На ръба на нова революция

Година след като първият демократично избран президент пое властта в Египет, страната е разкъсвана от бунтове и непримирими противоречия

Поемайки кормилото на оплетена в корупция държава с разбита икономика – резултат от дългогодишното управление на несменяем президент, на 30 юни 2012 г. Мохамед Мурси обеща да промени Египет само за 100 дни. Година по-късно липсата на какъвто и да било напредък в комбинация с изначалното несъгласие на хиляди египтяни с политиката на управляващите ислямисти ескалира до най-мащабните протести от Арабската пролет насам.

В неделя стотици хиляди хора излязоха по улиците на редица египетски градове, като само в Кайро и Александрия демонстрантите бяха общо над 1 милион. На площад "Тахрир" - люлката на революцията, свалила Хосни Мубарак, се скандираха същите лозунги като през февруари 2011 г. - "Народът иска сваляне на режима!", и се издигаха червени картони – символичен знак за изгонване. В подкрепа на управляващите също имаше митинги, но те бяха в пъти по-малобройни. Сблъсъците между противници и привърженици обаче бяха ожесточени, като при тях са загинали най-малко седем души и са били ранени близо 600. Недоволните египтяни опожариха и централи на "Мюсюлмански братя" – ислямисткото движение, от което произлиза Мурси.

В отговор на това държавният глава заяви, че са били прекосени линии на търпимостта, че партията му няма да толерира подобни атаки и възнамерява да се защити. Заговори се за свикване на комитети за самоотбрана – подобни на тези, които се сформираха по време на бунта преди две години.

В понеделник едно от опозиционните движения, ръководещи протестите – Tamarud (в превод – метеж, бунт), излезе с ултиматум към управляващите ислямисти да се оттеглят до вторник. В противен случай опозиционерите предупреждават, че ще последва гражданско неподчинение. Групата твърди, че е събрала над 22 милиона подписа в подкрепа на искането за предсрочни избори, които ще предаде на Върховния съд.

В интервю за лондонския Guardian в неделя Мурси се оплака от "недемократична атака срещу неговата легитимност". Той обвини стария режим за организирането на протестите и заяви, че няма да подаде оставка, защото тогава "ще се появят хора, които са против и новия президент и седмица или месец по-късно ще поискат и той да се оттегли".

Изострено разделение

Разделението между противниците и привържениците на Мурси е по-дълбоко от всякога, коментира Би Би Си. Много от протестиращите смятат, че "Мюсюлмански братя" са откраднали революцията и използват изборните си успехи за монополизиране на властта и налагане на ислямските закони. Техните редици включват хора с леви убеждения, либерали, секуларисти, различни представители на интелигенцията – адвокати, лекари и хора на изкуството, и на младежта. Още от самото начало на четиригодишния си мандат президентът влезе в конфликт и с ключови институции – магистратите, полицията, медиите, а през последните месеци и с артистичните среди.

"Тази революция още не е свършила", смята Мохамед ел Барадей – бивш дипломат от ООН и едно от най-известните лица на египетската опозиция. Мнозина анализатори отбелязват обаче, че това, което все още липсва на протестиращите, е обединена визия.

Поддръжниците на Мурси от своя страна смятат, че атаките срещу него са противоконституционни, тъй като той е дошъл след избори. Според скорошно социологическо изследване на египетския център за проучване на общественото мнение Baseera обаче неговата популярност е спаднала до 32%. За сравнение, в края на първите 100 дни от мандата му тя беше 78%. Това се дължи отчасти на разочарованието сред доста ислямисти, гласували за него, от задълбочаването на икономическата криза и високите нива на престъпността. За публичното недоволство допринасят и увеличаващите се сметки за ток, честите спирания на водата в някои региони, недостигът на горива и като цяло спадащият жизнен стандарт. Редовните стачки на публични служители с искане за по-добри условия на труд влошават и така нискокачествените обществени услуги. Заради опасенията от продължителни сблъсъци преди началото на уикенда много египтяни се бяха запасили с основни храни и бензин.

Армията на фокус

В така нажежената обстановка все повече се говори за военните, чието управление по време на прехода между падането на Мубарак и избирането на Мурси съвсем не беше спокойно. Засега армията заяви неутралитета си и призова страните да разрешат противоречията си и да започнат да работят в полза на страната. Местни дипломати признават пред Reuters, че военните нямат никакво желание да се намесват. Все пак министърът на отбраната генерал Абдел Фатах ал Сиси предупреди, че това може да се случи, за да се предотврати разрастването на конфликта в гражданска война. Някои местни медии също определиха военната намеса като възможна опция.

Въпреки официалния неутралитет армията изглежда положително настроена по-скоро към опозицията. Сред протестиращите в Кайро са били забелязани униформени полицаи, които пеели "полицията и народът са едно", а неколцина висши военни офицери са говорили пред събралите се на площад "Тахрир". Това предизвиква съмнения дали Мурси може да разчита, че силите за сигурност ще разчистят улиците, ако им нареди.