Пхенян стайл
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пхенян стайл

Комичен герой или ловък играч на дипломатически шах

Пхенян стайл

Ще има ли война или за кризата на Корейския полуостров във въпроси и отговори

Марина Станева
11194 прочитания

Комичен герой или ловък играч на дипломатически шах

© reuters


Ако една дума може да опише най-точно режима в Северна Корея, то тя е - непредвидим. Вече няколко седмици Пхенян вдига залога и ескалира все повече напрежението на Корейския полуостров, а новите и нови заплахи за "изтребване на враговете в море от огън", които бълва всекидневно, не слизат от първите страници на вестниците. Такова екстремно поведение не е прецедент и вече трето поколение на семейство Ким удобно влиза в ролята на световния злодей, представян понякога твърде комично във филми и медии. И все пак Северна Корея е показала, че е грешка да бъде подценявана.

Какво направи Пхенян този път?

Агресивната риторика на изолираната страна достигна пик през последните седмици, като сегашните заплахи са по-специфични от предишните. Раздразнен от последния пакет санкции на ООН заради проведения трети ядрен опит, както и от съвместните военни учения на Южна Корея и САЩ в задния му двор, Пхенян заплаши с "изпреварващ ядрен удар". Режимът обяви, че прекратява мирните споразумения със Сеул, влиза в "състояние на война" с южната си съседка и призова всички чужденци да се евакуират от района. В същото време севернокорейската армия получи заповед да премине в боен режим срещу военните бази на САЩ в Япония, на о. Гуам и Хавай, както и срещу континентална Америка.

Преди дни КНДР съобщи също, че ще рестартира основния си ядрен комплекс в Йонбьон, включително реактор, който произведе плутония за севернокорейските ядрени тестове през 2006 и 2009 г. и който бе спрян през 2007 г. като част от международна договорка за разоръжаване в замяна на помощи. Освен това Пхенян смята да възобнови употребата и на комплекс за обогатяване на уран, което предоставя още един начин за сдобиване с ядрено оръжие. Всичко това връща в изходна позиция постигнатото досега по пътя на дипломацията.

В отговор САЩ и Южна Корея дислоцираха авиация и бойни кораби около Корейския полуостров. А Сеул покачи равнището си на тревога до "съществена опасност" заради индикации, че КНДР се готви за нов опит с изстрелване на балистична ракета, което ще бъде в разрез с резолюциите на ООН. И въпреки че тя е правила това и преди и сегашните й действия не представляват непосредствена военна заплаха (освен ако нещо не се обърка), те са поредната остра провокация.

Доколко реални са заплахите?

Преобладаващото мнение е, че Пхенян не би рискувал да започне пълномащабна война, тъй като това ще е самоубийство. "Не мисля, че Северна Корея ще рискува подобно нещо, защото ще бъде големият губещ. Режимът иска да оцелее и е наясно с баланса на силите и с военния си капацитет, тъй като е обсебен от това. И знае, че няма да спечели", твърди пред "Капитал" специалистът по Северна Корея Даниъл Пинкстън от International Crisis Group. Според него това е и причината да няма необичайно преместване на войски или видима подготовка за военни действия в КНДР. Пинкстън твърди, че в момента там има дори демобилизация и войниците биват пускат да се приберат и да се заемат с пролетното засаждане на реколтата. "Същевременно предстоят техни празници и няма индикации, че подготвят война. Разбира се, опасността не може да бъде игнорирана или отхвърлена. Но докато армиите на Южна Корея и на САЩ са в готовност, Пхенян няма да започне битка, която знае, че ще загуби", обяснява експертът от International Crisis Group.

Освен това се смята, че Пхенян все още няма потенциала за ядрен удар по континенталната част на Америка, тъй като за момента не може да направи необходимата малка ядрена бойна глава, която да бъде поставена на ракета с голям обсег. Това твърдение обаче бе поставено под съмнение през седмицата, когато излезе доклад на американската Defense Intelligence Agency, който допуска, че КНДР е разработила балистична ракета с ядрена бойна глава, въпреки че "благонадеждността й вероятно е малка". Но Пентагонът веднага коментира, че би било неточно да се предполага, че Пхенян напълно е развил и тествал подобно оръжие.

И докато удар по САЩ изглежда малко вероятен, то възможността Северна Корея да провокира локален конфликт със Сеул, както стана през 2010 г., когато имаше южнокорейски жертви, е съвсем реална. Както и да застраши интересите на Вашингтон в региона, тъй като в Южна Корея, Япония и на о. Гуам има разположени американски военни.

"Като боен потенциал Пхенян може да причини сериозни страдания на Южна Корея", казва пред "Капитал" анализаторът Джон Суенсън-Райт от британския аналитичен център Chatham House. Но се съмнява, че сега ще се стигне дотам.

И все пак опасността не бива да се пренебрегва. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун предупреди, че кризата на Корейския полуостров може да стане "неконтролируема". А американският министър на отбраната Чък Хейгъл заяви, че Пхенян "се движи много близо до опасната линия". Затова Вашингтон следи ситуацията "изключително зорко".

"Севернокорейският режим може и да изглежда комично, но зад това, което правят, има ужасно сериозни намерения. Това е много ловка дипломатическа партия шах и трябва да я възприемаме много сериозно", обобщава Джон Суенсън-Райт пред британската ВВС.

Какво иска да постигне Северна Корея?

Ако следваме добре познатия от предишни такива случаи сценарий, Северна Корея покачва напрежението, за да извлече бъдещи ползи и отстъпки. Изглежда страната е убедена, че притежаването на ядрено оръжие ще й осигури независимост. Ето защо това е демонстрация на сила, за да изглежда значима и за да се заздрави властта на Ким Чен Ун с цел просъществуването на режима. Новият севернокорейски лидер бе издигнат в армейската йерархия от баща си и според анализатора Андреа Бъргър от Royal United Services Institute в Лондон това може да се сметне за незаслужено (някои дори предполагат, че в действителност юздите на властта държат неговите леля и чичо). През седмицата в британската преса се появи изповедта на бивш севернокорейски шпионин, според който Ким Чен Ун се бори да спечели лоялността на военните, които са дълбоко разединени дали да приемат лидерството му, и използва ядрената програма на страната, за да обедини обществото зад себе си. В този контекст случващото се може да се разглежда като начин Ким Чен Ун да се докаже пред военните.

Според Даниъл Пинкстън заплахите са за домашна употреба и най-вероятно Пхенян ще се успокои след 30 април, когато свършат съвместните военни учения между Южна Корея и САЩ. "Режимът преувеличава военната си мощ заради вътрешната публика, защото сериозните международни играчи са наясно с реалностите. Но средностатистическият севернокореец не знае кое е истина и кое – не, тъй като му липсва външна информация. Като чува такива заплахи, той си мисли, че страната е наистина много могъща и така нацията се сплотява", казва Пинкстън. Той определя това като стратегия на страха, с която Северна Корея иска да покаже, че не може да бъде спряна, защото е ядрена държава.

Това обаче не може да продължава вечно, а и остава усещането, че този път Пхенян прекалява и младият лидер, изглежда, не се е научил доколко да покачва залога и кога вече преминава границата. Но според Суенсън-Райт всичко е добре изчислено. "Подходът на Северна Корея е калкулиран и рационален, но понякога използва непредвидими ходове като част от стратегията си да упражнява максимален натиск над международната общност", обяснява специалистът.

Друго нещо, което Пхенян се опитва да постигне чрез покачването на напрежението, е да влезе с по-силни позиции при евентуално подновяване на прекъснатите шестстранни преговори за ядреното разоръжаване на КНДР, включващи Китай, Русия, Япония, САЩ и двете Кореи. "Всички тези провокации целят да вдигнат нивото на пазарене със САЩ и да накарат администрацията на президента Барак Обама да говори с тях директно", обяснява Суенсън-Райт.

Какво е решението на севернокорейския проблем?

Санкциите без съмнение забавят развитието на ядрената програма на Пхенян. Но не успяват да го отклонят от амбициите му, а само допълнително го провокират. "Санкциите са важни като начин за изразяване на недоволството на международната общност от нарушаването на резолюциите на ООН. Но те няма да работят и да поставят Пхенян на колене, докато Китай му осигурява икономическа помощ. Севернокорейците го знаят, а Пекин не показва желание да ги накаже. Затова засега санкциите имат по-скоро декларативен ефект, отколкото да променят поведението на КНДР", твърди Суенсън-Райт. Според него в дългосрочен план трябва да има някаква форма на диалог с режима, но сега не е времето за това, тъй като Америка не иска да създава впечатлението, че възнаграждава севернокорейците за техните провокации. Затова и трябва да им покаже пределно ясно, че те трябва да спазват предишните си договорки, включително прекратяване на ядрената си програма.

По думите на Даниъл Пинкстън, в случая с КНДР е ключов елементът на въздържане от провокации заради обещанието да има ответни действия: "Севернокорейците уважават силата и военната мощ. Затова военната готовност на Южна Корея е много важна. Ако пък Пхенян иска да преговаря, може да го направи – има много канали и механизми", казва анализаторът.

Уплашени ли са южнокорейците?

Според описанията на чуждестранни кореспонденти обстановката в Южна Корея не е толкова напрегната, колкото би могло да се очаква, просто защото хората там са свикнали с постоянни провокации от Севера. Вестниците са пълни със снимки на Ким Чен Ун в заплашителни пози, но всичко продължава както обикновено.

"Южнокорейците са относително спокойни и животът им е нормален. Малко са онези, които се подготвят, например запасявайки се с храна. Разбира се, има притеснение, но си мислим, че това са само заплахи. Всъщност смятам, че ситуацията се преувеличава", казва пред "Капитал" южнокорейската студентка Боми Парк от Сеул.

Но макар малцина да очакват война, остава рискът от недоразумения (тоест едната страна да разчете неправилно намеренията на другата), особено при липсата на какъвто и да било диалог и след като севернокорейците прекъснаха пряката телефонна линия с Юга. Така може да се стигне до военен конфликт, без никой да го е желал.

Същевременно новият южнокорейски президент Парк Геун-хи вече даде заявка, че ще отговори твърдо на всяка заплаха. Причината е усещането, че при предишната ескалация през 2010 г., когато загинаха южнокорейски граждани, на Северна Корея й се е разминало и сега не трябва да е така. Това означава, че ако продължи с агресията, този път Пхенян може да се окаже неприятно изненадан от една безкомпромисна Южна Корея.

Как реагира Китай?

Пекин е най-близкият съюзник на Пхенян и негов основен източник на помощи като храна и гориво. Но сега севернокорейците отидоха твърде далече. Последните събития бяха изтълкувани като акт на неподчинение, и то най-вече спрямо Китай, пред когото Северна Корея сякаш показва, че вече няма да го слуша и взема решенията сама.

"На никого не бива да се позволява да хвърли един регион и дори целия свят в хаос заради егоистични ползи", заяви наскоро новият китайски президент Си Цзинпин. Той не спомена изрично Северна Корея, но се смята, че е имал предвид именно нея.

Това е най-голямата критика към режима в Пхенян, отправяна от китайска страна досега. Предупреждението на Пекин, че няма да търпи "проблеми на прага си" може да бъде тълкувано като жълт картон. То все още не означава, че Китай изоставя по-малкия си комунистически събрат, но показва, че Ким Чен Ун може да попадне в изолация, ако не промени поведението си. А ако бомбастичните заплахи на севернокорейския лидер доведат до съвместна декларация от страна на Пекин и Вашингтон, светът ще е едно по-сигурно място.

Показателно е, че откакто Пхенян извърши последния си ядрен тест, няма официални контакти на високо равнище между Северна Корея и Китай и съюзниците изглеждат относително охладнели. Някои твърдят, че връзките между тях не са успели да се възстановят след смъртта на Ким Чен Ир миналата година, когато отношенията бяха далеч по-топли.

"В сравнение с баща му и дядо му Китай има минимален персонален контакт с Ким Чен Ун. Когато този младеж дойде на власт, опита да покаже твърдата си страна пред САЩ и Южна Корея, но и пред Пекин", обяснява пред британската ВВС Чън Сяохе, заместник-директор в Центъра по международни стратегически изследвания към пекинския университет "Ренмин".

Сега определени кръгове в Китай открито настояват страната да преразгледа политиката си към КНДР, тъй като субсидирането й е прекалено тежко бреме. Но много членове на правителството искат запазване на статуквото, защото се страхуват, че милиони севернокорейски бежанци може да нахлуят в страната при сгромолясване на режима в Пхенян. Освен това една обединена Корея може да попадне в орбитата на Вашингтон, което ще постави Китай в ситуацията да има американски партньор под носа си.

В същото време Пекин е зает със своите вътрешни проблеми и напрежението в Южнокитайско и Източнокитайско море, а агресивното говорене на Пхенян е просто едно нежелано разсейване. Китайските власти се опитват да решат въпроса, като предприемат твърда дипломатическа линия и подкрепят санкциите на ООН. Ако този подход се провали, не са изключени по-остри действия като намаляване на помощите от гориво, както се е случвало и преди. Ако и това не помогне, китайските лидери може с носталгия да започнат да си спомнят за относително по-стабилните времена на предишните двама ръководители от семейство Ким.

Ако една дума може да опише най-точно режима в Северна Корея, то тя е - непредвидим. Вече няколко седмици Пхенян вдига залога и ескалира все повече напрежението на Корейския полуостров, а новите и нови заплахи за "изтребване на враговете в море от огън", които бълва всекидневно, не слизат от първите страници на вестниците. Такова екстремно поведение не е прецедент и вече трето поколение на семейство Ким удобно влиза в ролята на световния злодей, представян понякога твърде комично във филми и медии. И все пак Северна Корея е показала, че е грешка да бъде подценявана.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Промяната предстои.

  • 2
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Скоро на СКорея ще и свършат полезните ходове.

    Предстои обединение, по един или друг начин.

  • 3
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Двойна гушка да слушка...
    Като гледам снимката, как всички са с изпити лица, а само "внучето" е с двойна гуша, съм сигурен, че всички са му вдигнали мерника. Въпрос на време и подходящ момент е да го катурнат.

  • 4
    karelson avatar :-|
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич

    Оставете да ги измрат от глад бе. Щом са комунисти не заслужават да им се помага , ако щат и да мрат.

  • 5
    ruslan avatar :-|
    Росен Радославов

    Три месеца без храна отвън и северняците ще са готови да разкъсат това бузестото, мазно недоразумение на снимката горе.
    Нищо повече не е нужно.
    Китайците май схванаха най-после, че са отгледали чудовище.

  • 6
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    Фат Ким си мисли, че да си гросмайстор е нещо лесно...
    нито той, нито другите Фат Кимове преди него я умееха тази игра, нито той и неговите наследници, ако оживеят да го наследят, ще научат тази игра. преди всичко, за да спечелиш в шаха или в покера ти трябват силни фигури и силни карти. защото когато постоянно блъфираш, но опонентът ти има силни фигури и карти, в един момент ще си поиграеш с неговите ракети...

    докато Китай и РСФСРСРСРСФСР продължават полугласно да поддържат Фат Ким, той ще продължава да блъфира, но няма да посмее да "удари" по империалистите...

  • 7
    realist avatar :-|
    Realist

    [quote#2:"NPaine"]Предстои обединение, по един или друг начин[/quote]

    Не мога да ги мисля южнокорейците, ГДР беше 40% от западногерманската икономика и на германците им трябваха трилион и половина евро за да изравнят стандарта, а като сравняваме Северна с Южна Корея:

    БВП (PPP) на ЮК е 1.6 трилиона, сравнено с 40 милиарда на СК.
    БВП на глава е $32000 за ЮК със само $1800 за СК.
    ЮК изнася стоки за $552.6 милиарда на година, СК само за $4.71.
    На 1000 родени деца в ЮК 4.08 умират, в СК 26.21.
    Средната продължителност на живота в ЮК е 79.3 години, 69.2 за СК.
    81.5% от южнокорейците имат постоянен достъп до интернет, само 0.1% от севернокорейците.
    Южнокорейците са средно между 4 и 12 сантиметра по- високи от севернокорейците много от които страдат от хронично недояждане.

  • 8
    rage_against avatar :-P
    Rage Against

    До коментар [#7] от "Realist":

    много просто. няма да изравняват стандарта на живот.
    просто малките северно-корейчета ще продължат да работят в урановите мини, за да има гориво за техните братя от юга.

  • 9
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Изглеждащите хаотични инициативи на Сев. Корея всъщност са много добре премислен сценарий. Натискат и военната психоза (предупреждения за чуждите дипломати в Сеул), и икономическата (затварянето на комплекса в Кейсон с пракическото "временно" конфискуване на имуществото на южнокорейските фирми - коз за следващи преговори), и готовността за изстрелване на балистична тежка ракета за Деня на Слънцето (рожден ден на Ким Ил Сен).
    В миналото тези сценарии цполучливо действаха на САЩ и Ю. Корея. Сега обаче и Япония се ядоса, и на Китай бъркат в джоба, а и Обама няма нищо да им даде преди да прекратят алармата (виж изказването на Керри от тази сутрин). Всъщност Ким Ън вече отчете "Победа" - отлагането на изпитанието на ракетата на САЩ, въпрос на време до командата "отбой".

  • 10
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Като се сетя колко важна беше армейската работна ръка за селското ни стопанство допреди 20 години, нищо чудно Пинкстън да е прав. :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.