До ръба на хаоса и обратно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

До ръба на хаоса и обратно

След два месеца вакуум Италия най-после има премиер

До ръба на хаоса и обратно

След продължителна политическа парализа Италия успя да се сдобие с правителство. Но то изглежда твърде слабо, за да я извади от кризата

Марин Душев
2981 прочитания

След два месеца вакуум Италия най-после има премиер

© Reuters


Събота, 27 април. Луиджи Преити, 49-годишен безработен, взима пари от майка си, прибира малко дрехи в един сак и се качва на влака за Рим. Пристига в столицата към 3 ч. следобед и наема стая в хотел в близост до гара Термини.

На следващия ден новото италианско правителство начело с 46-годишния лявоцентрист Енрико Лета встъпи в длъжност и така се сложи край на политическа парализа в Рим, настъпила след парламентарните избори в края на февруари. Третата икономика в еврозоната най-после получи шанс да излезе от състоянието на безтегловност, в което беше изпаднала заради политическия вакуум, а финансовите пазари приветстваха еуфорично добрите новини – за пръв път от близо 30 месеца лихвите по 10-годишните италиански облигации паднаха под 4%.

Само че безработният Луиджи няма кой знае какви основания за радост. Той слабо се интересува от нивата на лихвите по външния дълг или размера на бюджетните дефицити в еврозоната. Но пък опитът му с кризата е твърде болезнен. Допреди няколко години той е бил строителен работник в Торино. Бил е женен, с един син. С идването на рецесията строителният сектор е пометен и той е съкратен. Опитва да започне собствен бизнес, но без успех. Скоро и бракът му пропада. Той е принуден да се върне обратно при родителите си в родния си град Розарно в Калабрия, Южна Италия, и да живее основно на социални помощи. Безработицата в града е 53% и той е просто един от многото хора, търсещи работа. Трансформацията му за по-малко от две години е стряскаща - от нормален мъж с работа, съпруга и дете той се превръща в отхвърлен от живота човек, който на почти 50-годишна възраст отново зависи от родителите си.

Според Луиджи причината за неволите му е пределно ясна – "политиците, които се интересуват само от себе си и печелят много пари". Той е дошъл в Рим с мисия – отправя се към Palazzo Chigi, където се помещава офисът на италианския премиер, и към 11.30 ч. открива стрелба по сградата. "Смятах, че днес (денят на встъпването в длъжност на правителството – бел. ред.) бе точният момент да покажа своя гняв към институциите. Исках да убия политик, който и да е политик, и след това да се самоубия", по-късно ще разкаже той пред полицията. Ранени са двама карабинери, за щастие няма убити.

Отчаяният акт на Луиджи Преити, насочен срещу омразната за мнозинството италианци политическа класа, го превърна за часове в най-обсъжданата личност в социалните мрежи и медиите в Италия. Мнозина изказаха съчувствие и симпатия към него и дни след стрелбата на първомайските протести в цяла Италия се появиха транспаранти с надписи като "Солидарност с Луиджи Преити. Манифестцията е за теб. Кризата убива."

Точно това е и най-големият тест за новия кабинет в Рим. Когато преди година и половина технократското правителство на Марио Монти дойде на власт, то трябваше да се справи с една външна криза, предизвикана от паниката на финансовите пазари. Ставаше дума основно за възстановяване на доверието и ключова роля изигра авторитетът на самия Монти, който с встъпването си в длъжност като с магическа пръчка успокои притесненията. Днес новата "широка коалиция" на премиера Лета, в която влизат представители на левицата, десницата и някои центристки партии, се изправя пред тежкия вътрешен икономически и социален колапс.

Докато анализаторите се обзалагат колко дълго ще може да оцелее това разнородно правителство, по-вероятно е то да се окаже заложник на тяснопартийните интереси в коалицията, отколкото да донесе така нужния икономически растеж и работни места. И тревогата е, че на фона на все по-голямото недоволство на италианците от политиците им и умората от икономиите страната може да завие в непредвидима посока и да завлече еврозоната със себе си. 

Крал Джорджо Стария

Резултатите от изборите в края на февруари вкараха Рим в своеобразна политическа задънена улица. Силите в двете камери на парламента бяха така разпределени, че създаването на каквото и да е работещо правителство изглеждаше непосилна задача. Макар левият блок на Пиер Луиджи Берсани да спечели минимално мнозинството в долната камара, в Сената той се нуждаеше от подкрепата или на дългогодишния си опонент и бивш премиер Силвио Берлускони, или от тази на движението "Пет звезди" на комика Бепе Грило.

Лидерът на левицата така и не успя да се ориентира достатъчно добре в заформилия се политически триъгълник. След като на няколко пъти безрезултатно промени курса, единственото, което постигна, бе разцепление в собствената си партия и в крайна сметка бе принуден да подаде оставка. Така в средата на април Италия се оказа изправена пред опасността освен без нормално правителство да остане и без легитимен президент, след като на четири пъти депутатите не успяха да изберат наследник на Джорджо Наполитано.

Изпаднали в абсолютна безизходица, лидерите на основните партии взеха последното възможно решение – да помолят оттеглящия се президент да остане на поста за още един седемгодишен мандат. След дълги увещания той все пак се съгласи и след два месеца блокаж за малко повече от седмица Рим вече си имаше един нов стар президент и съвсем ново правителство, подкрепено от широка коалиция между левицата на Берсани, десницата на Берлускони и центристите на Марио Монти.

"Наполитано действа решително. В тази ситуация никой друг президент не би имал авторитета да наложи съставянето на правителство. Ако не беше той, щяхме да се намираме в тежка конституционна криза", казва пред Reuters професор Джанфранко Паскино от университета в Болоня.

Но макар в крайна сметка пъзелът в Рим да се подреди, някои неща оставят неприятен привкус. От една страна, за пръв път в историята на италианската република президентът ще повтори мандата си, и то защото политиците просто не са успели да се обединят около друга фигура. Това говори много за дълбочината на проблемите в политическата система. Още повече, че Наполитано е на близо 88 години и самата идея, че от него се очаква да продължи да бъде гарант за стабилността на страната още седем години, звучи абсурдно. Същевременно правителството на Енрико Лета ще се намира в почти същата зависимост от Берлускони, в която беше и това на Марио Монти. А както показва опитът, това може да се окаже рецепта за проблеми.

По волята на Силвио

"Да се правят преки сравнения между правителствата на Лета и на Монти е колкото неизбежно, толкова и преувеличено", казва пред "Капитал" Емилиано Алесандри от German Marshall Fund. Действително и двамата премиери бяха посочени от Наполитано, а зад двете правителства стояха едни и същи партии. Но има и множество разлики. Монти водеше технократски кабинет, който не беше длъжен да се вълнува особено от общественото мнение. И именно това му позволи да проведе непопулярните реформи. А сега както премиерът, така и почти всички негови министри са политици и не могат да си позволят да пренебрегват обществените настроения.

"Това е съвсем друг експеримент. Основна задача на всички партии, участващи в тази коалиция, ще е да покажат, че са способни да изпълнят поне част от обещанията си, и по този начин да се опитат отново да спечелят поне известна легитимност пред електората си, за да могат да се противопоставят на възхода на Бепе Грило", смята Алесандри. "Именно поради това обаче не може и да се очаква Лета да проведе каквито и да било по-сериозни реформи. От една страна, платформите на партиите са твърде различни и те трудно ще успеят да се обединят по някоя тема. От друга, италианците просто не обичат промените и затова почти всяка една реформа в страната бива посрещана на нож от поне част от обществото, а това е риск, който никой в правителството не би поел."

Така новият кабинет вероятно няма да вдига данъци и ще се съсредоточи върху някои ограничени реформи, които биха се радвали на одобрение като намаляване на заплатите на депутатите, повишаване на ефективността на администрацията и може би нов избирателен закон, който да предотврати повтаряне на ситуацията от последните месеци. Показателно е, че още на втория ден след встъпването в длъжност на правителството Берлускони заплаши, че ще оттегли подкрепата си, ако не се изпълни неговото предизборно обещание за премахването на въведения от Монти нов данък върху недвижимите имоти.

В тази атмосфера оцеляването на новото италианско правителство ще зависи от два основни фактора – дали то ще успее да си осигури достъп до финансов ресурс, за да може да си позволи да не прави дълбоки реформи и колко силна ще бъде подкрепата за него от страна на партиите в коалицията. Отговорът на първия въпрос зависи най-вече от благосклонността на пазарите и европейските партньори на Италия. А отговорът на втория се крие в способността на всеки от коалиционните партньори да уцели най-благоприятния за себе си момент да отиде на нови избори. Не бива да се забравя и възможността някое ново дело срещу Берлускони за пореден път да разбърка картите. 

Така въпреки облекчението, с което беше посрещнато, новото правителство едва ли ще успее да постигне ренесанса, от който Италия има нужда след близо две десетилетия стагнация и две години рецесия. Вероятно най-доброто, което може да направи Лета, е да опита да реформира политическата система, за да може страната да се отърве от проклятието на нестабилните правителства, а италианците да не се поддават на чара на популисти като Бепе Грило и да мислят, че единственото спасение е да стрелят срещу правителството си.

Енрико Лета е новия избранник на президента Наполитано
Източник: Reuters

Събота, 27 април. Луиджи Преити, 49-годишен безработен, взима пари от майка си, прибира малко дрехи в един сак и се качва на влака за Рим. Пристига в столицата към 3 ч. следобед и наема стая в хотел в близост до гара Термини.

На следващия ден новото италианско правителство начело с 46-годишния лявоцентрист Енрико Лета встъпи в длъжност и така се сложи край на политическа парализа в Рим, настъпила след парламентарните избори в края на февруари. Третата икономика в еврозоната най-после получи шанс да излезе от състоянието на безтегловност, в което беше изпаднала заради политическия вакуум, а финансовите пазари приветстваха еуфорично добрите новини – за пръв път от близо 30 месеца лихвите по 10-годишните италиански облигации паднаха под 4%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK