С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 28 юни 2013, 16:51, 3884 прочитания

Малката луда гръцка коалиция

Политиката в Атина отново е нестабилна и тревожи Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вместо да порасне, на първия си рожден ден управляващата коалиция в Атина се смали. Нетипичното за Гърция трипартийно правителство бе създадено миналия юни, след като страната трябваше да отиде два пъти на парламентарни избори за по-малко от месец и половина, а Европа беше настръхнала от надвисналата опасност от разпад на еврозоната. Една година по-късно коалицията вече е двупартийна, след период на относително спокойствие гръцката политика отново е турбулентна и пак притеснява тройката кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ.     

Дори след оттеглянето на най-малкия партньор - Демократичната левица (ДЛ), правителството има нужното парламентарно мнозинство и направилият светкавични размествания на министри премиер Андонис Самарас изглежда решен да избегне най-катастрофалния сценарий. А именно – предсрочни избори точно през летния сезон, ключов за туризма и гръцката икономика, усложнения по споразумението с кредиторите във възможно най-неподходящия момент за германския канцлер Ангела Меркел, малко преди парламентарния вот във федералната република през септември. Но дори и Самарас да се задържи, остава въпросът какво е способно да направи правителството му, след като не успя дори да реформира обществените медии, без да се разцепи.  


Каква поредна тв драма

Когато на 11 юни Самарас обяви, че закрива финансирания от държавата тв и радио оператор ERT, едва ли е предполагал, че това може да доведе до собственото му падане от власт. Двете леви партии в правителството – ДЛ и ПАСОК, настръхнаха не само срещу решението всички близо 2600 служители на ERT да бъдат незабавно уволнени, но и срещу начина на взимането му – еднолично от премиера, без никакъв дебат. Самарас бе принуден да предложи компромис – 1200 от тези служители да бъдат преназначени в новия, по-ефективен обществен оператор, който ще заработи през август. Това бе достатъчно да успокои ПАСОК, но не и ДЛ и нейният лидер Фотис Кувелис обяви, че оттегля министрите си и от тук нататък партията му ще подкрепя правителството избирателно, а не за абсолютно всичко.

"Ако не е самоубийство, това е такова самоосакатяване, което ще остави политическата система хронично нестабилна, независимо дали премиерът Самарас свика избори, или продължава да се крепи и върви с накуцване", написа управляващият редактор на в. "Катимерини" Никос Костандарас. Математиката е на страната на премиера – неговата дясноцентристка партия "Нова демокрация" и ПАСОК имат 153 представители в 300-местния парламент и обещания за подкрепа от няколко независими депутати. И може би най-силната гаранция срещу предсрочни избори е, че те не само са последното нещо, от което има нужда Гърция, но и никоя от партиите в кабинета не би имала полза от тях. За ПАСОК е под въпрос дали изобщо ще събере нужните 3%, за да влезе в парламента, при "Нова демокрация" има спад в подкрепата, ДЛ също пострада от участието си в управлението. Единствените, които могат да спечелят повече в сравнение с предишните избори, са крайнолявата СИРИЗА и ксенофобската "Златна зора", вървящи нагоре в социологическите проучвания.



Напред и накъде

Същевременно ДЛ беше проблемен партньор, съпротивляващ се срещу свиването на раздутия публичен сектор, и сега за останалите две партии може да е по-лесно да действат. Но присъствието на малката формация беше важно чисто символично и осигуряваше легитимност на двете големи партии, обвинявани от мнозина за съсипването на Гърция. Така сега оттеглянето му отслабва кабинета.

"Нормално е хората да се питат: "Ако правителството не може да оправи дори обществените медии, без да се разпадне, какъв ли е шансът да успее да направи нужните промени в пенсионната система или трудовия пазар. Всъщност битката за реформиране на ERT е микрокосмос на проблемите на политиката по отношение на публичния сектор в Гърция", казва пред "Капитал" д-р Сотириос Парутис, професор по стратегически мениджмънт в Warwick Business School. Според него следващите няколко месеца ще са тест не само за гръцката политика, но и за икономиката. Първо, защото трусовете във властта може да задушат и малкото крехки признаци на някакво възстановяване или поне за излизане от най-лошата фаза на кризата. И второ, политическият авантюризъм би застрашил животоспасяващата кредитна линия от ЕС и МВФ.

Тези дни еврокомисарят по икономическите и валутни въпроси Оли Рен обясни, че много обича Гърция, но си пожелава срещи на финансовите министри на еврозоната, на които да не се говори за страната и едно лято, в което не се налага да се потушава поредната гръцка криза. По всичко изглежда, че няма да е това лято.

Професорът по стратегически мениджмънт в Warwick Business School Сотириос Парутис: Нужни са усилия за връщането на Гърция на бизнес картата



Защо спорът за обществената медия ERT прерасна в политическа криза?

Освен политическите измерения на случая, свързани с различията между партиите в управляващата колиция по въпроса с ERT и по други теми, интересни са и икономическите аспекти. Гръцки политици признаха, че от ЕС и МВФ са поискали реформи, които да покажат обрат в публичния сектор. След преговори е решено една от ключовите стъпки да е за промяна на идеята, че работните места в тази сфера са "до живот", като това трябва да се случи със законодателни промени и с активно намаляване на броя държавни служители. Но все пак тези 2600 освободени служители на ERT са незначителен дял от работещите 650 000 в сектора и освен това в последните години радио и тв операторът работи на печалба. Сега изглежда, че целта на това решение е да сигнализира за бъдещи радикални реформи в публичния сектор в Гърция.

Какво бъдеще очаква правителството след оттеглянето на една от партиите?

Останалите две партии твърдят, че имат намерение да изкарат пълен четиригодишен мандат. Но има опасност да се появи усещането за инерция.

Как ще се отрази политическата нестабилност в Атина на изпълняването на споразумението с ЕС и МВФ?

ЕС и МВФ вече подчертаха, че политическата стабилност е необходимо условие обещаните реформи да се случат в договорените срокове. Така че следващите месеци ще са тест не само за гръцката политика, но и за икономиката. Ако политиците не успеят да изградят нужния консенсус за прокарване на сериозни реформи, тогава няма да го има доверието, което е ключово за връщане на растежа.

Има ли признаци на възстановяване в Гърция и може ли то да бъде задушено от политиката?

Да, има обнадеждаващи сигнали – рестартирането на ключови инфраструктурни проекти, увеличеният туристически поток (тази година се очаква да достигне 17 млн. души), "двойното ребалансиране" – на бюджетния дефицит и на този по платежния баланс. Освен това през януари Атинската фондова борса бе обявена за най-добре представящата се в ЕС, през май агенция Fitch повиши рейтинга на Гърция от ССС до В- със стабилна перспектива, а данните показват, че миналата година преките чуждестранни инвестиции в страната са се върнали на предкризисните нива. Но въпреки това възстановяването още е крехко. И освен от политическа стабилност Гърция има нужда от по-добър план за растеж. Той би могъл да има три елемента – разхлабване на заложените фискални ограничения, за да се стимулират потреблението и инвестициите; създаване на заслужаващи доверие институции, например инвстиционна банка с международна подкрепа; насочване на повече инвестиции в индустрии с потенциал за растеж. Ще са нужни концентрирани услилия за връщането на Гърция на глобалната бизнес карта, но ако бъдат внимателно планирани, инвестициите в определени сектори могат да се окажат повратната точка за гръцката икономика. 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът заплашва италианската икономика Коронавирусът заплашва италианската икономика

Рим може да поиска по-голяма гъвкавост от ЕС за бюджетните цели

27 фев 2020, 593 прочитания

Самотната Европа в дигиталния свят Самотната Европа в дигиталния свят

Брюксел иска повече правила за големите данни и изкуствения интелект, но първата част от технологичната стратегия на ЕК е беззъба

27 фев 2020, 790 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
#changebrazil

Защо бразилците скочиха срещу световното по футбол

Още от Капитал
Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10