Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 3 юни 2013, 21:01, 6084 прочитания

Антикризисни мерки по скандинавски

Макар и не толкова засегнати от европейската криза, Швеция и съседките й също предприемат реформи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Страните от региона постепенно започват да съкращават щедрите си социални системи. Скандинавците приемат реформите също толкова трудно, колкото и останалите европейци
Когато през 2010 г. шведският министър-председател Фредрик Райнфелт отбелязва 45-ия си рожден ден, неговият финансов министър му подарява диаграма в рамка, показваща спада на данъчната тежест до 45% от брутния вътрешен продукт на страната за първи път от десетилетия. Графиката все още виси на стената в кабинета на премиера. Тя отразява празничното настроение на дясноцентристкото правителство, стимулирало икономическия растеж чрез намаляване на данъците и орязване на социалните помощи при безработица и болест, или с други думи – чрез свиване на шведската социална система, която е една от най-щедрите в света.

Три години по-късно бунтовете и палежите, обхванали Стокхолм в края на миналия месец, разтърсиха цялата страна и поставиха под въпрос оптимизма на управляващите, пише агенция Reuters. Опожарените коли и сблъсъците с маскирани младежи от бедни имигрантски предградия разкриха обратната страна на шведската социална реформа.


В контекста на глобализацията, на по-голямата продължителност на живота и на нуждата страните да останат конкурентоспособни, а държавните финанси да бъдат опазени, Швеция и скандинавските й съседи са изправени пред необходимостта от реформи. Стокхолм предвижда още орязвания на пенсиите и болничните, Копенхаген също намалява социалните разходи, а Хелзинки се намира под натиск да вдигне пенсионната възраст. Дори богатата на петрол Норвегия започва да се опасява да не стане неконкурентоспособна.

Макар и олекотена версия на строгите икономии, наложени на много европейски страни от дълговата криза, промените се приемат също толкова трудно от скандинавските общества и създават също толкова главоболия на техните правителства. Плановете на управляващите в Швеция ще срещнат сериозна съпротива преди изборите догодина. Съкращенията в Дания свалиха рейтинга на кабинета до рекордно ниски нива, а в Норвегия за реформи засега не се говори.

Новият шведски пазарен модел




Пример за все по-голямото проникване на пазарно ориентираната култура в доминирания от държавата шведски модел е единствената частна болница със спешно отделение в Стокхолм "Свети Горан". В офиса на нейната изпълнителна директорка Брита Уолгрен е трудно да се разбере, че тя говори за здравно заведение, а рекламно видео сравнява прегледите на постъпващите спешни пациенти с пит-стопове във Формула 1.

"Свети Горан" е приватизирана през 1999 г. и се управлява от Capio Group. Болницата получава финансиране от общинския бюджет съгласно формула, базирана на броя пациенти и извършени процедури. Тази година общината на Стокхолм поднови договора си с Capio. Оказва се, че разходите на "Свети Горан" са с 8% по-ниски от тези в другите столични болници, докато резултатите я поставят на водещи позиции по редица показатели.

Уолгрен обяснява, че прости промени в процедурите като формиране на екипи, включващи както специалисти, така и сестри, съкращава разходите и намалява времето за чакане на пациентите. Тя дава за пример слагането на жълти стикери на пода на местата, където има дефибрилатори – нововъведение, спестяващо според нея по 40 часа седмично от времето за тяхното търсене.

"Свети Горан" е плод на една от най-щедрите социални системи в света. Дванайсет процента от брутния вътрешен продукт на Швеция отива за политики, свързани със семейството, жилищното настаняване, здравните услуги и трудовия пазар. В Дания процентите са 14. За сравнение, страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) харчат средно по под 9% от БВП за социални услуги.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

30 мар 2020, 43333 прочитания

Euler Hermes: Застрашени от фалит са 13 хил. компании в еврозоната Euler Hermes: Застрашени от фалит са 13 хил. компании в еврозоната

Процедурите по несъстоятелност може да се увеличат с 20%, прогнозират от компанията за застраховане на кредити

30 мар 2020, 635 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Протестите на "Тянанмън": Бялото петно на китайското политическо съзнание

Навършват се 24 години от кървавите събития, но властите правят всичко възможно да заличат този ден от историята на страната

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10