С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
32 12 апр 2013, 18:52, 14200 прочитания

Дамата с чантичката

Много от принципите, които Маргарет Тачър отстояваше, продължават да са валидни. А нейната решителност и умение да води са това, което липсва на Европа днес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Разделяй и управлявай

Първоначалните ефекти от политиката й са опустошителни - безработицата скача, последиците за бедните са ужасяващи, средната класа е подкопана, уличните протести ескалират, а 364 водещи икономисти заклеймяват действията й в отворено писмо, публикувано във в. Times. Дори в редиците на собствената й партия започват да се притесняват, че избирането на Тачър е било ужасна грешка. Това е моментът, в който тя произнася знаменитата си реплика: "За онези, които със затаен дъх очакват любимата фраза на медиите - обратен завой - ще кажа само едно нещо. Правиш завои само ако поискаш това. Тази лейди не прави завои."

Независимо от политическите пристрастия всички признават дълбочината и силата на убежденията й, както и последователността и куража й в отстояването им. Обратната страна на монетата обаче е липсата й на усет за нюанса - за Тачър светът е черно-бял, тя е глуха и сляпа за критиките и предупрежденията. "Разбира се, че тя разделя хората. Но трябва да можеш да се движиш във вярната посока, дори когато не са съгласни с теб. Иначе няма да можеш да свършиш нищо", казва Андрю Робъртс. Според историка няма по-ярко доказателство за огромното влияние на Тачър в британската политика от факта, че заради нея лейбъристите са се придвижили към центъра и са преминали от социализъм към социалдемокрация. Най-безспорният вътрешнополитически триумф на Тачър е, че когато левицата дойде на власт, не промени основните насоки на нейната политика. И както самата баронеса казва, нейното най-голямо постижение е Тони Блеър.


До Европа и назад

"Иронията е, че макар с днешна дата да е ясно, че тя беше права за почти всичко по отношение на ЕС, именно европейската й политика я свали от власт", отбелязва Андрю Робъртс. Макар тропащата с чантичката си в Брюксел и повтаряща "искам си парите обратно" Тачър да е икона на британските евроскептици, отношението й към ЕС всъщност е доста по-нюансирано. Тя успява да балансира своето "Не, не, не" с прагматична защита на британското място в ЕС и е горещ привърженик на единния пазар и източното разширяване.

Това е съчетано с дълбоко подозрение към изземването на власт от Брюксел и опасностите на един икономически и валутен съюз, обединяващ толкова различни страни като Германия и Гърция. "Преди пет години бих казал, че тя греши по отношение на еврото. Но сега изглежда, че е била права", констатира Ханс Кунднани.



Всъщност сегашната криза в ЕС е колкото икономическа, толкова и политическа. "Липсват смели лидери с визия. В известен смисъл германският канцлер Ангела Меркел е антипод на Тачър. Британският премиер сякаш се наслаждаваше на споровете и противопоставянето, това са най-силните й моменти. Докато Меркел се опитва да избегне конфликтите на всяка цена, чака до последния възможен момент, преди да действа, и противно на Тачър, никога не заявява ясно позициите си", казва анализаторът от ЕСВП.

Разликите вероятно се дължат на разбирането на Тачър, че "демокрацията не се състои само в това да отгатнеш какво искат хората. Демокрацията означава и да водиш хората." Колко често чуваме това днес, когато политиката е повлияна от рейтинги, социологически анкети и фокус групи, а политиците се държат като на конкурс по красота? И водещото мото е формулирано в изказването на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, че "ние много добре знаем какво трябва да се направи, но не знаем как след това да спечелим изборите". Мемоарите на лейди Тачър може да са добра отправна точка.
 
И все пак тя е лейди

Ако търсите цитат от Тачър, който доказва феминистките й пристрастия – късмет. Най-много да попаднете на изказването й, че не дължи нищо на женското движение. Тачър предпочита да се мисли за нея като за премиер, който случайно е жена. Тя се държи като дама от своето поколение – няма притеснения да изгражда публичен образ на примерна съпруга, която се прибира вечер да сготви на семейството си, след като е разпердушинила поредния профсъюз. Тачър има маниер на сексист с обратен знак. Няма проблем да флиртува с колеги и съпартийци, нито пък да ги унижава или да се държи покровителствено, когато случаят го изисква. Известна е непоносимостта й към ниски, неприятни и дебели мъже. Показателни за респекта, който всява, са репликите по неин адрес от Париж и Берлин. Френският президент Франсоа Митеран твърди за нея, че "има очите на Калигула, но устните на Мерилин Монро". Наследникът му Жак Ширак се изпуска пред уж изключен микрофон: "Какво иска от мен тази домакиня? Топките ми на поднос?" А германският канцлер Хелмут Кол, отчаян от съпротивата й срещу обединяването на Германия, казва: "Маргарет Тачър винаги ми причинява главоболие."
Феминистките гледат на нея като на мъж в пола и отказват да я припознаят като своя, тъй като тя не знае що е женска солидарност. Във всичките й правителства за 11 години за кратко се подвизава само една жена министър; докато е на "Даунинг стрийт" 10 не предприема нищо срещу дискриминацията, домашното насилие, неравното заплащане.
Въпреки че и двете страни отказват да го признаят, по силата на собствения си пример Тачър има големи заслуги за напредъка на жените. Тя разби всички невидими бариери, за да бъде избрана за пръв път жена за лидер на водеща западна сила. Триумфът на Тачър, който се дължи на собствените й усилия (въпреки заможния съпруг), нормализира женския успех. След нея никой няма да се съмнява в способността на жените да бъдат ефективни лидери. Подвигът е още по-голям, тъй като това все пак не е Норвегия през 90-те години, а класово и сексистки разделена Великобритания – мъгливият Албион може да повери кралската роля на жена, но не и отговорната работа на премиер на дребна буржоазка от Линкълншър. Дъщеря на бакалин, от грешната страна на определящи фактори като класа и пол, за нея не би трябвало да има шанс. Но Тачър опроверга самата себе си и изказването си, че докато е жива, няма да види жена министър-председател или външен министър.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания

Според германския канцлер НАТО е "незаменим", а Западните Балкани трябва да имат ясна перспектива за членство в съюза

21 ное 2019, 451 прочитания

Белият дом опитва да промени веригите за доставка на автопроизводителите Белият дом опитва да промени веригите за доставка на автопроизводителите

Засега ефектът от това е малък

21 ное 2019, 448 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво (не) се разбрахме

Въпреки провала на преговорите между Сърбия и Косово, все още има шанс за напредък

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10