Повече Путин, отколкото Ататюрк

С твърдата си игра срещу протестиращите по турските улици премиерът Реджеп Ердоган вреди на себе си и на страната си

Духът на "Таксим" няма как да бъде смазан със сила
Духът на "Таксим" няма как да бъде смазан със сила    ©  Reuters
Духът на "Таксим" няма как да бъде смазан със сила
Духът на "Таксим" няма как да бъде смазан със сила    ©  Reuters

От самото началото на протестите, обхванали Турция, нейният премиер Реджеп Тайип Ердоган сякаш пише наръчник на тема как да се превърне една малка локална драма в мащабна национална криза. Вместо да се опита да разсее напрежението, избухнало заради няколко дървета в парка "Гези" в центъра на Истанбул, той реши да играе твърдо - и погрешно.

Вече повече от две седмици турският премиер отговаря на всеки призив за вслушване и компромис с ултиматуми, сълзотворен газ и водни оръдия. И отказва да разбере, че така вреди на себе си, на партията си и на страната си. Защото най-голямата жертва на бруталната му непреклонност са не хората с разбити глави и парещи от болка очи, а собственото му наследство от неговите десет забележителни години на власт и имиджа на Турция като модел за подражание в ислямския свят. С всяко следващо арогантно изказване и действие Ердоган все повече заприличва на Владимир Путин и все по-малко на съвременен Кемал Ататюрк. Което е колкото тъжно, толкова и опасно.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се