Новият стокхолмски синдром
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият стокхолмски синдром

Швеция такава, каквато не я познаваме

Новият стокхолмски синдром

Бунтовете в Швеция накараха страната да се пита дали интеграцията на имигрантите се проваля

Марина Станева
14801 прочитания

Швеция такава, каквато не я познаваме

© reuters


Стотици изгорели коли, подпалени сгради и гневни младежи, хвърлящи камъни по полицаи, които наричат расисти, вероятно не са първите неща, които си представяте, когато чуете Швеция. Но в края на май точно такива бяха кадрите от Стокхолм, обиколили световните медии. Сигурно сте ги виждали вече в Париж през 2005 г. и в Лондон през 2011 г., но Швеция, с нейния имидж на просперираща, хармонична и толерантна страна, превърнала се в синоним на социален модел, трябваше да бъде различна.

Миналата седмица бе белязана от шест нощи на насилие в бедните предградия на Стокхолм, където повечето жители са имигранти. Размириците преляха и извън столицата и обхванаха и други градове, където маскирани младежи щурмуваха полицейски участъци.

Всичко това е неприятна изненада за страна, която постоянно е представяна от всякакви изследвания като една от най-щастливите в света и чиято икономика не страда от липса на растеж за разлика от много други европейски страни. Още повече че Швеция е известна с равенството си и има репутацията на гостоприемна към имигрантите и бежанците. Само през 2012 г. тя е приела 44 000 души, търсещи убежище, от държави като Сирия, Афганистан и Сомалия и според данни на ООН е на второ място в света по брой приютени бежанци на глава от населението. Същевременно според прогнозите имиграцията в страната ще бъде висока още няколко години и после ще спадне (виж графиката). И както писа британският в. Guardian, "ако такава нестабилност може да се случи тук, какво ли може да стане другаде".

Макар глобалната вълна на бюджетните съкращения да не подмина и Швеция, тя продължава да е възприемана като щедра в разходите си за образование и социални плащания. Но истината е, че популярните схващания не отразяват толкова добре сегашната действителност. Прочутият шведски социален модел се променя, пропастта между бедни и богати се разширява, очевидно има хора, които се чувстват изключени и никак не са щастливи и страната вече има своя антиимигрантска партия, набираща скорост. 

Сегрегацията, засилващите се настроения срещу пришълците и расизмът от месеци вече са теми в Швеция, където 14% от общо 9.6 млн. жители не са родени в страната (това е най-високият процент сред скандинавските държави). А сега бунтовете поставят имиграцията и интеграцията в центъра на дебатите в шведското общество.

Ръката, която те храни

Всъщност подобни сблъсъци не са съвсем нови за страната. През 2008 и 2010 г. в Швеция пак имаше сблъсъци между имигранти и полиция, но не в подобен мащаб. И след изминалата седмица на палежи и насилие в Стокхолм мнозина се чудят какво се е объркало в едно общество, поставящо толкова силен акцент върху помощта за непривилегированите.

Вероятната искра на бунтовете, започнали в северозападното предградие Хусби (там над 80% от 12-хилядното население е с имигрантски произход - предимно от Турция, Близкия изток и Сомалия), бе, че полицаи застреляха 69-годишен мъж, който ги заплашвал с мачете. После обаче насилието се разпространи лавинообразно и заля и други предградия на Стокхолм, където хиляди се включиха във вандалските прояви. И въпреки че безредиците не бяха толкова многобройни и яростни, както тези в Париж и Лондон преди няколко години, те разтърсиха местните жители и политиците и концентрираха вниманието върху това, което мнозина възприемат като провал на интеграцията на имигрантите.

Един от симптомите на този провал е фактът, че в предградия като Хусби безработицата е двойно по-висока от средната за страната, която е 8%, доходите са значително по-ниски, а обитателите им се чувстват изолирани и пренебрегнати и знаят, че не ги очаква бляскаво бъдеще. Алтернативната гледна точка е, че не сегрегацията е причината, а участниците в бунтовете са просто вандали, които само си търсят оправдание, за да рушат. Основание за това дава фактът, че някои от арестуваните младежи са с полицейски досиета.

Това беше посланието на премиера Фредрик Райнфелд, който след няколко дни мълчание осъди размириците. "Имаме групи младежи, които смятат, че могат и трябва да променят обществото с насилие. Но е важно да знаем, че да изгориш колата на съседа си не е пример за свобода на словото, а хулиганство", заяви той. Но бе принуден да признае, че проблемите в бедните квартали идват от неуспешната политика спрямо имигрантите.

И докато политици и експерти още разсъждават над причините за експлозията в предградията, в страната се разгоря дебат за задълбочаващия се разлом между бедни и богати. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Швеция е с най-голям ръст в неравенството сред всички индустриализирани държави през последните 25 години, макар да си остава една от най-егалитарните страни в света. Но докато първоначално увеличаването на неравенството се е дължало на това, че богатите шведи са ставали все по-богати, сега ситуацията на бедните се влошава от по-голямата липса на работни места и по-малките помощи за безработни във време на икономическа криза. Левицата, която доминираше шведската политика с десетилетия и измисли т.нар. социална система от люлка до гроб, сега сочи за виновник новия стокхолмски синдром намалените държавни плащания за нуждаещите се и частичната приватизация на някои от публичните услуги, предприети от дясноцентристкото правителство на Райнфелд.

"Богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. Швеция започва да прилича на Америка", казва пред в. New York Times активистът от опозиционната Лява партия Барбро Сорман.

Изключени от "шведската мечта"

Макар стокхолмските предградия с подредените си къщи и спретнати обществени градинки да изглеждат несравнимо по-добре от тези в Париж например, мнозина техни жители се чувстват изключени от "шведската мечта". Пред в. Telegraph 25-годишният Рами ал Хамиси, който пристига в Швеция от Ирак на 6-годишна възраст, обяснява, че за разлика от своите родители, които правят сравнения с Багдад и затова са благодарни на своята нова родина, той, като повечето млади имигранти, познава само Швеция и се сравнява с останалите около него. Затова е недоволен от положението си, без значение колко щедро е обществото.

"Причината за бунтовете действително е нарастващото социално неравенство. Голяма част от младото поколение непрекъснато се усеща маргинализирано. Много хора в Швеция живеят в несигурни условия заради високите нива на безработица", обяснява пред "Капитал" Урсула Хенз, специалист по социална стратификация от London School of Economics (LSE). По думите й социалното неравенство е особено видимо в шведските градове. В някои области до 40% от младежите между 20 и 25 години нито учат, нито работят и повече от половината от децата в тези райони растат под прага на бедността. "Но все пак не относителната бедност предизвика размириците, а сегрегацията. Хората, които живеят в тези предградия, чувстват, че са затворени в едно настояще, без надежда и бъдеще. Фрустрацията от тези условия и чувството, че политиците не ги слушат, подпалиха искрата", твърди Хенз.

Социалният антрополог от Университета в Малмьо Айе Карлбом добавя още нюанси към портрета на недоволните. Според него основната част от участниците в бунтовете са т.нар. второ поколение имигранти, но има и местни активисти, които са политически мотивирани. "Тези млади хора от кварталите са контролирани от родителите си по културни и религиозни причини. Има етнически, културни и религиозни структури, които също са проблематични", казва Карлбом пред "Капитал".

Ние и вие

Решенията няма да са лесни. По думите на Айе Карлбом властите в Швеция се опитват да се справят със сегрегацията вече няколко десетилетия, но без успех. Според социалния антрополог е време да се вложат допълнителни усилия и ресурси в проблематичното второ поколение имигранти, "за да научат те добре езика и да получават добри оценки в училище."

Анализаторът от LSE Урсула Хенз също смята, че ключът е в преодоляването на изолацията в големите градове: "Но не само да се насочи помощ към по-бедните райони, а да се "отворят" онези, които са по-привилегировани", казва Хенз. Друга важна тема според нея е провалът на образователната система, тъй като шведските училища се състезават помежду си и все по-голяма част от тях са управлявани от частни компании. А това води до голямо неравенство между тях и до слаби резултати. "Затова и младежите от предградията се сблъскват с проблеми, когато опитат да излязат на пазара на труда или да продължат образованието си на по-високо ниво", смята Хенз.

Същевременно в толерантния образ на Швеция се появяват все по-видими пукнатини и тя започва да прилича на много други европейски държави, където настроенията срещу чужденците се изострят. Министърът по имиграцията Тобиас Билстрьом по-рано тази година заяви в прав текст, че приемът на имигранти е станал "неустойчив", а бунтовете дадоха допълнителни аргументи за нарастващото негодувание към "пришълците" (въпреки че според социологическите изследвания повечето шведи продължават да подкрепят имиграцията).

Антиимигрантската партия "Шведски демократи", която шокира обществото, като спечели 5.7% на изборите през 2010 г. и за първи път получи депутатски места в парламента, е във възход и според проучвания от месец май вече е третата най-популярна партия в страната. Нейната позиция е, че насилието в предградията е заради "безотговорната имиграционна политика, която създава дълбоки пукнатини в обществото". Лидерът на партията Джими Акесон иронизира онези, които смятат, че ключът към решението е в диалога и насочването на повече ресурси към предградията. Според него единственият правилен отговор е ограничаването на имиграция и депортацията на нарушаващите закона хора, които не са родени в Швеция. Националните и местните избори догодина ще покажат колко гласоподаватели мислят като него. И дали Швеция ще прилича все по-малко на онази страна, която познаваме.

Автор: Капитал

Стотици изгорели коли, подпалени сгради и гневни младежи, хвърлящи камъни по полицаи, които наричат расисти, вероятно не са първите неща, които си представяте, когато чуете Швеция. Но в края на май точно такива бяха кадрите от Стокхолм, обиколили световните медии. Сигурно сте ги виждали вече в Париж през 2005 г. и в Лондон през 2011 г., но Швеция, с нейния имидж на просперираща, хармонична и толерантна страна, превърнала се в синоним на социален модел, трябваше да бъде различна.

Миналата седмица бе белязана от шест нощи на насилие в бедните предградия на Стокхолм, където повечето жители са имигранти. Размириците преляха и извън столицата и обхванаха и други градове, където маскирани младежи щурмуваха полицейски участъци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

83 коментара
  • 9
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall

    Докато на Запад не разбарат, че мюсюлманите са хора с ценностна система нямаща нищо общо със тяхната всички усилия за интеграция са обречени на провал. Каквито и условия да им се предоставят те ще бъдат недоволни, единственият вариант да са доволни е да им се предостави статута който имат мюсюлманите в държави като СА и емиратите, където те не са длъжни да работят, а шведите като неверници и втора категория ще трябва да осигуряват благоденствието на правоверните защото Аллах е наредил така.

  • 10
    palitza avatar :-(
    palitza

    "Тези млади хора от кварталите са контролирани от родителите си по културни и религиозни причини. Има етнически, културни и религиозни структури, които също са проблематични", казва Карлбом пред "Капитал".

    Това е простата истина. Никоя общност не може да е напълно безпроблематична, ако живее в чужда среда, с чиито норми не желае да се съобразява. Интеграцията на чуждо място е възможна само индивидуално, не и групово. И е напълно невъзможна, когато "интегриращият се" отказва да бъде интегриран.

  • 11
    ruark avatar :-|
    ruark

    политиката на ЕУ относно емиграцията се провали бих казал.
    естествено доста емигранти са добре интегрирани други никога не могат да се интегрират.......
    за да се интегрира някой в чужда държава трябва да положи доста усилия и да се докаже че може да учи и да завърши, че може да работи и да усвои езика.......
    все пак дискриминация има.... но...... децата на някои емигранти или първо поколение младежи идват в тези държави и нямат почти никакво образование, не искат да работят каквато и да е работа, визирам 2 поколение емигранти и искат да живеят охолно да имат всичко най ново. естествено доста от тях използват соц. помощи и каквото изпадне било то по нормалният път или по криминален път.
    проблема е че ЕУ не си избира емигрантите чрез зелена карта а идват доста хора отвсякъде. проблемът идва от второто поколение емигранти и токущо дошли криминални елементи.
    Бих казал че има едно такова раздалечаване на ножицата богати и бедни, и неадекватна политика спрямо емигрантите, но проблема си е в самият емигрант.
    някой от второ поколение емигранти които имат гражданство и не учат и малко работят или не работят въобще, са разглезени и нахални. те се чувстват дискриминирани понеже сравняват техните доходи и доходите на някой който е с професия и образование и там има разлики и се бунтуват.
    не може единия да си скъса гъза от учене, защото на запад се учи яко и работи доста и пести.... а другият визирам някой емигрант второ поколение с гражданство който живее само в неговото общество, не работи или тук таме и получава социални помощи и безплатни мед. услуги и въпреки това завижда на този който работи и е учил и се бунтува срещу соц. несправедливост.
    Чужбина не е за всеки...
    дори и емигрантите второ поколение трябва да се напънат да учат и работят за да си намерят място в обществото...... а не наготово да получават и проблема е в новодошлите на които им се разправя колко е супер ж ивота на запад. От типа:
    докопай се до швеция и там ще се управиш тоест ще живееш по добре от африка или турция визирам бедните раьони на тези държави, казва му се че ще изкарва 1000 евро или повече и на базата че в африка и турция както и бг бедноста с доход от 50 евро на месец той е готов на всичко само и само да замине. НО
    като види че в европа изкарва по малко от 1000 евро на месец зависи какво може и къде работи понеже не зане език и от там почват проблемите. Квартира, телефон, храна дрехи, соц. осигуровка и тнт. и се оказва че той пак е свръх беден в швеция.
    но горе долу свързва двата края и не иска да се върне обратно в мизерията в собствената държава, защото там откъдето идва е много по страшно.....
    проблема за него е че държавата не го посипва със злато и парите не растът по дърветата и когато пристигне държавата не му връчва чек за добре дошъл..... ако е и нелегален още по лошо.
    такива използват безредиците за да гепят и тнт.
    с това не слагам под общ знаменател всички разбира се.
    ......

  • 12
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    и какво сега, държави с 15% население с "мигрантски произход" нещо почват да го избиват на расизъм и дискриминация (в Германия цифрите са подобни). Но иначе са много толерантни. Пък ние, дето също си имаме 15% "българи с мигрантски произход" (е, с малката разлика, че са дошли тук малко по-отдавна) сме расисти и нетолерантни. Ами да си интигреират техните "с мигрантски произход", така както на нас ни дават акъл. Ех, пази, боже, сляпо да прогледа. . .

  • 13
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    [quote#4:"boby1945"]"Богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. Швеция започва да прилича на Америка" ... тука е заровено кучето за проблемите Европа и Швеция в частност...[/quote]
    Социалисте, вземи под крилото си две ромски семейства и намали разслоението. Дай личен пример и си остави по 200лв за теб и 200лв за всяко подопечно ти домакинство. Няма да има разслоение между вас, разликата ще е само в това, че ти ще работиш яко, за да докараш над средната заплата, а твоите братя ще си стоят вкъщи и ще чакат да им дадеш на края на месеца парите.

    Съвсем нормално работещите почнаха да недоволстват, с кризата съвсем почнаха да гледат за какво отиват все по-трудно изработваните пари, от там правителствата почнаха да режат помощи, а търтеите се разбесняха, защото изведнъж се оказва, че някой ден ще им кажат най-нагло и да вземат да работят, а то така не бива. А и 20ина години бюрократичен социализъм сринаха системата- вече не са 100000 примерно бедни да получават помощи, а 100000 + 300000 намерили цаката да се получава наготово по техен пример + 400-500000 деца на същите, които са израстнали научени колко е хубаво да не си даваш зор и да чакаш помощи. За 20г европейски нео соц израстна поколение, в което 40-50% от хората не работят и нямат идея да почват работа, не учат, неграмотни са и не могат да четат или да си напишат името, камо ли да се квалифицират, а прослойката на търтеите от по-старите поколения набъбна до неузнаваемост и реално като цяло официалната безработица хубаво била 10-15%, но заетостта е 40% някъде, т.е. 50-60% от населението в трудоспособна възраст чака на помощи въпреки изкривената статистика.

    Наистина се получава пропаст, и то огромна. Половината хора работят и изкарват за сносен живот, другата половина иска да получава, а работещите не искат да дават- едно е да дадеш на изпаднал временно, на инвалид, друго е на тарикат. Едните натискат по соц примера да са равни- който работи, да е така облаган, че да получава чисто като тоя на помощи, другите искат да работят и да виждат резултата, т.е. да трупат капитал, жилища, коли, да имат стандарт, а не да работят залудо- след облагане на ниска заплата да ти остават 1000-1500 евро, колкото са помощите на търтея. Олевяването на Европа и забравянето на нормалното дясно мислене в политиката ще доведе до крайности- крайно десните ще спечелят от липсата на нормални десни формации с ясна дясна политика и ще се издигнат чрез търсенето на такава от страна на работещите. Вече даже не е това беден пролетариат да тръгне да прави соц. Това остана в историята. Днес работникът търси десните идеи- вижда левите как го ограбват постоянно и се чуства ощетен от всякакви приказки за равенство с търтеите. Представи си колко шивачка с 10 часов работен ден и 300лв заплата ще защити лява идея, ако вижда как соц мисленето прави така, че комшията-алкохолик 10г да не работи, но да получава помощи 100-150лв, да живее без наем, да му плащат тока(а същите сметки по 100лв зимата да оставят децата на шивачката гладни), да му дават храна и т.н. и общо взето да си живее той по-добре от нея със стандарт като за 500лв заплата, но единствената му работа за деня да е да иде да купи 2л наливно менте и да седне да пие.

  • 14
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    [quote#2:"realismisthename"]Странно как муслитата, нямат искания за по-всико качество на образование, за курсове (специализания, интеграция в обществото), за повече работни места. Те си искат помощи и това е.[/quote]

    нещата не са толкова прости. Не всички "муслита" са необразовани и без мотивация да работят. Проблемът е, че местните ги дискриминират по отношение на пазара на труда. Четох по повод сегашните Стокхолмски събития, че именно в Швеция е направено следното изледване: разпращат СВ-та за работа с еднакви данни, но само имената са различни. И се оказва, че ако се казваш Свенсон получаваш значително повече покани за интервю, отколкото ако името ти е Мохамед. Тъй че високата безработица сред мигрантите се дължи и на отношението на местните към тях.

  • 15
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    Да обобщим: като мигрантите са 2-3% от населението е лесно да си толерантен (и да поучаваш останалите), като станат 15-20% и почваш да се чудиш защо се проваля интеграцията и защо се нарояват разни расистки партийки в иначе до скоро "толерантната" ти страна.

  • 16
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    Нещата могат да се решат, но няма воля. Схемата на даване на помощи, плащане на консумативи, наеми, храна и т.н. без отсрещната страна да е задължена с нещо, е тотално порочна. Пари и помощи трябва да се дават само след полагане на труд и то по стандартните 8 ч. на ден. Заетостта трябва да се осигурява от даващия помощите, т.е. правителствата. Винаги има нужда от допълнителна работна ръка в селското стопанство, чистотата, озеленяването, строителството. Дори и да няма реална заетост, то тя трябва да се измисля. Просто се изкривяват съзнанията на цели поколения, които свикват да получават без да дават, да ползват социалната система без да участват реално в създаването ѝ.

  • 17
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    До коментар [#16] от "The.Teacher":

    То това в САЩ го има- помощи ти се плащат в ограничен период, а ти си длъжен в това време да ходиш по 8ч на курс за езика и квалификация или да работиш нещо в чистотата примерно. Не говорим за подобие на нашите програми, а всяко отсъствие без уважителна причина да значи спиране на помощите.

    ЕС сега прави грешка, която ще лъсне като резултат до година-две. Тук в страни с ограничение за получаване на помощи за минимален стаж от 2г се почват двугодишни програми за заетост. Наемат се безработни младежи уж да се научат на нещо на минимална заплата(В Белгия чисто да ти останат 1050 евро при помощи 950 евро.) на договори за две години. Тия младежи, които са от прословутите 40-50% НЕЕТ, с каква идея да останат, освен че 2г ще ги мъчат да работят, но после се отваря вратичката цял живот да имат пари от държавата? Не такива простотии са решение. Те създават само повече търтеи, минали бариерата за помощи.

    Истината е една- помощи само за ограничено време на работили хора(6м до 1г за безработица след 2-3г стаж преди това), при работа за държавата или учене. За хора с трайна безработица помощта да е социална кухня и общежитие със спални като в казарма, както е било в началото на 20 век. Който не иска да е на една чорба и да спи на койка сред клошари, да почва да работи. Да, маса ще са хамали, но пък не може всеки да иска да е шеф на бюро. Помощи само за инвалиди. Даже и за старите е спорно- пенсия при 0 стаж от социалките е вид стимул да не се осигуряваш, защото и без осигуровки ще ти дават пари на старини. Изобщо кой реши, че трайно безработен трябва да има равен стандарт с работещ? Кой определи, че почивка на море и планина, достъп до интернет(съответно лаптоп за всеки), дом със стаи за всички и пълно обзавеждане(по на запад даже вилици и лъжици ти дават) са основни права и трябва да бъдат достъпни без никакъв принос към обществото?

  • 18
    razlichen123 avatar :-|
    razlichen123

    Всичко написано от колегите е вярно. Аз само ще продължа още по-напред. Ще дойде време, когато всичките тези емигранти ще почнат да ги връщат по родните им места и цялата измислена "социалност" ще претърпи коренни промени! Тези които работят и се интегрират ще бъдат приети, а останалите-по кораби влакове и самолети и по родните им места. Там който иска да се прави на социален. Отношението, към българите и румънците, в много от западните държави и особено в Англия е първата наченка. Във времето под ударите и неприязанта на гостоприемните западняци ще почнат да попадат и други нации и етнически групи. Колкото по-бързо пада стандарта на живот в Западна Европа и икономическата криза продължава, толкова по-скоро ще се завихрят тези процеси и последствията могат да станат доста трагични!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK