С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
83 1 юни 2013, 22:10, 14467 прочитания

Новият стокхолмски синдром

Бунтовете в Швеция накараха страната да се пита дали интеграцията на имигрантите се проваля

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Стотици изгорели коли, подпалени сгради и гневни младежи, хвърлящи камъни по полицаи, които наричат расисти, вероятно не са първите неща, които си представяте, когато чуете Швеция. Но в края на май точно такива бяха кадрите от Стокхолм, обиколили световните медии. Сигурно сте ги виждали вече в Париж през 2005 г. и в Лондон през 2011 г., но Швеция, с нейния имидж на просперираща, хармонична и толерантна страна, превърнала се в синоним на социален модел, трябваше да бъде различна.

Миналата седмица бе белязана от шест нощи на насилие в бедните предградия на Стокхолм, където повечето жители са имигранти. Размириците преляха и извън столицата и обхванаха и други градове, където маскирани младежи щурмуваха полицейски участъци.


Всичко това е неприятна изненада за страна, която постоянно е представяна от всякакви изследвания като една от най-щастливите в света и чиято икономика не страда от липса на растеж за разлика от много други европейски страни. Още повече че Швеция е известна с равенството си и има репутацията на гостоприемна към имигрантите и бежанците. Само през 2012 г. тя е приела 44 000 души, търсещи убежище, от държави като Сирия, Афганистан и Сомалия и според данни на ООН е на второ място в света по брой приютени бежанци на глава от населението. Същевременно според прогнозите имиграцията в страната ще бъде висока още няколко години и после ще спадне (виж графиката). И както писа британският в. Guardian, "ако такава нестабилност може да се случи тук, какво ли може да стане другаде".

Макар глобалната вълна на бюджетните съкращения да не подмина и Швеция, тя продължава да е възприемана като щедра в разходите си за образование и социални плащания. Но истината е, че популярните схващания не отразяват толкова добре сегашната действителност. Прочутият шведски социален модел се променя, пропастта между бедни и богати се разширява, очевидно има хора, които се чувстват изключени и никак не са щастливи и страната вече има своя антиимигрантска партия, набираща скорост. 

Сегрегацията, засилващите се настроения срещу пришълците и расизмът от месеци вече са теми в Швеция, където 14% от общо 9.6 млн. жители не са родени в страната (това е най-високият процент сред скандинавските държави). А сега бунтовете поставят имиграцията и интеграцията в центъра на дебатите в шведското общество.



Ръката, която те храни

Всъщност подобни сблъсъци не са съвсем нови за страната. През 2008 и 2010 г. в Швеция пак имаше сблъсъци между имигранти и полиция, но не в подобен мащаб. И след изминалата седмица на палежи и насилие в Стокхолм мнозина се чудят какво се е объркало в едно общество, поставящо толкова силен акцент върху помощта за непривилегированите.

Вероятната искра на бунтовете, започнали в северозападното предградие Хусби (там над 80% от 12-хилядното население е с имигрантски произход - предимно от Турция, Близкия изток и Сомалия), бе, че полицаи застреляха 69-годишен мъж, който ги заплашвал с мачете. После обаче насилието се разпространи лавинообразно и заля и други предградия на Стокхолм, където хиляди се включиха във вандалските прояви. И въпреки че безредиците не бяха толкова многобройни и яростни, както тези в Париж и Лондон преди няколко години, те разтърсиха местните жители и политиците и концентрираха вниманието върху това, което мнозина възприемат като провал на интеграцията на имигрантите.

Един от симптомите на този провал е фактът, че в предградия като Хусби безработицата е двойно по-висока от средната за страната, която е 8%, доходите са значително по-ниски, а обитателите им се чувстват изолирани и пренебрегнати и знаят, че не ги очаква бляскаво бъдеще. Алтернативната гледна точка е, че не сегрегацията е причината, а участниците в бунтовете са просто вандали, които само си търсят оправдание, за да рушат. Основание за това дава фактът, че някои от арестуваните младежи са с полицейски досиета.

Това беше посланието на премиера Фредрик Райнфелд, който след няколко дни мълчание осъди размириците. "Имаме групи младежи, които смятат, че могат и трябва да променят обществото с насилие. Но е важно да знаем, че да изгориш колата на съседа си не е пример за свобода на словото, а хулиганство", заяви той. Но бе принуден да признае, че проблемите в бедните квартали идват от неуспешната политика спрямо имигрантите.

И докато политици и експерти още разсъждават над причините за експлозията в предградията, в страната се разгоря дебат за задълбочаващия се разлом между бедни и богати. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Швеция е с най-голям ръст в неравенството сред всички индустриализирани държави през последните 25 години, макар да си остава една от най-егалитарните страни в света. Но докато първоначално увеличаването на неравенството се е дължало на това, че богатите шведи са ставали все по-богати, сега ситуацията на бедните се влошава от по-голямата липса на работни места и по-малките помощи за безработни във време на икономическа криза. Левицата, която доминираше шведската политика с десетилетия и измисли т.нар. социална система от люлка до гроб, сега сочи за виновник новия стокхолмски синдром намалените държавни плащания за нуждаещите се и частичната приватизация на някои от публичните услуги, предприети от дясноцентристкото правителство на Райнфелд.

"Богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. Швеция започва да прилича на Америка", казва пред в. New York Times активистът от опозиционната Лява партия Барбро Сорман.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пръсна се резервоарът на "марсианската" ракета Starship Пръсна се резервоарът на "марсианската" ракета Starship

Междупланетният апарат на SpaceX претърпя авария при наземни изпитания с втечнен кислород или азот

21 ное 2019, 1256 прочитания

Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания 3 Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания

Според германския канцлер НАТО е "незаменим", а Западните Балкани трябва да имат ясна перспектива за членство в съюза

21 ное 2019, 859 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Агенти от всички страни

Масираната кампания срещу неправителствените организации е вредна не само за Русия, но и за самия Путин

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10