Прекрачени червени линии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прекрачени червени линии

Една почти провалена държава

Прекрачени червени линии

Сирийската гражданска война вече е регионален конфликт

Марина Станева, Красимир Янков
6366 прочитания

Една почти провалена държава

© reuters


Тътенът на артилерията и минохвъргачките в Дамаск и околностите му вече не предизвикват у сирийците повече от притеснен поглед натам, откъдето идват ударите. Обикновено те са в посока от управлявания от правителството център към контролираните от бунтовниците покрайнини. Експлозиите на 3 и 5 май, разтърсили военен комплекс в планината Касиун, в подножието на която е сирийската столица, обаче идват от съвсем неочаквано място.

Израелски изтребители нарушават ливанското въздушно пространство и обстрелват конвой с ирански ракети "Фатех-110", предназначени за шиитската групировка "Хизбула", която е съюзник на режима на Башар ал Асад. Макар и да не е пряка цел на това нападение, сирийският президент бе поставен в патова ситуация. От една страна, той не може да си позволи да замълчи срещу това нарушаване на суверенитета на страната, а от друга – просто не може да отговори, без да предизвика регионална война с неконтролируеми последици, една от които е сигурният му край.

Кълбо от интереси

Израел има дълга традиция за нанасяне на превантивни удари срещу арабските си съседи. Действията му сега бяха обяснени от министъра на отбраната Моше Яалон по следния начин: "Ние не се намесваме в сирийската гражданска война, но предупредихме какви са интересите ни и ги нарекохме червени линии. А те са или даване на оръжия на терористична организация (в случая "Хизбула" - бел. ред.), или нарушаване на суверенитета на границите ни." Според анализатора от International Centre for Strategic Studies Емил Хокайем, цитиран от в. New York Times, "ударът изпраща ясно послание към "Хизбула" и Иран, че Израел е наясно с разположението на силите и ще удари, ако има опит за промяна на военния баланс".

Така атаката срещу Сирия, която е свързващо звено между "Хизбула" и Иран, е ескалация на тлеещия от години конфликт между Техеран и Тел Авив. Пред Общото събрание на ООН миналата година израелският премиер Бенямин Нетаняху буквално начерта "червена линия" срещу обогатяването на уран от иранците, прекрачването на която ще бъде наказано. Ударите в Сирия са ясен знак, че Нетаняху е готов да извади нещо повече от маркер, ако Техеран не укроти ядрените си амбиции.

Същевременно ответен удар от страна на Дамаск срещу Тел Авив е малко вероятен. Най-красноречиво за това говори заминаването на Нетаняху на петдневно посещение в Китай веднага след акцията на израелските изтребители. Водещата неспирна битка с бунтовниците вече повече от две години сирийска армия е изтощена. Тя разчита на доставки на оръжия и провизии основно от Иран и Русия и постоянно се свива заради дезертьорства. Така невъзможността да отговори на атаката бе разчетена като поредно лично унижение за Асад. В началото на тази година, когато израелците отново удариха същия комплекс, който бе цел и на сегашните им атаки, защото се смята, че разработва химически оръжия, отново нямаше отмъщение от сирийска страна.

Сирийският в. "Ал Уатан", смятан за близък до властта, публикува във вторник информация, че палестинска групировка, базирана в Дамаск, е получила "зелена светлина да напада израелски мишени". По-късно същия ден обаче неназован член на групата бе цитиран от израелския в. "Аарец" да твърди, че предупреждението е чисто символично и няма да доведе до ескалация на конфликта.

Иронично, но най-големият проблем за Израел ще се окаже не засилване на присъствието на сирийската армия в оспорваните Голански възвишения, а нейното изтегляне оттам в посока Дамаск за подсилване на силите срещу бунтовниците. В този случай набиращите сили джихадистки групировки в Сирия, които са най-добре оборудвани и подготвени сред опозиционните сили, едва ли ще се бавят много, преди да запълнят вакуума в Голан, когато армията на Асад се изтегли. Най-изтъкната групировка от тях е обявената от САЩ за терористична "Джабхат ан Нусра", разполагаща по неофициални данни с над 6000 бойци, които се увеличават всеки ден.

Преди месец говорителят на израелската армия бригаден генерал Йоав Мордехай бе откровен за израелските притеснения. Според него "глобалният джихад в смисъла на "Ал Каида" и свързаните с нея групи" има най-голяма сила в сирийската част от Голанските възвишения. Като потвърждение на тези опасения в началото на април "Джабхат ан Нусра" символично се врече във вярност на лидера на глобалната терористична организация Айман аз Зауахири. А една от главните цели на този тип групировки е унищожението на Израел.

Същевременно, макар в израелските удари да загинаха десетки сирийски войници, най-любопитен остава въпросът как ще отговори Иран. Ако приемем, че няколкото неуспешни атаки срещу израелски граждани през миналата година и атентатът в Бургас са част от скритата война между Тел Авив и Техеран, то реакция от иранска страна не е изключена. "Очаквам още от т.нар. война на сенките, която вече наблюдаваме – "меки" цели, туристи и високопоставени бивши и действащи израелски лица", твърди експертът по "Хизбула" Матю Левит пред в. Washington Post.

Кой пусна отровен газ

Ударите на Израел не само заплашват да прелеят насилието извън границите на Сирия, но и да замъглят още повече картината на конфликта. Подозренията, че в него вече е използвано химическо оръжие (засега неясно дали от режима на Асад или от бунтовниците) засилват опасенията, че са прекрачени още едни червени линии - тези, начертани от американския президент Барак Обама.

Преди две седмици разузнавателните служби на САЩ, Великобритания и Израел заявиха, че "с определено ниво на сигурност" могат да потвърдят, че сирийското правителство е пуснало отровен газ зарин срещу опозиционните сили. Това вещество без цвят, вкус и мирис атакува нервната система, води до смърт в рамките на няколко минути и е забранено от международното право. Притесненията на Вашингтон и Тел Авив са, че заринът не само ще доведе до голям брой жертви, но има и реална опасност да попадне в ръцете на джихадистки групи или на "Хизбула".

С изявленията си, че употребата на химически оръжия "променя правилата на играта", Обама подхрани спекулации какво точно означава това - нови дипломатически действия, налагане на забранена за полети зона, въоръжаване на бунтовниците, подкрепа за бежанците или наземни военни действия? Но американският президент побърза да добави, че доказателствата за използването на зарин не са достатъчни и преди да се предприемат каквито и да било действия, е необходимо детайлно разследване от специално създадена комисия на ООН. Нейни инспектори вече са в готовност да влязат в страната, защото само на сирийска територия ще могат да установят със сигурност какво се е случило. Засега властите в Дамаск поставят условия и, изглежда, нямат намерение да допуснат екипа на ООН в близко бъдеще.

"Ако наистина режимът в Сирия е използвал химическо оръжие, зависи в какъв мащаб е станало това. Ако се потвърди само малка по мащаб употреба в предполагаемите няколко случая отпреди месец, международният отговор ще бъде ограничен. И не очаквам някаква военна интервенция или увеличаване на помощта за бунтовниците", обяснява пред "Капитал" анализаторът от Royal United Services Institute (RUSI) Шашанк Джоши. Но ако се появят нови обвинения за използване на забранени химически вещества или за многократна употреба, може да се очаква по-категоричен отговор. И макар Джоши да смята, че това е малко вероятно, той не изключва американски въздушни удари по съоръжения, свързани със складирането и разпространението на този тип оръжие.

Все още не е ясно дали режимът на Асад е отговорен за пуснатия зарин. Преди дни бившият главен прокурор на Международния трибунал в Хага Карла дел Понте, която в момента е член на комисия на ООН за разследване на нарушенията на човешките права в Сирия, заяви, че има "силни, конкретни подозрения, но не още безспорни доказателства", че именно бунтовниците, а не Асад, са употребили химическо оръжие. Американската администрация незабавно отговори, че сериозно се съмнява бунтовниците да са имали изобщо достъп или пък намерение да използват зарин. Според Вашингтон е много по-вероятно употребата на химическо оръжие да е дело на проправителствените войски. От ООН също опровергаха изказванията на Дел Понте, като посочиха, че няма още категорични доказателства, че която и да било от двете страни е използвала зарин.

Самата Дел Понте подчертава, че не е специалист по химическите оръжия, не участва в специалната комисия на ООН за разследване на употребата на зарин и не отхвърля възможността и хората на Асад да са използвали отровния газ. Но тя е висш представител на ООН и думите й се приемат насериозно от мнозина. И ако твърденията й се окажат верни, Западът може и да не бъде така склонен да даде безусловната си подкрепа за сирийската опозиция.

"Ако се докаже, че бунтовниците са използвали химическо оръжие, международният отговор ще зависи от това коя фракция го е употребила. Ако е малка и изолирана група, която не е част от основното ядро, може и да няма реакция. Но в противен случай, макар че според мен това е малко вероятно, това би означавало, че е политически невъзможно за администрацията на Обама да приложи друг подход освен минимална подкрепа за много малък сегмент от опозицията", казва Шашанк Джоши. Според него всичко ще зависи от връзката на този, който евентуално е използвал химическо оръжие, с Висшия военен съвет на бунтовническата Свободна сирийска армия, тъй като фокусът на усилията на Запада е насочен именно към тази опозиционна организация.

Предпазливият подход на Вашингтон

При всички случаи думите на Дел Понте ще усложнят дипломатическия спор относно евентуалната намеса на Европа и САЩ в конфликта в Сирия. Сега всичко зависи от това доколко американците са готови да вземат участие в битката срещу Асад. А те изглеждат изпълнени с нежелание. Въпреки заявената подкрепа за израелските удари по Сирия и опасенията от употребата на химическо оръжия, Обама продължава да бъде предпазлив. Белият дом вече има горчив опит от инвазията в Ирак заради несигурна разузнавателна информация и сега е много по-внимателен, преди да действа.

Всъщност пред американския президент има само лоши варианти. Той заяви, че не изключва никакви възможни сценарии, защото "ситуацията се променя", но категорично отхвърли опцията да изпрати американски войски на сирийска територия. Не е ясно и дали евентуалното въоръжаване на опозицията е правилен ход, тъй като някои от фракциите на Свободната сирийска армия са крайни ислямисти и оръжията могат да попаднат в неправилните ръце. Но от друга страна, ако американският президент не се намеси по някакъв начин, оставя без последствия всекидневното избиване на цивилни.

От известно време насам Великобритания и Франция настояват да отпаднат европейските забрани за доставка на оръжие за бунтовниците. Според Лондон подобен ход ще заздрави умерените сили в редиците на опозицията. Досега САЩ бяха против, но преди дни министърът на отбраната Чък Хейгъл стана първият висш американски представител, който публично заяви, че Вашингтон обмисля дали да не започне да въоръжава бунтовниците. В понеделник в Сената бе внесен проектозакон, третиращ този въпрос. В момента оръжие за опозицията доставят американски съюзници като Катар и Саудитска Арабия.

"В бъдеще можем да очакваме постепенно заздравяване на отношенията между американците и Свободната сирийска армия, защото това е най-малко рискованият вариант, с който САЩ разполагат. Всяка друга опция, включително унищожаване на военни съоръжения и вкарване на наземни сили, е прекалено рискована и скъпа", твърди Шашанк Джоши. Според него единствената възможност, която е политически удовлетворяваща и достатъчно евтина, е да се въоръжат бунтовниците. "Въпросът е степента, в която ще го направят, и доколко открити ще бъдат относно това", обяснява анализаторът.

Междувременно американският държавен секретар Джон Кери и руският президент Владимир Путин договориха свикването на международна конференция преди края на май, която ще търси политическо решение на конфликта в Сирия, като опита да събере на масата за преговори и двете страни в конфликта. Целта е да се договори незабавно спиране на огъня и сформиране на преходно правителство с представители и на двете враждуващи страни. Кери обаче подчерта, че оставането в политиката на Асад не може да бъде част от какъвто и да било сценарий за прекратяване на конфликта. Това е и основното искане на сирийската опозиция. Но Москва, която е най-големият защитник на режима в Дамаск, продължава да настоява, че слизането от власт на Асад не трябва да бъде условие за провеждането на мирни преговори.

Заради такива сериозни разминавания в позициите досегашните опити за изпълнение на плана за съставяне на преходно правителство завършваха с пълен провал. И дори с удвояване на дипломатическите усилия на САЩ и Русия няма гаранции, че този път ще се получи. Дотогава сирийската гражданска война, продължаваща вече две години и взела над 70 000 жертви, все повече се изражда в сектантски конфликт, който прелива извън границите на страната и заплашва да подпали целия регион.

Тътенът на артилерията и минохвъргачките в Дамаск и околностите му вече не предизвикват у сирийците повече от притеснен поглед натам, откъдето идват ударите. Обикновено те са в посока от управлявания от правителството център към контролираните от бунтовниците покрайнини. Експлозиите на 3 и 5 май, разтърсили военен комплекс в планината Касиун, в подножието на която е сирийската столица, обаче идват от съвсем неочаквано място.

Израелски изтребители нарушават ливанското въздушно пространство и обстрелват конвой с ирански ракети "Фатех-110", предназначени за шиитската групировка "Хизбула", която е съюзник на режима на Башар ал Асад. Макар и да не е пряка цел на това нападение, сирийският президент бе поставен в патова ситуация. От една страна, той не може да си позволи да замълчи срещу това нарушаване на суверенитета на страната, а от друга – просто не може да отговори, без да предизвика регионална война с неконтролируеми последици, една от които е сигурният му край.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    ajsaider avatar :-P
    ajsaider

    "И ме питат- Скоро ли, ще дойде това време. Не скоро - още Сирия не е паднала"

  • 2
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall

    Последното изрелско нападение да не се окаже като предишното когато уж атакували превантивно срещу производството на химическо оръжие, а пък такова нямало. И да не се чудят ако един ден почнат да ги обстрелват и от Голанските възвишения но не от Хизбула дето уж правела удари по-меки цели защото я било страх, а от безстрашните бойци на свободната сирийска армия.
    Освен Русия и Иран, Индия също помага на Асад срещу ислямските терористи.
    А заринът не е нервнопаралитичен газ, а засяга очите и може да причини смърт само при високи концентрации. Както се вижда от отношението на САЩ ислямистите свободно могат да го използуват защото нямало как да разберят точно коя група от тях го е употребила.

  • 3
    incense avatar :-?
    incense

    Хубав обзор на събитията от последните дни. Бих добавил следното: През последните няколко дни из интернет циркулира една фотография (с доста високо качество и добра резолюция) на боец от Джабхат ан-Нусра, на чийто ревер небрежно виси бяла пластмасова газова граната. Снимката изглежда е направена в района на Идлиб. В края на април там - в Саракиб - имаше случай на обгазено цивилно население, за който режимът побърза да обвини джихадистите. Устройството у боеца на Ан-Нусра на вид е същото като гранатите с газ, използвани по-рано в Шейх Максуд, Алепо, където също имаше цивилни жертви. След появата на тази снимка няколко про-опозиционни блогъри започнаха да разсъждават дали видео кадрите от Шейх Максуд действително показват хора, натровени със зарин или VX. Някои започнаха да твърдят, че симптомите у жертвите по-скоро отговарят на сълзотворен газ във висока концентрация...

  • 4
    brumcho avatar :-|
    brumcho

    Към 2: Заринът притежава поразяващо действие при всички пътища на проникване в организма – през устата, през кожата и по дихателен път. Смъртта може да настъпи изключително бързо – в рамките на една минута след поемането на летална доза, ако не бъде приложена противоотрова. При вдишване на пари или аерозоли или при проникване през кожата на зарин, първите признаци на поражение са обилно отделяне на носов секрет, стягане в гръдния кош и свиване на зениците. Много бързо настъпва затруднено дишане, гадене, повръщане, неконтролируемо уриниране, конвулсии, гърчове, жертвата изпада в кома и умира от задушаване поради парализа на диафрагмата.

    Точно нервнопаралитично вещество си е - блокира ацетилхолинът и нервните импулси... Не пишете глупости! И в минимална концентрация си е пределно опасен.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Пиндуестнаците отвориха война в Сирия без да мислят, както обикновено...
    Да не докарат на ционетата в Израел противник и от към Голанските възвишения....

  • 6
    lonely_ninja avatar :-?
    Georgi Velev

    [quote#4:"brumcho"]очно нервнопаралитично вещество си е - блокира ацетилхолинът и нервните импулси... Не пишете глупости! И в минимална концентрация си е пределно опасен.[/quote]

    ядрените, химическите и биологичните оръжия притежавани и разработвани от Иврейчитъта в колко точно дози са опсани?

  • 7
    kyon_kun avatar :-|
    kyon_kun

    "Но Москва, която е най-големият защитник на режима в Дамаск, продължава да настоява, че слизането от власт на Асад не трябва да бъде условие за провеждането на мирни преговори."

    Явно Москва не яде достатъчно бой когато трябваше.

  • 8
    antsiva avatar :-P
    antsiva

    Путин да даде руско гражданство на Асад, както даде на Депардийо.

  • 9
    lonely_ninja avatar :-|
    Georgi Velev


    [quote#8:"antsiva"]Путин да даде руско гражданство на Асад, както даде на Депардийо. [/quote]

    направо Обамата да му даде обществени поръчки на фирмата, както правеше тескаскиот сарфош Гошу (опа сори Джорджи) на корпорацията на Осамата


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK