С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 7 юни 2013, 18:50, 8346 прочитания

Медийната бурка

Протестите показаха истинското лице на цензурата в Турция, което дълго оставаше скрито

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Поискаха да сме неутрални, което де факто означаваше да търсим извинение за полицейските действия. Хората демонстрираха мирно, изведнъж полицията започна да стреля с газ. Преди това бяха казали, че ще го използват само за самозащита. Разбира се, че хората не бяха никаква заплаха за полицията. Затова описах ситуацията и добавих, че имаше и хеликоптер над нас. Допълних, че той сигурно вижда неща, които ние не. Но беше лъжа, нямаше нищо за гледане. Просто оправдание за газа."

Историята е разказана от журналист от голям турски вестник на негов бивш колега. Той пък я разказа на "Капитал". Протестите в Турция бяха черен ден за журналистите в турските медии. С малки изключения хората, които трябваше да отразяват случващото се по улиците на страната и да говорят за полицейската бруталност, за десетките хиляди протестиращи и арогантността на управляващите, не го направиха. Пингвините неволно се превърнаха в един от символите на тази малка революция, тъй като новинарският CNN Turk предпочете да излъчва филм за тях вместо новини от Истанбул. "Мои приятели ги бият и лежат в болница, а телевизиите показват пингвини. Когато бяха протестите в Бахрейн, Мароко и т.н., знаехме на секундата какво се случва, а сега? И то при положение че офисите им са на 5 минути от "Таксим", казва Ейлем Юнюар от "Гражданска инициатива", една от групите, които координират протестите.


Най-силният образ на недоволството от медиите е опожарената кола на популярния канал NTV, която вече дни наред стои на площад "Таксим". Журналистът от NTV Джан Ертюн обяснява гнева с това, че традиционните медии, особено тв каналите, в началото не показаха демонстрациите. "Те мислеха, че това ще е поредният протест, един от многото, който ще бъде лесно смачкан от полицията", казва той пред "Капитал". Този разрив между реалност и медии не започва от днес.

Дългият път надолу


От 1992 г. насам Турция държи всякакви тъжни рекорди - 18 убити журналисти, 14 от тях - без последствия за извършителите. В момента 49 журналисти са в затвора, което прави страната световен шампион в това отношение, като задминава Китай и Иран, взети заедно.

Това е резултатът, след като Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието не удържаха на думата си да не преследват хора заради това, което пишат. Близо 68% от задържаните журналисти са попаднали зад решетките заради статии по кюрдския въпрос. Д-р Шахин Алпай, преподавател от факултета по политология в Bahcesehir University и колумнист на в. "Заман", обръща внимание, че числата трябва да се сложат в контекст и нещата са донякъде преувеличени. "Това са хора, които са работили за Кюрдската работническа партия (ПКК). Законите са много сурови и наистина трябва да бъдат променени, но става въпрос за пресата на ПКК, а тя не е точно мирна организация", казва той пред "Капитал".



И все пак, дори и с тази уговорка, репресиите срещу журналисти не са измислица. Прословутото дело "Ергенекон", в което генерали и други висши военни бяха обвинени в опит за държавен преврат, също включваше масови арести на журналисти. Задържани бяха 13 с обвинения, подобни на тези на военните. Повечето от тях са били критични в статиите си към управляващата партия, а някои просто са обяснявали с подробности в какво се състои заговорът, без дори да дават оценка.
 
В свое изказване миналия септември вътрешният министър Наим Идрис (същият, който се извини за полицейската бруталност тези дни), обяви, че няма разлика "между изстреляни куршуми и написани статии в Анкара". Този начин на мислене е типичен за това управление и посочва дълбокия проблем на медийната среда в Турция след 11 години на Ердоган на премиерския пост. "Главните редактори и колумнистите не успяха да защитят журналистиката срещу политическите власти и срещу собствените си шефове", написа Хасан Кемал, дългогодишен автор на вестник "Миллиет", който беше уволнен, след като публикува материали по кюрдския въпрос. Според Кемал Ердоган го е посочил по име в една от речите си, което е спомогнало за съдбата му.

Икономиката, не словото

Но натискът срещу отделни журналисти е само дребна част от пъзела. По-важният лост за влияние върху медиите в Турция е икономическият. Същият този CNN Turk, който излъчваше пингвини, докато в Истанбул биеха и обгазяваха протестиращи, е част от холдинга "Доган". През 2008 г. вестниците на групата, сред които и влиятелният "Хюриет", публикуваха нападателни статии срещу членове на управляващата партия, обвинявайки ги в корупция. В отговор Ердоган обвини милиардера Айдън Доган в нападки срещу правителството. Два месеца по-късно срещу холдинга бяха повдигнати обвинения в укриване на данъци в особено големи размери и беше поискана глоба от 3.8 млрд. долара. Делото продължи дълго, но загуби инерция, след като "Доган" продаде няколко вестника и телевизионен канал. Холдингът има интереси в енергетиката, производството и финансовия сектор и, изглежда, собственикът му е преценил, че няма нужда от спор с правителството.

Подобна е ситуацията и в другите големи турски медии. Например Sabah-ATV, друга голяма медийна група, бе продадена през 2008 г. на холдинга Calik. Сделката за 1.25 млрд. долара бе финансирана от две държавни банки. Изпълнителният директор на Calik Берат Албайрак е зет на Ердоган. И тази обвързаност на бизнес със семейни, приятелски и политически отношения е правило, не изключение.

Ситуацията с журналистиката в страната "се дължи на комбинация от правителствена форма на цензура, но и най-вече на структурния ефект от концентрация на медийните компании, които се опитват да защитят интересите си, страхувайки се от противоречиви теми", обяснява пред "Капитал" анализаторът Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM). "Те се опитват да не са критични към правителството. Това е много важен  фактор, които е оформил медийното битие в Турция. Те предпочитат да защитават икономическите си и бизнес интересите си пред ролята на пазител на обществените интереси."

За това има и по-дълбоки, исторически обяснения. Капиталът в тази страна, включително в медиите, е силно свързан с тези, които са на власт, казва пред "Капитал" Бекир Агирдир от социологическата агенция Konda Research. "В 90-годишната история на турската република, главната тема винаги е била държавата. Никога не е имало независими медии, защото те винаги са били свързани с държавната власт." Агирдир смята, че реалната ситуация се е изплъзнала на медиите и защото са свикнали винаги да проверяват с едно око каква е линията на правителството, а това сега се е оказало безсмислено.

Прогнози, които се сбъдват

Епилогът на това продължително и умишлено подриване на основите на свободното слово в Турция се разигра в последната седмица, когато въздушната кула на "независимите" медии се срина с оглушителен трясък. Международните телевизии и вестници осветиха икономическите и политическите връзки между медийни собственици и политици, хората освиркваха журналистите по улиците, а големият канал NTV се видя принуден да се извини за начина си на отразяване на събитията. Джан Ертюн обяснява, че промяната се дължи и на икономически натиск. "Виждаме, че рекламите намаляват, защото никой не иска да вижда логото си на екрана на телевизия, срещу която има силна обществена реакция. Защото по улиците е средната класа, те са потребителите, тези, към които рекламодателите насочват посланията си. А без реклами вестниците и телевизиите не могат да работят. Те разбраха това. Изгубиха популярност и бяха заклеймени." Някои турци дори започнаха да теглят парите си от банката на собственика на NTV - милиардера Ферит Шахенк.

Протестите разтърсиха турските медии по начин,  който те дълго ще помнят. Но резултатът от дългия им упадък може да бъде добре обобщен от думите на Сюзан Корк от Freedom House, която говори по темата месец преди събитията на "Таксим". "Свободната преса е първо и най-важно механизъм за мирно изразяване на недоволство, начин да се покажат на обществото проблеми, за да могат те да бъдат решени", каза Корк. "В страни, където пресата не е свободна, е по-трудно да се разберат проблемите и затова е по-трудно да се справиш с тях - те не си заминават, а стават все по-големи". Прогноза, която на управляващите в Турция (а и не само там) може би им се иска да са чули малко по-рано.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът приближава към пандемия Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

21 фев 2020, 1659 прочитания

Фотоистория: Климатичните промени застигат и пингвините в Антарктида Фотоистория: Климатичните промени застигат и пингвините в Антарктида

С топенето на хабитата им храната на антарктическите пингвини намалява и популациите им се топят

21 фев 2020, 1072 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
На западния бряг нещо ново

Тихоокеанският съюз в Латинска Америка обещава да раздвижи отворените икономики на континента и да предизвика Бразилия

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10