Дамата с чантичката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дамата с чантичката

Ярка във всяко отношение

Дамата с чантичката

Много от принципите, които Маргарет Тачър отстояваше, продължават да са валидни. А нейната решителност и умение да води са това, което липсва на Европа днес

Мария Владимирова, Светломира Гюрова
15079 прочитания

Ярка във всяко отношение

© reuters


"Тази жена е твърдоглава, упорита и опасно своеволна." Това е аргументацията, с която е отхвърлена молбата за работа на Маргарет Тачър през 1948 г. в британска химическа компания.

Неизвестният HR е написал характеристика, която лейди Тачър вероятно с удоволствие би сложила като епитафия на своя живот, приключил на 8 април. Точно както харесва и възприема етикета "желязната лейди", залепен й подигравателно през 1976 г. от в. "Красная звезда", орган на съветското (а сега на руското) Министерство на отбраната.

Лесно е да обичате Тачър сляпо и безусловно. Или да я мразите страстно. Но е трудно да сте безразлични към нея и е невъзможно да я игнорирате. Тя е от ярките и забележителни политици, които оставят своя отпечатък за години напред не само върху страната си, но и върху света. Каквото и да мислите за нейната икономическа, социална и външна политика, не можете да не признаете, че тя е от рядката порода лидери, които имат силата да променят, да следват вътрешните си убеждения и да не отстъпват още при началните признаци на съпротива.

Първата (и все още единствена) жена - премиер на Обединеното кралство, ще бъде запомнена колкото с дългия и удивителен списък на постиженията си, толкова и със самото си присъствие в британската и световната политика. И няма как да я отпишете като реликва от отдавна отминала епоха, защото много от принципите, които тя отстояваше, продължават да са валидни и сега. А нейната решителност, смелост и умение да води са точно това, което липсва на разтърсваната от криза и съмнения Европа.

И тачъризъм за всички

Колкото и противоречиви да са оценките за наследството на Тачър, никой не оспорва мястото й в историята - и от ляво, и от дясно са единодушни, че тя е най-значимият мирновременен лидер на Великобритания от Уилям Гладстон насам. А също и единственият, създал политическа философия и прибавил "-изъм" към името си (Чърчил е нарицателно за лидерски стил, а не за доктрина, а "блеъризмът" е по-скоро маркетинг, отколкото съдържание). Политиката с марка "Тачър" означава свободна икономика, приватизация, ниски данъци и силна, но малка държава. "Водещият принцип на тачъризма е доверието в индивида и убеждението, че парите ще се похарчат по по-добър начин от този, който ги е спечелил, отколкото от правителството", казва пред "Капитал" историка Андрю Робъртс, назначен от Тачър за попечител на Margaret Thatcher Archive Trust.

Лидерите, които трансформират, имат нужда от убеждения, кураж и късмет. Желязната лейди има в изобилие и трите, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Филип Стивънс. Тя оглавява Консервативната партия през 1975 г. до голяма степен благодарение на късмет. Помага й глупостта на нейния ментор Кийт Джоузеф - малко преди изборите за лидер на торите той казва, че човешкият материал на Великобритания е заплашен от това, че твърде много бедни майки имат твърде много деца. След такова изявление, поне на Острова, политическата кариера приключва. Така, когато през 1979 г. Консервативната партия печели изборите, нейният лидер Маргарет Тачър става премиер с относително тънка автобиография и само един сериозен управленски пост (министър на образованието от 1970 до 1974, с което си спечелва прозвището "крадецът на мляко" заради това, че  ограничава програмата за даване на безплатно мляко на учениците).

Късметът продължава да е с нея и по време на 11-те години на "Даунинг стрийт", които приключват не заради изборна загуба, а с вътрешнопартиен преврат, достоен за драма от Шекспир. Тя е точният политик в точното място и време, като най-добрият пример за щастливо съвпадение е Фолклендската криза, дошла в най-подходящия момент, когато Тачър е на дъното на популярността си. Малката и кървава война я превръща в национален герой, помага й да бъде преизбрана и циментира имиджа й на световен лидер, с когото всички трябва да се съобразяват. Близките й отношения с американския президент Роналд Рейгън й помагат да изиграе роля в събарянето на желязната завеса и издигат статута на Великобритания като глобална сила.

Желязната лейди поема страната, когато тя е в окаяно състояние. Три години преди да дойде на власт, Sex Pistols пускат сингъла си Anarchy in the UK ("Анархия в Обединеното кралство"). Великобритания е обхваната от хронични работнически бунтове, пред които политиците капитулират, бюджетният дефицит расте, инфлацията достига 27%, хората се запасяват с храна, страната е наричана болният човек на Европа и е изгубила вярата в себе си. Тачъризмът е революцията, която променя Острова до неузнаваемост. Според феновете й тя връща "велика" в името на Британия, а според противниците й я докарва до национална катастрофа. Но всички признават, че Обединеното кралство не е същото след нея.

"Великобритания все още в много отношения е страната, която Тачър изгради", казва пред "Капитал" Ханс Кунднани от лондонския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). Залязващата индустриална сила, експериментирала със социализма, се превръща в една от най-либералните и гъвкави икономики в Европа, базирана на услугите. "Големият взрив" с дерегулацията на финансовия сектор прави Лондонското сити глобален център, а според критиците на Тачър е и една от причините за днешната криза. Друг елемент на тачъризма, който се репликира на много места по света, е приватизацията - тя е масова и обхваща всички сфери на икономиката, като сред раздържавените компании са British Petroleum, British Airways, Rolls-Roys, Jaguar, British Gas, British Steel, British Telecom и т.н.

Разделяй и управлявай

Първоначалните ефекти от политиката й са опустошителни - безработицата скача, последиците за бедните са ужасяващи, средната класа е подкопана, уличните протести ескалират, а 364 водещи икономисти заклеймяват действията й в отворено писмо, публикувано във в. Times. Дори в редиците на собствената й партия започват да се притесняват, че избирането на Тачър е било ужасна грешка. Това е моментът, в който тя произнася знаменитата си реплика: "За онези, които със затаен дъх очакват любимата фраза на медиите - обратен завой - ще кажа само едно нещо. Правиш завои само ако поискаш това. Тази лейди не прави завои."

Независимо от политическите пристрастия всички признават дълбочината и силата на убежденията й, както и последователността и куража й в отстояването им. Обратната страна на монетата обаче е липсата й на усет за нюанса - за Тачър светът е черно-бял, тя е глуха и сляпа за критиките и предупрежденията. "Разбира се, че тя разделя хората. Но трябва да можеш да се движиш във вярната посока, дори когато не са съгласни с теб. Иначе няма да можеш да свършиш нищо", казва Андрю Робъртс. Според историка няма по-ярко доказателство за огромното влияние на Тачър в британската политика от факта, че заради нея лейбъристите са се придвижили към центъра и са преминали от социализъм към социалдемокрация. Най-безспорният вътрешнополитически триумф на Тачър е, че когато левицата дойде на власт, не промени основните насоки на нейната политика. И както самата баронеса казва, нейното най-голямо постижение е Тони Блеър.

До Европа и назад

"Иронията е, че макар с днешна дата да е ясно, че тя беше права за почти всичко по отношение на ЕС, именно европейската й политика я свали от власт", отбелязва Андрю Робъртс. Макар тропащата с чантичката си в Брюксел и повтаряща "искам си парите обратно" Тачър да е икона на британските евроскептици, отношението й към ЕС всъщност е доста по-нюансирано. Тя успява да балансира своето "Не, не, не" с прагматична защита на британското място в ЕС и е горещ привърженик на единния пазар и източното разширяване.

Това е съчетано с дълбоко подозрение към изземването на власт от Брюксел и опасностите на един икономически и валутен съюз, обединяващ толкова различни страни като Германия и Гърция. "Преди пет години бих казал, че тя греши по отношение на еврото. Но сега изглежда, че е била права", констатира Ханс Кунднани.

Всъщност сегашната криза в ЕС е колкото икономическа, толкова и политическа. "Липсват смели лидери с визия. В известен смисъл германският канцлер Ангела Меркел е антипод на Тачър. Британският премиер сякаш се наслаждаваше на споровете и противопоставянето, това са най-силните й моменти. Докато Меркел се опитва да избегне конфликтите на всяка цена, чака до последния възможен момент, преди да действа, и противно на Тачър, никога не заявява ясно позициите си", казва анализаторът от ЕСВП.

Разликите вероятно се дължат на разбирането на Тачър, че "демокрацията не се състои само в това да отгатнеш какво искат хората. Демокрацията означава и да водиш хората." Колко често чуваме това днес, когато политиката е повлияна от рейтинги, социологически анкети и фокус групи, а политиците се държат като на конкурс по красота? И водещото мото е формулирано в изказването на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, че "ние много добре знаем какво трябва да се направи, но не знаем как след това да спечелим изборите". Мемоарите на лейди Тачър може да са добра отправна точка.

 

И все пак тя е лейди

Ако търсите цитат от Тачър, който доказва феминистките й пристрастия – късмет. Най-много да попаднете на изказването й, че не дължи нищо на женското движение. Тачър предпочита да се мисли за нея като за премиер, който случайно е жена. Тя се държи като дама от своето поколение – няма притеснения да изгражда публичен образ на примерна съпруга, която се прибира вечер да сготви на семейството си, след като е разпердушинила поредния профсъюз. Тачър има маниер на сексист с обратен знак. Няма проблем да флиртува с колеги и съпартийци, нито пък да ги унижава или да се държи покровителствено, когато случаят го изисква. Известна е непоносимостта й към ниски, неприятни и дебели мъже. Показателни за респекта, който всява, са репликите по неин адрес от Париж и Берлин. Френският президент Франсоа Митеран твърди за нея, че "има очите на Калигула, но устните на Мерилин Монро". Наследникът му Жак Ширак се изпуска пред уж изключен микрофон: "Какво иска от мен тази домакиня? Топките ми на поднос?" А германският канцлер Хелмут Кол, отчаян от съпротивата й срещу обединяването на Германия, казва: "Маргарет Тачър винаги ми причинява главоболие."

Феминистките гледат на нея като на мъж в пола и отказват да я припознаят като своя, тъй като тя не знае що е женска солидарност. Във всичките й правителства за 11 години за кратко се подвизава само една жена министър; докато е на "Даунинг стрийт" 10 не предприема нищо срещу дискриминацията, домашното насилие, неравното заплащане.

Въпреки че и двете страни отказват да го признаят, по силата на собствения си пример Тачър има големи заслуги за напредъка на жените. Тя разби всички невидими бариери, за да бъде избрана за пръв път жена за лидер на водеща западна сила. Триумфът на Тачър, който се дължи на собствените й усилия (въпреки заможния съпруг), нормализира женския успех. След нея никой няма да се съмнява в способността на жените да бъдат ефективни лидери. Подвигът е още по-голям, тъй като това все пак не е Норвегия през 90-те години, а класово и сексистки разделена Великобритания – мъгливият Албион може да повери кралската роля на жена, но не и отговорната работа на премиер на дребна буржоазка от Линкълншър. Дъщеря на бакалин, от грешната страна на определящи фактори като класа и пол, за нея не би трябвало да има шанс. Но Тачър опроверга самата себе си и изказването си, че докато е жива, няма да види жена министър-председател или външен министър.

 

"Тази жена е твърдоглава, упорита и опасно своеволна." Това е аргументацията, с която е отхвърлена молбата за работа на Маргарет Тачър през 1948 г. в британска химическа компания.

Неизвестният HR е написал характеристика, която лейди Тачър вероятно с удоволствие би сложила като епитафия на своя живот, приключил на 8 април. Точно както харесва и възприема етикета "желязната лейди", залепен й подигравателно през 1976 г. от в. "Красная звезда", орган на съветското (а сега на руското) Министерство на отбраната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    dearleader avatar :-?
    JR Ewing

    Никъде не пишете за "Her cabinet has more Old Estonians than Old Etonians", което всъщност е от най-важните и вътрешнополитически постижения.

  • ПАВЛА

    " Близките й отношения с американския президент Роналд Рейгън й помагат да изиграе роля в събарянето на желязната завеса и издигат статута на Великобритания като глобална сила."

    Това трябва да го запомнят всичките и хулители!

  • 3
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Боже какво я направиха във Фейсбук червените реформатори,борци против глобализацията и неолиберализма.Румен Дечев и сие.Явно тази достойна жена е унизила комунистическата им цигания в сърцата на милиони по света,та дори и в гроба не могат да й простят.

  • 4
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    До коментар [#3] от "vjacho":

    +++! Баронеса Тачър вярва, че
    "Социалните придобивки, разпределяни с незначително или без никакво съобразяване с положените усилия, поощряваха беззаконието, улесняваха разпадането на семейството и заместваха осъзнатия полезен труд и самоупование с порочно подстрекаване към безделие и мошеничество."

  • 6
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    До коментар [#4] от "domakinq":

    Тачър също така вярваше, че епидемията от СПИН може да се пребори със закони срещу хомосексуализма, че Мандела е престъпник, а Пиночет- прекрасен човек. Тачър съсипа индустрията в страната - не само минната, но и машиностроенето, до степен че някогашния двигател на индустриализацита е на опашката на Европа в това отношение. Тачър вдигна двойно, но затова пък трайно процента на хората, живеещи под прага на бедността. За безработицата да не говорим...

  • 7
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    До коментар [#6] от "philipotel":

    Ще Ви пожелая приятни почивни дни с друг цитат на баронесата: "Не е задължително да сте съгласни със събеседника, за да намерите общ език с него."

  • 8
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Преди няколко десетилетия Кисинджър почти възторжено споделя в мъжка компания по повод друга дама-политик: "Тя носи поли само за да не й се виждат топките...". Същото важжи за Маргарет Тачър. Още дълги години "прогресивното" човечество ще й размърдва кокалите, както го прави още преди да е погребана.

  • 9
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    идеологиите са опасно нещо и прекомерното залитане към някоя може да има опасни последици. "Тачеризмът" не е изключение. Днешните проблеми на Великобритания са до голяма степен наследство именно от прекомерното фиксиране към идеите на Тачър - относително високата безработица, съсипаната индустрия, високото социално неравенство. Но англичаните са прагматични хора, вярвам че ще намерят изход от ситуацията.

  • 10
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    И, честно казано, не разбирам това особено прехласване по идеите й. Вярно, звучат красиво, а и Тачър умееше да говори убедително. Но реалността ми се види малко по-различна. Ако Тачър беше права, би трябвало днес УК да е образец за икономическо развитие, само че ако се гледат макроикономическите показатели това не е точно така. Щом дори ултранеолибералното списание "Икономист" възхваляваше скандинавските страни като модел за развитие, а те по британските стандарти са си направо соц. страни. . .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK