Повече Путин, отколкото Ататюрк
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Повече Путин, отколкото Ататюрк

Духът на "Таксим" няма как да бъде смазан със сила

Повече Путин, отколкото Ататюрк

С твърдата си игра срещу протестиращите по турските улици премиерът Реджеп Ердоган вреди на себе си и на страната си

Светломира Гюрова
6138 прочитания

Духът на "Таксим" няма как да бъде смазан със сила

© Reuters


От самото началото на протестите, обхванали Турция, нейният премиер Реджеп Тайип Ердоган сякаш пише наръчник на тема как да се превърне една малка локална драма в мащабна национална криза. Вместо да се опита да разсее напрежението, избухнало заради няколко дървета в парка "Гези" в центъра на Истанбул, той реши да играе твърдо - и погрешно.

Вече повече от две седмици турският премиер отговаря на всеки призив за вслушване и компромис с ултиматуми, сълзотворен газ и водни оръдия. И отказва да разбере, че така вреди на себе си, на партията си и на страната си. Защото най-голямата жертва на бруталната му непреклонност са не хората с разбити глави и парещи от болка очи, а собственото му наследство от неговите десет забележителни години на власт и имиджа на Турция като модел за подражание в ислямския свят. С всяко следващо арогантно изказване и действие Ердоган все повече заприличва на Владимир Путин и все по-малко на съвременен Кемал Ататюрк. Което е колкото тъжно, толкова и опасно.

Аз, султанът

"Те казват, че премиерът е груб. Ако наричате това грубост, съжалявам, но този Тайип Ердоган няма да се промени." Репликата, изречена пред управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в деня, когато полицията се разправяше жестоко с протестиращите и разчистваше със сила събралите се на превърналия се в символ на недоволството площад "Таксим" в Истанбул, казва доста за Ердоган. Не само за многозначителния му навик да говори за себе си в трето лице, но и за отказа му да приеме реалността. А тя е, че вече не може да продължава както досега. И да пренебрегва мнението на хората от всякакви идеологически, религиозни, класови и възрастови групи, излезли по улиците на десетки турски градове. Като единственото, което ги обединява, е съпротивата им срещу все по-авторитарния стил на Ердоган, опитващ се да наложи силово своя светоглед и консервативни ислямистки ценности на цялото общество.   

"След тези протести никое правителство в Турция, включително и сегашното, няма да може да си позволи лукса да управлява, без да е "заплашено" от поредна вълна демонстрации. Това само по себе си, надявам се, ще започне да действа като скрит коректив на официалната власт, като своеобразна надполитическа опозиция в сянка", казва пред "Капитал" Азиз Шакир-Таш, писател и преподавател в университета "Богазичи". Но Ердоган, изглежда, е избрал конфронтацията и ако не отстъпи, рискува само да задълбочи кризата, започнала заради плана за построяване на търговски комплекс в парка "Гези", но прераснала в нещо много по-голямо.

Фират Демир, професор по икономика от университета в Оклахома, очертава най-общо два сценария, по които може да се развие ситуацията. "Единият е правителството, и най-вече Ердоган, да научи урока си и да признае, че печеленето на избори не му дава правото да управлява, сякаш е султан", казва Демир пред "Капитал". Другият е засилване на противопоставянето срещу всякаква форма на несъгласие и опозиция. "Държанието на Ердоган през изминалите две седмици показва, че той поема по втория път въпреки нарастващата съпротива в собствената му партия. Това ще означава ескалация на насилието и недемократично управление", прогнозира професорът по икономика.

Всъщност в последните дни имаше обнадеждаващи сигнали, че премиерът може да направи крачка назад. Съгласието му да говори с представители на хората от "Таксим" и идеята за референдум по спорния проект за парка на пръв поглед изглеждаха като помирителни жестове. Но се оказа, че при премиера са поканени хора с неясна връзка с протестиращите, а и всякаква възможност за диалог така или иначе бе взривена от полицейския щурм на площада предишния ден. Все пак за петък бе насрочена нова среща в Анкара, която се разви по-добре. Освен това, както обяснява пред "Капитал" журналистът от турската NTV Джан Ертюн, демонстрантите никога не са настоявали да се прави допитване и то им е представено по ултимативен начин - или го приемате, или се строи мол. "Мнозина от тях приемат идеята за референдум като политическа манипулация", обяснява той.

Реториката и действията на Ердоган не вещаят нищо добро. В серия от речи той за пореден път нарече протестиращите мародери и хулигани, отправи им "последно предупреждение" да напуснат парка "Гези" и ги заподозря, че са елемент от заговор на враждебни външни сили, целящ да дестабилизира Турция и икономиката й. Към това се прибавиха арестите на десетки адвокати, защитаващи правата на демонстрантите, глоби за двете малки телевизии, осмелили се да излъчват случващото се на "Таксим" в първите дни, когато близките до властта големи канали излъчваха филми за пингвини, и намеренията за засилване на правомощията на турските специални служби и затягане на контрола върху социалните медии, определени от премиера като "напаст". Картината се допълва и от планираните за уикенда контрадемонстрации на привърженици на Ердоган, които може да покачат напрежението още повече.

Между два свята

Всичко това руши репутацията на Турция като пример за успех в региона, излага на риск и без това сложните й отношения с ЕС и има опасност да подкопае най-големите постижения на Ердоган - икономиката (виж допълнителния текст), инициативата за примирие с кюрдите и позиционирането на ПСР като своеобразен ислямски еквивалент на европейските християндемократи. "На международната сцена ПСР беше представяна като истински знаменосец на демокрацията в един турбулентен регион, вероятно с надеждата, че ще бъде пример за останалите мюсюлмански страни. След последните събития е ясно, че това вече не е възможно, докато Ердоган е начело, особено като се има предвид, че дори сирийският лидер Башар ал Асад сега призовава за въздържаност спрямо протестиращите на "Таксим", казва проф. Фират Демир. Той се надява вътрешната опозиция в ПСР срещу премиера да се засили още повече и по-разумните гласове в нея да успеят да отклонят партията и страната от пътя на конфронтацията. "Случващото се показва, че Турция не е Сирия или Египет и въпреки недостатъците си се движи към демокрация. Но вярвам, че ЕС трябва да изиграе важна роля в ситуацията с Турция. Европа не може да си позволи да остави страната отвън предвид икономиката й и геополитическата й важност. Накратко - преговорите за членство трябва да бъдат подновени с истинско обещание за бъдещо влизане в съюза", смята Демир.

Според експерта по Турция от International Crisis Group Хю Поуп тези събития парадоксално едновременно правят турците да изглеждат по-близки до европейците заради стила им на протестиране и отдалечават страната от западните й съюзници заради политическия стил на управляващите в Анкара. "ЕС трябва да остане тясно ангажиран с Турция и да продължава да дава съвети на Ердоган, дори той да не ги иска винаги, тъй като отношенията със съюза все още са най-важното партньорство за Турция", казва Поуп пред "Капитал".

Няма никакво съмнение, че Ердоган все още има и възможностите, и подкрепата да се задържи на власт и да продължи да се налага със сила. Но ще бъде опетненият лидер на една дълбоко разделена страна. И той, и Турция заслужават нещо по-добро.

Протестономика

"Лихвеното лоби експлоатира моята страна от години, но това няма да продължава повече. Казвам го на всички - на една банка, две банки, три банки... вие започнахте тази битка, вие ще си платите... Онези, които се опитват да сринат борсата... ние ще ви задушим." Това беше реакцията на премиера Тайип Ердоган, докато ескалиращият сблъсък между улицата и властта застрашава да развали турската икономическа приказка. През десетилетието на неговото управление доходите се утроиха и икономиката нарастваше със средно 5% годишно. Инфлацията бе свалена от 100% допреди няколко години до около 10% днес, дългът е едва 36% от БВП и този месец Анкара изплати последния си заем към МВФ. Същевременно страната се нареди сред водещите производители на домакински уреди и автомобили в Европа.

Но Турция е силно зависима от капиталовите потоци, а размириците и нестабилността плашат чуждестранните инвеститори. От началото на събитията истанбулската борса е с близо 20% надолу в сравнение с пика си за всички времена, регистриран на 22 май, турската лира потъна до нивата си от 2011 г., а лихвите по турския дълг скочиха. Предвид ниските вътрешни спестявания и дупката от 8 млрд. долара в платежния баланс (по данни за април) последното, от което има нужда Турция, е премиерът й да стряска чуждите инвеститори с агресивна реторика. "Атаките срещу глобалната финансова система и тежките намеци за конспирация са най-малкото доста старомодни", казва Хю Поуп от International Crisis Group. Освен това са и неразумни и доста опасни.

"Изявленията на Ердоган са повече от странни и са показателни за начина му на мислене", коментира Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома. Премиерът обвини не само международните "спекуланти", но и турски бизнесмени, че подкрепят протестите. Той отправи директни заплахи към собствениците на Garanti Bank и Boyner Holding и в резултат акциите им на борсата се сринаха.

"Икономическият ефект от събитията е очевиден", казва Демир и изброява проявленията му. Първо, миналата година Истанбул е бил третият най-посещаван град в Европа (след Лондон и Париж) и очакванията бяха, че тази година туристите ще са още повече. Сега вълната от отменени резервации ще удари местния бизнес. Второ, заради нестабилността има пренасочване на капиталовите потоци към по-сигурни места и борсата върви надолу. И трето, вдигането на рисковата премия по турските облигации ще оскъпи финансирането за бизнеса и домакинствата.

На този фон новината, че през първото тримесечие БВП е нараснал с 3%, което е повече от очакваното, някак потъна сред сцените на насилие на "Таксим" и притеснителното поведение на Ердоган. Протестите разкриха крехките основи на турското икономическо чудо. И както написа в блога си Атила Йешилада, партньор в консултантската компания GlobalSource, ако премиерът натисне грешния бутон, ситуацията може да се превърне в "ядрена зима за икономиката".

От самото началото на протестите, обхванали Турция, нейният премиер Реджеп Тайип Ердоган сякаш пише наръчник на тема как да се превърне една малка локална драма в мащабна национална криза. Вместо да се опита да разсее напрежението, избухнало заради няколко дървета в парка "Гези" в центъра на Истанбул, той реши да играе твърдо - и погрешно.

Вече повече от две седмици турският премиер отговаря на всеки призив за вслушване и компромис с ултиматуми, сълзотворен газ и водни оръдия. И отказва да разбере, че така вреди на себе си, на партията си и на страната си. Защото най-голямата жертва на бруталната му непреклонност са не хората с разбити глави и парещи от болка очи, а собственото му наследство от неговите десет забележителни години на власт и имиджа на Турция като модел за подражание в ислямския свят. С всяко следващо арогантно изказване и действие Ердоган все повече заприличва на Владимир Путин и все по-малко на съвременен Кемал Ататюрк. Което е колкото тъжно, толкова и опасно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall

    Абсурдно е да се сравняват Путин и Ататюрк като първият се представя за диктатор а вторият за демократ. Точно обратното е в сравнение с азиатския диктатор Ататюрк, Путин спокойно може да мине за демократ от западен тип. Но какво да очакваш от хора които приемат режима на Ердоган за еквивалент на християндемокрацията, сякаш християнството и исляма са идентични религии.

  • 2
    damianrm avatar :-|
    damianrm

    Европейските демокрации не случайно забраняват повече от 2 мандата ... слаба е човешката природа, започват да се мислят я за бог, я за султан ... Естествено, разбират че не са такива, ама дотогава ... мазано. Успех на турците желая, доста милиони са и са хора като нас ...

  • 3
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Това, което се случва в момента в Истамбул е само положително за Турция, а и за Европа и за България. Тези протести ще принудят Ердоган да слезе на земята и ще покажат на света, че в Турция има гражданско общество! Браво на комшиите и нека се поучим от тях! Нека излезем на площадите и изгоним БСП + ДПС + Атака от парламента!

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Ердоган е турски политик и мисли и действа като такъв, съобразявайки се с манталитета на населението и интересите на Турция....

    Не може и не трябва да "играе" Путин или Камерън...... или даже президента Обама.....

  • 6
    selfmade avatar :-|
    selfmade

    Това в Турция е борба за цивилизационен избор. 10% -то проевропейско, срещу 90% -то азиатско. Единственото решение на задачката е разделяне на държавата по линията на Босфора, но това можеше да се случи 1912, не сега. Накрая съм абсолютно сигурен, че ще има краен победител и разбира се това няма да е малцинството. Нещо подобно можем да очакваме и в Русия, но малко по-късно. Засега руснаците бягат като луди, включително и тук. Дали да чакаме и бягащи турци?

  • Йоаникий

    Днес турският Путин, утре - турски Сталин!
    С две думи - азиатски сатрап и изрод, каквито за щастие в Европа и Америка просто НЕ виреят!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK