Made in USA
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Made in USA

Made in USA

Защо индустриалното производство се завръща в САЩ и какво означава това за глобалната икономика

Ваня Ефтимова
8638 прочитания

© reuters


Доскоро етикетът Made in USA беше смятан за умиращ. Сега може да бъде намерен върху печки Eletrolux, ролс-ройси, газови турбини Siemens, хладилни чанти, бански костюми, детски играчки и дори компютърни чипове. След две десетилетия, в които новините бяха единствено за това коя компания е изнесла производството си към Китай, напоследък  американките медии са залети с репортажи за нови фабрики у дома.

Историите за възраждането на индустрията в САЩ са подкрепени и от данните за половин милион нови работни места, създадени в страната в последните три години, и от факта, че за пръв път от много време насам броят на заетите в производството расте. Градусът на оптимизма обаче беше понижен от настъпилите автоматични бюджетни съкращения в резултат на политическата блокада във Вашингтон. Разочароващите данни за само 88 хил. нови работни места, създадени през март, поизплашиха борсата, но мнозинството експерти продължават да виждат дългосрочна положителна тенденция. Boston Consulting Group (BCG) например прогнозира още 2.5 до 5 млн. заети до края на десетилетието в резултат на индустриалното възраждане и свързаните с него бизнеси. Все пак внимателното вглеждане в числата очертава по-сложна картина от тази на безоблачен прогрес и подсказва интересни и важни глобални тенденции.

Намаляващият чар на аутсорсинга

Причините за възраждането следват желязна икономическа логика. А тя е, че разликата между заплащането на работници в Китай и САЩ отдавна вече не е с мащабите на Тихия океан, разделящ двете държави. Докато в едната страна възнагражденията растат, особено в силно индустриализирания крайбрежен регион, в другата те стагнираха в последните десетилетия. "САЩ имаха сравнително високи заплати, когато Китай се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. Но после заплатите в Китай започнаха да растат и това обърна икономическото уравнение", обяснява пред "Капитал" Харълд Съркин, старши партньор в BCG, който изследва тенденцията (виж интервюто с него тук). Стопяващата се разлика е нагледно илюстрирана от любимия призив на водещата на новините на телевизия ABC Даян Сойър да се купуват стоки Made in USA с аргумента, че ако всеки американец харчи само по 3.33 долара на година за местно производство, това ще доведе до около 10 хил. нови работни места.

Така Китай вече губи голямото си предимство – евтината работна ръка. В момента според репортаж на сп. Atlantic работник във фабриките на технологичния подизпълнител Foxconn получава средно 400 долара, докато преди шест години са били само 155 долара. В съчетание с повишаващите се цени на земята и нарастващите разходи за превоз огромното текучество на персонала, неминуемите бюрократични и логистични проблеми и ниската ефективност на труда това прави аутсорсинга далеч не толкова печеливш. Изследване на BCG дори твърди, че в следващите няколко години разликата между цените на производството в крайбрежния регион на Китай и южните щати на САЩ ще падне до едва 10 - 15%. При това положение преместването на цяло производство на друг континент просто не си струва.

Към тази тенденция се прибавя и фактът, че докато цените на горивата растат в глобален мащаб, самата Америка изживява истинска енергийна революция благодарение на вътрешния си добив на нефт и газ. Това прави производството в страната далеч по-рентабилно, особено на стоки за местния пазар.   

От гледна точка на други държави, опитали се с ред реформи и инвестиции да възродят индустрията, сегашните положителни новини от Америка сигурно изглеждат истинска несправедливост. Вашингтон от десетилетия не инвестира в големи инфраструктурни проекти и състоянието на много пътища, мостове и летища в САЩ се конкурира с това в третия свят. Всяка нова статистика за качеството на средното образование е по-нерадостна от предишната, а изпълнението на скорошните обещания за данъчна реформа, изглежда, пак ще се отложи за следващия избирателен цикъл. Въпреки тези очевидни недостатъци според Харълд Съркин Америка има едно голямо неутрализиращо ги предимство – икономическата свобода. За разлика от много държави в Западна Европа, тя не поставя правни и икономически бариери пред компаниите да напуснат, ако продукцията е нерентабилна. "По тази причина е лесно да бъдат преместени производства в Китай. Но същата отворена политика прави още по-лесно за компаниите връщането обратно", коментира Съркин.

Възходи и въпроси

Независимо от триумфалните заглавия в американската преса завръщането на заводите не означава непременно масово назначаване на нови работници. Всъщност откритите производства са с малко хора - това на Siemens в Северна Каролина е с под 900 работници, а Rolls-Royce във Вирджиния има едва 150 души. Дори фабриката за компютърни чипове на GlobalFoundries на стойност 7 млрд. долара, смятана за най-големия индустриален проект в най-новата история на щата Ню Йорк, нае две хиляди служители. Толкова, колкото в Китай Foxconn има само в един средноголям завод, при това през неособено натоварена седмица. Причината за разликата е във високата автоматизация на труда в САЩ. И много експерти твърдят, че точно тя, а не аутсорсването, е по-важната причина за загубата на 6 млн. индустриални работни места в страната в последното десетилетие.

Опитите на отделни щати и общини да привличат компании на своята територия също е обект на дебат. Под натиск да подпомагат активно създаването на работни места (особено около избори) администрациите често са готови да обещават големи субсидии, данъчни отстъпки или промени в местното законодателство. Понякога в името на рязането на ленти не един бюрократ е готов да затвори очи пред явни проблеми. Показателен е примерът на GlobalFoundries, където в субсидията от 1.4 млрд. бяха открити и някои по-необичайни пера. Разследване на местния вестник Times Union в Олбъни показа, че мениджърите на фабриката са изпращали сметки на щата Ню Йорк и за фирмени апартаменти, телевизори, маркови тениски и дори разходи в хранителните магазини. Наистина сумите не са особено големи, но фактът, че щатските власти са подписвали без възражения чековете, разбуни духовете.    

Въпреки различните теории, преобладаващото мнение е, че самият характер на индустриалното производство променя уравнението за приходи и разходи. Според статистиката всеки долар, вкаран в него, връща 1.48 долара в икономиката. Причината е, че една действаща фабрика неизменно води след себе си изграждане на инфраструктура и помощни бизнеси (и двете създават допълнителна заетост), а също и до партньорство с университети. Ако се върнем отново на примера със завода за чипове на GlobalFoundries в щата Ню Йорк, сега в района няколко висши училища подготвят по двегодишна програма висококвалифицирани работници. В същото време Колежът по нанонаука и инженерство (CNSI) в близкия Олбъни се превърна в образователен и изследователски център с международен престиж, където студенти и преподаватели партнират още с IBM, AMD и Toshiba. И сега, когато GlobalFoundries обмисля дали да не отвори втора фабрика в щата, въпросите около сметките за тениски и телевизори изглеждат отдавна забравени.

Местни фирми, глобални последици

Но ренесансът на американската индустрия не означава директно загуба за китайската. Въпреки че ръстът на заплатите в работилницата на света вероятно ще накара някои компании да търсят по-евтини страни като Виетнам, Индонезия или части от Мексико, последиците от тези процеси ще са по-ограничени. "В Китай икономиката върви нагоре и затова компаниите не затварят тамошните си производства, а по-скоро ги пренасочват главно за вътрешно потребление и за останалите пазари в Азия," казва Харълд Съркин. Просто производството в азиатския гигант създаде и милиони потребители, способни да поддържат местната индустрия.

Не по-малко интересен от връщането на известни компании в САЩ е по-незабележимият процес на създаване на нови малки такива. Това най-често са фирми за нишови продукти, особено зависими от бързо и близко производство. Създатели на дизайнерски тениски, индивидуално поръчани по интернет калъфи за таблети или битова електроника със специфики на клиента нямат време да чакат средно по девет месеца, докато моделите им могат да бъдат масово произведени в Китай. Подобни компании сега създават цехове из малки и големи градове в Америка, често използвайки сградите на изчезналите индустриални гиганти (например някогашната корабостроителница в Бруклин е дом на 275 фирми и 6 хил. заети). Процесът не е типичен само за САЩ, разбира се, но местната култура на толерантност към пробите и грешките дава допълнителен тласък. С помощта на интернет тези компании-джуджета продават глобално и мечтаят един ден продуктите им да имат популярността на GAP или Apple.

Може би единици от тях ще стигнат подобни индустриални висоти. Но колкото повече поемат по пътя, толкова повече са създадените работни места. А също и вероятността някоя малка компания да открие следващата голяма идея, общаваща да преобрази света. Естествено с етикет Made in USA.

Доскоро етикетът Made in USA беше смятан за умиращ. Сега може да бъде намерен върху печки Eletrolux, ролс-ройси, газови турбини Siemens, хладилни чанти, бански костюми, детски играчки и дори компютърни чипове. След две десетилетия, в които новините бяха единствено за това коя компания е изнесла производството си към Китай, напоследък  американките медии са залети с репортажи за нови фабрики у дома.

Историите за възраждането на индустрията в САЩ са подкрепени и от данните за половин милион нови работни места, създадени в страната в последните три години, и от факта, че за пръв път от много време насам броят на заетите в производството расте. Градусът на оптимизма обаче беше понижен от настъпилите автоматични бюджетни съкращения в резултат на политическата блокада във Вашингтон. Разочароващите данни за само 88 хил. нови работни места, създадени през март, поизплашиха борсата, но мнозинството експерти продължават да виждат дългосрочна положителна тенденция. Boston Consulting Group (BCG) например прогнозира още 2.5 до 5 млн. заети до края на десетилетието в резултат на индустриалното възраждане и свързаните с него бизнеси. Все пак внимателното вглеждане в числата очертава по-сложна картина от тази на безоблачен прогрес и подсказва интересни и важни глобални тенденции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    kostodebil avatar :-|
    Костодебил

    А у нас на Костов масовата приватизация раздаде всички предприятия в ръцете на БСП. Разбира се Костов не потърси сметка на никого за фалита на банките и за източването на държавните предприятия.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart

    учат се от немците :)

  • 3
    borislav.krumov avatar :-|
    Bobby.k

    "напоследък американките медии са залети с репортажи за нови фабрики у дома."- Това е истината хората не стоят да се оплакват колко е ужасно всичко,колко е скапана държавата,как нищо не става и не може да се промени, действат и се развиват,не мога да понасям американците като нация, нито мога да комуникирам с дебили като тях ,но понякога има от какво да се поучим !

  • 4
    rainbou1 avatar :-|
    rainbou1

    Американците както винаги са няколко обиколки преди Европа - наляха ликвидност с програмата си за количествени улеснения, обясниха на света, че това е грешно :))), а баба Меркел се хвана на хорото, за да не се налага да обяснява на поданиците си защо еврото се обезценява.

  • 5
    ceco avatar :-|
    Цецо

    Всъщност в основата е шистовия газ и евтината енергия.

  • 6
    tantanran avatar :-|
    tantanran

    Това е една много добра тенденция и смятам, че скоро и европа ще се обърне към нея. Досега всички бяхме губещи от оутсорсинга в Китай, малцина спечелиха от това, т.е. натрупаха милиарди. Бедните в Европа стават застрашитлено много и това е заради обикновенната лакомия, поради която средната класа е на път да изчезне от континента, само дето тези с милиардите, скоро ще трябва да търсят друго място на което да си ги харчат, защото Еворпа няма да е привлекателно място. Континент на пенсионери и обедняваща и изчеаваща средна класа не е особено привлекателно място.

  • 7
    tantanran avatar :-|
    tantanran

    До коментар [#4] от "rainbou1":

    Меркел направи тъпа грешка, която ще струва много на всички нас. Положителното, което постигна е че показа проблемът и размаха пръст, животът на кредит в Европа не може да продължава вечно, но само с икономии няма икономика.

  • 8
    boby1945 avatar :-|
    boby1945

    Това "Според статистиката всеки долар, вкаран в него, връща 1.48 долара в икономиката. Причината е, че една действаща фабрика неизменно води след себе си изграждане на инфраструктура и помощни бизнеси (и двете създават допълнителна заетост), ...." трябва да го преведем на български и да го дадем на Лостов и Деди, дето съсипаха индустрията, за ограмотяване....
    Като ефект ще е като след дъжд, качулка, но все пак....

  • 9
    karla_hanneman avatar :-|
    Karla c Україна Hanneman

    Марката ЕСССР обаче няма особен изглед за успех. В Европа на мода е девиза "дайте да дадем ... от чуждите пари" докато се забраняват все повече неща.

  • 10
    geoimg avatar :-P
    Geoimg

    [quote#4:"rainbou1"]защо еврото се обезценява[/quote]
    Слабата валута е един от моторите на икономиката!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK