложителите с депозити над 100 000 евро, ситуацията на Словения е сложна, а рискът да й се наложи да се обърне към тройката кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ - голям.

Само допреди дни нещата не изглеждаха толкова зле. Макар страната наскоро да преживя политическа криза и смяна на правителството, дългът й (около 54% от БВП) и размерът на банковия й сектор (близо 140% от БВП при 800% в Кипър) не са толкова плашещи и се считаха за управляеми. След кипърската бомба усещането е съвсем различно.

"Хората са разтревожени. Банкери признават, че веднага след случилото се в Кипър вложителите със сметки от по няколкостотин хиляди евро са започнали да си теглят парите. И това продължава", казва пред "Капитал" Урош Урбас, зам.-главен редактор на словенския бизнес всекидневник Finance. Според него до края на годината Любляна ще потърси външна помощ независимо от енергичните опити на управляващите да отхвърлят паралелите с Никозия и да уверяват, че ще се справят със собствени сили.

"Правителството не осъзнава колко ужасяваща е финансовата ситуация на страната и няма разумен план как да действа", смята Урбас. Макар сравненията с Кипър да са несправедливи, има причини алпийската република да буди тревога. Икономиката й, някога шампион по растеж в ЕС, сега е сред най-лошо представящите се и се свива вече трета година от последните четири, като прогнозите за 2013 г. са за нов спад от 2%. "Словения има три основни предизвикателства. Първото е, че още сме в рецесия. Второто е раздутият публичен сектор - броят на държавните служители и заплатите им не бяха намалени. Третото и най-голямо е, че не направихме нито една от нужните реформи (приватизация, пенсионна система и т.н.) и не се справихме с банковата криза", посочва Урош Урбас.

Статистиката, която предизвиква най-силни притеснения, е тази на лошите кредити в балансите на словенските банки, които достигат до 7 млрд. евро (което е около една пета от БВП на страната). Според МВФ трите най-големи банки трябва спешно да бъдат рекапитализирани с инжекция от около 1 млрд. евро. Тежкото им състояние е резултат на лошото управление - много от банките са държавна собственост и раздаването на кредити на политически свързани фирми е основната причина за затъването им. Въпреки това проблемите на малката алпийска държава съвсем не са в същата лига като тези на Кипър. И ако пазарите се успокоят, а правителството се заеме убедително с изчистването на банковия сектор, с приватизация и с реформи, все още има шанс Словения да не е превърне в пациент номер шест във финансовата реанимация на ЕС след Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър.

Днес Кипър, утре...

Всъщност втренчването в малките държави си има и добри страни. Поне за момента, изглежда, всички са забравили, че Италия вече седмици наред не може да си направи правителство, банките в Испания продължават да произвеждат тревожни новини, а Франция няма идея как да свие бюджетния си дефицит и да съживи икономиката си. Кой каза, че най-лошото от кризата в еврозоната вече е минало?