С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 май 2013, 14:09, 2807 прочитания

До ръба на хаоса и обратно

След продължителна политическа парализа Италия успя да се сдобие с правителство. Но то изглежда твърде слабо, за да я извади от кризата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Събота, 27 април. Луиджи Преити, 49-годишен безработен, взима пари от майка си, прибира малко дрехи в един сак и се качва на влака за Рим. Пристига в столицата към 3 ч. следобед и наема стая в хотел в близост до гара Термини.
На следващия ден новото италианско правителство начело с 46-годишния лявоцентрист Енрико Лета встъпи в длъжност и така се сложи край на политическа парализа в Рим, настъпила след парламентарните избори в края на февруари. Третата икономика в еврозоната най-после получи шанс да излезе от състоянието на безтегловност, в което беше изпаднала заради политическия вакуум, а финансовите пазари приветстваха еуфорично добрите новини – за пръв път от близо 30 месеца лихвите по 10-годишните италиански облигации паднаха под 4%.

Само че безработният Луиджи няма кой знае какви основания за радост. Той слабо се интересува от нивата на лихвите по външния дълг или размера на бюджетните дефицити в еврозоната. Но пък опитът му с кризата е твърде болезнен. Допреди няколко години той е бил строителен работник в Торино. Бил е женен, с един син. С идването на рецесията строителният сектор е пометен и той е съкратен. Опитва да започне собствен бизнес, но без успех. Скоро и бракът му пропада. Той е принуден да се върне обратно при родителите си в родния си град Розарно в Калабрия, Южна Италия, и да живее основно на социални помощи. Безработицата в града е 53% и той е просто един от многото хора, търсещи работа. Трансформацията му за по-малко от две години е стряскаща - от нормален мъж с работа, съпруга и дете той се превръща в отхвърлен от живота човек, който на почти 50-годишна възраст отново зависи от родителите си.


Според Луиджи причината за неволите му е пределно ясна – "политиците, които се интересуват само от себе си и печелят много пари". Той е дошъл в Рим с мисия – отправя се към Palazzo Chigi, където се помещава офисът на италианския премиер, и към 11.30 ч. открива стрелба по сградата. "Смятах, че днес (денят на встъпването в длъжност на правителството – бел. ред.) бе точният момент да покажа своя гняв към институциите. Исках да убия политик, който и да е политик, и след това да се самоубия", по-късно ще разкаже той пред полицията. Ранени са двама карабинери, за щастие няма убити.

Отчаяният акт на Луиджи Преити, насочен срещу омразната за мнозинството италианци политическа класа, го превърна за часове в най-обсъжданата личност в социалните мрежи и медиите в Италия. Мнозина изказаха съчувствие и симпатия към него и дни след стрелбата на първомайските протести в цяла Италия се появиха транспаранти с надписи като "Солидарност с Луиджи Преити. Манифестцията е за теб. Кризата убива."

Точно това е и най-големият тест за новия кабинет в Рим. Когато преди година и половина технократското правителство на Марио Монти дойде на власт, то трябваше да се справи с една външна криза, предизвикана от паниката на финансовите пазари. Ставаше дума основно за възстановяване на доверието и ключова роля изигра авторитетът на самия Монти, който с встъпването си в длъжност като с магическа пръчка успокои притесненията. Днес новата "широка коалиция" на премиера Лета, в която влизат представители на левицата, десницата и някои центристки партии, се изправя пред тежкия вътрешен икономически и социален колапс.



Докато анализаторите се обзалагат колко дълго ще може да оцелее това разнородно правителство, по-вероятно е то да се окаже заложник на тяснопартийните интереси в коалицията, отколкото да донесе така нужния икономически растеж и работни места. И тревогата е, че на фона на все по-голямото недоволство на италианците от политиците им и умората от икономиите страната може да завие в непредвидима посока и да завлече еврозоната със себе си. 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки

По време на конференцията Smart Cities Festival в Белград експерти от Австрия, Германия и Сърбия споделиха опита си с иновациите в градска среда

20 окт 2019, 652 прочитания

Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа 1 Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа

След присъединяването си към Европейския съюз икономиките на държавите от Вишеградската четворка и балтийските страни значително нарастват, главно благодарение на средствата от ЕС

20 окт 2019, 1090 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Прекрачени червени линии

Сирийската гражданска война вече е регионален конфликт

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10