Наречете я борбата за влоговата книжка на баба ви. В този контекст австрийските политици говорят за това дали страната трябва да се откаже от банковата си тайна и да започне да споделя информация с партньорите си от Европейския съюз и САЩ, пише агенция Reuters. Решението на Люксембург от миналата сряда за частично вдигане на финансовата секретност отново насочи вниманието към Австрия, която остава последната членка на съюза, бореща се срещу тенденцията.
Конституционна основа
Банковата тайна е толкова чувствителен въпрос за австрийците, че е вписана в конституцията. Тази силна привързаност се обяснява отчасти с недоверието към властта, с католическата идентичност на страната и с разпространеното заработване на някой допълнителен доход посредством сивата икономика.
"Аз, и със сигурност много други клиенти, искаме най-вече две неща от банките: благонадеждност и дискретност", обобщава настроенията австриецът Флориан Щадлер. "Никой няма право да ми се бърка колко пари имам или съм изхарчил или с кого правя бизнес", добавя той.
Засега местните власти настояват, че ще продължават да защитават банковата тайна. Те твърдят, че обсъждат единствено разкриването на детайли за сметките на чужденци в местните банки. За разлика от Люксембург и Кипър, който бе доведен до ръба на банкрута заради свръхраздутия си банков сектор, външните депозити играят сравнително скромна роля в Австрия. Според данни на централната банка граждани на Европейския съюз държат около 35 милиарда евро в местни банки, което е една десета от всички депозити. Общо чуждите пари в местните финансови институции са 53 милиарда евро.
Исторически причини
Политиците обичат да твърдят, че австрийската банкова тайна датира от векове. Според финансовия професор от Виена Вернер Доралт корените й се крият по-скоро в следвоенните години на контрабандна търговия и импровизирана икономика, разсипана вследствие на Втората световна война.
"Имаше много мръсни пари, които хората не искаха да вложат в банки, защото се страхуваха. Тогава управляващите си казаха, че е по-добре да разполагат с мръсни пари в банките, отколкото под дюшеците у дома, тъй като така поне парите ще могат да се въртят и да бъдат заемани", разказва Доралт. "И за да се даде на хората чувство за сигурност, беше измислена възможността за анонимната банкова сметка. Това е истинската история", обяснява професорът.
Психологията
"Ние сме общество тип "искате ли квитанция?". Ето защо темата е толкова чувствителна", смята политическият анализатор Петер Филцмайер. Той обяснява, че австриецът се страхува, че повече прозрачност ще означава, че данъчните или социалните служби изведнъж ще открият няколкотостотин евро, които е изкарал допълнително, без да има документ за това. С наближаването на изборите в края на септември "никой не иска да бъде първият, който ще изкрещи, че това вече е неприемливо. Всички знаем, че много австрийци, с други думи – гласоподаватели – го правят", добавя Филцмайер.
Ерих Кирхлер, професор по бизнес психология в университета във Виена, казва, че много страни се придържат към някои свои традиции. "В този случай това е банковата тайна, тя е нещо много специално за нас." Той обяснява нагласата на австрийците и с други психологически фактори: "Страхът от завистта, страхът от проверките на властите също има влияние. Съществува опасение, че отказът от банковата тайна ще направи хората прозрачни, беззащитно изложени на държавата или на други могъщи фигури. Този страх действително го има, независимо дали е основателен или не", изтъква професорът.
Религията
Друг фактор за нагласите на австрийците според Кирхлер е католическата религия. "В протестантската или калвинистката култура богатството се смята за резултат от положителни качества като трудолюбие и пестеливост. Докато за католиците парите не са непременно знак за божието благоволение", смята психологът. Преди години италианската мафия е използвала Австрия като център за пране на пари, през който е прекарала близо 2 милиарда евро, разказва Петер Пилц, депутат от опозиционната Зелена партия. "Сега става въпрос по-скоро за руски пари. Много банки може би се страхуват, че руснаците ще си вземат милионите и ще ги занесат в Азия", отбелязва Пилц.
Наречете я борбата за влоговата книжка на баба ви. В този контекст австрийските политици говорят за това дали страната трябва да се откаже от банковата си тайна и да започне да споделя информация с партньорите си от Европейския съюз и САЩ, пише агенция Reuters. Решението на Люксембург от миналата сряда за частично вдигане на финансовата секретност отново насочи вниманието към Австрия, която остава последната членка на съюза, бореща се срещу тенденцията.
14 коментара
Австрия отдавна е известна като шпионската дестинация на бившият соц.лагер а в по-ново време като мястото където се перат парите на тайните служби и криминалният контингент на тези страни. Това го знае и го приема и самото държавно ръководство на Австрия. Дълбоко съм уверен, че и то нещо намазва от този чадър над престъпността както ставаше и в Кипър. Иска ми се някой ден и Австрия да получи справедливото наказание за това свое поведение както вече го получи Кипър.
До коментар [#1] от "Fred":
"Поведението на Австрия", за което говорите, в статията е обяснено много подробно и достъпно. Ще го резюмирам: историята на анонимните сметки се корени във времето след Втората война, когато правителството е решило, че е по-добре парите от спекулата и черната борса да са в банките, отколкото в бурканите. Няколко поколения австрийци са изживяли живота си с тази конституционна норма.
Е, сега от нея се възползват и чужди влогове - най-вече руски - привлечени от предлаганите условия.
Ако под натиск Австрия промени конституцията си по отношение на разкриване на банковата тайна на вложенията, милиарди евро, които в момента са привличани от това, ще напуснат страната.
Добро или лошо е това не смея да съдя, защото в случая важна е само гледната точка на австрийския гражданин и неговото правинтелство..
Що се отнася до наказанията, които Ви се искат - това е много несериозно и не си струва да се коментира. Наказващ орган в международните отношения няма.
До коментар [#2] от "Г-н D.":
Животът ще я накаже както стана с Кипър. Няма директни наказващи органи но има координирано поведение на редица институции. Впрочем прочетете за International Consortium of Investigative Journalists, постепенно тайното става явно и почвата под краката на перачите на пари се изплъзва. Някой ден това ще стане и с Австрия.
http://www.icij.org/
http://www.icij.org/journalists
До коментар [#3] от "Fred":
Това, което се случи с двете най-големи кипърски банки не го виждам като "наказание" и може да се обобщи с няколко думи: акумулиране на почти 40 млрд. евро депозити и поради офшорния статут на държавата.
Този финансов потоп удави банките чрез огромните плащания по лихвите по депозитите от една страна и при неспособността на мениджмънта им да намери кредитен пазар за свободните пари, както и нищожната икономика на острова.
Съгласен съм, че неотдавнашните разкрития за титуляри на сметки в офшорни зони е много важна стъпка към повдигане на завесата от тайнствените световни богаташи. Но според мен това е по-скоро жълтата страна на проблема.
Същностната е в регистрираните в "данъчните райове" компании, които оперират в целия свят и които, хвърляйки се да инвестират в отделна държава, определено изкривяват пазарните й и икономически показатели, когато след време също така стремително се изтеглят оттам.
Ако походът срещу офшорните зони засегне и този втори аспект, световната финансова система ще се отърве от заплахата на едни 30 трил. долара, които по същество са неупрамляеми.
Наказанието аз го виждам не като някой да размахва пръчката. А като това, че в крайна сметка този който шикалкави след началният период на печалба в крайна сметка си плаща за "хитростта". Дребният или едрият крадец са добре докато ги хванат и тогава плащат пълната сметка за кражбата.
В случая с Австрия те вместо да печелят с труд и конкурентноспособност са решили да станат пристанище на съмнителни пари. Добре, но все някой ден ще бъдат взети мерки срещу такива пари. И тогава Австрия ще се окаже с неподготвена икономика и без тези приходи. Това е наказанието.
[quote#4:"Г-н D."]Но според мен това е по-скоро жълтата страна на проблема.
Същностната е в регистрираните в "данъчните райове" компании[/quote]
Все от някъде трябва да се започне!?
еее .. няма как да се претендира за справедливост, а да се отстояват тайни сметки!!!
Отдавна е известно, че не Швейцария, а Австрия е основният перач на пари и банковата тайна на Швейцария нищо не струва пред тази на Австрия.
Съвпадение ли е, че големите банки в картел като Уникредито, Райфайзен са регистрирани в Австрия или препират по някой лев заедно с картелните лихви?
Щом Австрия се бори срещу прозрачност значи има много неща за криене.