Лъч на надежда на фона на този мрачен пейзаж е подготвяната съвместно от Москва и Вашингтон мирна конференция в Женева, която ще срещне режима в Дамаск и опозицията. Като се има предвид дълбочината на противопоставянето между страните в конфликта, очакванията за какъвто и да било успех са ниски. В същото време обаче идеята за провеждане на форум, на който представители на двата лагера все пак да седнат един срещу друг и може би дори да потърсят известни допирни точки, сам по себе си е нов етап в опитите на международната общност да търси реално решение на ситуацията. И изглежда като стъпка в правилната посока.

Затягане на възела

От повече от година град Кусайр е под контрола на бунтовниците. Той се намира на границата с Ливан и тъй като се използва като основен разпределителен пункт за доставки на оръжие и муниции за бунтовническите бригади и фронтовете, действащи в южната част на Сирия, се явява от стратегическо значение за тях. За режима в Дамаск градът е от дори по-голяма важност. Първо, защото овладяването му ще прекъсне снабдителните линии на бунтовниците. И второ, защото то ще създаде коридор между столицата и крайбрежните райони, населявани с алауити - религиозната група, към която принадлежи кланът на президента Башар ал Асад - и така ще се установи пряка сухоземна връзка между двете основни ядра на подкрепа за режима.

В региона почти постоянно се водят сражения. Но през последните седмици към редовната войска и милициите на Асад в бойните действия срещу бунтовниците се включват и множество бойци на ливанската шиитска групировка "Хизбула" и започва широко отразената в медиите офанзива срещу стратегическия град Кусайр.

От началото на гражданската война в Сирия твърде често се споменават думи като стратегически градове, мащабни офанзиви или ключови сражения. Но през последните две години никой от тези важни сблъсъци не е успял да се превърне в наистина решителен.

Подобна е и ситуацията, разгоряла се около град Кусайр. Действително ако бунтовниците го изгубят, това би било проблем за тях и голям успех за режима. В същото време обаче това би променило твърде малко неща. На мястото на старите линии за снабдяване на опозицията просто ще се появят нови, вероятно не през Ливан, а през Турция или Ирак примерно. Освен това създаването на коридор между Дамаск и крайбрежните региони би дало по-голяма свобода за действие на силите на Асад, но няма да им помогне съществено да си върнат контрола над населените основно със сунити територии в страната.

"Вече две години въпреки немалката подкрепа, която двете страни получават отвън, те са неспособни да нанесат решително поражение на врага и няма признаци в близко бъдеще това да се промени, казва пред "Капитал" Одед Еран от Института за изследване на националната сигурност в Тел Авив. Двата лагера продължават да вярват в победата, търсят я, но това просто не им е по силите." Именно това до голяма степен обяснява и радикализацията и ескалацията на насилието – когато дълго време противниците са в подобна патова ситуация, те започват да търсят алтернативни цели.

Една от случките, илюстриращи изострянето, беше в края на април, когато лидерът на "Хизбула" Хасан Насрала официално обяви, че "Сирия има истински приятели, които няма да допуснат тя да попадне в ръцете на Америка, Израел и ислямски екстремисти". В отговор на това изказване група салафити  бунтовници, действаща в покрайнините на Дамаск, оскверни гробницата на почитания от шиитите и алаутите като светец Худжр ибн Ади – сподвижник на пророка Мохамед и ранен последовател на имам Али. Костите му бяха изровени и преместени на неизвестно място, за да се попречи на вярващите да им се кланят.

Друг такъв епизод имаше в средата на май, когато стана ясно, че силите на Асад взимат превес в битката за Кусайр. Тогава полковник Абдел Хамид Закария, говорител на Свободната сирийска армия в Турция, заплаши пред телевизия "Ал Арабия", че ако Кусайр падне в ръцете на режима на президента, алауитите и шиитите ще "бъдат изтрити от картата" на Сирия. "Ще бъде открита, сектантска, кървава война до самия край," заяви той.

Новият курс

"Когато всичко започна, хората на Запад имаха наивната представа, че нещата в Сирия ще се случат относително лесно. Като Тунис или Египет", казва пред "Капитал" Кристофър Филипс от лондонския изследователски център Chatham House. "След като това не се случи и започнаха въоръжените сблъсъци, надеждата бе, че с малко подкрепа опозицията ще успее да се пребори с режима. В този момент страни като Катар ,Саудитска Арабия и по-късно Турция с охота се заеха с доставки на оръжие и муниции за бунтовниците. Както се оказва обаче, въпреки че Асад изгуби контрола над голяма част от територията на страната, режимът си остана относително монолитен, а след като редица високопоставени сунитски фигури се отцепиха, системата просто допълнително са капсулира около алауитската идентичност и останалите религиозни малцинства в страната, които се чувстват заплашени от възхода на сунитите", припомня Филипс. И вече е ясно, че е нужна промяна в подхода, защото в противен случай ситуацията може само да продължи да се влошава.

Пред международната общност днес има най-общо два варианта - или да се намеси пряко в конфликта, или да потърси някакво дипломатическо решение. "Съвсем разбираемо, след не особено приятния опит от Ирак и Афганистан, САЩ нямат абсолютно никакво желание за нова подобна авантюра. А на практика никой друг не е способен сам да се справи с подобна операция", смята Одед Еран.

В същото време ограничена намеса чрез създаване на зона, забранена за полети примерно, може да наклони везните в полза на бунтовниците, но това по никакъв начин не гарантира, че обстановката в страната дългосрочно ще се стабилизира. Дори режимът да бъде изгонен от Дамаск, той може просто да се изтегли в районите по крайбрежието, населени с алауити, и оттам да продължи да оказва съпротива. Това би означавало още много жертви и продължаване на конфликта неопределено дълго време. "Единственият възможен изход от така създалата се ситуация е опитът за преговори и търсенето на някакво споразумение", обяснява израелският изследовател. Именно това е целта на руско-американската инициатива.

Да ги съберем

На срещата в Женева, когато и да се състои тя, трябва да присъстват представители на двете противостоящи си сили в сирийската гражданска война - режимът и опозицията. Докато за първата страна е ясно кой я представлява, каква е позицията й, кои са нейните лидери и къде се намира, това далеч не може да се каже за противниковия лагер.

"Ключов въпрос за успеха на преговорите ще бъде дали най-силните и влиятелни опозиционни фракции ще бъдат представени на преговорите", отбелязва пред "Капитал" Джулиън Барнс-Дейси от лондонския офис на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП). "Разбира се, никой не си и представя там да присъства примерно фронтът "Ан Нусра" (който миналата година бе обявен за терористична организация от САЩ, а през април поднови клетвата си за вярност към "Ал Каида" - бел. ред.). Остава обаче въпросът как да бъдат отличени тези, които е нужно да присъстват."

И тук вече става доста объркано. Европа и САЩ до момента залагат всичките си карти на Сирийската национална коалиция (СНК). Това е най-голямата опозиционна група и надеждите са, че тя представлява в най-голяма степен пъстрата етно-религиозна мозайка на сирийското общество.

Седалището на СНК обаче е в Истанбул и макар под нейна шапка да действа т. нар. Свободна сирийска армия (ССА), коалицията има относително слабо влияние във вътрешността на страната. Същевременно въпреки названието си, ССА всъщност не прилича на армия, а си остава по-скоро един относително слабо координиран сбор от различни бунтовнически бригади. А хората в самата Сирия подкрепят тези, които пряко ги защитават – въоръжени групировки по места, които имат собствени интереси и цели, често разминаващи се помежду си. Сред тях най-стабилни - и съответно респектиращи - са ислямистите от различни окраски. В страната има няколко "фронта", които се различават по своята радикализация, но общото между тях е, че международната общност не си говори с тях.

За да бъдат нещата още по-сложни, СНК постоянно е раздирана от вътрешни противоречия и винаги има проблеми при опитите си да взима каквито и да било решения. След четири дни заседания, в които трябваше да излезе с позиция за участието си в женевската конференция, СНК успя да произведе единствено искания "главата на режима, лидерите на армията и на службите за сигурност да се откажат от постовете си и да напуснат политическия процес", както и "спиране на инвазията на "Хизбула" и Иран в Сирия и тяхното изгонване от държавата". И така всъщност коалицията отказа да участва в преговорите, тъй като позицията на Дамаск и Москва от самото начало е ясна – напускането на Асад не може да се поставя като предварително условие.

Предизвестен провал или не съвсем

"Трудно е да се каже кои точно фракции трябва да присъстват на преговорите, но е ясно, че форматите тип СНК не са способни да представляват гласа на цялата сирийска опозиция. И рано или късно ще трябва да се намери начин за по-широко и адекватно представителство", казва Джулиън Барнс-Дейси. Според него няма съществена причина това да не се случи в рамките на близките седмици, и в този смисъл е твърде възможно конференцията все пак да се проведе, със или без участието на хора от СНК. В крайна сметка Дамаск вече обяви, че ще изпрати свои представители, а САЩ и Европа все пак имат достатъчно влияние върху опозицията, за да накарат поне част от по-големите фракции да се появят в Женева. "Друг е въпросът доколко тези преговори ще засягат проблемите по същество. Реално и двете страни продължават да са убедени, че могат да спечелят конфликта, и все още никой няма да е готов на компромиси", смята анализаторът от ЕСВП.

Затова конференцията много лесно може да се превърне в говорилня и размяна на взаимни обвинения. Тук ключова ще бъде ролята на международната общност. На практика няма нито една държава в региона, била тя Иран, Турция, Израел или Саудитска Арабия, която да има интерес Сирия да продължи да затъва към хаоса и да се превърне в нещо като Сомалия на Близкия изток. Надеждата е, че ако по време на подготовката за преговорите се потърси допирната точка между интересите на всички страни и се оформи по-широк натиск върху участниците в конфликта, то наистина може да се стигне до неочаквано положително развитие - като временно спиране на огъня например. Но за да се стигне до подобно нещо, условието е лидерите на съседните на Сирия държави да успеят да покажат зрелост.

На пръв поглед решението на Русия да достави ракети на Дамаск, както и отмяната на наложеното от ЕС оръжейно ембарго над Сирия, изглежда, противоречи на търсенето на дипломатическо решение. Одед Еран обаче напомня, че "само по себе си обещанието, че ракетите С-300 ще бъдат доставени на Дамаск, не означава, че те наистина ще стигнат дотам. А дори да стигнат, това няма да измени съществено картината вътре в страната - в крайна сметка С-300 е противовъздушна система, а както е известно,  бунтовниците не разполагат с авиация. По същия начин и вдигането на ембаргото само по себе си не означава, че въобще някой в ЕС ще продаде каквото и да било на сирийската опозиция."

Действията на ЕС и Русия може да им дадат допълнителни лостове за натиск върху двете страни в конфликта и поне засега би трябвало да се четат повече като символна натовареност, отколкото като провокация и саботаж на преговорите. Вероятността Франция и Великобритания в някакъв момент да въоръжат сериозно сирийската опозиция може да направи Асад по-склонен да се появи в Женева, да преговаря и да се съобрази с евентуално споразумение. Перспективата за руските ракети може да има същия ефект върху сирийската опозиция. Така военните заплахи може да се окажат най-силните аргументи на подготвяната мирна конференция.