Ние не сме Кипър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ние не сме Кипър

Кипър се превърна в плашило за малките страни в ЕС

Ние не сме Кипър

Фиаското със "спасяването" на острова концентрира неприятно вниманието върху Словения, Малта и Люксембург

Светломира Гюрова
6458 прочитания

Кипър се превърна в плашило за малките страни в ЕС

© Reuters


Най-новата мръсна дума в Европа е Кипър. Или поне така изглежда, след като вече повече от седмица премиери, финансови министри и централни банкери от няколко миниатюрни европейски държави повтарят непрестанно и неуморно колко различни са от средиземноморския остров.

Фиаското със "спасяването" на Кипър концентрира неприятно вниманието върху страни като Словения, Малта и Люксембург. Те попаднаха под подозрение в момента, в който лидерите на еврозоната обявиха, че причината за неприятностите на Никозия е свръхраздутата й банкова система, а председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че държави с подобни особености трябва "да действат, преди да изпаднат в беда", с което засили притесненията, че кипърският прецедент може да се повтори и другаде. И когато всички започнаха да се питат "кой е следващият", трите дребни страни с гигантски финансови сектори започнаха в един глас да скандират мантрата "Ние не сме Кипър".

Засега единствена, която е реално застрашена да падне жертва на кипърската зараза, е Словения. Останалите може и да се разминат само с уплахата и с некомфортното усещане, че са в един клуб, който не само вече четвърта година не може да се справи с проблемите си, но и сам си създава допълнителни. И в който големите нямат особени скрупули да притиснат малките в ъгъла, макар да обичат да говорят за солидарност и равнопоставеност.

Проблем до доказване на противното

Ако в края на февруари, когато пое премиерския пост в Любляна, Аленка Братушек се е надявала, че ще има известен толеранс от време, преди да започне усеща жегата зад ъгъла, вероятно вече не мисли така. Изумително тромавият и непохватен начин, по който лидерите на еврозоната се отнесоха с Кипър, доведе до това лихвите по 10-годишния словенски дълг да се изстрелят до над 6% (за сравнение - 7% се счита за критичното ниво, при което една страна не може да се финансира на международните пазари и има нужда от външна подкрепа). На фона на страха след сделката с Кипър, получил помощ за сметка на огромни загуби, наложени на вложителите с депозити над 100 000 евро, ситуацията на Словения е сложна, а рискът да й се наложи да се обърне към тройката кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ - голям.

Само допреди дни нещата не изглеждаха толкова зле. Макар страната наскоро да преживя политическа криза и смяна на правителството, дългът й (около 54% от БВП) и размерът на банковия й сектор (близо 140% от БВП при 800% в Кипър) не са толкова плашещи и се считаха за управляеми. След кипърската бомба усещането е съвсем различно.

"Хората са разтревожени. Банкери признават, че веднага след случилото се в Кипър вложителите със сметки от по няколкостотин хиляди евро са започнали да си теглят парите. И това продължава", казва пред "Капитал" Урош Урбас, зам.-главен редактор на словенския бизнес всекидневник Finance. Според него до края на годината Любляна ще потърси външна помощ независимо от енергичните опити на управляващите да отхвърлят паралелите с Никозия и да уверяват, че ще се справят със собствени сили.

"Правителството не осъзнава колко ужасяваща е финансовата ситуация на страната и няма разумен план как да действа", смята Урбас. Макар сравненията с Кипър да са несправедливи, има причини алпийската република да буди тревога. Икономиката й, някога шампион по растеж в ЕС, сега е сред най-лошо представящите се и се свива вече трета година от последните четири, като прогнозите за 2013 г. са за нов спад от 2%. "Словения има три основни предизвикателства. Първото е, че още сме в рецесия. Второто е раздутият публичен сектор - броят на държавните служители и заплатите им не бяха намалени. Третото и най-голямо е, че не направихме нито една от нужните реформи (приватизация, пенсионна система и т.н.) и не се справихме с банковата криза", посочва Урош Урбас.

Статистиката, която предизвиква най-силни притеснения, е тази на лошите кредити в балансите на словенските банки, които достигат до 7 млрд. евро (което е около една пета от БВП на страната). Според МВФ трите най-големи банки трябва спешно да бъдат рекапитализирани с инжекция от около 1 млрд. евро. Тежкото им състояние е резултат на лошото управление - много от банките са държавна собственост и раздаването на кредити на политически свързани фирми е основната причина за затъването им. Въпреки това проблемите на малката алпийска държава съвсем не са в същата лига като тези на Кипър. И ако пазарите се успокоят, а правителството се заеме убедително с изчистването на банковия сектор, с приватизация и с реформи, все още има шанс Словения да не е превърне в пациент номер шест във финансовата реанимация на ЕС след Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър.

Днес Кипър, утре...

Всъщност втренчването в малките държави си има и добри страни. Поне за момента, изглежда, всички са забравили, че Италия вече седмици наред не може да си направи правителство, банките в Испания продължават да произвеждат тревожни новини, а Франция няма идея как да свие бюджетния си дефицит и да съживи икономиката си. Кой каза, че най-лошото от кризата в еврозоната вече е минало?

Най-новата мръсна дума в Европа е Кипър. Или поне така изглежда, след като вече повече от седмица премиери, финансови министри и централни банкери от няколко миниатюрни европейски държави повтарят непрестанно и неуморно колко различни са от средиземноморския остров.

Фиаското със "спасяването" на Кипър концентрира неприятно вниманието върху страни като Словения, Малта и Люксембург. Те попаднаха под подозрение в момента, в който лидерите на еврозоната обявиха, че причината за неприятностите на Никозия е свръхраздутата й банкова система, а председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че държави с подобни особености трябва "да действат, преди да изпаднат в беда", с което засили притесненията, че кипърският прецедент може да се повтори и другаде. И когато всички започнаха да се питат "кой е следващият", трите дребни страни с гигантски финансови сектори започнаха в един глас да скандират мантрата "Ние не сме Кипър".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    То тепърва предстои.......

  • 2
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    Сегашната Еврозона, както и системата на валутен борд, е като Понци схема. Всичко е добре, докогато икономическият цикъл е във възход благодарение на разширяването на частния кредит, но когато частният сектор сприра харченето на кредит, намалява потреблението и започва да изплаща заемите си и да пести всичко рухва.

    Вижте Бърни Мейдов в САЩ например. Зели 20 години той бе в състояние да се финансира, но когато започна рецесията цялата му система рухна, завличайки милиарди и изпращайки го в затвота доживот.

    Решение има обаче.

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/11/blog-post.html

  • 3
    iv_semov avatar :-|
    Urkobozambo

    Ще дойде и вашия ред...Само Условията да са подходящи... Банковите лешояди имат опит с кризи и знаят как да се възползват..

  • 4
    hi_hi avatar :-|
    Хи-хи

    Мдаам. К'во правим с КТБ и ония красавци - мустакатия и мазния?

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    "Хората са разтревожени. Банкери признават, че веднага след случилото се в Кипър вложителите със сметки от по няколкостотин хиляди евро са започнали да си теглят парите. И това продължава"

    Защо пък трябва да се притесняваме за богаташите? Ми нека да теглят, току виж вкарали парите си в реалната икономика и осигурили някое работно място...

  • 6
    donio avatar :-|
    donio

    В Португалия конституционният съд се произнесе,че на практика са били конфискувани пенсии и част от заплатите в частния и публичния сектор така че има и друге форми освен конфискуване на депозити.Бъдете спокойни работи се по въпроса.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.