Балкански оптимизъм

Изпълнението на споразумението между Сърбия и Косово ще бъде не по-лесно от постигането му. Но надеждата е голяма

Отговорните за споразумението сръбски управляващи бяха обявени от националистите в Белград за предатели
Отговорните за споразумението сръбски управляващи бяха обявени от националистите в Белград за предатели    ©  reuters
Отговорните за споразумението сръбски управляващи бяха обявени от националистите в Белград за предатели
Отговорните за споразумението сръбски управляващи бяха обявени от националистите в Белград за предатели    ©  reuters

Сделката между Белград и Прищина не е идеална, но на този етап не можем да постигнем нищо по-добро. И това е единственият начин да оцелеем и да останем обединени в търсене на едно по-светло бъдеще. С това послание сръбският вицепремиер Александър Вучич се опита миналата седмица да убеди сръбското малцинство в Северно Косово, където бе на посещение, да приеме постигнатото историческо споразумение между двете страни. То бе сключено в Брюксел през април след месеци на тежки преговори и с активната роля на върховния представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън. След дипломатическия триумф, който бе една от малкото добри новини на Балканите напоследък, сега идва не по-малко трудната част - споразумението да бъде прието от хардлайнерите от двете страни и най-вече от сърбите в Косово, които трябва да бъдат убедени, че то е добро за тях.

Краят на конфронтацията

"С този договор се слага край на конфликта между Белград и Прищина, който датира от Балканските войни. Той е в интерес на мира и стабилността в нашия регион, а и на Европа като цяло", коментира на пресконференция в София косовският премиер Хашим Тачи, който бе на еднодневна визита в страната. Според него сърбите в Косово имат повече права, отколкото албанците в Македония. Той увери, че в близките дни предстои подписването на допълнително споразумение за изпълнение на сделката между Сърбия и Косово, което ще бъде още една гаранция, че договорката отпреди месец няма да остане само на хартия.         

"Причината за сделката в голяма степен бе стремежът на Сърбия към членство в ЕС и може би осъзнаването на факта, че отказът от компромис не е в интерес на Белград", обяснява пред "Капитал" специалистът по Балканите от Royal United Services Institute (RUSI) Ейдриън Джонсън. По думите му въпросът е колко дълго ще трае харизмата на Брюксел, тъй като някои сърби могат да се почувстват излъгани, ако след обещаната дата за членство не последва бърз напредък. От друга страна, сега ЕС изглежда много по-неустойчив и има все повече въпросителни около бъдещето му. А това означава, че Брюксел може да стане по-малко привлекателен за Сърбия или че страните в него може да решат, че не искат ново разширяване и сърбите да се почувстват измамени. "Ако това стане, ще има по-малък стимул да се правят компромиси по теми като Косово", смята Джонсън.   

Дотук добре, а сега накъде

След сделката сръбският премиер Ивица Дачич и косовският му колега Хашим Тачи не само бяха обвинени в държавна измяна, но получиха и смъртни заплахи. Което показва, че изпълнението на споразумението ще бъде не по-малко мъчително от постигането му.

"Има повод за предпазлив оптимизъм. Прилагането на споразумението ще бъде истинският му тест", твърди Ейдриън Джонсън. Според него клаузите на договора, даващи автономия на косовските сърби в определени аспекти, са разумни. Но те могат да проработят единствено ако има политическа воля и от двете страни, както и силни и заслужаващи доверие лидери. Според Джонсън за момента сръбското правителство изглежда решено да изпълни сделката въпреки острите протести на косовските сърби, което дава надежда, че нещата може да се получат.

Освен това ЕС има скрити козове, с които да върне Белград в правия път, ако случайно реши да кривне. "Както видяхме в други преговори за присъединяване към ЕС, като например с Турция, страните членки могат да блокират отварянето или затварянето на някои глави по политически причини. Това винаги може да стане, ако Сърбия не направи зависещото от нея за изпълнението на споразумението с Косово", казва пред "Капитал" Сабине Фрейзър, бивш директор на европейската програма на International Crisis Group.

Но оптимизмът засега надделява. Професорът от университета в Грац и дългогодишен наблюдател на Балканите Флориан Бийбър смята, че споразумението може да сработи, тъй като то не променя драстично статуквото: "Документът запазва голяма част от структурите и институциите, които съществуват в Северно Косово, като само прехвърля формалната власт от Сърбия на Косово. Проблемът е, че сделката почива върху концепцията за избрани институции на Север и основното предизвикателство е евентуален бойкот от страна на сърбите на едни такива избори. Тогава няма да има легитимни институции, които да осъществят споразумението там", казва Бийбър пред "Капитал". Затова не е изненадващо, че сръбското правителство усилено лобира в Северно Косово, за да убеди сърбското малцинство да приеме сделката. По думите на анализатора, ако сръбската православна църква я подкрепи и едновременно с това се упражни натиск върху някои лидери на косовските сърби заради криминалните им дейности, няма да има толкова голяма опозиция и сърбите там ще гласуват, за да си гарантират, че не са игнорирани. Особено ако усещат, че така или иначе не могат да спрат процеса.

"Белград ще трябва да увери косовските сърби, че ще бъдат в безопасност и не са изоставени от страната майка. Това ще изисква добра комуникация и убеждаване на техните лидери", обяснява Ейдриън Джонсън. Според него в краен случай Сърбия може да заплаши да ги изолира политически, ако се окаже, че не са склонни на компромис. Но управляващите в Белград трябва да бъдат подготвени, че това може да бъде възприето негативно от мнозина сърби, особено от националистите.

Според Флориан Бийбър правителството в Белград може да направи няколко неща. Първо, да обясни, че това е най-добрата възможна сделка и досегашната ситуация не може да продължава до безкрай. Второ, да направи референдум (макар това да изглежда нереалистично в момента), за да покаже, че има доверие в мнението на обикновените сърби. Освен това едно гласуване в полза на споразумението няма да остави на косовските сърби много възможности да му се противопоставят. И трето, Белград трябва да използва аргумента, че лидерите на косовските сърби не могат да се конфронтират едновременно и със Сърбия, и с Косово. "Те нямат силни съюзници в Белград дори в лицето на опозицията. Повечето са свързани с Воислав Кощуница (бивш премиер и националист - бел. ред.), чиято подкрепа е маргинална. В парламента 173 от 250 депутати гласуваха в подкрепа на сделката, а протестите срещу нея бяха малобройни", твърди Бийбър.

Както винаги на Балканите, нищо няма да е лесно. Но както каза косовският зам.-министър на външните работи Петрит Селими при подписването на споразумението: "Язовирната стена бе скъсана. Вече няма връщане назад." Сега остава всички да го разберат.

 

Имаме сделка

Споразумението от края на април е първият двустранен договор между Сърбия и бившата й провинция и решава спорния статут на косовските сърби, както и дава гаранции, че двете страни няма да си пречат в усилията да се присъединят към ЕС. С документа от петнадесет точки Белград не признава независимостта на Прищина, но приема властта й над цялата косовска територия, включително и над населените предимно със сърби райони. В замяна новата балканска държава дава широка автономия на сръбското малцинство в Северно Косово, което наброява 50 000 души и не признава върховенството на правителството в Прищина. То ще може да сформира своя "общност на общините", която да отговаря за икономическото развитие, сигурността, здравеопазването, правораздаването, образованието и културата на живеещите там сърби. В общините ще функционират местни институции, в които почти всички ще бъдат сърби, и на тяхна територия няма да има разположени части на косовските сили за сигурност. Сръбското малцинство ще може също така да избира полицейски служители и състава на съда в доминираните от него общини, но те ще действат под шапката на институциите и според законите на Косово.