Колко е тъжно да бъдеш европеец
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко е тъжно да бъдеш европеец

Какво е направил ЕС за тях?

Колко е тъжно да бъдеш европеец

Из Стария континент бродят депресия, разочарование и страх от бъдещето. Без да си върне доверието на своите гражадани, ЕС няма как да продължи напред

Светломира Гюрова
11087 прочитания

Какво е направил ЕС за тях?

© reuters


Ако сте дълбоко нещастен от живота, може би сте французин. Не че те имат монопол върху песимизма, но напоследък той търпи истински ренесанс в земите на галите.

"Няма друга европейска държава, която да изживява по-силно разочарование и обезкуражаване от Франция", констатира скорошно проучване на изследователския център Pew Research. То показва, че французите са охладнели към европейската идея не само повече от гърците, испанците и италианците (страдащи от предписаната им от Брюксел строга фискална диета), но дори и от пословично евроскептичните британци, обмислящи дали да не скъсат изцяло с ЕС. А както написа в Twitter германският външнополитически анализатор Улрих Шпек: "Загубата на Великобритания би била неприятна за ЕС. Загубата на Франция би била фатална."

Изследването на Pew Research, озаглавено "Новият болен човек на Европа - ЕС", е от онези редки сондажи на общественото мнение, които са сигнал за бушуващ под повърхността тътен. Излизането му съвпадна с оповестяването на други две сходни проучвания - на Eurobarometer, показващо драстичен срив на одобрението към ЕС, и на Gallup, онагледяващо безпокойството за бъдещето и притесненията за цяло едно изгубено поколение в Европа (виж графиките).

Всичко това няма как да не доведе до политически трусове. След като успя отчасти да си възвърне доверието на пазарите, сега ЕС губи това на своите граждани. Без него, дори и да спаси еврото, няма как да продължи напред.

Шампанско и сълзи

"ЕС беше създаден с цел да успокои подозренията, които бяха натрупали европейците един към друг през вековете, и да замени омразата и страха с доверие. Сривът на това доверие в момента е плашещ", казва пред "Капитал" Улрих Шпек. Или както отбелязва изследването на Pew Research: "Продължителната икономическа криза създава центробежни сили, които разкъсват европейското обществено мнение."

Край бреговете на Сена то е отчетливо депресирано и анти-всичко - 91% от французите смятат, че икономиката им се представя зле, 67% мислят, че президентът Франсоа Оланд не се справя добре, 77% са на мнение, че икономическата интеграция в Европа се е отразила лошо на страната им, а 56% се отнасят негативно към ЕС. Галската потиснатост, освен че е неприятна сама по себе си, има един силно негативен страничен ефект - отдалечава страната още повече от Германия. Недоволството от ЕС, тревогата за работните места, несигурността в икономическото бъдеще и съмненията, че държавата им върви в правилната посока, доближават Франция повече до членовете на депресирания южен клуб и засилват въпросите дали се превръща в периферна държава. "Разширяването на пропастта между Франция и Германия е опасно за ЕС," предупреждава Улрих Шпек.

В какво се превръщат европейските мечти

Всъщност Германия се откъсва не само от съседа си от другата страна на река Рейн; тя сякаш живее на различен континент или направо на различна планета, показва изследването на Pew Research. Отчуждението идва не само от това, че германците единствени харесват лидера си, настроени са положително към ЕС и са оптимисти за икономиката. Разломът върви и по още една линия - засилващият се ропот срещу доминацията на Берлин. "Германците смятат, че са добри европейски граждани, които изпълняват дълга си, като помагат за спасяването на кризисните страни. И когато виждат гнева срещу Германия в някои от тези държави, те смятат, че с тях се злоупотребява като с изкупителна жертва. Позицията на Берлин е много ясна - всеки трябва да подреди къщичката си и след това може да живеем щастливо заедно", казва Улрих Шпек.

Засега обаче в Европа няма щастие, а нестабилност и безпокойство. Данните на Gallup показват, че за пръв път от десетилетия насам европейците са убедени, че следващите поколения ще живеят по-лошо, по-несигурно и в по-неблагоприятни условия от предишните. На фона на най-продължителната и дълбока рецесия в историята на еврозоната и 26-те милиона безработни в ЕС (един анализатор се пошегува, че ако те решат да обявят независимост, могат да основат шестата по население държава в съюза) песимизмът и влошаването на имиджа на ЕС не са изненадващи. "Икономическата ситуация е важна част от обяснението. Но има и нарастващо недоволство от начина, по който се управлява Европа. В много държави кризата направи не само парите, но и доверието в политическите лидери оскъден ресурс", казва пред "Капитал" Кай-Олаф Ланг от германската фондация "Наука и политика" (SWP).

На същото мнение е анализаторът от мадридския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) Хосе Игнасио Торебланка. "Традиционно икономическото представяне е много тясно свързано с удовлетворението от ЕС. Но този път има и по-дълбоки причини, защото лошото управление на кризата накърнява нагласите към европейската интеграция и основополагащите чувства на солидарност и доверие между страните. Усещането, че се губи суверенитет, че не всички държави са равни, че длъжниците са колонизирани от кредиторите - всичко това създава вулкан от отровни страсти", казва той пред "Капитал". Същевременно негативният начин, по който спасителните програми бяха "продадени" на европейците и на север, и на юг, доведе до това, че те приемат решенията на лидерите си, но с усещането, че са измамени, че някой ги е излъгал, че не те ръководят нещата и демокрацията е куха дума, обяснява Торебланка.

Възходът на евроскептицизма, маршируващ през целия континент, вече намира стряскащи политически проявления. От "Националния фронт" във Франция до "Истинските финландци" във Финландия и от италианското движение "Пет звезди" на комика Бепе Грило до унгарската формация "Йобик", партиите, заклеймяващи ЕС като извор на всички нещастия и отдаващи се в различна степен на популизъм и ксенофобия, вярват, че силата е с тях. И както предупреждава лидерът на европейските либерали Греъм Уотсън, ЕС го чака хаос след вота за Европейски парламент догодина, ако триумфът на еврофобските партии на скорошните избори в Италия и Великобритания е предвестник на бъдещето.

"Много съм притеснен за европейските избори през 2014 г. Един от уроците от кризата е, че имаме нужда от силни институции на ЕС, тъй като на хората не им харесва, когато решенията изглеждат като взети в Берлин или Франкфурт вместо в Брюксел. Затова тези избори ще са ключови, тъй като, ако след тях имаме по-слаби Европейски парламент и Европейска комисия, това ще създаде допълнителна криза", отбелязва Торебланка.

Надеждата е, че с оживлението на икономиката (когато и да дойде то) евроскептицизмът ще отслабне и евентуално ще отшуми. Но може да се окаже, че щетите са по-трайни и ЕС ще има нужда от ново лепило, което да го предпази от разпад. "ЕС губи душата си. Той винаги е бил проект с високи, идеалистични цели. Днес говорим само за банки и валута. За да превъзмогне екзистенциалната криза, ЕС отново трябва да намери по-висш идеал", казва Улрих Шпек. И най-вече трябва отново да започне да се харесва на своите граждани и да им върне усещането, че прави нещо за тях. Иначе Европа ще продължава да бъде синоним на депресия.

Автор: Антония Тилева
Автор: Антония Тилева

Ако сте дълбоко нещастен от живота, може би сте французин. Не че те имат монопол върху песимизма, но напоследък той търпи истински ренесанс в земите на галите.

"Няма друга европейска държава, която да изживява по-силно разочарование и обезкуражаване от Франция", констатира скорошно проучване на изследователския център Pew Research. То показва, че французите са охладнели към европейската идея не само повече от гърците, испанците и италианците (страдащи от предписаната им от Брюксел строга фискална диета), но дори и от пословично евроскептичните британци, обмислящи дали да не скъсат изцяло с ЕС. А както написа в Twitter германският външнополитически анализатор Улрих Шпек: "Загубата на Великобритания би била неприятна за ЕС. Загубата на Франция би била фатална."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

178 коментара
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • -20
    • +253

    Колко е тъжно да бъдеш европеец?

    1. Много по-малко тъжно от това да си африканец, арабин, руснак или паки/индиец.
    2. Докато запада поглъщаше повехналата плът на изтока беше весело, сега когато изтока се окопити или просто няма какво повече да даде - стана тъжно? Интересно.
    3. Хубаво си живееше юга, когато си девалвираше валутите. Сега като минаха на глобални марки, работата загубя, защото се оказа че с единия зехтин и два шезлонга мерцедеси не се купуват. Тъжно, наистина.
    4. Беше ли тъжно докато се взимаха кредитите за да издържат общества в които 80% са пенсионери и държавни служители, а останалите 20% - безработни? Странно, тъгата дойде с лихвата!
    5. Много ли е тъжно да се работи? О каква тъга и мъка, Боже! Парите не стигат за 2 месеца курорти и подпиране на бюра? Да се потресе човек!
    ---------
    На мен пък ми е весло да съм европеец. Кеф.

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • -34
    • +104

    " ... с оживлението на икономиката (когато и да дойде то) евроскептицизмът ще отслабне и евентуално ще отшуми."

    Надай се баце на пияни жени! Оживлението, ако въобще дойде в близките 20г. (виж Япония) ще е след публичното погребение на социализма във всичките му форми. Т.е., ще се върнат добрите традиции да се работи и правят деца, вместо ежедневни ректумни наслади на държавна заплата. Обикновените стари радости - деца, професия, учене, подчинение, смиреност, участие в партия, математика, химия, машини, крави, жито и т.н., все нещата дето им викат десни. Кв'о не е ясно? Мърлявщината е на смъртен одър. Трябва демография, екология, индустрия, земеделие и наука. Козата си сака пръч. Лявото, било сексуално или социално, си остава биологически регресивно. Сляп клон на еволюцията. Моите съболезнования.
    Надя-я-ясно! Ходо-о-м марш! Когато хората слушаха тази музика:
    http://www.youtube.com/watch?v=1aKAH_t0aXA
    http://www.youtube.com/watch?v=nUtZScGceP8
    всичко беше наред. После се оплескаха нещата. А ВСВ завърши неправилно, продължавам да твърдя! Още се крием. ама не за дълго ... Кой разбрал - разбрал.

  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz

    Да, за онези, които са свикнали да им казват какво да правят и да им гарантират минимум - в различни страни - различен - нещата винаги ще са така. Истината е, че име предприемчиви хора които запретват ръкави и правят каквото смятат, че трябва да правят независимо дали са в Албания, Занзибар или Швейцария. Рано или късно успяват. И другата група (99 процента), които постоянно мрънкат, оплакват се и смятат, че някой трябва да се грижи за тях. Така е било и, струва ми се, така ще бъде. Така че нищо ново под слънцето. За испанците специално, дето половината от тях само търсят начин да избегнат плащането на данъци - за тях никаква милост и съжаление.

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • -20
    • +132

    Прадедата, дето паднал марцина край Одрин дали е чекал детски надбавки, а? Пък жена му (помня я бабичката, трудно се даде) очувала челядта вдовица жена, със царевичен лебец и козье сиренце, колко кривача. С опинците. Пък чичата е раждан по Серес, щото дедата окупирал малко нещо старите земи ... И пак без надбавки, плащал осигуровки на баба ми като "домакиня" (Сега същата баба би била официално безработна и протестираща как няма кой да ѝ храни децата). Самият дедо (скоро се предаде, на почти 90), додето учел строителния техникум, се изхранвал като огняр и спел у въглищата. Висше завършил чак на 45, като отгледал децата. Е така се праи държава, а т'ва днеска е мърша. Требе да се държи фронта здраво! Те така те!
    Дано съм предал донякъде изговора и вижданията за какво е човека на тази грешна земя.

  • 5
    brick40 avatar :-|
    bricky

    До коментар [#1] от "misho73":
    До коментар [#2] от "misho73":

    Отлично обобщение!

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#5] от "nixana":

    Благодаря. Старая се :-)

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Депресия, разочарование и страх от бъдещето са естествен резултат на десетилетията управление на ЕС по социалистически. Как хубаво си личи във Франция. Благополучие и социализъм са взаимноизключващи се понятия поради една основна причина. Социалистическите мантри са родени от хора без връзка с главния мозък. А се прилагат от шмекери с ясната цел за лично облагодетелстване. Ако пък някой вярва чистосърдечно в соц.мантрите то той е за преглед от психиатър.

  • 10
    schiller avatar :-|
    СДС


    "Няма друга европейска държава, която да изживява по-силно разочарование и обезкуражаване от Франция", констатира скорошно проучване на изследователския център Pew Research.
    .............
    Ам, " в земите на галите" :) са били питани петли с имена като насри и др. от Северна Африка, няма как да е другоятче, след като са им намалили социланите.
    Ни си имаме роми, те си имат " в земите на галите" :), ха, ха , егати смешните определения. Вие футбол не гледате ли бе, кой е французин в национала? рибери? Ам той е мохамидънин. Кой друг " гал"?
    Шшш, я си сверете стереотипите и часовника, на кой свят живеете, че и читателите си заблуждавате. Ориент експрес, с пълна пара.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK