Дълго след като свърши дълговата криза в Европа, континетът ще трябва да се пребори с още по-сериозен проблем – как да плаща за увеличаващия се брой възрастни хора, пише агенция Reuters. Населението на някои държави вече не се увеличава и дори се свива. Тази тенденция е най-ясно изразена в Германия и ще доведе до намаляване на спестяванията и потенциалния икономически растеж. Броят на пенсионерите се разраства, което увеличава и нуждата от по-голямо финансиране за пенсии и здравеопазване.
В 27-те държави, членки на ЕС, всеки пенсионер днес е издържан от средно четирима души в работоспособна възраст. До 2050 г. това съотношение ще намалее до 2:1 по данни на ООН и ЕС.
Латвия, която иска да стане част от еврозоната през 2014 г., е добър пример за тези тенденции. През 2060 г. четирима латвийци ще работят, за да издържат трима над 65 години. Заради емиграцията и ниската раждаемост населението на малката балтийска държава се свива с 14% от 2000 до 2011 г., или с 340 хиляди души. Тежко ударената от рецесия Португалия също е пример за опасните икономически и фискални тенденции в периферията на еврозоната като резултат от демографията. Емигрантите там не искат да се върнат, защото няма икономически растеж, но той е почти невъзможно да се случи с отсъствието им.
За да надникнем в бъдещето, е достатъчно да бъде погледната Япония. Населението там застарява и намалява, което се отразява на икономическия растеж. "Европа е новата Япония", казва Дъглас Робъртс, икономист от Standard Life в Единбург.
Да се изправят поколенията едно срещу друго също не е лесно. Работилите цял живот пенсионери и подложените на свръхданъци и работно време млади ще трябва да се разберат как да споделят цената на остаряването. Независимо дали става дума за Латвия и Португалия или за държави като България и Румъния, само повече и по-добре платени работни места ще спрат изтичането на хора и може би ще подобрят дългосрочните демографски перспективи.
Да загубиш 14% от населението си
"За Латвия е голямо предизвикателство за икономиката и за обществото ни", казва премиерът Валдис Домбровскис пред агенция Reuters. "Трябва да се концентрираме върху икономическия растеж и създаването на работни места, така че хората виждат перспектива тук, в Латвия, и не трябва да напускат."
Правителството се надява да привлече обратно 100 хиляди емигранти, което е 1/3 от напусналите държавата в началото на века до 2030 г. Тъй като Латвия обаче е една от най-бедните държави в ЕС, това няма да бъде лесно. "Не очакваме хората да си съберат багажа и да дойдат в понеделник", казва изследователят Даче Акуле, който работи върху пакет с евентуални мерки за привличането на напусналите.
Една от онези, които трудно биха се върнали, е Датса Гайле, която живее във Великобритания от 2006 г. Тя напуска Латвия, защото като самотна майка не може да отглежда двамата си синове със заплата от 150 лата (около 275 долара). След като учи английски, тя започва да се изкачва по кариерната стълбица и днес притежава страницата Anglo Baltic News, която е насочена към латвийската общност на Острова.
"Основният проблем в момента е липсата на работни места в Латвия. Малко е рисковано, ако решиш да се върнеш", казва Гайле, която живее в Нортхемптън, където има още около 8 хиляди латвийци. "Също така минаха почти осем години и начинът ми на живот се промени. Хората са различни тук. Те имат повече възможности в тази държава", казва тя.
Професор Михаил Хазанс от Латвийския университет смята, че около 20% от скорошните емигранти може да се върнат. Той е автор на проучване, според което броят на хората, които нямат никакво намерение да напуснат Латвия, се е увеличил до ¼ спрямо 1/3 през 2010 г.
"Емиграцията изпраща негативни сигнали на чуждите инвеститори. Това също е негативен сигнал и за вътрешния бизнес", казва Хазанс. "Мислите си колко потенциални клиенти бихте имали."
Психологическият ефект от продължаващата емиграция също не е за пренебрегване. Коефицентът на плодовитост на жените спада до 1.1, което е сред най-ниските стойности в света. "Усещането за горчивина си е тук. Защо? Усещането, че щом всички напускат кораба, значи корабът потъва. Или, ако корабът плава и други напускат, защо аз оставам," добавя Хазанс.
Порочен кръг
Коефицентът на плодовитост в Португалия е 1.32 деца на жена през 2012 г. Това е доста под нивото от 2.1 – броя деца на една жена, който е необходим за поддържане на нивото на населението. През 2012 г. се раждат само 90 хиляди деца, което е най-ниският брой от столетите насам. Очаква се до 2050 г. в Португалия хората на 60 и повече години да бъдат повече от всички в ЕС спрямо останалото население – цели 40% спрямо 24 на сто днес.
Нещо повече, всяка година между 100 и 120 хиляди португалци, или 1% от населението, емигрират в търсене на по-добра работа. Това намалява приходите от данъци и влошава средствата за финансиране на социалните услуги. "Един от големите проблеми е, че работниците ни напускат", казва Жоао Карлос Коста, изпълнителен директор на металопреработваща компания в Лисабон.
Жозе Сезарио, държавен секретар за португалските общности в чужбина, се опитва да изглежда по-оптимистичен. По думите му емигрантите придобиват важни умения и изпращат в страната около 2.7 милиарда евро през 2012 г. Португалската диаспора по света наброява около 5 милиона души и може също така да играе ролята на културен посланик на държавата, казва Сезарио.
"Рибата отхапва опашката си", допълва Сезарио с португалска поговорка. "Не може да си върнем емигрантите без да имаме икономическо развитие, но не може да го имаме без тях." Той обаче признава, че засега няма решение на проблема.
Дълго след като свърши дълговата криза в Европа, континетът ще трябва да се пребори с още по-сериозен проблем – как да плаща за увеличаващия се брой възрастни хора, пише агенция Reuters. Населението на някои държави вече не се увеличава и дори се свива. Тази тенденция е най-ясно изразена в Германия и ще доведе до намаляване на спестяванията и потенциалния икономически растеж. Броят на пенсионерите се разраства, което увеличава и нуждата от по-голямо финансиране за пенсии и здравеопазване.
В 27-те държави, членки на ЕС, всеки пенсионер днес е издържан от средно четирима души в работоспособна възраст. До 2050 г. това съотношение ще намалее до 2:1 по данни на ООН и ЕС.
40 коментара
Старият континент наистина остарява.
Публикувано през m.capital.bg
"Тази тенденция е най-ясно изразена в Германия ..."
Да, палачинката се обръща! А само преди 5-6 години моя позната с висше образование - френска и английска филология - едва ли не се е молила на някакъв немски тиквеник да остане да работи в Германия, а хубостникът направо й е казал - за тази работа първо търсим немец/немкиня, ако няма - търсим някой от "стария" Европейски съюз. И чак ако няма никъй друг, тогава - евентулно ...
Сега май идва редът на западняците да се гърчат и влачат по земята с молби някой да им работи, само че има Канада, САЩ, Австралия ...
Не, няма решение!
На изток: много латвийци и литовци работят в...Русия - страната от която толкова държаха всячески да се дистанцират. Младите хора наистина емигрират и по-успешните от тях повече не се връщат.
На запад: една все по-влиятелна (като избиратели), многочислена и заможна (като средни доходи) са...пенсионерите. Имат и право: работили са и резонно чакат това, което им е било обещано като пенсии.
Според мен един държавник с мислене би ратувал за по-голяма раждаемост (детски градини и надбавки), по висока пенсионна възраст и повече стимули за спестяване. Иначе пари за всички просто няма да има.
Старата Европа умира и за това най-голяма вина има ЕС и ЕЗ, което пък е един доста силен показател за приликата между ЕС и СССР и за ЕЗ и СИВ. Канада освен, че има много точна и последователна политика от години, се е освободила от чиновническото бреме, което задушава ЕС още от самото му създаване.
Тази статия не е ли писана за България? :(
Ако имаше растеш в ЕС, можеше хора от САЩ да се върнат, но надали...
До коментар [#2] от "mister twister":
Не съм чул да се влачат по земята. Всъщност се влачат по плажовете, а ние, емигрантите, им работим, и то с песен на уста.
До коментар [#2] от "mister twister":
"...а хубостникът направо й е казал - за тази работа първо търсим немец/немкиня, ако няма - търсим някой от "стария" Европейски съюз. И чак ако няма никъй друг, тогава - евентуално ..."
"Хубостникът" не е имал друг избор - преди да влезем в ЕС, такъв беше законът в Германия - за свободно работно място първо местен, ако няма подходяш, тогава гражданин на ЕС, и чак тогава друг. Ако се наруши закона, глобите бяха огромни, и куп още последствия, някои работодатели се опитваха да търсят вратички, но не във всички случаи беше възможно.
"Рибата отхапва опашката си", допълва Сезарио с португалска поговорка. "Не може да си върнем емигрантите без да имаме икономическо развитие, но не може да го имаме без тях."
Много точно казано!