Деян Йович: Не искаме китайска стена в средата на Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Деян Йович: Не искаме китайска стена в средата на Балканите

Деян Йович: Не искаме китайска стена в средата на Балканите

Съветникът на хърватския президент пред "Капитал" за членството в ЕС

Огнян Георгиев
5021 прочитания

© Надежда Чипева


Месец преди да завърши с брак, връзката между Хърватия и ЕС не изглежда като особено гореща любов. На референдума за членството в ЕС миналата година гласуваха по-малко от половината хървати, а на изборите за Европейски парламент, проведени миналия месец, интересът беше дори по-отчайващ - едва 20% избирателна активност. Хърватите, изглежда, не очакват с кой знае какво нетърпение присъединяването си към елитния европейски клуб.

"Трудно е да си евроентусиаст днес", обяснява проф. Деян Йович, главен анализатор и специален координатор на президента на Хърватия. Това е логично, заради ситуацията в самия ЕС, но и заради страховете на хърватите. "Най-големия страх е, че всичко ще стане по-скъпо, а те ще печелят по-малко, защото някои държавни субсидии - както към семействата, така и към фирмите, ще си отидат."

Но, от друга страна, казва Йович, хърватите ясно разбират, че с присъединяването към ЕС страната получава нещо повече. "Имахме 20 години преход, който беше много по-труден, защото беше преход от война към мир - нещо, което българи и поляци нямаха. В съзнанието на много хора ЕС е краят на този период на несигурност. Хората смятат, че Хърватия става нормална държава. Не съвършена, просто нормална."

Йович беше в България по покана на Европейския съвет по външна политика, за да се срещне с администрацията на българския президент, както и за да изнесе лекция в Дипломатическия институт. България всъщност оказа доста голямо влияние върху преговорния процес на Хърватия, но не директно. Заради наложения мониторинг върху нея и Румъния ЕС беше много по-старателен и внимателен в преговорите със следващата страна членка. "Колкото и да не бяха популярни в Хърватия мерките, следствие от мониторинга, мисля, че те бяха полезни. Доволни сме, че нямаме последващ мониторинг, но за сметка на това преговорите ни бяха по-тежки", казва Йович.

Например вниманието към главата "Правосъдие и вътрешен ред", която Брюксел определено научи да не оставя за "дооправяне". В последния доклад на еврокомисията преди присъединяването на Хърватия страната е похвалена за напредъка й в тази област - достъп до информация, намаляване на броя чакащи дела. Няколко големи дела също са допринесли за одобрението на наблюдателите - 10-годишната присъда за корупция на бившия премиер Иво Санадер например или арестът на целия управителен борд на фармацевтичната компания Farmal за подкупи на лекари да предписват лекарствата й.

Икономически сенки

Но докладът сочи и доста все още слаби места - обществените поръчки, изтичането на средства в държавните предприятия, конфликтът на интереси в обществения сектор. Йович пояснява, че основна задача преди присъединяването е да се спре държавната помощ към компании в корабостроителството или към хърватските авиолинии. "Но също така сме твърде щедри в социалните придобивки. Това е наследство и от комунизма, но и на войната. Хората очакваха държавата да ги подкрепя. Не бива да се забравя, че 218 хил. домове пострадаха."

Той е съгласен с констатацията, че публичният сектор не е ефективен, но посочва, че икономистите в страната не са напълно единодушни относно приватизацията. "Макар да е нужна, невинаги приватизацията значи, че частните компании са по-успешни. Опитът ни с нея не беше много позитивен. И не става дума за тези, които смятат, че това носи повече безработица вместо заетост. Ние например оставихме неограничен срока за преглед на следприватизационните ангажименти."

Най-слабото място, за което ЕК е загрижена, са публичните финанси. Според последната преценка на Брюксел е възможно веднага след влизането си Хърватия да се окаже под наблюдение за спазването на критериите за финансова стабилност. През 2014 г. се очаква дългът на страната да се вдигне с цели 10% до 62.5% от БВП, което е над бариерата от 60%, зададена от ЕС. Бюджетният дефицит също ще надхвърли 3-те процента и ще стигне до 4.7% тази година. Това е съпътствано от свиване на икономиката, което може да продължи и догодина.

Особен проблем за хърватските компании ще бъде затварянето на пазарите в Босна, Сърбия и други страни извън ЕС, тъй като по споразумението от ЦЕФТА, хърватските продукти ще бъдат облагани с до 15% мито. "Някои компании вследствие на това преместват производството си в съседни държави, казва Йович. "Това не е лошо. Имаме нужда от чуждестранни инвестиции, но имаме нужда и от наши компании, които да излизат навън." Той допълва, че Хърватия вижда европейските пари като възможност да се развие бързо. Дали ще инвестира в инфраструктура като България? "Да, летището в Загреб и жп линиите ни имат нужда от инвестиции. Но също и свързаността ни с Балканите - пристигнах тук от Виена, а си тръгвам през Мюнхен. От Загреб до Белград с влак се стига за 6 часа, а са 450 км. Това не е европейско."

ЕС - мирен проект на Балканите

Това ни води до въпроса, повдигнат от опозиционния лидер в Хърватия Томислав Карамарко - оставя ли Хърватия Балканите зад гърба си с влизането в ЕС? "Както и с всяка друга страна, има повече от една Хърватия", пояснява Йович. "Те разглеждат различно плюсовете и минусите от членството. Някои мислят, че напускаме Балканите и трябва да държим вратите затворени, защото те не принадлежат към Европа, а ние да. Но либералният, доминиращ възглед е, че не е в интерес на Хърватия да е постоянният пазител на европейската граница. Тя е твърде голяма - 1300 км и над 100 острова, а сме 4.3 млн. Няма смисъл тя да е там винаги."

Според него влизането на България и Румъния е имало един много силен и забравян позитив - показали са, че в региона остава дупка, която да бъде запълнена от ЕС, и така са задържали вратата отворена. "Искаме Сърбия, Босна, Черна гора и Македония в ЕС. Това не е емоционален въпрос, а въпрос на интерес за нас - не искаме китайска стена в средата на Балканите. ЕС не е завършен, докато те не влязат." ЕС за бивша Югославия, припомня Деян Йович, е нещо много повече от просперитет. Той е мирен проект, какъвто е бил за Европа след Втората световна война. И затова е много важен. 

Месец преди да завърши с брак, връзката между Хърватия и ЕС не изглежда като особено гореща любов. На референдума за членството в ЕС миналата година гласуваха по-малко от половината хървати, а на изборите за Европейски парламент, проведени миналия месец, интересът беше дори по-отчайващ - едва 20% избирателна активност. Хърватите, изглежда, не очакват с кой знае какво нетърпение присъединяването си към елитния европейски клуб.

"Трудно е да си евроентусиаст днес", обяснява проф. Деян Йович, главен анализатор и специален координатор на президента на Хърватия. Това е логично, заради ситуацията в самия ЕС, но и заради страховете на хърватите. "Най-големия страх е, че всичко ще стане по-скъпо, а те ще печелят по-малко, защото някои държавни субсидии - както към семействата, така и към фирмите, ще си отидат."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    nuzzo avatar :-|

    Не искате китайска стена на Балканите, но "македонците" направо си искат, не стена, а да са китайски ексклав, че ако може и със Сърбия ведно.

  • 2
    kasko avatar :-P
    kasko

    Хърватските кокошки първи ще усетят ползата от еврочленството . Господарите им може и да не влязат скоро в Шенген , но по хърватските села свободното движение на кокошки няма да бъде мираж..

  • 3
    thepirineagle avatar :-P
    thepirineagle

    До коментар [#1] от "nuzzo":
    Такива като теб са се самооградили перманентно с "китайска стена" от нормалното мислене и владеенето, поне на родния език.....
    Едва ли на Балканите има човек с всичкия си,който да иска стени и разделение

  • 4
    nuzzo avatar :-|

    До коментар [#3] от "thepirineagle":

    Има, и това е Македония. Но, такива като тебе не го виждат.

    п.п. А, по какъв повод беше намесен родният език ?!?!?

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    Ние не строим буфери, а мостове и протягаме ръце,според силите си.Акъл само срещу сделка;)

  • 6
    erebus avatar :-|
    'ΕΡΕΒΟΣ

    До коментар [#3] от "thepirineagle":

    Съгласен съм !+++
    Стените са само в болните мозъци !

  • 7
    maka avatar :-?
    maka

    Преди месец два бях за няколко дни в Загреб, нямах много време за обикаляне но ми направиха впечатление доста билбордове, с един гол мъж с табела пред мъжкото достойнсто "što vas čeka u EU". Не знам какъв им е произхода, но ми направиха положително впечатление, просто заради наличието на алтернативно мислене, което не си спомням да съм забелязвал масово в БГ преди влизането в ЕС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK