Един умерено умерен президент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един умерено умерен президент

Надеждите към иранския президент Хасан Роухани (вдясно) са големи, но колко точно промяна може да донесе той

Един умерено умерен президент

Ще се промени ли Иран след изненадващата победа на Хасан Роухани

Марина Станева
6650 прочитания

Надеждите към иранския президент Хасан Роухани (вдясно) са големи, но колко точно промяна може да донесе той

© Reuters


Президентските избори в Иран трябваше да протекат по друг начин. Поне според сценария на управляващите молли, които се бяха погрижили да няма изненади, подбирайки основно консервативни кандидати, близки до върховния лидер аятолах Али Хаменей. За да няма повторение на масовите протести от предишните избори през 2009 г., те ограничиха достъпа до интернет и засилиха натиска над опозиционни лидери и журналисти.

Оказа се обаче, че иранските граждани мислят по друг начин и неочаквано вота спечели единственият  умерен участник - 64-годишният духовник и бивш преговарящ по ядрената програма Хасан Роухани, и то с категоричните 50.7% от гласовете при 72% избирателна активност. Това бе разчетено като ясен знак за отхвърляне на политиката на хардлайнерите начело на страната и удар по Хаменей.

Реформатор или не съвсем

Стотици хиляди иранци излязоха по улиците да празнуват победата на Роухани. А световните медии побързаха да приветстват избора му, наричайки го с облекчение реформатор след двата мандата на радикалния му предшественик Махмуд Ахмадинеджад. Те припомнят факта, че когато той беше преговарящ по иранската ядрена програма Техеран временно спря обогатяването на уран и позволи по-стриктни инспекции на ядрените си съоръжения от ООН (този процес бе прекратен през първата седмица на Ахмадинеджад като президент и Роухани подаде оставка). Освен това кандидатурата му на сегашните избори бе подкрепена от двама бивши президенти реформатори – Акбар Хашеми Рафсанджани и Мохамад Хатами.

Но въпреки големите надежди победата на Роухани едва ли ще доведе до остър завой в позициите на Техеран по отношение на външната му политика и на спорната му ядрена програма, която се радва на одобрение сред повечето иранци. Още по-малко пък ще има промени в самата същност на режима на ислямската държава.

"Не можем да наречем Роухани реформатор. Най-точната дума, която го описва, е тази, която самият той използва постоянно, а именно умерен. Което означава, че той е в центъра на политическия спектър и не е с реформаторски възгледи, но не е и консерватор", коментира пред "Капитал" бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън. С други думи, новият президент далеч не е от ранга на водачите на избухналата през 2009 г. "зелена революция" Мир Хосеин Мусави и Мехди Каруби, които са под домашен арест.

Непосредствено след вота Роухани заяви, че изборът му е "победа на умереността, мъдростта и зрелостта над екстремизма". Но и не отстъпи от позициите си и призова международната общност да признае правото на Иран да разработва атомна енергия за мирни цели. Като обаче обеща, че страната е готова да "покаже по-голяма прозрачност" относно ядрената си програма, да изгради взаимно доверие с другите държави и да демонстрира пред целия свят, че действията на Техеран са "напълно в унисон с международните рамки". По повод трудните отношения със САЩ той коментира, че това е "стара рана, която трябва да заздравее".

Смяна на тона

На Запад изборът на Роухани бе приет като шанс отношенията с Иран да се подобрят. САЩ веднага заявиха, че са готови на директни преговори с Техеран, като президентът Барак Обама изрази умерен оптимизъм относно провеждането на диалог. От британското външно министерство пък призоваха новия президент да "поведе Иран по друг път и да подобри политическите и гражданските права на хората в страната". Само Израел остана скептичен и коментира, че международният натиск над ислямската държава трябва да продължи.

Със сигурност някаква промяна ще има. Според Далтън тя няма да бъде по линия на иранската подкрепа за режима на сирийския президент Башар ал Асад, която ще остане приоритет. Но ще има разлика в тона и стила по отношение на ядрените амбиции на страната: "Постигането на споразумение може да стане по-лесно, въпреки че основните принципи на Иран няма да помръднат и те ще настояват за правото да имат мирна ядрена програма. Така че как ще се развият преговорите зависи до голяма степен от срещуположната страна. Ще продължава ли тя да настоява, че резолюциите на Съвета за сигурност на ООН трябва да се спазват и Техеран трябва да прекрати обогатяването на уран или ще му признае това право", обяснява анализаторът. Според него следващият ход е на Иран, но след това ще видим дали международната общност ще възприеме по-голяма гъвкавост относно неговите искания, с което да подкрепи по-умерените гласове в Техеран и да отслаби хардлайнерите.

Смекченият тон вече е налице. По време на предизборната кампания Роухани непрестанно твърдеше, че иска да сложи край на изолацията на Иран, да постигне облекчаване на международните санкции и да води по конструктивен начин преговорите за ядрената програма, които са в задънена улица от години. Той призовава към благоразумие и открито изразява неодобрението си към досегашния невъздържан стил на Ахмадинеджад, който според него е недипломатичен и е довел страната до криза и до конфронтация с останалия свят.

Колко точно промяна

Постигането на компромис със Запада ще е трудно, тъй като всъщност ядрената програма, външната политика и въпросите по сигурността се задават от Хаменей и в теократичния режим не президентът, а върховният лидер има последната дума. Докато Роухани взема основните решения във вътрешните работи и ролята му извън този периметър на действие е ограничена.

И все пак със силния си мандат новият държавен глава представлява важен изразител на общественото мнение и това няма как да не повлияе поне до известна степен на решенията на Хаменей. Още повече в момент, когато иранската икономика понася сериозен удар от международните санкции, наложени заради ядрената й програма. Тя преживява най-лошата си рецесия от две десетилетия с покачваща се безработица, обезценена национална валута, увеличаваща се инфлация, намалели приходи от износ на петрол и все по-чувствителен недостиг на някои храни и лекарства. Като се прибави и нарастващото вътрешно недоволство от режима, новият президент ще има достатъчно главоболия на домашния фронт.

"Точно икономиката ще е най-голямото предизвикателство пред управлението на Роухани. Но същевременно всички вътрешни въпроси на Иран са проблематични. Президентът обеща да освободи политическите затворници и да намали ограниченията върху живота на гражданите. Но тук ще се сблъска с хардлайнерите", казва Далтън. А именно от отношенията между Роухани и Хаменей ще зависи дали амбициозната програма на новия президент ще се изпълни. Ще са му нужни и качествата, които помогнаха да бъде избран за държавен глава – прагматизъм, гъвкавост и дипломатичност. Новият президент вече заяви, че ще си сътрудничи с доминирания от консерваторите парламент и се очаква да сформира правителство, включващо умерени представители и от средите на реформаторите, и от тези на хардлайнерите.

В създалата се еуфорична атмосфера в Иран и при събудените надежди на Запад мнозина имат усещането, че всичко е възможно. Но все пак това, че консерваторите не спечелиха изборите, не означава, че са обявили поражение. И както самият Роухани предупреди, няма да има лесни решения. Сега всички очакват да видят колко точно промяна той е готов (или способен) да донесе.

Президентските избори в Иран трябваше да протекат по друг начин. Поне според сценария на управляващите молли, които се бяха погрижили да няма изненади, подбирайки основно консервативни кандидати, близки до върховния лидер аятолах Али Хаменей. За да няма повторение на масовите протести от предишните избори през 2009 г., те ограничиха достъпа до интернет и засилиха натиска над опозиционни лидери и журналисти.

Оказа се обаче, че иранските граждани мислят по друг начин и неочаквано вота спечели единственият  умерен участник - 64-годишният духовник и бивш преговарящ по ядрената програма Хасан Роухани, и то с категоричните 50.7% от гласовете при 72% избирателна активност. Това бе разчетено като ясен знак за отхвърляне на политиката на хардлайнерите начело на страната и удар по Хаменей.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Танц със саби. Да видим състоянието на изпълнителите в антракта.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не се и надявайте 3000 годишния Иран да почне да си играе на протестанска демосрация..... след тези избори..... за да се хареса, например на Пиндустан....

  • 3
    fiona avatar :-|
    fiona

    Избирането на Рохани беше изненада за западните коментатори, но съвсем не е удар по Хаменей. Умерен е условно казано, тъй като той е деец от ислямската революция и съратник на Хомейни, участвал е във властта. Има мнения, че аятолахът е наредил изборите да бъдат честни, за разлика от предишните. Резултатът хем радва народа, хем дава шанс Иран да излезе от кризата, в която я вкара Ахмадинеджад. Иначе върховният лидер все така командва парада. Любопитно е, че иранската опозиция се оказа мъдра. Другият кандидат, който е истински реформатор, се оттегли в полза на Рохани и така той спечели още на първия тур. Българската разпокъсана десница може да вземе пример от иранците.


  • 4
    thepirineagle avatar :-?
    thepirineagle

    Ще видим първите стъпки,Иран заслужава своя шанс...Дано международните санкции бъдат отменени,от тях страдат само обикновенните хора.

  • 5
    daaam avatar :-|
    daam

    Колко по-добре си бяха при шаха - една модерна и прогресираща държава


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK