С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 7 юни 2013, 16:44, 21929 прочитания

Република "Таксим"

След гражданската експлозия по улиците премиерът Ердоган може и да оцелее, но Турция няма да бъде същата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Името ми е Гневен

И все пак въпреки изкушаващите паралели с арабските революции това не е турската пролет и "Таксим" не е египетския "Тахрир". Има важни разлики - Турция е демокрация, дори и да не е перфектна, и Ердоган печели избори вече три поредни пъти, всеки следващ с по-висока избирателна активност и със съкрушаващ резултат. "За разлика от арабската пролет протестиращите в Турция не искат смяна на режима и не се опитват да правят революция в този смисъл. Те просто искат гласът им да бъде чут подобно на движението "Окупирай Уолстрийт" или европейския тип демонстрации. Мисля, че това обществено изригване приближи Турция до европейския мейнстрийм", казва Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара.

И отдавна вече не става въпрос за дърветата в един парк, а за избухналото и разпространило се като горски пожар стаено недоволство, разпалено от авторитарния стил на един все по-арогантен лидер. Проектът за строеж на мол в малкия зелен оазис до "Таксим" се оказа последната капка, преляла търпението на една разрастваща се средна класа, чувстваща се некомфортно в страната, която Ердоган иска да изгради.


"През последните години при управлението на Ердоган Турция се промени в много отношения", обяснява д-р Шахин Алпай, преподавател във факултета по политология в Bahcesehir University и колумнист на в. "Заман". Откакто Партията на справедливостта и развитието (ПСР), създадена от останките на две забранени ислямистки формации, дойде на власт в края на 2002 г., тя изпълни много от съдържащите се в името й обещания - икономиката расте с по 5%, доходите на глава от населението почти са се удвоили, появи се ново поколение предприемачи, известни като "анадолските тигри". "Турция стана много по-отворено общество - превърна се в по-свободна страна и увеличи връзките си със света, десетки милиони туристи идват всяка година, турците също започнаха да пътуват", изрежда д-р Алпай.

Ердоган, безспорно най-внушителната и влиятелна фигура в Турция след Кемал Ататюрк, направи наглед невъзможни реформи, осигурили на страната начало на преговорите за членство с ЕС - нещо, което й се изплъзваше цели четири десетилетия. В списъка с постиженията на най-популярния премиер в съвременната турска история има и още две неща, оказали се непосилни за всичките му предшественици - укротяването на могъщите генерали и започването на преговори за примирие с кюрдите.

"Но след последните избори през 2011 г., в които получи 50% от гласовете, самоувереността на Ердоган стана прекомерна. Той се мисли за полубог, който може да прави всичко, каквото си поиска. Държи се изключително деспотично, рязък е в изказванията си и нетолерантен към начина на живот на различните хора. Сега дори собствената му партия е разтревожена от това, което прави този човек", коментира д-р Алпай. И разказва, че едно от циркулиращите обяснения за поведението му напоследък е, че може би има сериозна болест, защото иначе е трудно да се разбере как е възможно да се държи толкова неразумно и нелогично и да рискува да унищожи наследството от всички добри неща, които е направил. Всъщност иронията е, че Ердоган донякъде става жертва на собствения си успех - след като помогна за създаването на градска средна класа, сега точно тя се изправя срещу него и отстоява правата си на площада.



Другите 50%

"Ердоган говори само на неговите 50%. Отказва да чуе останалите, не се интересува как живеят те и какво искат. Това е фашизъм. Виждали сме го вече в Германия, Хитлер също беше избран и всички знаем какво направи след това. Ердоган става като Саддам Хюсеин, като Башар ал Асад, когото критикува, но се държи по същия начин като него", пали се Ейлем Юнюар от "Гражданска инициатива", една от групите, които координират протестите. Двадесет и седем годишният актьор, работещ в агенция за набиране на таланти, вече дни наред ходи с изписани от вътрешната страна на ръцете му с маркер кръвна група, резус фактор и номер на паспорта си, за да може да му бъде оказана спешна помощ или да бъде разпознат, ако нещо се случи. Това показва, че съм поел риска да умра за свободата си, казва Ейлем.

Неговият гняв се споделя от светските космополитни турци, за които мерки като инициативата за криминализиране на абортите и ограниченията на продажбата на алкохол са недопустимо навлизане в личното им пространство и начина им на живот. И засилват притесненията им за пълзяща ислямизация и опити за налагане на религиозен консерватизъм. Символично е, че бунтът се случва точно на "Таксим" - туптящото сърце на Истанбул, разположено в центъра на европейската част на града, където се издига монумент на основателите на републиката и мястото е емблема на западните аспирации на Турция.

За хората на площада превръщането на града в гигантска строителна площадка и силуетите на крановете, извисяващи се към небето на Истанбул, не са знак за развитие, а за безпардонна и корумпирана урбанизация, облагодетелстваща близките до Ердоган строителни холдинги и потъпкваща екологичните притеснения. Последните грандомански проекти, започнали без никакви обществени консултации и обсъждания, включват трети мост над Босфора, кръстен на един от най-противоречивите султани в турската история (запомнен с масовото клане на десетки хиляди алевити, които са най-голямото религиозно малцинство в страната), за ново летище (което ще бъде най-голямото в света) и за корабен канал, разделящ на две европейската част на Истанбул. Резултатът от всичко това е, че мнозина от светски настроените и либерални турци не се разпознават в представата на Ердоган за идеалния гражданин, който първо ходи да се моли в някоя от хилядите новоизникнали джамии, а след това отива да пазарува в някой от многобройните молове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет" Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет"

Въпреки това обаче корпорацията вече е усвоила за целта около 150 млн. долара от щатската изследователска агенция DARPA

28 яну 2020, 376 прочитания

Лондон е на крачка от отхвърляне на натиска от Вашингтон за Huawei Лондон е на крачка от отхвърляне на натиска от Вашингтон за Huawei

Спецслужбите познават как китайската компания работи във Великобритания и смятат, че могат да контролират евентуален риск

27 яну 2020, 672 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Деян Йович: Не искаме китайска стена в средата на Балканите

Съветникът на хърватския президент пред "Капитал" за членството в ЕС

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10