Република "Таксим"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Република "Таксим"

Млади, гневни и свободни

Република "Таксим"

След гражданската експлозия по улиците премиерът Ердоган може и да оцелее, но Турция няма да бъде същата

Светломира Гюрова
22387 прочитания

Млади, гневни и свободни

© Георги Кожухаров


В летоброенето на Турция вече има нова разделителна линия – преди и след "Таксим". Това, което започна като неголям екологичен протест за спасяване на няколко дървета в едно от малкото останали зелени места в центъра на Истанбул, внезапно прерасна в гражданска експлозия, която не само разклати управлението на премиера Реджеп Тайип Ердоган, но и промени Турция.

Преди полицията да атакува с палки, сълзотворен газ и водни оръдия спящите в палатки екоактивисти в парка "Гези" до площад "Таксим" в 4 ч. сутринта на 30 май, Ергодан беше смятан за един от най-силните и стабилни лидери в демократичния свят. След случилото се той е отслабен и с опетнен имидж. Преди тази бруталност и високомерната реакция на премиера да изкарат стотици хиляди хора по улиците в десетки градове из цялата страна, турската република никога не беше преживявала подобен спонтанен и масов протест. След него се роди ново поколение граждани, което осъзнава силата си и с което политиците вече ще трябва да се съобразяват. Независимо кога и как приключи този сблъсък между улицата и властта, едно е сигурно - страната и нейният премиер ще излязат от него различни.

Газдоган, който свърза хората

За тези, които дни наред всяка вечер са на "Таксим", премиерът вече има ново име, изписано на многобройни графити и плакати – Газдоган. И недоволството от него, изглежда, е единственото, което ги обединява, тъй като те са всичко друго, но не и хомогенна група. Както се шегуват, Ердоган е като Nokia – свързва хората.

Лицата на площада са приветливи, усмихнати и разнородни – левичари и младежи с десни убеждения, кемалисти и кюрдски националисти, либерали, еколози, анархисти, гей активисти, студенти, банкери, графични дизайнери, или накратко - всички без привържениците на Ердоган. Дори агитките на смъртните футболни врагове "Бешикташ" и "Галатасарай" вървят мирно и спокойно рамо до рамо. "Това е нещо, което никога друг път не може да се види", усмихва се 38-годишният Алтюг Йозсойдаш. Той е тук заедно със съпругата си още от първия ден на протестите и обещава да идва всяка вечер до края им, въпреки че това означава да се появява със зачервени от безсъние очи на срещите с клиентите и партньорите на малката си компания за хартиени опаковки. "Но хората ме разбират", убеден е Алтюг. Може би защото и те също излизат от офиса и се отправят към площада.

"Чувам хора с вратовръзки и костюми, които обсъждат кой е най-добрият метод да се пазиш от сълзотворния газ", казва репортерът от NTV Джан Ертюн. И обяснява, че много негови приятели – представители на горната средна класа, които обичат да се грижат за себе си и да се глезят, сега слагат каски, очила за плуване, отиват на "Таксим" и за пръв път в живота си помирисват сълзотворен газ. Или както обобщава журналистът Йозгюр Екши, Ердоган успя да създаде протестиращи от фенове на Victoria’s Secret и накара хора, за които допреди няколко дни най-важното нещо в живота им е било Gucci, да купуват от аптеките хирургични маски, с които да се предпазват от газовите облаци.

И не само младите са на улицата, където до 6 юни над 4 хил. души бяха ранени, близо 1000 - арестувани, а смъртните случаи са три. "Баща ми, консервативен мюсюлманин на 78 години, който никога в живота си не е демонстрирал, снощи е бил на площада. Там е била и 21-годишната ми дъщеря", разказва Бекир Агирдир от социологическата агенция Konda Research.

Името ми е Гневен

И все пак въпреки изкушаващите паралели с арабските революции това не е турската пролет и "Таксим" не е египетския "Тахрир". Има важни разлики - Турция е демокрация, дори и да не е перфектна, и Ердоган печели избори вече три поредни пъти, всеки следващ с по-висока избирателна активност и със съкрушаващ резултат. "За разлика от арабската пролет протестиращите в Турция не искат смяна на режима и не се опитват да правят революция в този смисъл. Те просто искат гласът им да бъде чут подобно на движението "Окупирай Уолстрийт" или европейския тип демонстрации. Мисля, че това обществено изригване приближи Турция до европейския мейнстрийм", казва Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара.

И отдавна вече не става въпрос за дърветата в един парк, а за избухналото и разпространило се като горски пожар стаено недоволство, разпалено от авторитарния стил на един все по-арогантен лидер. Проектът за строеж на мол в малкия зелен оазис до "Таксим" се оказа последната капка, преляла търпението на една разрастваща се средна класа, чувстваща се некомфортно в страната, която Ердоган иска да изгради.

"През последните години при управлението на Ердоган Турция се промени в много отношения", обяснява д-р Шахин Алпай, преподавател във факултета по политология в Bahcesehir University и колумнист на в. "Заман". Откакто Партията на справедливостта и развитието (ПСР), създадена от останките на две забранени ислямистки формации, дойде на власт в края на 2002 г., тя изпълни много от съдържащите се в името й обещания - икономиката расте с по 5%, доходите на глава от населението почти са се удвоили, появи се ново поколение предприемачи, известни като "анадолските тигри". "Турция стана много по-отворено общество - превърна се в по-свободна страна и увеличи връзките си със света, десетки милиони туристи идват всяка година, турците също започнаха да пътуват", изрежда д-р Алпай.

Ердоган, безспорно най-внушителната и влиятелна фигура в Турция след Кемал Ататюрк, направи наглед невъзможни реформи, осигурили на страната начало на преговорите за членство с ЕС - нещо, което й се изплъзваше цели четири десетилетия. В списъка с постиженията на най-популярния премиер в съвременната турска история има и още две неща, оказали се непосилни за всичките му предшественици - укротяването на могъщите генерали и започването на преговори за примирие с кюрдите.

"Но след последните избори през 2011 г., в които получи 50% от гласовете, самоувереността на Ердоган стана прекомерна. Той се мисли за полубог, който може да прави всичко, каквото си поиска. Държи се изключително деспотично, рязък е в изказванията си и нетолерантен към начина на живот на различните хора. Сега дори собствената му партия е разтревожена от това, което прави този човек", коментира д-р Алпай. И разказва, че едно от циркулиращите обяснения за поведението му напоследък е, че може би има сериозна болест, защото иначе е трудно да се разбере как е възможно да се държи толкова неразумно и нелогично и да рискува да унищожи наследството от всички добри неща, които е направил. Всъщност иронията е, че Ердоган донякъде става жертва на собствения си успех - след като помогна за създаването на градска средна класа, сега точно тя се изправя срещу него и отстоява правата си на площада.

Другите 50%

"Ердоган говори само на неговите 50%. Отказва да чуе останалите, не се интересува как живеят те и какво искат. Това е фашизъм. Виждали сме го вече в Германия, Хитлер също беше избран и всички знаем какво направи след това. Ердоган става като Саддам Хюсеин, като Башар ал Асад, когото критикува, но се държи по същия начин като него", пали се Ейлем Юнюар от "Гражданска инициатива", една от групите, които координират протестите. Двадесет и седем годишният актьор, работещ в агенция за набиране на таланти, вече дни наред ходи с изписани от вътрешната страна на ръцете му с маркер кръвна група, резус фактор и номер на паспорта си, за да може да му бъде оказана спешна помощ или да бъде разпознат, ако нещо се случи. Това показва, че съм поел риска да умра за свободата си, казва Ейлем.

Неговият гняв се споделя от светските космополитни турци, за които мерки като инициативата за криминализиране на абортите и ограниченията на продажбата на алкохол са недопустимо навлизане в личното им пространство и начина им на живот. И засилват притесненията им за пълзяща ислямизация и опити за налагане на религиозен консерватизъм. Символично е, че бунтът се случва точно на "Таксим" - туптящото сърце на Истанбул, разположено в центъра на европейската част на града, където се издига монумент на основателите на републиката и мястото е емблема на западните аспирации на Турция.

За хората на площада превръщането на града в гигантска строителна площадка и силуетите на крановете, извисяващи се към небето на Истанбул, не са знак за развитие, а за безпардонна и корумпирана урбанизация, облагодетелстваща близките до Ердоган строителни холдинги и потъпкваща екологичните притеснения. Последните грандомански проекти, започнали без никакви обществени консултации и обсъждания, включват трети мост над Босфора, кръстен на един от най-противоречивите султани в турската история (запомнен с масовото клане на десетки хиляди алевити, които са най-голямото религиозно малцинство в страната), за ново летище (което ще бъде най-голямото в света) и за корабен канал, разделящ на две европейската част на Истанбул. Резултатът от всичко това е, че мнозина от светски настроените и либерални турци не се разпознават в представата на Ердоган за идеалния гражданин, който първо ходи да се моли в някоя от хилядите новоизникнали джамии, а след това отива да пазарува в някой от многобройните молове.

Султан по време на демокрация

Най-голямата грешка на Ердоган беше, че тотално сбърка прочита на ситуацията. С надменната си реакция и определянето на протестиращите като "шепа хулигани" и екстремисти, организирали се чрез "най-голямата напаст за обществото", наречена Twitter, той пропусна шанса да успокои напрежението още в началната фаза, защото така и не разбра причината за него. Неадекватното му поведение помогна бунтът край Босфора да се превърне в най-голямото предизвикателство за управлението му. "Таксим" успя да направи това, което импотентната, неизбираема и застинала в миналото опозиция не може вече десет години - да покаже границите на властта му.

"Ердоган говори за силна икономика, силна държава, а хората на улицата искат повече свобода и екологична чувствителност. Нещо много важно се разчупи сега. В това общество отстояването на нечии права беше немислимо, защото за последните 1000 години всеки подобен опит е бил смазван и наказван и нямаше история на успеха", казва Бекир Агирдир от Konda Research. Според него това ще промени драматично манталитета и начина на правене на политика. "Всяка политическа партия в Турция представлява определена идентичност, само една част от обществото. Вече трябва да започнат да представляват всички нас. Това може да е най-положителният ефект от случващото се", казва анализаторът.

Факт е, че макар и зрелищни, протестите идват само от ограничена част от обществото и малцина очакват гневът да роди ново, устойчиво политическо движение. Въпреки разбитите глави и водните оръдия Ердоган все още има силна подкрепа и ако утре се направят избори, вероятно пак ще ги спечели. Но плановете му за въвеждане на президентска република, която той да оглави, вероятно ще се провалят.

"Това е лудост, той иска да стане президент, който да концентрира цялата власт в ръцете си - да може да разпуска парламента, когато пожелае, да назначава всички важни фигури, да управлява чрез декрети. Иска да бъде като Путин, който е неговият модел за подражание", смята Шахин Алпай. Но според политолога това няма да се случи, защото водещи фигури в ПСР като президента Абдула Гюл и вицепремиера Бюлент Арънч няма да го позволят. Алпай смята, че предвид състоянието на опозицията, която не е способна да предложи алтернатива на поколението "Таксим", единственият вариант Ердоган да бъде махнат е собствената му партия да реши да го отстрани. Ако той откаже да бъде вразумен от обкръжението си и продължи да се държи като съвременен султан, не е изключено да се стигне дотам, дори с риск от разцепление на ПСР.

Защото с авторитарното си поведение, с репресирането на медиите (повече по темата тук), с потъпкването на всяко несъгласие, с нулевата толерантност към различните мнения, Ердоган не само вреди на собствената си партия и тревожи ЕС и САЩ, но и зачерква собствените си постижения. Харизмата му на непоклатим лидер бе пробита, икономическите успехи са поставени под въпрос от избухналото напрежение, а имиджът на Турция като модел в арабския свят за успешно съчетаване на ислям и демокрация е накърнен. "Ердоган така и не разбра, че влиянието на Турция в Близкия изток не идва от силата на държавата и на армията й, а от демократичността на политиката и хармоничността на обществото", смята Бекир Агирдир. След насилието по улиците Ердоган трудно може да е модел за който и да било мюсюлмански лидер.

Пиянството на свободата

Независимо каква ще е съдбата на премиера, на "Таксим" се случи нещо, което оттук нататък ще трябва да имат предвид всички управляващи в Анкара. "Хората се научиха как да се организират, да излизат на улиците, разбраха, че сълзотворният газ няма да ги убие, че ако ги арестуват, това не е краят на света. Усетиха свободата и тя им хареса", казва журналистът Джан Ертюн. В някой момент те ще се приберат по домовете си, но ако нещо ги ядоса, отново ще излязат, защото вече знаят, че това има ефект.

"Тези събития показаха, че в Турция вече има силно автономно гражданско общество, което не може да бъде контролирано от политически партии. Това е нова сила в турската политика, която ще е механизъм за контрол на всяка власт", смята Йозгюр Юнлюхисарджикли от German Marshall Fund. Случилото се през последните дни е урок за всички - слушайте хората. И оптимистичният прочит е, че ако управляващите в Анкара и особено премиера го научат, Турция има шанс да тръгне в по-добра посока. "Мисля, че това ще укрепи демокрацията в страната. Защото Ердоган ще разбере, че турският народ не е стадо и той не е овчар, който може да ни побутва насам-натам", оптимист е д-р Шахин Алпай.

Може би тези дни Ердоган си е припомнил едно свое изказване от началото на кариерата си - че демокрацията е влак, от който можеш да слезеш, когато стигнеш до гарата. Защото, ако не чуе гласовете от "Таксим", рискува да изпусне влака и да остане сам на гарата.

Газът на промяната
Фотограф: reuters
Децата на "Таксим"
Фотограф: Георги Кожухаров

В летоброенето на Турция вече има нова разделителна линия – преди и след "Таксим". Това, което започна като неголям екологичен протест за спасяване на няколко дървета в едно от малкото останали зелени места в центъра на Истанбул, внезапно прерасна в гражданска експлозия, която не само разклати управлението на премиера Реджеп Тайип Ердоган, но и промени Турция.

Преди полицията да атакува с палки, сълзотворен газ и водни оръдия спящите в палатки екоактивисти в парка "Гези" до площад "Таксим" в 4 ч. сутринта на 30 май, Ергодан беше смятан за един от най-силните и стабилни лидери в демократичния свят. След случилото се той е отслабен и с опетнен имидж. Преди тази бруталност и високомерната реакция на премиера да изкарат стотици хиляди хора по улиците в десетки градове из цялата страна, турската република никога не беше преживявала подобен спонтанен и масов протест. След него се роди ново поколение граждани, което осъзнава силата си и с което политиците вече ще трябва да се съобразяват. Независимо кога и как приключи този сблъсък между улицата и властта, едно е сигурно - страната и нейният премиер ще излязат от него различни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    thepirineagle avatar :-?
    thepirineagle

    Интересен анализ,погледнато е от различни ъгли....
    Истината е,че Ердоган наистина се самозабрави. Ще бъде жалко ако продължава да втърдява позицията си- това ще доведе до още жертви,защото хората няма да се откажат,и ще разклати позициите на партията му и логично до край на политическата му кариера.
    Като държавник направи много за модернизацията и възхода на Турция- дано не го запомнят като горд,себичен авторитарист. Всичко зависи от него. В политиката е от изключително значение да знаеш кога да спреш или да отстъпиш....

  • 2
    destino avatar :-P
    destino

    [quote#1:"thepirineagle"]стината е,че Ердоган наистина се самозабрави[/quote]

    Абе, майната му на Ердоган.

    Важното е, че Турция има силата на гражданската свобода и организация.
    Хората обичат страната си, имат интелигенция, има пламък и надежда.
    Честно казано завиждам.

  • 3
    damianrm avatar :-|
    damianrm

    Не случайно, в почти всички страни има категорична забрана за повече то 2 мандата. Слаба е човешката природа ... склонна към възвеличаване и самозабравяне, след което следва падение.

    Дано Ердоган се освести навреме, комшиите и те са хора ...

  • kiki2000

    Дано го издухат проклетия ислямист! Ататюрк сигурно се обръща в гроба!

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Дано да се справят с Ердоган.

  • 6
    yanislav_russev avatar :-|
    yanislav_russev

    "Те просто искат гласът им да бъде чут подобно на движението "Окупирай Уолстрийт" или европейския тип демонстрации" - казва Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара."

    Така казваха преди и за Египет, Тунис и Либия - гражданското общество било свалило режима, хората протестирали поради икономически и социални подбуди и тн...
    Може и така да е, но малцинството образовани и/или различни хора в Турция по-добре да не пипат Ердоган.
    Сега Либия убива американски посланици, Египет си имат муслим братството и продължават да избиват копти (вече безнаказано), а в Сирия официални терористи като Хизбула (помним Бургас) се изкарват борци за свобода.
    На муслим държавите им трябва силен лидер / диктатор. Иначе се връщат с 3 века назад и стават халифати.
    Не го харесвам, но ако не беве Ердоган турците сега нямаше да ги обгазяват, а щяха да ги бесят и убиват с камъни.

  • 7
    jonson avatar :-|
    jonson

    В продължение на векове в турското съзнание е набивано безпрекословно подчинение на началството, безпрекословно подчинение на религията. Ако искаш да живееш във велика държава, трябва да жертваш егото си и да се подчиняваш безпрекословно. Това беше общество, в което насилието от страна на "държавния" и държавата се приемаше за нормално и в накакъв смисъл дори желано. Само че от 70 милиона турци поне 10 са се допирали до Европа и с изненада са открили, че сигурност и благоденствие може да има и без да плащаш за тях с цената на личността си. Битката бежду Азия и Европа за наше удоволствие се вече води не между Турция и някоя европейска държава, а вътре в самата Турция.

  • 8
    inkata22 avatar :-|
    Иван Кавръков

    Турция не е само това което ние си мислим или ни представят. Срещал съм изключителни хора по дух , съпричасност . Огромни маси от хора от тях поддържат "НЕРАБОТЕщА ЕВРОПА" . Това дава възможност за едно отваряне и към други ценности .Те не се приобщават към други нации или общества ,които проявяват недоверие и се опитват да ги направят прослойка по свой вкус,,,за разлика от нас българите. Успех !
    Между впрочем ние трябва да се вписваме в обстановката с новото правителство...Следене на действията и незабавна реакция. Подготовка на нови структури за да имаме време, ако се отива скоро към предсрочни избори.

  • 9
    carlo avatar :-|
    carlo

    браво !

  • 10
    arri avatar :-|
    ARRI

    Тази седмица при М.Цветков бяха няколко турски студента в предаването. Едното момче разказа схемата по която се избира ердогЪн. Раздават на бедните кюмур и макарони.....Тва да ви е познато.....? Та тези които ще защитят с нокти и зъби са кюмюраджиите и макаронажиите......Аналог на прасарите, които отидоха да подкрепяха бъ.бъ. пред парламента.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK