Слънчаса ли Европа?

Все повече държави въвеждат рестриктивни мерки за ограничаване експанзията на скъпата соларна енергия

С повече от 20% е паднала цената за покривните фотоволтаични системи в Германия само за миналата година
С повече от 20% е паднала цената за покривните фотоволтаични системи в Германия само за миналата година    ©  Michaela Rehle
С повече от 20% е паднала цената за покривните фотоволтаични системи в Германия само за миналата година
С повече от 20% е паднала цената за покривните фотоволтаични системи в Германия само за миналата година    ©  Michaela Rehle
С 25% по-малко са инсталираните фотоволтаични мощности в ЕС през 2012 г. спрямо предходната година.

След еуфорията от 2011 г. през изминалата година фотоволтаичният пазар в Европа забави своето развитие, а редица страни предприеха мерки, за да ограничат експанзията на скъпата слънчева енергия в енергийните си миксове. Това показват данните от последния доклад Photovoltaic Barometer на EurObserv’ER за развитието на сектора. 16.5 ГВ са новите мощности, присъединени през 2012 г., което в сравнение с 22 ГВ за 2011 г. представлява спад с 25% (виж инфографиката). В същото време произведената електроенергия от фотоволтаици в ЕС през годината е 68.1 ТВч, което е увеличение с 50.1% спрямо 2011 г. и три пъти повече от 2010 г. 

Стъпки назад

През последните три години инвестициите, разчитащи на все по-ниските производствени разходи и гарантираните нива на печалба, доведоха до рестриктивни мерки в редица европейски страни. Първа това направи Чехия, която в края на 2010 г. прие ретроактивна такса върху инвестиции, направени между 2009 и 2010 г. През 2012 г. България въведе такса достъп за системи, въведени в експлоатация след април 2010 г. Съседна Гърция на свой ред въведе такса до 30% от приходите на вече инсталирани и бъдещи соларни централи.

В Испания пък решиха да обложат със 7% всички приходи на производители на електроенергия. Такса достъп беше въведена и в белгийския регион Фландрия (доста по-различна от тази в България). Всички тези политики накараха Европейската асоциация на фотоволтаичната индустрия да призове ЕС да предприеме действия срещу държавите, които се отмятат от ангажиментите си за подкрепа на възобновяемата енергия. 

Силна година преди кризата

През 2012 г. със своите 721 МВ (данните са според доклада, реално мегаватите са малко повече) новоприсъединени фотоволтаични мощности България е на пето място в Европа по този показател, изпреварвайки страни като Великобритания, Белгия и Испания. Понастоящем обаче положението със соларната електроенергия е кризисно, след като от началото на април 2013 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ограничава производителите на ВЕИ, като това става според ЕСО заради свръхпроизводството на електроенергия и ниските потребление и износ.

Глобален ръст

Случващото се в Европа е на фона на глобален ръст на соларните мощности, дължащ се най-вече на развитието на американския и азиатския пазар. През 2012 г. инсталираният фотоволтаичен капацитет в света премина границата от 100 GW, а новоинсталираните мощности на годишна база за първи път достигнаха 30 GW. И докато европейският пазар губи своята скорост за първи път от 2006 г., според повечето анализатори през 2013 г. световният пазар ще продължи да се разширява, като високи очаквания има и за потенциала, който имат Индия, Южна Америка и Африка.

Свободно падане на производствените разходи

На атрактивния немски пазар, който е лидер на континента по новоинсталирани и общи мощности, в края на 2012 г. средната цена за покривни фотоволтаични системи до 10 kW за крайни потребители е 1751 евро за 1 kW. За сравнение - една година по-рано цената е била 2197 евро, а през 2006 г. – 5100 евро. Спадът в цената на различните типове модули на немския пазар само за 2012 г. варира между 25.4 и 48.7%. Подобно е и положението в глобален мащаб. Според западните производители падането на цените се дължи не само на технологичните иновации, спада в цената на силикона и икономиите от размера.

Цените са такива и заради дъмпинговата стратегия на подкрепяните от правителството китайски производители, целящи да контролират световния пазар. Според анализите, направени в доклада, в момента всички производители губят пари. В тази индустриална криза ще оцелеят само онези, които успеят да намалят производствените си разходи по-бързо, запазят увереността на инвеститорите и банките или пък бъдат подкрепени от правителството. В търсене на приходи някои от големите производители се превърнаха и в оператори на собствени централи. 

Китайската заплаха

В края на миналата година в САЩ въведоха антидъмпинг такси за китайската продукция като механизъм за защита на устойчивото развитие на индустрията. Тези такси варират между 18.3 и 31.7% за присъстващите на американския пазар китайски компании. За нови вносители обаче таксата е 250%, което е равносилно на забрана за внос. Макар и по-бавно, Европа също прави стъпки за антидъмпингова политика, като се очаква финалното решение за предприетите мерки да влезе в сила през декември 2013 г.