Добро утро, Пакистан

Изборите носят надежда в една опасна и мрачна страна, която има шанс да стане по-стабилна. А с нея - и регионът

Надеждите са, че третият мандат на Шариф ще донесе късмет на него и страната му
Надеждите са, че третият мандат на Шариф ще донесе късмет на него и страната му    ©  reuters
Надеждите са, че третият мандат на Шариф ще донесе късмет на него и страната му
Надеждите са, че третият мандат на Шариф ще донесе късмет на него и страната му    ©  reuters

Можете да мислите за Пакистан по два начина. Единият е като за страна, която е направила решителна крачка към нормалността и демокрацията, след като за пръв път властта бе предадена по мирен път с избори, в които гласуваха рекорден за последните четири десетилетия брой пакистанци. А другият е като за почти провалена държава, където спирането на тока е ежедневие и правителството няма власт над големи райони, контролирани от талибани и други военизирани бунтовници. И в която само в последния месец на предизборната кампания насилието е струвало живота на над 130 души (сред тях политици и техни поддръжници), включително близо 40, загинали от атентати в самия ден на вота.

И двете представи ще са верни. Пакистан е мрачно и опасно място, където обаче има светли петна. От действията на завърналия се за трети път на премиерския пост Наваз Шариф зависи дали тя ще стане по-спокойна, стабилна и просперираща държава. А когато става въпрос за ядрена сила с традиция на военни преврати, с бурни отношения с големия си и също въоръжен с атомни бомби съсед (Индия), и с потенциал да изнася хаос и насилие извън границите си (например в Афганистан), бъдещето й е ключово за развитието на взривоопасния регион, в който се намира.

От талибанизация към демокрация

"За пръв път едно цивилно правителство завършва пълния си мандат и друго цивилно правителство ще поеме властта след избори. Това създава увереност сред политическите лидери, че могат да се справят и да управляват без неоправдана военна намеса. Виждаме стъпка в правилната посока, макар пред демокрацията в Пакистан все още да има предизвикателства", казва пред "Капитал" Хасан Аскари Ризви, политолог и автор на книга за пакистанските въоръжени сили.

Още повече че новото правителство на Шариф и неговата Пакистанска мюсюлманска лига - Наваз, идва с изненадващо категорична победа (127 от директно избираемите 272 депутатски места), което означава, че ще може да управлява само с подкрепата на няколко независими депутати и без коалиционни сделки с други големи партии. "Основното обяснение за триумфа на Шариф са множеството провали на предишното правителство", казва пред "Капитал" д-р Кристиан Вагнер, ръководител на отдела за азиатски изследвания на авторитетната германска фондация "Наука и политика". Президентът Асиф Али Зардари, дошъл на власт заради вълната от съчувствие след смъртта на съпругата му Беназир Бхуто, си спечели многозначителния прякор Господин 10%, а кабинетът на неговата Народна национална партия постигна ново дъно по корумпираност и лошо управление.

Изразителната победа бе постигната на фона на тежка ситуация с ежедневни атентати, заради които много от по-светските партии трябваше да намалят максимално появяването си на публични места, митингите и всякакви предизборни срещи, разказва пред "Капитал" изборен експерт, участвал в мисията на ЕС за наблюдение на вота в Пакистан. "Това естествено лиши кампанията от дебат какво има в предизборните платформи. Основната тема беше гарантирането на минимална сигурност. Извън големите градове насилието остави хората по домовете им. Но основният резултат беше, че партиите не можаха да говорят много за това какво предлагат в една държава с множество висящи проблеми", обобщава експертът.

И все пак въпреки страха избирателната активност скочи до 60% (при 44% на предишния вот), до голяма степен благодарение на фурора около влязлата в надпреварата крикет звезда Имран Хан. "Очакванията за представянето на Хан бяха твърде високи. Ако погледнете историята на пакистанската политика и доминацията на установените партии и политическите династии, ще ви стане ясно, че беше нереалистично да се смята, че той може да спечели мнозинство", смята д-р Кристиан Вагнер. Но макар да не направи прогнозираното от харизматичния Хан "цунами", неговото Движение за справедливост се представи доста добре и вече е сериозна сила с потенциал да размести пластовете и начина на правене на политика. "Най-голямото му постижение е, че успя да мобилизира младите и градската средна класа. В известен смисъл той отвори политическата система за групи от пакистанското общество, които искат да имат глас, различен от този на двете основни партии", казва анализаторът от фондация "Наука и политика".

Пакистанска зора

Надеждите, че третият мандат на Шариф ще донесе късмет на него и страната му, са огромни. Също толкова огромни са и предизвикателствата, които го очакват. Краткият им списък включва ожесточени бунтовници, размирни военни, еманципирани съдии, икономика на колене, хроничен недостиг на енергия и сложен дипломатически пъзел.

"Най-сериозните задачи на следващото правителство са да сложи ред в икономиката и производството на електроенергия. То няма как да се справи с това без международна финансова помощ", посочва Хасан Аскари Ризви. Прогнозите са, че Исламабад ще трябва отново да почука на вратата на Международния валутен фонд за нов заем, а това означава, че трябва да има добри връзки с основния акционер в институцията - САЩ. "Ето защо Шариф ще се опита да не разваля отношенията си със Запада", казва пакистанският анализатор.

Това обаче няма да е лесно. "От една страна, Шариф сега е в много силна позиция, тъй като високата избирателна активност може да се тълкува като ясен мандат срещу осъществяваните от САЩ атаки с дрони и в подкрепа на разговори с цел постигане на някакъв вид споразумение за примирие с пакистанските талибани. Което ще направи дипломацията спрямо Запада много по-сложна, отколкото досега", обяснява д-р Кристиан Вагнер. Новият пакистански лидер ще трябва да намери правилния баланс в триъгълника от икономическата си зависимост от външна помощ, интересите в сферата на сигурността на собствената си страна и тези на САЩ и Афганистан. "Това е трудна дилема за Исламабад. Ако Шариф спре да подкрепя антитерористичната кампания на Вашингтон, може да направи финансовата ситуация на страната проблематична", казва Хасан Аскари Ризви.

Освен това не е ясно как точно новият премиер ще изпълни обещанието си да преговаря с талибаните. "Не е обявен план как ще се случи това. Талибаните не признават пакистанската конституция и правна система. Правителството трябва да отговори на въпроса дали, преди да седне на масата с тях, ще им постави условие да признаят държавата или това ще са разговори с отворен край", посочва пакистанският политолог.

На вътрешния фронт Шариф ще се изправи и срещу могъщите военни, които го свалиха от власт през 1999 г. "Той обяви, че ще търси по-голям политически контрол върху армията и разузнавателните служби. Това е хубаво, но може да го доведе до сблъсък с военните", прогнозира д-р Вагнер. Според мнозина анализатори успехът на третия мандат на Шариф ще бъде определен именно от начина, по който се справи с генералите и с другия алтернативен център на влияние - все по-активните магистрати, които направиха труден живота на предишния премиер Зардари и на неговия предшественик Первез Мушараф.

Най-сигурната червена точка за Шариф вероятно ще е нормализирането на отношенията с Индия. "Силно се надявам, че те ще се подобрят и освен икономическите връзки ще видим и повече линии на комуникация между двете страни", смята д-р Вагнер. Което ще помогне за разплитането на много от възлите от интереси в един от най-опасните региона света.