Република "Таксим"

В летоброенето на Турция вече има нова разделителна линия – преди и след "Таксим". Това, което започна като неголям екологичен протест за спасяване на няколко дървета в едно от малкото останали зелени места в центъра на Истанбул, внезапно прерасна в гражданска експлозия, която не само разклати управлението на премиера Реджеп Тайип Ердоган, но и промени Турция.

Преди полицията да атакува с палки, сълзотворен газ и водни оръдия спящите в палатки екоактивисти в парка "Гези" до площад "Таксим" в 4 ч. сутринта на 30 май, Ергодан беше смятан за един от най-силните и стабилни лидери в демократичния свят. След случилото се той е отслабен и с опетнен имидж. Преди тази бруталност и високомерната реакция на премиера да изкарат стотици хиляди хора по улиците в десетки градове из цялата страна, турската република никога не беше преживявала подобен спонтанен и масов протест. След него се роди ново поколение граждани, което осъзнава силата си и с което политиците вече ще трябва да се съобразяват. Независимо кога и как приключи този сблъсък между улицата и властта, едно е сигурно - страната и нейният премиер ще излязат от него различни.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Газдоган, който свърза хората

За тези, които дни наред всяка вечер са на "Таксим", премиерът вече има ново име, изписано на многобройни графити и плакати – Газдоган. И недоволството от него, изглежда, е единственото, което ги обединява, тъй като те са всичко друго, но не и хомогенна група. Както се шегуват, Ердоган е като Nokia – свързва хората.

Лицата на площада са приветливи, усмихнати и разнородни – левичари и младежи с десни убеждения, кемалисти и кюрдски националисти, либерали, еколози, анархисти, гей активисти, студенти, банкери, графични дизайнери, или накратко - всички без привържениците на Ердоган. Дори агитките на смъртните футболни врагове "Бешикташ" и "Галатасарай" вървят мирно и спокойно рамо до рамо. "Това е нещо, което никога друг път не може да се види", усмихва се 38-годишният Алтюг Йозсойдаш. Той е тук заедно със съпругата си още от първия ден на протестите и обещава да идва всяка вечер до края им, въпреки че това означава да се появява със зачервени от безсъние очи на срещите с клиентите и партньорите на малката си компания за хартиени опаковки. "Но хората ме разбират", убеден е Алтюг. Може би защото и те също излизат от офиса и се отправят към площада.



"Чувам хора с вратовръзки и костюми, които обсъждат кой е най-добрият метод да се пазиш от сълзотворния газ", казва репортерът от NTV Джан Ертюн. И обяснява, че много негови приятели – представители на горната средна класа, които обичат да се грижат за себе си и да се глезят, сега слагат каски, очила за плуване, отиват на "Таксим" и за пръв път в живота си помирисват сълзотворен газ. Или както обобщава журналистът Йозгюр Екши, Ердоган успя да създаде протестиращи от фенове на Victoria’s Secret и накара хора, за които допреди няколко дни най-важното нещо в живота им е било Gucci, да купуват от аптеките хирургични маски, с които да се предпазват от газовите облаци.

И не само младите са на улицата, където до 6 юни над 4 хил. души бяха ранени, близо 1000 - арестувани, а смъртните случаи са три. "Баща ми, консервативен мюсюлманин на 78 години, който никога в живота си не е демонстрирал, снощи е бил на площада. Там е била и 21-годишната ми дъщеря", разказва Бекир Агирдир от социологическата агенция Konda Research.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Името ми е Гневен"