Приватизация в 12 без 5
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Приватизация в 12 без 5

Reuters

Приватизация в 12 без 5

Лични интереси в държавния сектор докараха Словения до ръба на финансова криза

5049 прочитания

Reuters

© Reuters


С прилежно аранжираните и пълни щандове в магазините на словенската верига, Mercator не прилича на търговец на храни, притежаван от бивша комунистическа държава в Източна Европа. Поне на повърхността най-големият работодател в страната изглежда в добро здраве. Така изглежда и самата държава.

Но откакто преди година пое управлението на Mercator, главният изпълнителен директор Тони Балажич носи само лоши новини - компанията не просто е губеща, но и ще трябва да уволни 1000 от своите почти 24 000 служители, за да оцелее.

Държавата опитва бързо да се отърве от веригата, както и от десетки други държавни компании, за да не й се наложи да моли Европейския съюз да спасява закъсалата й финансова система. "Словения още не е избегнала заплахата от фалит и тук има да се върши още много работа", предупреди в петък на икономическия форум в Блед централният банкер и член на управителния съвет на Европейската централна банка Марко Краньец.

Потъването не е спряло

Най-новите данни на националната статистика от петък сочат, че през първото тримесечие на 2013 г. икономиката е продължила да потъва - с 3.3% спрямо предходното тримесечие и с 0.7% на годишна база. Безработицата се е увеличила от 9.6% в последното тримесечие на 2012 г. до 11.1% за периода януари - март 2013 г. Потреблението е намаляло със 7.7% на годишна база, а инвестициите са се свили с 20.7%. Правителството планира съкращаване на заплатите средно с 1.3%, но това вероятно ще се окаже недостатъчно. Конкретната причина е, че заради кризата в еврозоната от повече от година намалява словенският износ на автомобили Renault, авточасти, лекарства и домакински уреди (макар че данните за първото тримесечие сочат, че той се е увеличил с 1.8% - най-добрият резултат от миналата пролет насам).

Но основата на проблема е доминираният от държавата икономически модел. Финансовият сектор, в който водещи са държавните банки, е затиснат от 7 млрд. евро лоши кредити (близо 20% от БВП). След отделянето от бивша Югославия преди 20 години частният сектор не успя да надхвърли 50-ина процента, а големите държавни фирми се смятаха за недосегаеми. Кризата оголи слабото им управление и културата на връзкарство.

Закъсняло раздържавяване

Европейската комисия непрекъснато напомня на Любляна, че трябва да ускори приватизацията, а в сряда настоя "да приеме до септември 2013 г. ясен и амбициозен график да раздяла с прякото или косвено държавно участие в банките". Иначе казано, сега Словения е принудена бързо да разпродава дружества на много по-ниска цена.

Словенският икономист Егон Закрайшек обяснява пред Reuters, че приватизацията е трябвало да стане още в началото на 90-те години при извоюването на независимостта. "Вместо това малка групичка от политически обвързани квазиексперти в икономиката убедиха бивши комунистически политици, че преките чуждестранни инвестиции са лоши за икономическото развитие и че повечето активи трябва да останат в словенски ръце - притежавани или пряко от правителството, или чрез канализиране чрез правителственото влияние върху банковия сектор на евтини кредити към политически правилните управители", обяснява Закрайшек, който работи за Федералния резерв на САЩ, но коментира като частно лице.

Тези раздавани с лека ръка заеми на "свои хора" докараха банките до ръба на колапса. Надеждата за спасяването им е през юни да се създаде "лоша банка", в която да бъдат събрани всички техни лоши кредити (около 3.3 млрд. евро), и увеличаване на капитала им с 900 милиона евро през юли.

Поевтиняващи перли

Претоварените от такива кредити банки тласкат Словения да стане шестият от 17-те членове на еврозоната, принуден да търси спасение от партньорите си и МВФ. За да избегне това, правителството се надява в рамките на година да събере до 1 млрд. от приватизация на 15 контролирани от държавата компании, включително втората по големина банка Nova Kreditna Banka Maribor (NKBM), най-големия комуникационен оператор Telekom Slovenia, столичното летище и националния авиопревозвач Adria Airways.

През 2008 г. властите отхвърлиха всички оферти за Slovenia Telekom като твърде ниски. През 2011 г. държавата попречи на приватизацията на Nova KBM, като позволи на частен инвеститор да вземе не повече от 49% от новата й емисия облигации, а през държавни компании изкупи останалите 51%, за да съхрани мажоритарния дял. Тази година белгийската финансова група KBC се оттегли от най-голямата словенска банка Nova Ljubljanska Bank (NLB), като продаде обратно на държавата дял от 22%. След като няколко правителства отказаха на белгийците да им продадат мажоритарен дял, те прибраха 2.77 млн. евро от ренационализацията и си тръгнаха. Този месец хърватската компания Osimpex се оттегли от конкурса за производителя на обувки Peko, позовавайки се на "допълнителни изисквания, поставени от държавата". Сега контролираната от правителството фирма с 380 работници е заплашена от фалит.

Схема от партийни квоти

Янез Шустершич, който до януари бе финансов министър, казва, че държавните фирми се ръководят според система от партийни квоти и договорки кой да бъде назначаван в управлението, надзорните съвети и дори на по-ниските мениджърски постове. "Начинът, по който се управляват, е основната причина да се нуждаем от приватизация. Логиката на партийните квоти е едно от най-лошите неща, които може да съществуват. Никой не знае какви паралелни сделки се правят при търговията на постове в тези компании", каза той в интервю за словенския всекидневник "Дело". Самият Шустершич бе член на дясноцентристката партия "Граждански листа", член на настоящата и предишните управляващи коалиции. Той напусна партията в средата на май.

Дори и в сегашната ситуация само половината словенци подкрепят приватизацията, сочи проучване на агенция Delo Stik. Спори се и вътре в особената широка коалиция между левица и десница, управляваща от едва месеца, като социалдемократите - наследниците на бившите комунисти, открито се противопоставят и говорят за продажба "само на компаниите, които държавата не знае как да управлява". Пазарите се съмняват, че премиерът Аленка Братушек ще спази обещанията си за приватизация под силната опозиция вътре в правителството.

Външен одит на банките

Преди дни Европейската комисия препоръча на Словения до 2015 г. да свали бюджетния си дефицит под 3% и прогнозира рецесия от 2% за словенската икономика през 2013 г. По този начин Брюксел отпусна две години за влизане в изискванията на еврозоната с надежда словенците да не се наложи да искат международна помощ. Цената за това е висока, като се има предвид, че миналата година бюджетният дефицит бе около 8%, а за тази година правителството прогнозира той да е 4.9% от БВП. Еврокомисията поиска още независим одит на словенските банки като "ключово условие за възвръщане на доверието и достъпа до пазарите". Централният банкер Марко Краньец коментира в петък, че подобен одит ще покаже, че изчисленията на неговата институция за лошите кредити са коректни.

"В известен смисъл Словения е в позицията на Гърция, Испания или Ирландия - страна, която трябва да се оправя с щетите от една голяма банкова криза", коментира пред Reuters Майкъл Ландсман, директор във Виенския институт за международни икономически изследвания. "Рецесията вероятно ще увеличи натиска при необслужваните кредити. Новите данни сочат, че властите не могат да губят никакво време по основни въпроси като приватизацията", допълва Тимъти Аш от Standard Bank.

Случаят Mercator, или когато не продадеш навреме

През държавните банки правителството притежава 19% от Mercator, а други 23% - през контролираната от същите банки пивоварна Lasko, която е най-големият акционер в търговската верига. Тези дялове във веригата и пивоварната бяха придобити през 2009 г. в замяна на кредити, които предишните собственици - местни фирми, свързани с Lasko, не можеха да върнат. Години на политически натиск от няколко правителства пречеха на приватизацията на супермаркетите, защото не искаха да се разделят с апетитно средство за трупане на икономически ползи във времената на бърз растеж, движен от износа. Но Mercator допусна грешка, когато смело реши да се разширява из Балканите, където срещна конкуренцията на силни и частни германски дискаунт вериги като Hofer и Lidl, на австрийския собственик на международния бранд Spar, както и на сръбския Maxi, поделение на белгийската верига Delhaize. Словенците се оттеглиха от България и напускат Албания, посочва Reuters.

Миналата година хърватският производител на храни Agrokor предложи да купи Mercator срещу 221 евро за акция. Това означаваше оценка за цялата компания от 832 млн. евро, но предишното ръководство на словенската верига отказа да допусне хърватите да направят дю дилиджънс с мотив, че са основен конкурент на Балканите и ще се възползват от информацията. (Сделка с Agrokor трудно би получила одобрение от антимонополните органи, защото компанията вече има голям пазарен дял в няколко балкански държави.) Хърватите се оттеглиха, а когато тази година се върнаха при новия конкурс, вече са предложили два пъти по-ниска цена и въпреки това тя е най-добрата, твърдят източници, близки до собствениците на Mercator. Към Agrokor и инвестиционния фонд Mid Europa Partners е отправена молба да подобрят офертите си, но засега няма информация това да се е случило.

"Подходящият момент за продажба бе пропуснат миналата година... Убеден съм, че словенските политици се страхуват да не изгубят привилегиите си. Приказките за национален интерес винаги са всъщност история за загуба на ренти и привилегии", коментира пред словенския вестник Finance Грегор Меден от инвестиционната компания KD Skladi.| Капитал Daily

Източник: Reuters
Източник: Reuters
Източник: Reuters

С прилежно аранжираните и пълни щандове в магазините на словенската верига, Mercator не прилича на търговец на храни, притежаван от бивша комунистическа държава в Източна Европа. Поне на повърхността най-големият работодател в страната изглежда в добро здраве. Така изглежда и самата държава.

Но откакто преди година пое управлението на Mercator, главният изпълнителен директор Тони Балажич носи само лоши новини - компанията не просто е губеща, но и ще трябва да уволни 1000 от своите почти 24 000 служители, за да оцелее.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ruritanec avatar :-|
    Руританец

    Статията методично внушава, че причина за проблемите в Словения е държавната собственост върху водещите предприятия, но в такъв случай би било интересно да се обясни защо същата тази държавна собственост носеше просперитет и завидна социална стабилност до началото на кризата в Еврозоната. Словения постоянно се сочеше като пример за уредена, добре работеща страна с неголямо социално разслоение.
    Както се изтърва и в статията, проблемите идват от резкия спад на износа за страните от ЕС. Затова не е виновна липсата на приватизация (тая деветдесетарска дъвка вече изгуби вкуса си), а случващото се с Еврозоната. Причината изобщо не е в самата Словения.

  • 2
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#1:"Руританец"]Причината изобщо не е в самата Словения.[/quote]

    Причината е точна в закъснялата приватизация и поради това политическите назначения в държавните фирми! В период на възходящо развитие (без значение от причината) това не прави чак такова впечатление, но в период на трудности, веднага лъсват недъзите на политическото, а не икономическо управление на компаниите! Държавата никога не може да бъде добър стопанин! Някои отрасли могат да останат държавни и кражбите да се "преглътнат" по ред съображения, но по принцип приватизация е необходима.

  • 3
    kdesen avatar :-|
    kdesen

    Волене, четеш ли?

  • 4
    bucconero avatar :-|
    bucconero

    До коментар [#1] от "Руританец":

    Огромните "лоши кредити" от Словенските банки са прикривали неадекватността на икономиката с години. Държавните банки са раздавали пари на фирми и граждани, които са ги харчили, изкусвено надувайки растежа и доходите. Кризата просто е оголила проблемите след като кредитополучателите не са могли да си върнат заемите, а и самите банки и правителството са достигнали критична задлъжнялост.

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    "След отделянето от бивша Югославия преди 20 години частният сектор не успя да надхвърли 50-ина процента, а големите държавни фирми се смятаха за недосегаеми. "

    >>> Затова Дойче тройхандсагентур приватизира цялото ГДР за 24 месеца и се самозакри. По-невежите югоизточни народи едва сега разбират, защо е била тази немска маниакална педантичност и бързина, работата да се свърши за 2 години и нито ден повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK