По заповед на Меркел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По заповед на Меркел

По заповед на Меркел

Докато бунтът срещу германската доминация и строгите икономии се засилва, политическото разделение в Европа става все по-опасно

Светломира Гюрова
5673 прочитания

© reuters


Според политическия фолклор една от дефинициите на гаф е някой, без да иска, да каже истината. Точно това направи президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, когато по време на конференция в Брюксел в края на април заяви, че политиката на строги икономии в ЕС "е достигнала своя предел". И така публично каза нещо, което европейските лидери знаят, но не смеят да изрекат на глас - че фискалната диета се сблъсква с все по-непреодолима съпротива от гневните избиратели.

Изпуснатото признание на Барозу моментално беше последвано от разяснения какво точно е имал предвид и как думите му са извадени от контекста, както и от реплики от Берлин, че затягането на бюджетите няма алтернатива. Изказването му обаче е само един от сигналите, че битката в Европа по линията икономии срещу растеж отново се разгаря и балансът на силите се променя.

Това все още не означава, че ще има нов курс към разхлабване на дисциплината и изливане на антикризисни стимули, още повече преди парламентарните избори в Германия през септември. Но е знак, че бунтът срещу германската доминация и диктуваните от Берлин мерки се засилва. А също и че политическото разделение в Европа става все по-дълбоко и може да се окаже по-опасно от дълговата криза.

Страната, която всички обичат да мразят

Последните няколко седмици не са добри за проповедниците на бюджетната дисциплина. Първо, Международният валутен фонд и Европейската комисия оповестиха данни, че рецесията в стегнатите във фискална примка страни като Гърция, Испания и Португалия се влошава. Това съвпадна с развенчаването на един от най-влиятелните академични трудове, обвързващи високия държавен дълг с икономическия упадък. Оказа се, че изследването на Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф, доказващо как, ако дългът на една страна достигне 90% от БВП, той се превръща в спирачка на растежа, което често бе цитирано от фискалните ястреби в ЕС, е компрометирано от грешки и избирателно тълкуване на данните.

Към това се прибавят и сигналите, че привържениците на отпускането на бюджетната хватка в Брюксел печелят точки, и вече шест страни от еврозоната, включително такива от "ядрото" като Франция и Холандия, искат - и получават - повече време, за да постигнат наложените им строги фискални цели. И това не среща почти никаква съпротива в Берлин.

Както отбелязва брюкселският кореспондент на в. Financial Times Питър Шпигел, освен жестоката рецесия и разклатената интелектуална обосновка има още един ключов фактор, който променя дебата в ЕС - политиката. Изборите в Италия през февруари, в които повече от половината гласоподаватели подкрепиха кандидати, критикуващи открито ЕС и линията на икономии, са знак, че търпението на европейците се изчерпва и умората им от антикризисните мерки може да роди политически чудовища. Тревожните изводи бяха потвърдени и от последното проучване на Eurobarometer, което показа, че доверието в ЕС се срива във всички страни, евроскептицизмът е във възход из целия континент и хората както южните държави длъжници, така и в северните кредитори, се чувстват като жертви.

Това важи дори за Германия - страната, която тези дни всички обичат да мразят. Германофобията е навсякъде - на протестите в Кипър и Гърция, където се размахват плакати със свастики и изображения на канцлера Ангела Меркел с хитлеристки мустачки, по улиците на Испания и Португалия, където протестират срещу икономическия диктат на "четвъртия райх", в изтекъл във в. Le Monde вътрешен доклад на управляващите във Франция социалисти, в който се говори за "себичната непреклонност" на желязната лейди от Берлин.

"Това са необосновани и погрешни стереотипи", казва пред "Капитал" Жолт Дарваш от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. Но дори и така, те са факт, и не само разширяват разлома в ЕС по оста север-юг, но и поставят в некомфортна позиция както самата Германия, така и европейските й партньори.

Неохотната империя

"Това не е роля, която Германия е търсила и харесва. Страната е лидер по подразбиране, просто защото Франция и Великобритания са се обърнали навътре към себе си", казва пред "Капитал" д-р Констанце Щелценмюлер, анализатор от берлинския офис на German Marshall Fund и бивш политически редактор на седмичника Die Zeit. И допълва, че понякога е по-лесно да обвиняваш друг за проблемите си. "В Гърция, Италия и други тежко ударени от кризата страни има сериозни национални дебати за това, че собствените им политически дефицити са основната причина за неприятностите", отбелязва д-р Щелценмюлер. 

Фактът, че никой не оспорва, че Ангела Меркел е най-влиятелният лидер в Европа, се дължи колкото на германската сила, толкова и на слабостта на Франция. Проблемите на Париж предизвикват не злорадство, а притеснение в Берлин. Не само защото отсъствието на френския глас от важните дебати оставя Германия в ролята на свръхмогъщия и лош хегемон, но и защото, ако втората по големина икономика залитне, ще повлече със себе си еврозоната.

"Това, за което политиците в Берлин наистина се тревожат, е, че Франция изглежда нежелаеща или неспособна да предприеме нужните структурни реформи, които да направят икономиката й конкурентоспособна. Според мен всеки друг проблем в Европа е лесно разрешим в сравнение с риска от една Франция, която опитва да се самоизключи от глобализацията", казва д-р Щелценмюлер. И добавя: "Нека го кажа така - ако Европа имаше повече наистина добри лидери, изобщо нямаше да бъдем толкова обсебени от въпроса за германското водачество." 

Според политическия фолклор една от дефинициите на гаф е някой, без да иска, да каже истината. Точно това направи президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, когато по време на конференция в Брюксел в края на април заяви, че политиката на строги икономии в ЕС "е достигнала своя предел". И така публично каза нещо, което европейските лидери знаят, но не смеят да изрекат на глас - че фискалната диета се сблъсква с все по-непреодолима съпротива от гневните избиратели.

Изпуснатото признание на Барозу моментално беше последвано от разяснения какво точно е имал предвид и как думите му са извадени от контекста, както и от реплики от Берлин, че затягането на бюджетите няма алтернатива. Изказването му обаче е само един от сигналите, че битката в Европа по линията икономии срещу растеж отново се разгаря и балансът на силите се променя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    iliefff avatar :-|
    jilieff

    Как няма да е невзрачна Франция, като президентът им беше харизан. Той не е лидер.

  • 2
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow

    Късметлии сме, че в ЕС все още се намират лидери на място като Меркел, че иначе глупавите популисти с лопата да ги ринеш и ако почнат те да ни определят посоката, тогава ще настане истинско закъсване.

  • 3
    ruark avatar :-|
    ruark

    Когато лидерите създаваха ЕУ и държавите се пресъединяваха се подписваха ДОГОВОРИ, които позволяваха на държавите да използват ЕУ безмитният пазар, свободно движение на капитали и хора, обща сигурност, субсидии в селското стопанство, изграждане с ЕУ средства на инфраструктура. обаче имаше критерии като:
    бюджетна дисциплина 3% максимум задлъжняване на правителство спрямо БВП, 60% граница на дълга на държавата спрямо БВП, никоя държава не отговаря за дълговете на друга, и няма право да се изисква на една ЕУ държава да спасява друга.....
    ЕУ се издъни като липсваше контрол на средствата за инфр. проекти и позволяване на "банановите държави" като гърция, портогалия, италия и др. да се финансират от вън евтино.....
    ЕВРОТО като валута също е грешка.....понеже държавите в ЕУ имат доста различни представи за икономическо развитие, дори и западните държави една спрямо друга.
    да не говорим че гърците са изсмукали от ЕУ от както са влезнали преди 25 години един път грубо 300 милиарда, и втори път сега пак 250 милиарда и са свръхзадлъжнели.
    човек носил кустюм на работа бонус, в държавния сектор служител до 17 заплата, данъци всеки укрива понеже в бг и гърция това е занаят......
    и СЕГА германия казва така не може... регулирайте си държавния апарат, съкратете дълга си, инвестирайте и приватизирайте, защото една фирма частна едва ли ще дава 17 заплати и гезотии за носене на кустюми...тоест гърци и италианци са се самозабравили в харчовете......както и франсетата....
    е това е истината реформи и то на широк фронт изискват немци и др. и фин. дисциплина
    защото ако се разхлаби възела 10 години пей сърце гърци и банановите останали и след 10 години не 300 милиарда а 500 милиарда дълг и банкрут. после гражданска война....
    най добре би било да им се сложи строг контрол на тези държави по отношение на реформи и фин дисциплина за да може да им се подобрят финансите и икономиките им....
    франция също изпада към "банановите" защото когато германци и др. търсят пазари и намират франсетата спят и харчат пари за въоражаване.
    за да им се управи автомобилната индустрия просто трябва немските автомобилни концерни да изкупят половината дялово участитие във френските и френските да купят в немските дялово участитие и да им тръгнат концерните нагоре.
    понеже пример волксваген купи шкода и тя печели, както и волксваген, но там фирмата се санира дотогава докато започва да реализира печалби. пример с австрииските авиолинии.
    те бяха 10 год. на загуба защото на клона тъй като беше по голяма част държавна фирма се бяха накачили огромно количество работници и администрация. сега постепенно немците уволняват, рационализират и когато фирмата почва да носи печалба и почва да расте се назначават работници.....
    съотношението държавен служител спрямо работник в гърция беше перверзно......

  • 4
    131313 avatar :-P
    appen 13

    [quote#2:"The Shadow"]Късметлии сме, че в ЕС все още се намират лидери на място като Меркел[/quote]

    Така си е, като всяко бившо българче и днешно жалко източноевропейско имигрантче, си открил с основния слугински принцип на немския колаборационист:" Подмазвайте се и обслужвай тялом и духом този който е превърнал страната ти в жалко колониално гау. Радвай се, че бившите ти сънародници плащат с мизерия, бедност и унижения , жизнения стандарт на германците и немската имитация на стабилна икономика".
    Какъв щастлив немски ЕСсср, каква щастлива и кадърна немска колониална администрация в Брюксел, какъв социално-икономически възход, индустриален растеж и политическа стабилност в Европа под крилото на Берлин.....ха-ха-ха-ха-ха-ха....ха-ха-ха-ха-ха.....

  • 5
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    "Нека го кажа така - ако Европа имаше повече наистина добри лидери, изобщо нямаше да бъдем толкова обсебени от въпроса за германското водачество."

    Добрите лидери са онези честни, съвестни, далновидни и най-вече решителни личности, призвани да служат на властта, а не да я използват, както и до колкото им бъде позволявано!

  • 6
    mitkopom avatar :-|
    mitkopom

    А може ни наистина решението на проблема на слабите южни икономики минава през девалвация на еврото и автоматично подобряване на конкурентоспособността? Нещо на което германците всячески се противопоставят

  • 7
    petaratanasov avatar :-|
    petaratanasov

    Не мисля, че това е решение. Това ще е един уголемен модел на инфлацията по Жанвиденово време. Един вид изсмукване на средства от по пестеливите и харченето им от прахосници. И докато в рамките на една държава това не е голям проблем, то в рамките на еврозоната може да доведе до това Германия да излезе от нея. И от останалите ще са прецакани по свестните за сметка на по калпавите.
    И не виждам тая каша как ще подобри конкурентността на южноевропейските икономики. Имам пред вид тези в евросъюза, защото Турция няма никакви проблеми с конкурентноспособността си.

  • 8
    axel avatar :-P
    axel

    "Но е знак, че бунтът срещу германската доминация и диктуваните от Берлин мерки се засилва."

    Ами то и столипиновските цигани се бунтуват като дойдат инкасаторите да събират парите за тока и водата...

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Меркелица и водената от нея политика са ВРЕДНИ за ЗДРАВЕТО на ЕВРОПА!!!

    Вън комсомолката-канцлерка от властта, докато не е станало късно....

    Даже Бърозу се е усетил че нещата отиват на голяма криза....

  • 10
    sinergy avatar :-P
    Sinergy

    "Това важи дори за Германия - страната, която тези дни всички обичат да мразят. Германофобията е навсякъде - на протестите в Кипър и Гърция, където се размахват плакати със свастики и изображения на канцлера Ангела Меркел с хитлеристки мустачки, по улиците на Испания и Португалия, където протестират срещу икономическия диктат на "четвъртия райх"

    Европа си имат Меркел, а ние Костов...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK