Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 6 юни 2013, 20:02, 5271 прочитания

Ердоган – уязвен, но не и повален от протестите

При все че народният бунт е сериозно предизвикателство за властта на премиера, той стои на солидни основи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ердоган разчита на вътрешнопартийна стабилност и политическо мнозинство
Вече цяло десетилетие Реджеп Тайип Ердоган доминира турската политическа сцена, без да е изпитал нечие сериозно съперничество. За това време той подчини силните генерали и постигна икономически растеж, който промени лицето на страната и засили значително влиянието й в региона.

Безпрецедентните протести от последната седмица обаче може да наложат известни граници на упражняваната от него власт и дори да погребат надеждите му за заемане на новия пост на силен президент догодина. Според повечето наблюдатели народните бунтове са реакция на същия този безкомпромисен и емоционален характер на премиера, който му спечели трите поредни изборни победи през последните 10 години, пише агенция Reuters.


"Има заместници и членове, които не са доволни от последните развития", разкрива източник, близък до Партията на справедливостта и развитието (AKP), която е на власт от 2002 г. Тогава тя разгроми управлявалите дотогава формации, затънали в обвинения в некомпетентност и корупция. "Някои хора в AKP смятат, че политиките на Ердоган трябва да разхлабят малко хватката, но в същото време остават верни на партията и на самия него", разкрива източник, близък до организацията.

Поддръжниците на премиера заявиха в Twitter, че няма да го изоставят на съдбата на собствените му политически идоли – премиер, обесен след военен преврат през 1960 г., и президент, за когото се говори, че е бил отровен.

Характерът на Ердоган като фактор



Избухналите в Турция протести привлякоха участници от най-различни социални групи. Ердоган само засили обединяващия ги гняв, заклеймявайки демонстрантите като "банда мародери" и обещавайки с познатата си прямота: "Ако става дума за това да организираме митинги, …когато те съберат 100 000 души, аз ще доведа един милион."

Много по-умерените коментари на президента Абдула Гюл и на вицепремиера Бюлент Арънч – съоснователи на Партията на справедливостта и развитието, контрастират силно на гръмките и самохвални заплахи на техния съмишленик.

"Ердоган приема нещата много лично", коментира Ченгиз Чандар, журналист, следил внимателно политическата кариера на лидера. Бунтовете по улиците и критиките от страна на Запада за приложеното полицейско насилие сигурно са особено дразнещи за министър-председателя. Съветът на сирийските власти към собствените им граждани да не пътуват до съседна Турция от съображения за сигурност най-вероятно само е налял още масло в огъня.

Грешката на Ердоган е, че първоначално оцени неправилно естеството на протеста, започнал миналия петък, пише Reuters. В своя реч той сравни демонстрациите с тези от 2007 г., когато хиляди секуларисти обвиниха правителството, че се опитва да подмени светската република с ислямистка държава. Самият премиер отрича да има подобни религиозно мотивирани амбиции. Всъщност, неговият голям принос към демокрацията в страната (макар и някои критици да го оценяват като кампания, целяща единствено да затвърди властта му) беше, че разби могъществото на военните, свалили четири правителства през втората половина на 20 век.

Горецитираната реч хвърля светлина и върху друго убеждение на Ердоган. Той сравни протестите на площад "Таксим" с безредиците, довели до военния преврат през 1960 г. срещу премиера Аднан Мендерес – политик, превърнал се в нещо като трагическа фигура в турската история и с когото Ердоган се идентифицира пламенно. Мендерес слага край на десетилетията управление на Републиканската народна партия (CHP) на Кемал Ататюрк и въвежда либерални реформи, но накрая става жертва на същия безкомпромисен и авторитарен стил, който му печели властта.

Плакат, поставен от демонстрантите на площад Тексим в Истанбул, изобразяващ турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Фотограф: Stoyan Nenov [Ройтерс]

Самочувствие, базирано на мнозинството


Ердоган подчертава със самочувствие легитимността си като лидер, аргументирайки се с получените на последните избори 51% от гласовете и с категоричното си мнозинство в парламента. Протестите през 2007 г. само затвърдиха подкрепата за него сред консервативните избиратели, особено сред тези в сърцето на Анадола. Тази подкрепа обаче не е безусловна.

Според критиците урокът, който трябва да си вземе, е да не забравя за останалите 49% от народа, които не са гласували за него, и за тези, които никога няма да му се доверят. Сред тях има влиятелни хора от бизнеса и средната класа, които може и да спечелили от икономическите реформи на управляващите, но гледат на дългосрочните им планове и на самата личност на премиера с дълбоко подозрение.

Вътрешнополитическа стабилност

"Един от депутатите от AKP в парламента ми се оплака: Премиерът казва едно, а президентът – друго. Ние не можем да си говорим свободно в групата. Няма демокрация. Това трябва да се обсъди, но не може", разказва Корай Чалискан, доцент в истанбулския университет "Богазичи".

При все това засега министър-председателят все още няма достоен политически съперник, нито сериозна опозиция сред депутатите. Триумвиратът Ердоган–Гюл–Арънч също остава незасегнат въпреки известните търкания между премиер и президент, излезли в публичното пространство – все пак двамата са стари приятели и съюзници още от 80-те и 90-те години, в които политическият ислям набира сила. Дори и мненията на тримата лидери понякога да се разминават, то не е по отношение на стратегията. Това, което ги различава, са личностите им и използваните от тях тактики.

Според анализаторите всичко сега ще зависи от умението на министър-председателя да продължи да сдържа разногласията си с държавния глава и да опази взаимното уважение въпреки покачващото се напрежение. Преди да се завърне от обиколката си на страните от Магреб в четвъртък, Ердоган заяви пред тунизийските репортери: "Ако кажете: Ще съберем митинг и ще горим и унищожаваме, ние няма да позволим това. Ние сме против мнозинството да доминира над малцинството и не бихме толерирали подобно поведение."

Разграничавайки различните групи протестиращи сред общата маса, премиерът, изглежда, смекчи резкия тон, с който замина за Северна Африка в началото на седмицата. Ще трябват обаче и следващи стъпки, за да се успокои обстановката и Турция да се върне към нормалното ежедневие. | Капитал Daily
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК предлага възстановителен фонд от 750 млрд. евро 1 ЕК предлага възстановителен фонд от 750 млрд. евро

Бюджетът на съюза за следващите седем години ще е около 1.1 трлн. евро

27 май 2020, 1463 прочитания

ЕЦБ предупреди, че растящият дълг заплашва с нова криза еврозоната 1 ЕЦБ предупреди, че растящият дълг заплашва с нова криза еврозоната

Пандемията е повишила риска от напускане на валутния съюз

27 май 2020, 1430 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Протестът на "Таксим" - много гняв, малко алтернативи

Демонстрантите прибягват до специален софтуер, за да избегнат интернет цензурата

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10