С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
121 12 апр 2013, 15:36, 28365 прочитания

(К)раят на тайните

Войната срещу офшорните зони набира скорост. Това няма да убие индустрията, но ще я промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Как работи схемата

Увеличаване

21-32
трлн. долара са минали към 2010 г. през офшорни зони, според изследване
на бившия главен икономист на McKinsey & Company и Tax Justice Network.

Инфографика

Зад граница

Увеличаване


Аваруа е столицата на Островите Кук, близо до Нова Зеландия. Там в града с 12 хил. души население на третия етаж на една доста скромно изглеждаща сграда са регистрирани хиляди компании. Но не им е особено тясно, защото всички те се обслужват от Portcullis TrustNet - едно от дружествата, които предоставят анонимни офшорни услуги на десетки хиляди хора и корпорации по цял свят. TrustNet e компания, използвана от уважавани имена като UBS, Deutsche Bank и PricewaterhouseCoopers, както и от не толкова уважавани имена като това на сина на генерал У Не Вин - бивш военен диктатор на Бирма, индонезийския диктатор Сухарто и Мария Имелда Маркос - дъщеря на филипинския диктатор Фердинанд Маркос.

Последното стана ясно в последните две седмици, след като Международният център за разследваща журналистика (МЦРЖ) в сътрудничество с десетки журналисти от 46 държави започна да публикува разследванията си върху милиони документи на над 122 хил. тръста, основани в 10 офшорни зони. Информацията е била пратена на центъра под формата на диск от 260 Gb, а сортирането и проучването ѝ е отнело 15 месеца. TrustNet е само една от компаниите, които предоставят дискретни и бързи услуги в зоните с банкова тайна, ниски данъци и анонимни собственици на фирми. Ето защо разследванията, които ще продължат да излизат, няма да спрат само до министър в Монголия, президента на Азербайджан, руски олигарси и френски и канадски политици (данни за български граждани и фирми все още не са публикувани, но беше оповестено, че има такива).


"Офшорлийкс" обещава сочни заглавия още седмици наред, но той е само последният пик от една битка, започнала преди години: тази на големите икономики срещу офшорните зони. Като мотиви за тази битка бяха изтъквани първо борбата с организираната престъпност и тероризма, после дойде прането на пари, но с разгара на кризата в Европа и САЩ движещата причина се промени - данъци. Тъй като системите за укриване на данъци, укриване на собственост и пране на пари обаче си приличат доста, борбата с едното неизбежно ще доведе до промени и в другите.

Основен продукт: тайна

Добро или лошо нещо са офшорните зони? Зависи кого питате. Като начало няма унифицирано определение за офшорна зона. Има различни списъци като този на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и този на американското финансово министерство, които включват определени (доста от тях едни и същи) държави (виж графиката). Повечето наистина са острови - Британските Вирджински острови, Бермуда, Бахамите, Каймановите острови, но това далеч не е най-определящото им качество. Обединяващото между тях е, че имат ниски или никакви данъци, непрозрачни правни и административни клаузи, липса или доста трудна обмяна на информация с чужди данъчни институции и не изискват регистрираните чужди компании да имат местно присъствие.



Различните офшорни зони предлагат различни услуги: Каймановите острови са дом на 75% от световните хедж фондове, остров Джърси е известен със силния си банков сектор, Бермудите са лидер в застраховането, Люксембург е пълен с взаимни фондове, а Вирджинските острови с тяхното население от 31 хил. души имат половин милион фондации и компании, хиляди банки, фондове и поне половината от регистрираните кораби с тонаж над 100 тона.
"Ниските данъци не са толкова важни. Важна е секретността", казва Джон Кристенсен, директор на британската мрежа Tax Justice, която се бори срещу данъчните измами. Кристенсен изследва офшорните зони още от 70-те години - първо е работил там като част от Deloitte&Touche, а после става икономически съветник на правителството на остров Джърси - една от първите такива зони, в Ламанша. "Дори тогава беше ясно, че това е много бързо растяща част от глобалната финансова система. Тя обаче може да се изследва само отвътре, твърде потайна е", казва Кристенсен. Той е доволен от разкритията на "Офшорлийкс", защото потвърждават нещо, в което вярва отдавна - че офшорните центрове са вредни и опасни. "В почти всеки случай клиентите ми използваха офшора или за нелегални, или за неетични цели", казва Кристенсен. "Все още чакам да ме убедят, че има каквито и да било основателни, легитимни цели за използването им. Единственото им голямо предимство е тайната. А тя храни корупция и престъпност."

Да вземем за пример България. Тук има хиляди фирми, регистрирани в различни офшорни зони, като доминират европейските плюс Вирджинските острови (виж инфографиката). Причините за ползването им може да бъдат и напълно легални, но може и да не бъдат. Например един случай, за който "Капитал" разполага със съдебни документи, доказва как акционерът в bTV Красимир Гергов използва две офшорни дестинации - Вирджинските острови и Люксембург – като е бенефициерен собственик на Top Tone Media Holding Limited (Британски Вирджински острови), което от своя страна е акционер в Top Tone Media SA (Люксембург). Люксембургското дружество държи българската компания, в която са обединени един национален програмен лиценз и 27 регионални честоти. Така, когато през 2008 г. се появява инвеститор в лицето на Central European Media Enterprises (СМЕ), Гергов продава 80% от акциите в Top Tone Media SA (Люксембург) и цената на акциите влиза в Top Tone Media Holding Limited (Британски Вирджински острови) - схемата е показно как се крие собственост (виж схемата). А Гергов има основания да крие участието си най-малкото защото като собственик на рекламен бизнес е в конфликт, ако има собственост и влияние и в най-голямата телевизия в страната.

Големи компании, като например "Лукойл", пък са регистрирани в чужбина, а тукашните им дружества отчитат счетоводно загуба (странно за рафинерия предвид на високите цени на горивата), докато шапката оптимизира данъчните си плащания зад граница. Това изобщо не е незаконно - още от Enron насам е известно, че данъчните отдели на големите корпорации са място за генериране на печалба. Експертите се шегуват, че корпорациите се стремят към "двойно данъчно необлагане", т.е. да не плащат данък и там, където работят, и там, където са регистрирани. Но в момента, особено на места като Европа, където кризата изпразва графите за приходи на правителствата, подобни схеми предизвикват повече от просто недоволство. Американската неправителствена организация Global Financial Integrity например е пресметнала, че от България за периода 2001 - 2010 г. са изтекли нелегално около 16 млрд. долара (виж карето).

От малки сражения към война
Българският офшорен проблем

Според Global Financial Integrity България е изгубила в нелегални трансфери на пари за последните десет години около 16 млрд. долара. Това съобщи пред БНР Кларк Гаскойн от организацията. Не стана ясно как точно GFI е изчислила тези стойности, нито на каква статистика се позовава ("Капитал" поиска от GFI данните, за да ги анализира). Според Гаскойн "при по-консервативния метод включваме и преноса на пари кеш през граница в куфарчета, транзакции, които се извършват от една и съща страна и при които фактурите на внасящата и изнасящата страна съвпадат". Той твърди, че потоците от пари от Източна Европа и България отиват към "Кипър, Малта, може би към Латвия, а също и Швейцария и Лихтенщайн, както и в развити финансови центрове като Лондон, Париж, дори Берлин".

Решението според GFI е да се поиска от финансовите институции, които работят в България, да са наясно с реалните хора, които притежават фирмите, корпорациите, тръстовете и фондациите, които правят бизнес с тях, и най-вече да не се толерират фирми фантоми.

Инфографика

Тайните острови

Увеличаване

Г-20 още през 2009 г. решиха, че тайните във финансовата система са опасни, и обещаха действия. Атаките срещу офшор индустрията обаче не следват някакъв общ план, а са по-скоро спорадични и движени от отделните интереси на големите държави. Например още през 90-те Великобритания натисна повечето острови под своя юрисдикция - Вирджинските, Бермуда, Каймановите, да спрат да позволяват на базираните там международни бизнес корпорации да издават акции "на приносител" и така да крият реалните си собственици. След като скандалът с Enron показа мащабите, с които може да се крият данъци през офшорни дружества, повечето големи държави си взеха бележка.

Но истинската война започна след началото на кризата, когато ЕС и САЩ се усетиха притиснати от големи разходи и свиващи се приходи. При избирането му през 2008 г. Барак Обама заяви, че сгради с десетки хиляди регистрирани компании са "или най-големите в света, или най-големите измами", и обеща да действа срещу тях. През 2009 г. американските власти убедиха под заплаха от съдебно дело швейцарската банка UBS да им даде информация за американските си клиенти. След това същото се случи с още 11 банки от най-стария офшорен център в света, където банковата тайна беше почти национално съкровище.

Почти същият сценарий се разигра между Германия и Лихтенщайн през 2008 г., когато бивш служител на лихтенщайнската банка LGT продаде на германското разузнаване диск с информация за клиентите ѝ, което предизвика серия от разследвания за укриване на данъци, включително срещу Християндемократическия съюз. Швейцария също не се измъкна от този нов вид търговия с информация. През 2010 г. провинция Северен Рейн-Вестфалия закупи диск с информация за нейни жители - клиенти на швейцарската банкова система. В резултат около 5 хил. души поискаха да обявят неплатени данъци, преди да бъдат принудени, макар в крайна сметка от 900 разследвания само 11 случая да доведоха до осъдителни присъди. Миналия месец швейцарски банки писаха на германските си клиенти, за да ги предупредят, че ще прекратят отношения с тях, ако те не изпълнят изискванията на данъчните власти да съобщят за всичките си авоари, които подлежат на облагане. До няколко месеца, клиентите ще трябва да изпълнят това изискване както за нови, така и за стари сметки.

Но случаят с Кипър маркира нов етап в тази война. Нежеланието на Германия и други европейски държави да дадат доста скромна за стандартите на ЕС сума за спасяването на кипърските банки си има своята икономическа логика. Но то бе поне отчасти мотивирано от факта, че през банковата система на острова минават огромно количество пари с неизвестни собственици, поне някои от които го ползват вероятно с не особено чисти цели. Когато тройката стъпи в Кипър, вдигна корпоративния данък и подписа меморандум, с който кипърските власти се задължиха да дават "адекватна, прецизна и навременна информация за актуалната собственост" на компаниите, регистрирани там, ако тя бъде поискана от чужди данъчни.

Това, което се случи с Кипър, може и да не беше планирано като послание към други офшорни зони, но бе разбрано като такова. Един централен банкер заяви пред Ройтерс: "Пояснихме на латвийските си приятели, че ако искат да влязат в еврозоната, не бива да предоставят убежище на руските пари, които бягат от Кипър." Миналата седмица германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че има две европейски държави, "които си правят правила". Той имаше предвид Австрия и Люксембург. Няколко дни по-късно австрийският канцлер и министър-председателят на Люксембург последователно заявиха, че са готови да смекчат правилата и евентуално да приемат автоматичната обмяна на информация за вложителите, която ЕС иска да въведе сред всички 27. Това рано или късно ще обхване и Лихтенщайн и Швейцария и ще значи мащабна промяна в начина, по който изглежда европейската банкова система. "Това така или иначе щеше да бъде променено с банковия съюз - дори и да не беше направено в началото, по-късно щяхме да видим автоматична обмяна на информация", казва финансовият експерт Никола Верон от центъра Bruegel. "Това не значи край на данъчната конкуренция. Нищо не пречи на държавите да имат такива режими в Европа", допълва той.

Верон обаче е само един от доста противници на това обединение на големи срещу малки. Първо, поне на теория, всяка държава има право сама да определя данъчния и регистрационния си режим и натискът срещу много острови и малки зони да променят това,е отнемане на суверенитет чрез извиване на ръце. Освен това, както отбеляза доста гневно австрийският финансов министър тази седмица, в САЩ и Великобритания има не по-малки "черни дупки", когато става дума за нерегулирани територии. "Малките държави не са единствените офшорни зони, просто са по-слаби, затова ги нападат. Няма нищо съществено различно между тях и някои от големите държави", казва Верон. За пример - в щата Делауеър има стотици хиляди регистрирани компании, чиито истински собственици са по-трудно проследими дори от тези в Кипър.

Тъмно минало, светло бъдеще?

Въпреки атаките офшорната индустрия е бързо растяща и кризата не изглежда да ѝ влияе. В проучване на пазара на юридически услуги канторите от офшорните зони са оптимисти за бъдещето, като гледат все по-често към Азия, откъдето идва все по-голяма част от бизнеса. Осемдесет и три от стоте най-големи американски корпорации имат филиали в тези зони. Четирите най-големи британски банки - RBS, Lloyds TSB, Barclays and HSBC, имат над 170 поделения само в Джърси, а германската Deutsche Bank например има 13 филиала само в Сингапур.

Тенденцията обаче е ясна. От около две години насам e видно, че все повече хора осъзнават какъв ефект има върху ежедневния им живот съществуването на офшорни зони, казва Хедър Лоу, шеф на правния отдел на Global Financial Integrity - неправителствена организация във Вашингтон, която се бори с нелегалните парични потоци и с укриването на данъци. "Светът е стигнал в точката, в която политиците не могат да си позволят да пренебрегнат разрушителния ефект, който имат офшорните зони", смята Лоу. Макар много от сметките в "Офшорлийкс" вероятно да са напълно легални и да не нарушават закони, всяка новина като тази за групата руски чиновници и силовици, които са източили от руския бюджет 250 млн. долара, заради което по-късно в затвора попадна и почина адвокатът Сергей Магнитски, ще засилва обществения натиск за действие. "Тези данъчни оазиси са слабост на глобализацията. Правилата на международните финанси са писани за друго време", казва Джон Кристенсен.

Европейската комисия в края на миналата година обяви екшън план за борба с укриването на данъци, като твърди, че до 1 трл. евро на година липсват от бюджетите в ЕС заради измами. Критериите, по които Брюксел ще определя дестинации за "вредни" са: много по-ниски данъци; данъчни предимства за чужди граждани и фирми, както и за дейности, изолирани от местната икономика; предимства, давани независимо от липсата на икономическа дейност в страната; липса на прозрачност. Или, както казва Хедър Лоу, "ако ще държиш пари офшор, дръж ги, стига да са обявени пред данъчните и всичко да е наред с тях".

В крайна сметка офшорните зони са следствие на глобализацията на финансовите потоци и бъдещето им е свързано с промените там. "Големият въпрос е какво е бъдещето на международните финанси в епоха, в която ЕС и САЩ са принудени да въвеждат отново много регулации", смята Никола Верон. Според "Офшорлийкс" Deutsche Bank е създала през сингапурските си офиси над 300 тръстове и фондации в офшорни зони за свои клиенти. Няма нищо незаконно или нередно в това да имаш сметки в такива зони или да откриваш такива за клиентите си. Те са много полезни например при международни кооперации, когато фирми от различни държави формират общи дружества и търсят най-евтиното, бързо и лесно за работа място. Проблемът, разбира се, е, че това далеч не е единственото, за което те биват използвани. "Системата, която крие данъци, е абсолютно същата, която помага за криенето на пари от нелегална дейност", категорична е Хедър Лоу. Следователно опитите на данъчните да осветят тези финансови острови ще доведат до осветяване и на много други неща.

Това, разбира се, не значи край на офшорите. Когато има търсене за потайност, винаги ще се намери и предлагане. Това, което е по силите на европейските и американските политици (поне тези без офшорни владения), е да направят упражнението по-скъпо и по-сложно. Под натиска много зони ще променят модела, а други няма да издържат и ще трябва да търсят нов модел на развитие (например Кипър). Но в един свят в криза вероятно претъпканите със сенчести бизнеси офиси просто ще си потърсят други, иначе слънчеви, острови.

по темата работиха
Росен Босев, Николай Стоянов

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пръсна се резервоарът на "марсианската" ракета Starship Пръсна се резервоарът на "марсианската" ракета Starship

Междупланетният апарат на SpaceX претърпя авария при наземни изпитания с втечнен кислород или азот

21 ное 2019, 1424 прочитания

Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания 3 Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания

Според германския канцлер НАТО е "незаменим", а Западните Балкани трябва да имат ясна перспектива за членство в съюза

21 ное 2019, 1001 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Пхенян стайл

Ще има ли война или за кризата на Корейския полуостров във въпроси и отговори

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10