С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 7 юни 2013, 17:00, 4849 прочитания

Деян Йович: Не искаме китайска стена в средата на Балканите

Съветникът на хърватския президент пред "Капитал" за членството в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Месец преди да завърши с брак, връзката между Хърватия и ЕС не изглежда като особено гореща любов. На референдума за членството в ЕС миналата година гласуваха по-малко от половината хървати, а на изборите за Европейски парламент, проведени миналия месец, интересът беше дори по-отчайващ - едва 20% избирателна активност. Хърватите, изглежда, не очакват с кой знае какво нетърпение присъединяването си към елитния европейски клуб.

"Трудно е да си евроентусиаст днес", обяснява проф. Деян Йович, главен анализатор и специален координатор на президента на Хърватия. Това е логично, заради ситуацията в самия ЕС, но и заради страховете на хърватите. "Най-големия страх е, че всичко ще стане по-скъпо, а те ще печелят по-малко, защото някои държавни субсидии - както към семействата, така и към фирмите, ще си отидат."


Но, от друга страна, казва Йович, хърватите ясно разбират, че с присъединяването към ЕС страната получава нещо повече. "Имахме 20 години преход, който беше много по-труден, защото беше преход от война към мир - нещо, което българи и поляци нямаха. В съзнанието на много хора ЕС е краят на този период на несигурност. Хората смятат, че Хърватия става нормална държава. Не съвършена, просто нормална."

Йович беше в България по покана на Европейския съвет по външна политика, за да се срещне с администрацията на българския президент, както и за да изнесе лекция в Дипломатическия институт. България всъщност оказа доста голямо влияние върху преговорния процес на Хърватия, но не директно. Заради наложения мониторинг върху нея и Румъния ЕС беше много по-старателен и внимателен в преговорите със следващата страна членка. "Колкото и да не бяха популярни в Хърватия мерките, следствие от мониторинга, мисля, че те бяха полезни. Доволни сме, че нямаме последващ мониторинг, но за сметка на това преговорите ни бяха по-тежки", казва Йович.

Например вниманието към главата "Правосъдие и вътрешен ред", която Брюксел определено научи да не оставя за "дооправяне". В последния доклад на еврокомисията преди присъединяването на Хърватия страната е похвалена за напредъка й в тази област - достъп до информация, намаляване на броя чакащи дела. Няколко големи дела също са допринесли за одобрението на наблюдателите - 10-годишната присъда за корупция на бившия премиер Иво Санадер например или арестът на целия управителен борд на фармацевтичната компания Farmal за подкупи на лекари да предписват лекарствата й.



Икономически сенки

Но докладът сочи и доста все още слаби места - обществените поръчки, изтичането на средства в държавните предприятия, конфликтът на интереси в обществения сектор. Йович пояснява, че основна задача преди присъединяването е да се спре държавната помощ към компании в корабостроителството или към хърватските авиолинии. "Но също така сме твърде щедри в социалните придобивки. Това е наследство и от комунизма, но и на войната. Хората очакваха държавата да ги подкрепя. Не бива да се забравя, че 218 хил. домове пострадаха."

Той е съгласен с констатацията, че публичният сектор не е ефективен, но посочва, че икономистите в страната не са напълно единодушни относно приватизацията. "Макар да е нужна, невинаги приватизацията значи, че частните компании са по-успешни. Опитът ни с нея не беше много позитивен. И не става дума за тези, които смятат, че това носи повече безработица вместо заетост. Ние например оставихме неограничен срока за преглед на следприватизационните ангажименти."

Най-слабото място, за което ЕК е загрижена, са публичните финанси. Според последната преценка на Брюксел е възможно веднага след влизането си Хърватия да се окаже под наблюдение за спазването на критериите за финансова стабилност. През 2014 г. се очаква дългът на страната да се вдигне с цели 10% до 62.5% от БВП, което е над бариерата от 60%, зададена от ЕС. Бюджетният дефицит също ще надхвърли 3-те процента и ще стигне до 4.7% тази година. Това е съпътствано от свиване на икономиката, което може да продължи и догодина.

Особен проблем за хърватските компании ще бъде затварянето на пазарите в Босна, Сърбия и други страни извън ЕС, тъй като по споразумението от ЦЕФТА, хърватските продукти ще бъдат облагани с до 15% мито. "Някои компании вследствие на това преместват производството си в съседни държави, казва Йович. "Това не е лошо. Имаме нужда от чуждестранни инвестиции, но имаме нужда и от наши компании, които да излизат навън." Той допълва, че Хърватия вижда европейските пари като възможност да се развие бързо. Дали ще инвестира в инфраструктура като България? "Да, летището в Загреб и жп линиите ни имат нужда от инвестиции. Но също и свързаността ни с Балканите - пристигнах тук от Виена, а си тръгвам през Мюнхен. От Загреб до Белград с влак се стига за 6 часа, а са 450 км. Това не е европейско."

ЕС - мирен проект на Балканите

Това ни води до въпроса, повдигнат от опозиционния лидер в Хърватия Томислав Карамарко - оставя ли Хърватия Балканите зад гърба си с влизането в ЕС? "Както и с всяка друга страна, има повече от една Хърватия", пояснява Йович. "Те разглеждат различно плюсовете и минусите от членството. Някои мислят, че напускаме Балканите и трябва да държим вратите затворени, защото те не принадлежат към Европа, а ние да. Но либералният, доминиращ възглед е, че не е в интерес на Хърватия да е постоянният пазител на европейската граница. Тя е твърде голяма - 1300 км и над 100 острова, а сме 4.3 млн. Няма смисъл тя да е там винаги."

Според него влизането на България и Румъния е имало един много силен и забравян позитив - показали са, че в региона остава дупка, която да бъде запълнена от ЕС, и така са задържали вратата отворена. "Искаме Сърбия, Босна, Черна гора и Македония в ЕС. Това не е емоционален въпрос, а въпрос на интерес за нас - не искаме китайска стена в средата на Балканите. ЕС не е завършен, докато те не влязат." ЕС за бивша Югославия, припомня Деян Йович, е нещо много повече от просперитет. Той е мирен проект, какъвто е бил за Европа след Втората световна война. И затова е много важен. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Железопътните амбиции на Европа 6 Железопътните амбиции на Европа

Пътуването с влак на континента става все по-популярно, но цената и качеството на услугата варират в различните страни

18 яну 2020, 2058 прочитания

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена) 1 Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена)

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди финалния авариен тест на капсулата Crew Dragon днес

18 яну 2020, 3516 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новите фронтове на "Хизбула"

Ливанската групировка се потопи в сирийския конфликт, докато ЕС върви към забрана на военното й крило

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10