Образование 5 звезди

" За тяхното оценяване е използвана тристепенна методология.Оценяват се още материалната база и степента на иновации, въвеждани от всеки университет. На базата на събраната информация QS присъжда на институциите и определен брой звезди по подобие на звездите, с които се категоризират хотелите."

Критериите са доста по-непрозрачни от класацията на www.arwu.org. Създава се впечатлението, че QS определено фаворизира европейски (вкл. британски) университети за сметка на североамерикански. Иначе общото и в двете класации е, че българските университети ги няма.

Абе Николайчо.Ти ми прилиàш на бабичките,които се хвалят с внуците си как като отидели на запад били най-умните ,а тъпите американци (немци,швейцарци и т.н.) просто си седяли отстрани и тъжно въздишали.Ами то си личи кой е тъп-виж държавицата ни.Е,ако не си излизал от България няма как да разбереш.Колкото до България -винаги падам на колене като стане дума за Нея

До коментар [#1] от "Nikolay UK":

Изцяло съгласен. Не е убедително класирането на Оксфорд и Кембридж пред повечето американски Ivy League университети като се отчете огромната разлика във финансирането на топ американски и топ-британски образователни институции. При все това, следва да се отчита, че за първите 10 позиции в която и да било от отделните класации става дума за минимални различия на върха на пирадмидата, нещо от типа да се определят предимствата на 99 процента чисто злато срещу 98 процента, примерно. В САЩ тази класация е практически непозната, най-популярна е ежегодната на US News and World Report, а от няколко години The Wall Street Journal започнаха да публикуват своя. Основен недостатък на всички споменати класации е, че отчитат критерии, които са били значим фактор в епохата до интернет и персоналните компютри. Радикалните технологични промени през последните 20 г. наложиха и радикална промяна сред критериите за професионална реализация. Работодателите днес се интересуват какво даден кандидат умее да прави, а не каква диплома има. Цени се кандидат с усет/нюх към постоянните промени в своята професионална области и който умее ефективно да интегрира тези промени в своята работа. Техническите умения/знания рядко се дискутират, по презумпция даден кандидат трябва да ги е овладял преди събеседването. А за мотивиран кандидат интернет предлага океан от възможности и инструменти да научи и се специализира в каквото и да било област без да харчи състояния по дипломи и професори.

[quote#3:"zumz"]Не е убедително класирането на Оксфорд и Кембридж пред повечето американски Ivy League университети като се отчете огромната разлика във финансирането на топ американски и топ-британски образователни институции.[/quote]Това е най-неспорния момент. В класациите на www.arwu.org Кеймбридж обикновено е на четвърто или пето място, а Оксфорд на десето. И, апропо, всред най-добрите американски университети поне няколко не са членове на Ivy League - Станфорд, МИТ, Бъркли, а някои от въпросната Ivy League ги няма изобщо в класациите (Дартмут), а други (Корнел) обикновено са извън първата десятка.

Класацията, която цитирам се концентрира върху Нобелови награди и научни публикации защото университетите са място където се създава ново знание - университети, които създават ново знание могат да подготвят студентите си по най-адекватен начин.

За мен лично са по полезни американския тип класации, в които се отчита и успеваемостта на завършилите студенти ( безработица, нива на възнаграждение). В крайна сметка смисълът на образованието е да има полза от него за всеки и колкото и да звучи ограничено понякога за човек е по важна личната му реализация отколкото нобеловата награда на Х или клонираният от У ембрион.

УНСС?! ;)

[quote#5:"Рокси"]За мен лично са по полезни американския тип класации, в които се отчита и успеваемостта на завършилите студенти ( безработица, нива на възнаграждение).[/quote]Заплатите са добър показател при сравняване на университетите в рамките на една страна. При международни класации това е трудно приложимо защото заплатите варират съществено между отделните страни.