Избрахте грешния град за атака* (Допълнена)
Реакциите след експлозиите в Бостън дават надежда, че Америка е преодоляла кошмарите от 11 септември 2001 г.
Като показател за времето, в което живеем, едни от първите реакции в социалните мрежи след новините за експлозиите в Бостън бяха от типа "дано авторът им не е пак мюсюлманин". Мнозинството от написалите подобни статуси и туитове действително бяха с близкоизточен произход, но чувството бе споделяно и от доста американци и европейци, цитирали съобщенията по онлайн стените си. Причината е всеобщата умората от вече познатия модел - преобладаващата практика след терористична атака в САЩ (особено такава, включваща ислямски фундаменталисти) е след шока и ужаса да последва агресивна реторика, разширяване на правомощията на федералното правителство за сметка на индивидуалните свободи на гражданите и евентуално масирана международна интервенция.
Макар експлозиите, окървавили бостънския маратон, да не могат да се сравняват по сила и жертви с ударите срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г., те бяха първите успешни на американска територия от повече от десетилетие насам. Затова опасенията за паника и крайни реакции бяха основателни. И може би една от малкото добри новини тези дни е, че както Бостън отказа да стане пленник на страха, така и подходът на Вашингтон засега остава трезв.
Атаките, отнели три живота и ранили 178 души, дойдоха в деликатен момент за Америка. Страната е на път да се изтегли от Афганистан и така да сложи край на дипломатическите и военните авантюри от предишното десетилетие, дошли с висока човешка, финансова и политическа цена. Бюджетът на Пентагона понесе съкращения и намаляването му е ясна тенденция.
Същевременно Вашингтон обсъжда широкомащабна имиграционна реформа и паралелно с това набира сила дебатът около ограниченията на гражданските свободи в името на сигурността. Расте и общественият натиск за повече прозрачност и контрол върху практиката за масирано използване на безпилотни самолети - т. нар. дрони - за ликвидиране на терористи на чужди територии. Затова опасенията за рязък край на този процес на разведряване в американската политика дойдоха почти веднага след трагедията в Бостън.
Стоицизъм и спокойствие
Първата причина страната да не изпадне в паника и крайни залитания бе, че за разлика от 2001 г. властите не реагираха хаотично веднага след експлозиите. Припомняйки объркването при ударите в Ню Йорк и Вашингтон, известният експерт по сигурност Джим Уолш коментира пред "Капитал", че този път първоначалните мерки са били много по-концентрирани и ефикасни. "Като се започне от полицията и медицинските екипи, спуснали се да помагат почти моментално и спасили толкова много животи, и се стигне до пресконференциите на губернатора на Масачузетс Девал Патрик и обръщенията на президента Барак Обама, всичко беше изпълнено много професионално. Естествено има грешки, спекулации и неверни новини, но начинът, по който властите информираха, обърнаха се за помощ към обществеността и призоваха малцинствата да не бъдат поставени под подозрение, бяха образцови. Това наистина показа, че годините на подготовка и координация между различните служби се отплащат", категоричен е Уолш, който работи към Security Studies Program на Massachusetts Institute of Technology (MIT). Дори медиите, гладни за новини от разследването, много бързо се коригираха взаимно, когато CNN, Associated Press и вестник Boston Globe погрешно съобщиха в сряда, че вече има задържан заподозрян.
Други вярват, че разумният и лишен от истерия начин, по който гражданите на Бостън реагираха на атаките, също повлия на настроението в страната. "Може би идва от стоицизма в местния характер и очакването, че каквато и трагедия да те сполети, трябва да прехапеш устни и да продължиш, сякаш нищо не се е случило", обяснява пред "Капитал" Джейсън Макхейл, преподавател по история в масачузетския Quincy College. В дните след експлозиите, когато заподозрените за атентата още не бяха разкрити и съответно всяко струпване на хора беше потенциално опасно, десетки се събраха пред домовете на жертвите. И така демонстрираха солидарност и непречупен дух. Стотици други се редиха от 4 ч. сутринта пред катедралния храм "Свети кръст", за да участват в големия молебен в четвъртък.
От психологическа гледна точка експлозиите в Бостън бяха по-ужасяващи, защото не удариха центрове на американската икономическа и военна сила като Световния търговски център или Пентагона през 2001 г., за които има известно очакване да станат обект на терористични атаки. Когато подобно нещо се случи на масово събитие като бостънския маратон и събраните доказателства подсказват явна цел жертвите да са обикновени хора, а не присъстващи видни личности, това създава чувство на несигурност у всеки. Стоицизмът на града обаче даде пример на цялата Америка. "Без да обиждам Ню Йорк, но Бостън просто не е правилното място за паника. Това е много горд град. Бостън няма да позволи да бъдат сложени ограждения навсякъде и животът му да бъде променен завинаги. Вярвайте ми, догодина маратонът ще е още по-голям", категоричен е Джейсън Макхейл.
И ако все пак е международен тероризъм...
В първите часове след експлозиите решението на президента Обама да не нарече случилото се тероризъм също беше сигнал, че администрацията няма желание за завръщане към острата реторика от времето на Джордж У. Буш. Въпреки критиките от някои политици от десния лагер, Белият дом, изглежда, прецени правилно настроенията в страната и умората на мнозинството американци от едно десетилетие на глобална война срещу тероризма. Особено щом още не се знаеше дали мотивите са свързани с вътрешни или международни проблеми и дали извършителите са част от организация или самотни атентатори.
Дори да се окаже, че става дума за акт на ислямски тероризъм, повечето наблюдатели очакват умереният тон на Вашингтон да се запазени. "Мащабът на случилото се на 11 септември и експлозиите в Бостън до голяма степен са различни и не могат да бъдат сравнявани. Има чувство на болка и гняв, но не очаквам това да промени външната политика на САЩ. Атаките през 2001 г. доведоха до войната в Афганистан и създадоха условия, позволяващи тази в Ирак. Сега САЩ са много по-зряла страна, която се изтегля от Афганистан. Обществеността в Америка не желае повече продължителни международни интервенции", категоричен е Джим Уолш.
И все пак дори Белият дом да се е отказал от идеите за масиран отговор, при евентуално разкриване на връзка с международния тероризъм последици ще има. "Ако се окажат агенти на определена държава, САЩ естествено ще я държат отговорна. Ако става дума за хора от т. нар. наднационални организации, които обаче са живели в определена страна и са получили някаква подкрепа от нея, както "Ал Каида" от талибаните например, Вашингтон ще се погрижи не само виновните да бъдат наказани, но и да накара страната да плати. Има и трети вариант с групи, които оперират от държави като Йемен или Мали, където правителството няма контрол върху територията си и затова дадени организации могат да създадат бази. Това също ще изисква отговор", обяснява Уолш. Това, което е сигурно, е, че международната реакция ще е повече за целенасочено наказание на виновниците, а не шикоромащабен план за политическа и социална революция в Близкия изток, както след 2001 г.
Сочене с пръст
По-сложни за анализ ще са вътрешнополитическите последствия. Първият директен резултат е, че, както съобщи сайтът Politico.com, редица конгресмени един след друг започват да преосмислят позицията си по имиграционната реформа. Доскоро тя се смяташе за законодателния акт, който със сигурност ще бъде приет това лято, тъй като мнозинството републиканци вярват, че досегашната твърда позиция и крайни изказвания по темата им костваха изборите за президент миналата година. Но след Бостън политици и от двете партии изведнъж станаха по-предпазливи, изчаквайки разкриването на виновниците и опасявайки се, че могат да бъдат атакувани за либерализиране на достъпа на чужденци в Америка.
Така дори експлозиите в Бостън да не се окажат свързани с международния тероризъм, дебатът около имиграционната реформа вече загуби инерцията си. И при най-благоприятните възможни условия сега анализаторите сочат не август, а края на годината като по-реалистичен срок за приемането й.
По ирония един от признаците, че времената след 11 септември 2001 г. са необратимо отминали, бе липсата на единство във Вашингтон. Когато двете кули на Световния търговски център паднаха, Джордж У. Буш можеше да разчита на надпартийна и обединена подкрепа в Конгреса, благодарение на която администрацията му прокара серия от закони за повишаване на сигурността и разширяване на федералните и президентските правомощия.
Сега политиците не изчакаха и ден, преди да започнат да сочат с пръст евентуалните виновни. Неколцина демократи не пропуснаха да припомнят, че автоматичните бюджетни съкращения, влезли в сила след липсата на сделка в Конгреса, засягат множество федерални служби. От редиците на републиканците пък побързаха да атакуват Обама за отказа от някои от крайните мерки от времето на Буш.
Когато се знае повече за извършителите на експлозиите и станат известни мотивите и детайлите от атентата, това със сигурност ще даде нов тласък на дебата дали случилото се в Бостън можеше да бъде предотвратено. Но трезвият тон и липсата на крайни реакции в първите дни дават надежда, че Америка е станала по-зряла и е преодоляла кошмарите от 11 септември 2001 г.
*Това е изречението, често повтаряно тези дни от гражданите в Бостън като знак, че атаките не са пречупили духа им
Допълнение от 19 Април, 18:45. Двамата запоздозрени за експлозиите са Тамерлан и Джохар Царнаеви съответно на 26 и 19 години от Бостън. След преследване с полицията Тамерлан бе убит, а Джохар е още издирван. Братята са етнически чеченци, но семейството е живяло в Киргистан. Затова те пристигат в Бостън в 2003 г. с киргизки паспорти. Дългият престой говори, че Тамерлан и Джохар Царнаев са били радикализирани в Америка. Този факт повдига много въпроси като каква е причината за това, дали в страната съществуват радикални огранизации и как властите са пропуснали подобно развитие.
Допълнение от 20 Април, 04:20. Само малко повече от четири дни след експлозиите в Бостън беше задържан и вторият атентатор – Джохар Царнаев. ФБР и бостънската полиция в рекорден срок успяха да прегледат и анализират хиляди снимки, много часове видеозаписи и показанията на стотици свидетели от атаките в понеделник. В безпрецедентна операция в петък гражданите на Бостън доброволно и без оплаквания се подчиниха на призива на властите да останат по домовете си и бизнесите да не работят. Така полицията можа да претърси къща по къща предградието Уотъртаун, където се укриваше Царнаев. В крайна сметка той бе задържан след като наблюдателен гражданин забелязва кръв в лодката в двора си и веднага се обажда на полицията.
Като знак, че най-лошите практики от времето на администрацията на Джордж У.Буш са минало, министерството на правосъдието не степенува Царнаев като т.нар. unlawful enemy combatant. Проблемната правна дефиниция бе давана на заподозрени в тероризъм като начин да им бъдат отказани права и държани без ограничения във военноморсакта база "Гуантанамо Бей" в Куба. Напротив, сега правното министерство обяви, че Царнаев ще бъде третиран и съден като криминален.
