С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 4 юли 2013, 9:36, 6090 прочитания

Преврат ли е или не е?

Нито мюсюлмански братя са абсолютните жертви в Египет, нито армията се връща на политическата сцена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Предполага се, че армията контролира между 25 и 40% от египетската икономика
В официална реч, излъчена по националната телевизия, ген. Абдул Фатах Халил Ал-Сиси съобщи в сряда вечерта, че президентът Мохамед Морси е свален от власт. Хиляди хора на площад Тахрир избухнаха в радостни възгласи, докато тези на площад Рабия в северната част на Кайро бяха обзети от гняв и отчаяние. Докато привърженици на едните твърдяха, че това не е военен преврат, другите се кълняха в Господ, че ще умрат в защита на президента и на нацията. След речта и арестуването на журналисти, подкрепящи Морси, и на членове на Мюсюлманското братсво, в медийното пространство веднага се заговори за военен преврат. В Египет обаче не всичко е толкова просто. Нито Братята са абсолютните жертви, нито армията се връща на политическата сцена.

Кой управлява


Военните са на власт в ясна или задкулисна форма от преврата през 1952 г. насам и въпреки че периодично са изчезвали от публичното пространство, политическата власт винаги е била в техни ръце. Това ни беше ясно напомнено на 28 януари 2011 г., когато армията навлезе с бронетранспортьори на площад Тахрир, който тъкво беше превзет от протестиращите. Военните уж бяха обединени с народа, но все пак всеки ден арестуваха, пребиваха и предаваха на тайната полиция протестиращи. След 11 февруари и падането на Хосни Мубарак, те директно поеха контрола над държавата и свободно малтретираха и убиваха мирни протестиращи срещу тях. На този ден армията просто одобри смяната на политическата фасада.

В същото време Мюсюлманските братя направиха стратегическата грешка да изоставят протестиращите "революционери," които продължиха да настояват за цивилна власт, и започнаха да преговарят с армията. Още от пролетта на 2011 г. лидери на Братството се срещаха с представители на военните. А през май 2011 г., когато хиляди протестиращи се стекоха на Тахрир, за да настояват армията да предаде властта на цивилни, Братята ги предадоха, като заявиха, че такива демонстрации са опасни и целят да настроят народа срещу армията, която уж била пазител на януарската революция. Братството продължи със същия тон и през октомври 2011 г., когато бронетранспортьори газеха християни по време на тяхно шествие, и през ноември и декември същата година, когато десетки протестиращи загиваха всеки ден.

В същото време Братството изпращаше една след друга делегации до Вашингтон, за да изгради образ на надежден политически партньор и успокояваше всички страхове на американското правителство, включително и че няма да посегне на мирния договор с Израел (нещо, което би било анатема за тях преди 2011 г.). Американците ги одобриха, а с тях за пореден път благословиха и най-надежният им партньор в Египет – военните.



Все пак Вашингтон е най-големият донор на египетската армия с годишна помощ от 1.3 млрд. долара. Освен това срещу тази помощ армията поема много малки задължения, я финансовата подкрепа не спира, когато армията реши да подгони служители на американски неправителствени организации преди година и половина.

Президент на ужким

Преди една година генералите уж предадоха властта на Мохамед Морси, но за да му напомнят кой всъщност дърпа конците, веднага след официалната му клетва пред конституционния съд, го накараха да присъства на няколко часов военен парад, на който се изброяваха постиженията на египетската армия.

Последва събитието, което мнозина считат за най-голямото постижение на Морси - пенсионирането на предишния началник на ген щаба ген Мохамед Тантауи и неговия заместник. Тази стъпка обаче беше възможна само защото бъдещият заместник на генерала и неговите колеги го желаеха и бяха осигурили подкрепата на по-нисшите военни. Изтеглянето на военните от улиците на Египет и връщането им по казармите също не беше дело на Морси. За армията беше политически прагматично мръсният пешкир на прехода да го обере някой друг и в случая Морси свърши тази работа безупречно. Президентът не беше напълно обречен от самото начало, въпреки липсата на харизма и визия за бъдещото. Той все пак спечели изборите с подкрепата на твърдия си електорат и коалиция от революционно-настроени сили. Морси имаше шанса да убеди да се присъединят към тази коалиция и онези, които не гласуваха или подадоха невалидна бюлетина, защото "вотът за по-малкото зло" (до болка познат в България) не беше приемлив за тях, както и част от избирателите, които гласуваха за Ахмед Шафик от страх, че Египет ще се превърне в Иран.

Къде се провали Морси

Морси се провали и в двете начинания или по-скоро въобще и не се опита да ги постигне. Той остана напълно лоялен на Братството на всяка цена, а и реши да прояви арогантност като безспорен "избраник на народа." Тя си пролича още през миналия ноември, когато президентът с декрет си присвои безпрецедентни авторитарни правомощия. Начинът, по който неговото правителство и Братството реагираха на последвалите протести, както и набързо закърпената и гласувана конституция, направиха формирането на каквато и да било широка коалиция с останалите политически сили невъзможно. Такава коалиция беше единственият шанс за Братството и за египтяните като цяло постепенно да се отърват от армията в политическия си живот.

Всъщност от конституцията си пролича, че армията остава основният играч на сцената: бюджетът ѝ не е прозрачен и нито една цивилна институция няма контрол над него; министърът на отбраната продължава да е началникът на ген щаба; съветът по отбраната може да определя всеки закон, свързан с армията; а военните съдилища имат право да съдят цивилни за престъпления, които "навреждат" на военните. Действието на тази конституция временно е спряно със свалянето на Морси от власт, а освен това части от нея ще бъдат променени. Ясно е, че членовете, които засягат армията, няма да се променят.

Икономическата сила на армията

Политическата власт на армията се основава не толкова върху физическата сила, колкото върху икономическата. Предполага се, че тя контролира между 25 и 40% от египетската икономика, като притежава всичко - от фабрики за оръжие до пекарни, от заводи за макарони до стопанства за маслини. Освен това големи площи обработваема и пустинна земя принадлежат на армията директно или се включват в специални зони за сигурност. Това позволява на военните да контролират голяма част от търговията със земя и недвижими имоти - един от водещите икономически сектори в страната.

Именно тези привилегии армията се опитва да предпази на всяка цена, включително и чрез погазването на конституцията и насилствена смяна на президента. Тя няма интерес директно да управлява, но ѝ е нужно да държи под стриктен контрол политическоте сили на власт, дали ще е Братството, социалистите или либералите. В същото време трябва да поддържа високия престиж и уважение, на които се радва сред египтяните, тъй като тези настроения предотвратяват обединението на египетското общество срещу военните и техните престъпления.

Египет няма да се върне обратно в ерата на президентите-офицери, но армията ще продължи да контролира политическия живот на страната. В следващите месеци насилието от 2011 и началото на 2012 г. над протестиращите ще се повтори (ако не и в по-жестока форма), а военните процеси срещу цивилни ще продължат (възможно е част от тях да са срещу членове на Братството). Медиите ще бъдат още по-цензурирани, след като армията обяви, че ще бъде въведен кодекс на тяхното поведение, което най-вероятно ще доведе до забрана на критикуването на армията. Избори ще има и ще спечелят политически сили, които са готови да съдействат на армията. Поне за в близкото бъдеще ще продължим да отброяваме годините от 1952 насам. Но както казват египтяните: революцията не свърши на 11 февруари, а само започна тогава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът приближава към пандемия Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

21 фев 2020, 1685 прочитания

Фотоистория: Климатичните промени застигат и пингвините в Антарктида Фотоистория: Климатичните промени застигат и пингвините в Антарктида

С топенето на хабитата им храната на антарктическите пингвини намалява и популациите им се топят

21 фев 2020, 1085 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Задава ли се нова петролна криза заради Египет?

Притесненията, че доставките през Суецкия канал са застрашени, повишиха цената на петрола

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10