Управлението на Оланд бе взривено от аферата "Каюзак", която френските медии определиха като "дълбока криза на демокрацията", разтърсила основите на Петата република и разрушила "договора за доверие между хората и властта" (по израза на в. Liberation). На пръв поглед може да изглежда преувеличено да се използват подобни силни изрази заради това, че един министър си е позволил да скрие 600 000 евро от френските данъчни власти в сметка в швейцарска банка. Още повече когато действието се развива страна, където в последните десетилетия президенти и премиери са били замесвани в далеч по-заплетени афери с много по-солидни суми. Но в този случай контекстът е всичко.

Причината сагата с Каюзак да удари в сърцето Елисейския дворец е, че в нея става въпрос за пари, данъци и солидарност - основополагащите принципи на социалистическия проект на Оланд. Той дойде на власт миналата година с обещанието да се пребори с избягването на данъци и корупцията и да накара богатите да платят дела си в изваждането на Франция от икономическото блато. И за разлика от предшественика му Никола Саркози неговото президентство трябваше бъде образцово, кристално чисто и съвършено справедливо.

Но се оказа, че точно бюджетният министър, неговият доверен мускетар, който беше острието на офанзивата му срещу финансовите измамници и укриващи доходите си милионери, крие своите мръсни тайни. Признанието на бореца за фискална справедливост Жером Каюзак, че в продължение на 20 години е имал банкова сметка в Швейцария, имаше ефекта на политическа бомба. Шокът от разкритието бе умножен многократно от факта, че то дойде след четири месеца отричане и откровени лъжи, включително в национален тв ефир и пред депутатите в парламента, където Каюзак се изправи и заяви, че няма банкова сметка в чужбина. И постави президента си в ситуация да изглежда или като наивник, който се е оставил да го измамят в очите, или като съучастник, прикривал своя приятел и съратник.

"Каюзак бе смятан за една от звездите в правителството. Цялата история има ужасен ефект върху общественото мнение. И само засилва усещането, че държавата е прогнила и всички политици са корумпирани", казва пред "Капитал" Никола Шапюи, политически редактор във в. Le Monde. Според журналиста авторитетът на президента е подкопан и скандалът ще има неприятни последствия за него и правителството му. "Все още има огромни въпросителни какво са знаели Оланд и финансовият министър Пиер Московиси", посочва Шапюи. И въпреки че за момента президентът се опитва да избегне промени в правителството под натиска на паниката, прогнозата на редактора от Le Monde е, че в следващите седмици вероятно ще се наложат министерски рокади.

Шампанско и социализъм

Засега най-конкретният резултат от скандала е операция "Прозрачност", с която Оланд накара министрите си да оповестят публично и в детайли личното си финансово състояние. "За Франция това е нещо съвсем ново, защото досега всички въпроси, свързани с пари, бяха абсолютно табу. Богатите политици не обичат да се знае за огромните им къщи и луксозните им придобивки, защото се тревожат, че това няма да се хареса на избирателите им", обяснява Никола Шапюи. Особено ако са от левицата и се притесняват от етикета "социалисти на шампанското и хайвера", и то в страната, където се е родила сентенцията, че "зад всяко голямо богатство има голямо престъпление".

С приетите от Оланд правила, които скоро ще се разпрострат и върху депутатите и вероятно други хора на изборни длъжности, Франция ще се отлепи от дъното на класацията по прозрачност на Transparency International, което досега заемаше заедно със Словения като единствените две европейски страни, които не изискват парламентаристите им да оповестяват финансовото си състояние. И макар съпротивата и от ляво, и от дясно да е огромна (чуха се възмутени реплики на политици, че това е "икономически стриптийз" и "воайорство", което ще доведе до "папараци-демокрация"), президентът е уловил обществените нагласи - според проучване, публикувано миналата неделя в Journal du Dimanche, 63% от французите смятат подобна прозрачност за необходима.

Направеното досега от Оланд е само първата стъпка. "Ако спрем дотук, нищо няма да се промени и всичко ще изглежда само като нелеп отговор на един огромен скандал", коментира за "Капитал" Мириам Сави от офиса на Transparency International в Париж. Според нея няма да е лесно новият закон, изискващ всички хора на изборни длъжности и на високи нива в правителството да декларират имуществото си и да подават декларации за конфликт на интереси, да мине през парламента. "Но ако това стане, Франция ще се придвижи на челна позиция в класацията по прозрачност в Европа", посочват от Transparency International.

Лъжи, скандали и рецесия

Оланд бе президентът с най-бързо и рязко спадаща популярност в историята на Петата република още преди случката с Каюзак. Причината - катастрофирането на нереалните му предизборни обещания в действителността. Дори прословутият данък от 75% върху доходите на най-богатите, превърнал се в запазена марка на кампанията му, така и не може да бъде въведен, след като се оказа противоконституционен.

Същевременно френската икономика е на ръба на нова рецесия, като според последната прогноза на МВФ тази година БВП ще се свие с 0.1%. Вече е ясно, че Оланд няма да успее да изпълни и друго от ключовите си обещания - да свали бюджетния дефицит за тази година под 3% от БВП. Остава и политически експлозивният проблем с безработицата, която е на най-високото си ниво от 1997 г. насам и вече наближава 3.2 млн. души.

Дори за президент на върха на популярността си и със силен мандат за реформи би било трудно да разреши бюджетната дилема. За Оланд, отслабен от скандалите и от вътрешните противоречия в собствените си редици по въпроса как да се овладеят публичните финанси, изглежда почти невъзможно. Още повече на фона на предизборните му обещания как всичко ще се оправи с кръстоносния поход срещу богатите, заради които сега французите са неподготвени за шока на бюджетните съкращения, които ги очакват.

От изявленията на Оланд и финансовия министър Московиси е ясно, че те са осъзнали, че фискалната дупка няма как да бъде затворена само с увеличаване на данъците, и вече се подготвят за орязване на разходите. За мнозина в собствената им партия обаче това звучи като предателство към социалистическата идея и огъване пред германската линия за бюджетни икономии.

Засега изглежда, че Оланд ще успее да си издейства благосклонно отношение от Брюксел за пропускането на бюджетните цели за тази година. Но последният доклад на Европейската комисия за състоянието на френската икономика показва, че тревогата нараства. В него за страната се говори по начин, запазен по принцип за проблемните периферни държави, застрашаващи здравето на еврозоната. Комисията констатира, че досегашните реформи, направени от Оланд, са недостатъчни за връщането на конкурентоспособността на Франция. И предупреждава, че свиването на растежа и на дела на страната в световната търговия ще продължава, ако не се направи повече за увеличаване на гъвкавостта на трудовия й пазар. В доклада се отбелязва също, че "задлъжнялостта на публичния сектор във Франция представлява опасност не само за страната, но и за еврозоната като цяло."

Не случайно не Гърция или Испания, а именно Франция е страната, която тревожи най-много политиците в Брюксел и Берлин. Съвсем скоро президентът Оланд ще трябва да вземе радикални решения. Или да рискува страната му да се превърне в следващата гореща точка на кризата в еврозоната.