"Големият брат" разбуни духовете в САЩ

Разкритията за мащаба на подслушването от службите за сигурност разгорещи дебата за гражданските права в страната

Националната агенция за сигурност уверява, че системата не е предназначена за подслупване на отделни граждани на САЩ
Националната агенция за сигурност уверява, че системата не е предназначена за подслупване на отделни граждани на САЩ    ©  Reuters
Националната агенция за сигурност уверява, че системата не е предназначена за подслупване на отделни граждани на САЩ
Националната агенция за сигурност уверява, че системата не е предназначена за подслупване на отделни граждани на САЩ    ©  Reuters

Разкриването на информацията, че властите в САЩ следят телефонния и интернет трафик на милиони потребители, доведе до разгорещен дебат дали подобни практики, обосновани със защитата от тероризъм, оправдават толкова мащабно нарушение на правата на гражданите. Скандалът започна със статия в британския вестник Guardian, в която беше разкрита секретна съдебна заповед, осигуряваща достъп на Националната агенция за сигурност (NSA) до данните за телефонните разговори на клиентите на Verizon Communications.

В последствие запознати с дейността на службите потвърдиха пред Wall Street Journal и Washington Post, че NSA и ФБР следят комуникациите на американците и чрез трите най-големи телекома, интернет провайдърите и операциите с кредитни карти. Сенатори и от двете партии потвърдиха, че администрацията на Обама продължава тези практики, датиращи от втория мандат на Джордж Буш. Повечето представители на властта обаче защитиха тези мерки. "Всички трябва да се успокоят и да разберат, че в това няма нищо ново. Тази програма работи за предотвратяване на терористични атаки", заявява лидерът на демократичното мнозинство в Сената Хари Рийд. Други сенатори разкриха, че Конгреса трябва да подновява програмата на всеки три месеца.

1984 по Оруел

Защитниците на гражданските права в САЩ и критиците на президента обаче не приеха новината толкова спокойно. "Най-новата програма за следене направо спира дъха. Очевидно не се полагат никакви усилия наблюдението над гражданите да бъде ограничено и приспособено към целите", коментира Джонатан Търли, експерт по конституционно право в университета "Джордж Вашингтон". "Да не би да е 1984 г.? Големият брат наблюдава", коментира в туитър акаунта си републиканският сенатор с либертариански убеждения Ранд Пол. Той също така определи ситуацията като "невероятно покушение срещу Конституцията" и констатира, че администрацията на Обама е "ударила ново дъно". Пред Financial Times Джамийл Джафер от American Civil Liberties Union коментира, че програмата за следене дори "надминава оруелското". "Тези открития са напомняне, че Конгреса получи твърде широки правомощия да нарушава личната неприкосновеност и че съществуващите гаранции за гражданските свободи са крайно недостатъчни", добавя тя.

Тези разкрития идват само няколко седмици, след като стана известно, че щатските власти са подслушвали журналисти от Associated Press и Fox News, за да установят откъде изтича секретна информация. Те са първото солидно доказателство, че Барак Обама, който пое президентството през 2009 г. с послания за реформи, продължава политиката на републиканския си предшественик по отношение на следенето. За законова основа на тези практики властите използват раздел 215 от т.нар. "Patriot Act", която позволява следене на комуникациите в САЩ за целите на националната сигурност. Законът беше прокаран след терористичните нападения на 11 септември 2001 г.

Пълен контрол

Според щатските медии споразуменията на службите с най-големите телекоми Verizon, AT&T и Sprint им позволяват да получават т.нар. метаданни за всяко телефонно обаждане – номера на търсения абонат, локацията и дължината на разговора. AT&T има 107.3 млн. мобилни и 31.2 млн. фиксирани абоната, при Verizon числата са съответно 98.9 и 22.2 млн., а Sprint има общо 55 млн. клиента. По информация на Washington Post NSA и ФБР имат директна връзка с централните сървъри на най-големите щатски интернет компании и получават достъп до електронната поща, снимки, видео и аудио файлове и всякаква друга информация на потребителите, която позволява на анализаторите да проследяват контактите и движенията на интеруващите ги лица.

Повечето компании, споменати в статията като Google, Apple, Yahoo и Facebook, незабавно отрекоха, че правителството има директен достъп до сървърите им. От Microsoft заявиха, че не участват доброволно в събиране на данни от страна на правителството и отговарят само на искания за конкретни акаунти, придружени със съдебна заповед.

Директорът на NSA Джеймс Клапър също заяви, че статията на Post съдържа "безброй неточности". От изданието обаче застанаха зад публикацията и заявиха, че тя се основава на документ на Агенцията по национала сигурност, вече публикуван в интернет. Според информацията на вестника свързването на службите с интернет компаниите е част от секретната програма PRISM. Тя е започнала през 2007 г. по време на управлението на Джордж Буш, но се е "разраснала значително" през последените няколко години. От изданието заявяват, че NSA разчита във все по-голяма степен на PRISM като основен източник на информация и на резултатите от използването на програмата се основава един от всеки седем разузнавателни доклада.

В защита на Америка

Националната служба за сигурност потвърди, че събира данни за милиони телефонни разговори, но Клапър зави, че "неоторизираното разкриване на тази информация застрашава да нанесе дълготрайни и необратими вреди на способността ни да идентифицираме и отговорим на много заплахи, застрашаващи нацията". По думите му системата е създадена, за да улесни събирането на чуждестранна разузнавателна инфомация относно хора, които не са щатски граждани и се намират извън територията на страната. "Тя не може да бъде използвана за целенасочено следене на отделен гражданин на САЩ или който и да е на щатска територия. Информацията, събирана чрез тази програма, е сред най-ценното външно разузнаване, което получаваме и се използва за защита от разнообразни заплахи", заявява той. Ръководителят на разузнаването също така изтъква, че системата не позволява подслушване на телефонните разговори.

Представителите на властта също се оказаха разделени по отношение на подслушването. Докато някои сенатори като републиканецът Даян Фейнсийн заявяват, че "това означава да защитаваш Америка", то други като независимият сенатор Бърни Сандърс защитават позицията, че "Съединените щати не трябва да събират записи за разговорите на десетки милиони невинни американци. Това няма нищо общо с демокрацията и свободата".

Технология на подслушването

Огромното количество информация, събрана от телекомите в САЩ, се вкарва в суперкомпютри, които създават карта на взаимовръзки, разкриващи модели и и отклонения, помагащи за идентифициране на евентуална терористична дейност, обясняват пред Bloomberg бивши служители на службите. Националната агенция за сигурност разполага с няколко високотехнологични централи за обработка на информацията, като до есента ще открие още една на стойност 1.2 млрд. долара в щата Юта.

Подобно обработване на информация, т.нар "Big Data" се използва и от редица компании като  Google, Amazon, IBM и General Electric за анализиране на поведението на потребителите, процеса на производство, генетични изследвания и др. В технологично отношение обаче NSA е на по-високо ниво – самата агенция се описва като "рай за компютърните специалисти, тъй като мрежите ни имат възможност за обработка на огромно количество данни с невероятна скорост. Специалистите ни имат достъп до декари с хардуер, който с години изпреварва комерсиалните технологии". Републиканският конгресмен Майк Роджърс, председателстваш комисията по разузнаването, заяви, че тази система за наблюдение е предотвратила "значителен" заговор за атака на територията на САЩ, но без да дава детайли.