#changebrazil
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

#changebrazil

Да протестираш в страната на самбата

#changebrazil

Защо бразилците скочиха срещу световното по футбол

Марин Душев
4801 прочитания

Да протестираш в страната на самбата

© Reuters


"Безобразие е да харчим толкова много пари за световното по футбол", "Световното не ни трябва", "FIFA вън!" Когато страната, която диша футбол, вика срещу него, нещо е ужасно, ужасно сбъркано.

На 20 юни над един милион души изпълниха улиците на големите бразилски градове, носейки транспаранти с подобни текстове. Бразилия ври и кипи. Но въпреки че стана мишена на протестите, провеждащият се турнир за Купата на конфедерациите не е виновен за най-голямото обществено недоволство в страната от 20 години. След две десетилетия на висок икономически ръст днес мнозинството бразилци имат значително по-добри възможности от своите родители. Това обаче не е достатъчно - те искат от държавата по-добро образование, по-добро здравеопазване, повече сигурност и справедливост. И дори този път успехите на националния им отбор не могат да ги отклонят от исканията.  

Гроздовете на гнева

"Съвсем не беше случайно, че протестите избухнаха именно в Сао Пауло, и то заради увеличението на цените на градския транспорт. Пътуването в града е кошмар, независимо дали се ползва кола, автобус или влак", казва за "Капитал" Виктор Бълмър-Томас от лондонския изследователски център Chathamhouse. Той обяснява, че мнозина губят над три часа дневно само за придвижване между дома и работното си място. Отгоре на всичко общественият транспорт в 11-милионният град (който с агломерацията достига 20 млн.) по правило е винаги претъпкан. "Когато местната власт реши цените на билетите да се повишат с почти 10% (от 1.40 на 1.50 долара – бел. ред.), мнозина приеха идеята на нож. Проблемът не бе толкова в парите. Протестиращите не бяха представители на наистина бедните слоеве от бразилското общество. Става дума за относително образовани млади хора, които или вече работят, или без проблем биха могли да си намерят работа, т.е. принадлежащи към средната класа, и спокойно можеха да си позволят 20-те центаво отгоре." Причината за недоволството, смята Бълмър-Томас, е самата идея цените да се вдигат, без услугата да се е подобрила.

Всъщност първите искания на 6 юни бяха за безплатен обществен транспорт. Протестиращите са най-вече студенти, а броят им не надхвърля 7-8 хил. души. Неколкократно се стига до спорадични сблъсъци с полицията, но всичко остава до голяма степен извън общественото внимание, докато при едно от шествията не е подпален автобус, а витрините на няколко банки са изпотрошени. Кадрите от тези вандалски актове обикалят медиите и мнозинството обикновени граждани се настройват срещу каузата им.

Всичко се обръща на следващия ден (13 юни). Точно както в Турция полицията ескалира протестите, така това се случи и в Бразилия. Без да са били провокирани, полицаите в Сао Пауло откриват огън с гумени куршуми и сълзотворен газ. Ранени са стотици, сред които мнозина случайни минувачи, както и няколко журналисти. Общественото мнение в страната е разгневено от прекомерната употреба на сила от страна на органите на реда и на следващия ден се организират протести в редица големи градове на страната. Както обяснява британският изследовател: "Изведнъж изригна дълго стаявано недоволство срещу всякакви отколешни проблеми като корупцията, лошото образование, некачественото здравеопазване или високите нива на престъпност, които се заплетоха помежду си в кълбо от различни и разнопосочни искания."

Малко ирония

По странно стечение на обстоятелствата обаче в голямата си част исканията на протестиращите са насочени именно в сектори, в които бразилската държава има впечатляващи успехи. Данните са красноречиви – между 2003 и 2010 г. бюджетът за образование нараства от 3.8% на 5.8% от БВП. Броят на учещите в университети почти се удвоява и достига 6.3 млн души, бедните получават държавни стипендии според успеха си и така само за осем години близо 4% от населението на страната се сдобива с университетска диплома, а общият брой на висшистите достига 27%. Резултатите в здравеопазването също са впечатляващи – през 2011 г. детската смъртност до петгодишна възраст се стопява наполовина спрямо 2002 - до 15.6 на 1000. Обществената сигурност, която е един от най-тежките проблеми в Бразилия, също бележи напредък - само по себе си е показателно, че редица преди недостъпни за органите на реда гета (фавели) за пръв път в историята си се сдобиват с постоянно полицейско присъствие.

"Практически през последните години Бразилия активно инвестира в собственото си население и днес то е значително по-образовано, по-здраво и до голяма степен по-защитено, отколкото преди десетилетие", уточнява пред "Капитал" Химена Бланко от британската консултантска компания Maplecroft. "Така днес от една страна трудовият пазар е значително по-конкурентен и същевременно потреблението е по-голямо. Именно тези програми помогнаха на повече от 40 млн. души да излязат от хроничната бедност и на практика се създаде бразилската средна класа." И точно нейните представители са в ядрото на настоящите протести. Подобно на Турция и Русия практически и в Бразилия се оказва, че точно хората, които в най-голяма степен са се възползвали от силните страни на системата, сега са недоволни от ограниченията в нея.

Всъщност причините за това са съвсем логични, обяснява професор Леонардо Авричер от Университета на Минас Жераиш в Бело Оризонте. "Действително социалните програми бяха успешни. Но те сякаш се изхабиха и не успяха да се нагодят към промените в обществото, които те самите донесоха." Показателна в това отношение е ситуацията с изграждането на адекватна инфраструктура. Както разказва бразилският изследовател, преди двайсетина години жителите на фавелите слабо са се интересували колко време ще им отнеме или колко би им струвало да стигнат от един район на града до друг просто защото самият им начин на живот не е бил свързан с преминаване на големи разстояния. Днес обаче, когато човек има образование, а следователно и професия, за него се оказва ежедневие да пътува повече, за да достигне работното си място. Той има нови нужди, на които държавата не отговаря. 

"Ситуацията е сходна и в общественото образование и здравеопазване, които най-често присъстват на транспарантите на протестите", обяснява Авричер. "Те са безплатни, но качеството, макар да се подобрява бавно, остава ниско. Имайки професия и постоянен доход, човек може да плаща за себе си или семейството си по-добрите услуги в частния сектор. Със забавянето на икономическия ръст обаче се забавя и ръстът на доходите и у мнозина се появи притеснението, че инфлацията може да изяде спестяванията им и така да отреже достъпа им до по-качествени услуги."

Решението: футбол?

Сега си представете колко ярко изпъкват на този фон 12-те млрд. долара инвестиции за провеждането на световното първенство по футбол. Дори вманиачената по футбола Бразилия трудно ще преглътне толкова пари за стадиони, когато обществените й услуги се влачат с десетки години назад. Имайки предвид факта, че тази сума е близо три пъти по-голяма, отколкото разходите за последния мондиал в ЮАР, съмненията за корупция в администрацията на президента Дилма Русеф са просто неизбежни. Затова и скандиранията толкова бързо се обърнаха както срещу FIFA и първенството, така и срещу управляващите. В интерес на истината Русеф изигра ситуацията сравнително добре, предлагайки нови обществени договори на бразилците в областите, които ги вълнуват.

Това засега не спира протестите, които продължават, макар и по-малобройни. Очаква се десетки хиляди да маршируват по време на финала за Купата на конфедерациите, който ще се проведе на 30 юни в Рио на митичния "Маракана" и на който ще играе Бразилия. Според проучванията 77% от бразилците ги подкрепят. Бразилското общество днес явно е различно: зрелищата вече не са достатъчни, латиноамериканският гигант иска по-добро бъдеще.

"Безобразие е да харчим толкова много пари за световното по футбол", "Световното не ни трябва", "FIFA вън!" Когато страната, която диша футбол, вика срещу него, нещо е ужасно, ужасно сбъркано.

На 20 юни над един милион души изпълниха улиците на големите бразилски градове, носейки транспаранти с подобни текстове. Бразилия ври и кипи. Но въпреки че стана мишена на протестите, провеждащият се турнир за Купата на конфедерациите не е виновен за най-голямото обществено недоволство в страната от 20 години. След две десетилетия на висок икономически ръст днес мнозинството бразилци имат значително по-добри възможности от своите родители. Това обаче не е достатъчно - те искат от държавата по-добро образование, по-добро здравеопазване, повече сигурност и справедливост. И дори този път успехите на националния им отбор не могат да ги отклонят от исканията.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK